izvori

 

 

Теодосиев кодекс


Публикувано по: ЛИБИ, т. I, 1958 г.

Увод, превод и бележки В. Велков

 

Theodose IIТеодосиевият кодекс представлява сборник от закони, издавани от времето на Константин I, по-точно от 312 г., до Теодосий II (437 г.), когато сборникът е бил съставен и наречен на негово име. Съставянето му било наложено от нарасналите практически нужди, които изисквали събирането на действащите закони, тяхното систематизиране и подреждане, за да могат административните и съдебни чиновници да бъдат облекчени в своята работа.

На 15 февруари 438 г. сборникът бил готов и след неговото одобрение и от Валентиниан III, тогавашния император на Западната римска империя, той влязъл официално в сила от 1 януари 439 г.

Сборникът се разделя на 16 книги, а всяка книга на отделни глави, наредени по материя и хронологически. Всеки закон се състои от три части: inscriptio, самият текст и subscriptio. В inscriptio са посочени имената на императорите, които издават указа, името на адресата, до когото се изпраща законът, и неговата длъжност, ако е длъжностно лице. Обикновено се дават имената на източния и на западния император с прибавката август, но в същност законът се издава само от единия император, както показва мястото на издаването. Следва текстът на закона и subscriptio, в което е упомената датата на издаването, а също и градът, където е издаден.

Значението на Теодосиевия кодекс като извор за историята на Тракия и изобщо на балканските земи е много голямо. Кодексът съдържа многобройни укази изпратени до административни и военни чинове в тия земи. На първо място тук се разглеждат въпроси от социален и обществен характер, въпроси из икономиката и съдопроизводството, които се отнасят до местното население.

Теодосиевият кодекс не е достигнал до нас запазен изцяло в един ръкопис, а е издаден въз основа на различни ръкописи, в които са запазени отделни части. Между по-важните ръкописи трябва да се споменат следните: Taurinensis a II (Т), Parisinus 9643 (R), Vaticanus reginae 886 (V), Vaticanus 5766 (W), Berolinensis Philippsianus 1741 (Y).

 

Теодосиев кодекс

 

1. За ведомството на префекта на града

 

I. 6, 1. Император Констанций1, август, до сената. Когато бъде подадена апелативна жалба във Витиния2, Пафлагония2, Лидия2, Хелеспонт2 и в островите2, във Фригия Салутарис2, Европа2, Родопа2, и Хемимонт2, тъжителят да се обръща към императорското съдилище на префектурата награда3. Издаден4 на 3 май (361)5 по време на консулите Тавър и Флоренций.

 

2. За „защитниците на градовете"

 

I. 29, 1. Императори Валентиниан6 и Валент, августи, до Проб, управител на префектура7. Ние се разпоредихме напълно полезно, целият плебс на Илирик да бъде защитаван от институцията на патроните8 срещу несправедливостите на силните. Нека твоя справедливост се погрижи да бъдат избрани за тази институция във всеки отделен град на споменатия диоцез някои мъже с подходящи нрави, чийто предишен живот се похвалява, и които или са стояли начело на провинции, или са изпълнявали служба на форума9, или са служили в отделението за вътрешна сигурност, или са били придворни. Това да не се поверява на декуриони. Тази служба да не се дава и на тия, които са служили някога във ведомството на твое височество или при които и да са управители на провинциите. И наистина да се докладва до наше знание кои в кой град са били назначени. Издаден на 27 април (364) по време на консулите божествения Йовиан и Варониан.

 

3. За прокураторите на предачниците и на мините

 

I. 32, 5. Същите императори [Грациан10, Валентианиан и Теодосий], августи, до Евсигний11, управител на префектура. Понеже прокураторите на мините12 в Македония, Вътрешна Дакия, Мизия13 или Дардания, назначавани обикновено измежду куриалите, за да събират ежегодните данъчни вноски, под предлог на страх от враговете са изоставили тази обязаност, те да бъдат заставени да изпълняват това си задължение и занапред никому от тях да не се дава възможност да се стреми към неподходящи за него длъжности, преди да изпълни вярно и умело поетата си служба на прокуратор по събирането на данъчните вноски. Издаден14 в Медиоланум на 29 юли (386) по време на консулите Хонорий, преблагороден младеж, и пресветлия Еводий.

 

4. За браковете с варвари

 

III. 14, 1. Императори Валентиниан и Валент15, августи, до Теодосий16, началник на конницата. Никой провинциален жител, към което и съсловие да принадлежи или от което и селище да произхожда, да не сключва брак с варварка, а провинциална жителка да не се свързва с никакъв варварин. Ако ли пък между провинциални жители и варвари възникнат чрез бракове от такъв вид някакви родства, понеже в тия бракове се крие нещо подозрително и вредно, да се наказват със смърт. Издаден на 28 май (370 г. 373 г.)17 по време на консулите Валентиниан и Валент, августи.

 

5. За имотите на войниците

 

V. 6, 3. Същите императори [Хонорий и Теодосий],18 августи, до Антемий, управител на префектура19. Ние подчинихме под своя власт скирите,20 варварски народ, след като разбихме огромните хунски маси, към които те се бяха присъединили. И затова даваме възможност на всички да заселят гъсто собствените си земи с хора от гореспоменатия народ. При това нека всички знаят, че те ще бъдат приети у тях не при друго правно положение, а като колони, и че никому не е позволено било да отвлече чрез измама някого от този, комуто веднъж са били предадени, или да приеме беглец от тоя вид колони. За нарушителите се определя наказанието, което се налага на тия, които приемат записани в чужди цензови списъци или не свои собствени колони. А собствениците на земите да използват труда им като свободен труд. И разработените от тези колони земи да не подлежат на никакво данъчно разпределение или ценз и никому да не се позволява да превръща тия хора в роби, като че ли му са подарени по правото на ценза, или да ги обрича на робски труд в града. Освен това на тия, които ги приемат, се разрешава поради затруднения в земеделието да ги задържат до две години в които и да са провинции, но само в отвъдморски, а после да ги настаняват на постоянно местожителство. Забранява се напълно те да живеят в пределите на Тракия или Илирик. Позволява се те да бъдат премествани открито, според както се реши, в продължение на пет години в границите на същата провинция; също така набирането на младежи21 се спира за срок от гореспоменатите двадесет години. Разпределението (на колоните) обаче по отвъдморските провинции да става с писмени разрешения, като тия, които пожелаят това, идват лично при тебе. Издаден в Константинопол на 12 април (409) по време на консулите Хонорий, за осми път, и Теодосий, за трети път.

 

6. За сенаторите

 

VI. 2, 14. (? = 9) Същите императори [Грациан, Валентиниан и Теодосий]22, августи, до Клеарх23, префект на града (Константинопол). Заповядваме, всички от пределите на Македония, които са включени24 в августейшия сенат на града Константинопол по подобие на тракийските сенатори25, да бъдат освободени от плащането на данъка глеба26. Издаден в Константинопол на... (384) по време на консулите Рихомер и Клеарх.

 

7. За преторите и квесторите

 

VI. 4, 11. Същият император [Констинций II]27 август, до сената28. Ако е известно, че някои са били магистрати29 в град Рим, те да не бъдат призовавани към никакъв вид обществени задължения. Заповядваме обаче да се издирят30 в Ахея, Македония и целия Илирик31 ония, които носят титлата „светлейши"32, а се отклоняват хитро от курията33 на град Рим и рядко или никога не посещават мястото34, с което е свързан служебният им ранг. Нека ги привличат съседните приятни имения, та при нужда те със своя ранг да могат да бъдат на лице, без да се губи време за далечно пътуване. Прочетена (пред сената) на 12 август (357) по време на консулите Констанций, август, за девети път, и Юлиан, цезар, за втори път.

 

8. За военното дело

 

VII. 1, 1. Император Константин35, август и цезар…36 Ако някой чрез престъпно сътрудничество даде възможност на варвари да ограбват римляни или ако някой раздели с варвари заграбената по друг начин плячка, да се изгори жив37. Издаден38 на 28 април (323) по време на консулите Север и Руфин.

 

9. За разпределянето на храните, предназначени за войската

 

VII. 4, 15. Същите императори [Валентиниан и Валент]39, августи, до Ауксоний40 управител на префектура. Както ние с полезна предвидливост нареждаме да става по всички граници, така и ти ще разпоредиш да се докарат хранителни припаси41 до лагерите от провинциалните жители, които са по-близко до лимеса. А войниците, настанени в съседните лагери, да вземат две трети от складираните там припаси и сами да не бъдат принуждавани да докарват повече от една трета част. Издаден42 в Марцианопол43 на 3 май (369) по време на консулите Валентиниан  преблагороден младеж, и Виктор.

 

10. За войнишкото облекло

 

VII. 6, 2. Същите императори [Валентиниан и Валент]44, августи, до Ауксоний управител на префектура45. Заповядваме целият данък в дрехи46 да се предава в нашето съкровище47 от 1 септември до 1 април. [За неизпълнение] предлагаме такова наказание48 за управителя на провинцията или неговото ведомство, каквото твоето правосъдие намери за добре. Издаден49 в Марцианопол на 18 ноември (368) по време на консулите Валентиниан и Валент.

VII. 6, 3. Императори Валент50 и Валентиниан, августи, до Модест, управител на префектура51. Провинциите на Тракия52 да внасят по едно облекло на двадесет югера или глави53. Скития и Мизия засега да предават годишната си вноска на тридесет югера или глави. В Египет54 и областите на диоцеза Ориент ежегодният данък в дрехи да се предава на тридесет югера земя, а в Азия и диоцеза Понт годишният данък в дрехи да се предава в същия размер, на глави или югера, така че провинциите в (диоцеза) Ориент да се ползват от правото да заменят данъка в дрехи с пари55, които се плащат според югерите. Да се изключат Осроене и Исаврия56, защото, както е известно, те не плащат данък в пари. Издаден57 в Хиерапол58 на 9 август (377) по време на консулите Γрациан, август, за четвърти път, и пресветлия Меробауд.

VII. 6, 4. Императори Аркадий59 и Хонорий, августи, до Мартиниан, комес на императорското съкровище60. Да наредиш да се дават на нашите храбри войници в Илирик61 не по два тремиса62 за отделна хламида63, но по един солид64. Издаден65 в Константинопол на 27 януари (396) по време на консулите Аркадий, за четвърти път, и Хонорий, за трети път.

 

11. За дунавските лузории

 

VII. 17, 1. Императори Хонорий и Теодосий66, августи, до Констант, началник на войските в Тракия67. Постановяваме по лимеса на Мизия68 да има 90 новопостроени лузории69 и към тях да се прибавят десет поправени от старите, а по лимеса на Скития70, който се простира по надълго и по нашироко - 110 нови, и да се прибавят 15 поправени стари, като се полагат грижи за ежегодното им подновяване при следното условие: да се построяват под ръководството на дукса и на отговорност на служителите му 4 юдициарии и 10 аграрии по мизийския лимес, а по скитския — 5 юдициарии и 12 аграрии, и то построени изцяло наново и снабдени със всичките си съоръжения, така че чрез това допълване за 7 години да се извършва обновяване на целия определен брой (плавателни съдове). Твое височество ще трябва усърдно да разпорежда откъде да се доставят материали за строежа и съоръжаването на тия кораби. Ние смятаме наистина, че това вече е добре наредено и заповядваме да бъдем уведомявани (за извършването). Ако споменатият брой лузории със всичките им съоръжения не бъде приготвен, дуксът, по чието време това нареждане бъде пренебрегнато, ще бъде непременно глобен с 30 либри злато, а подведомствените му — с 50, а също и подведомствените на твое височество ще бъдат подложени на глоба от 50 либри злато, ако през отделните години представят на твоята магистърска власт или непълен брой (кораби), или пък нещо пропуснат поради небрежност. Да се съблюдава не по-малко и това: да се отделят за пренасяне на хранителни припаси поправените стари лузории само след като корабите бъдат приготвени за в случай на война, според нареждането на твоята висока особа, и когато се намират в силно укрепена станция, готови за бой или в състояние да патрулират. Издаден в Константинопол на 28 януари (412), по време на петото консулстване на нашия император Теодосий, август и на..който71 трябва да бъде съобщен.

 

12. За ветераните

 

VII. 20, 1. Император Константин72, август, до Флориан, управител на провинция. На ветераните, които заслужиха да ги освободим от служба след 3 юли73, когато нашата първа победа в Тракия74 блесна по цялата империя, и по-късно на ветераните от Никомидия75 дадохме с едикт определени привилегии, които им се разрешава да записват на дъсчици за писане било с мастило, било с олово. А ние изпратихме едикта, който съдържа нашето разрешение, на твое благочестие, та и твоя преданост, а и всички други да узнаят какво сме дали на гореспоменатите ветерани. Изпратен на 10 април (318]76 по време на консулите Лициний, за пети път, и Крисп, цезар.

 

13. За кохорталите и примипиларите

 

VIII. 4, 17. Същите императори [Валентиниан, Теодосий77, Аркадий), августи, до Кинегий, управител на префектурата Ориент. Понеже по-рано78 беше решено според разпореждането79 на божествения Грациан примипиларите80 да вземат от складовете храни81, които трябва да се раздават на подвижните войски, а на граничните войски да се дава равностойността, сега определям да се внасят пари във ведомството на славната префектура Илирик82 според определена оценка83, т. е. по един солид за 80 либри свинско месо, също за 80 либри дървено масло и за 12 крини сол. Издаден на 27 юни (389)84 по време на консулите Тимазий и Промот.

VIII. 4, 30. Същите императори [Теодосий85 и Валентиниан], августи, до Изидор86, управител на префектура. След другото: в същото копие до Евбул, управител на префектурата Илирик. Ако чиновник в управлението или лице, подчинено на управлението87, отсега нататък се домогне до някакъв служебен ранг, да бъде лишен от всички знаци на придобитото почетно място и да бъде възвърнат в старото положение. И децата му, родени при това му служебно положение, да последват участта на баща си. § 1. Ако обаче чиновник в управлението или лице, подчинено на управлението, е изпълнявало някаква служба преди този закон, или, започната неотдавна, я изпълнява и сега, или заяви, че е адвокат във форума на високоуважаемата префектура Ориент или Илирик, или в столичния съд, да се спазва постановлението на по-рано издадените закони по същия въпрос. § 2. След този закон обаче, ако някой от тези хора би се осмелил да се домогне до някаква служба, да не бъде покровителстван от никакво постановление за заварено положение, но да бъде възвърнат към истинското си състояние, та нито той, нито децата му, родени след като е придобил едно такова положение, да не могат да се отклонят от това, което дължат на управлението. Издаден88 в Константинопол на 3 април (436) по време на консулите Изидор и Сенатор.

 

14. За ангариите

 

VIII. 5, 28. Същите императори [Валентиниан89 и Валент], августи, до Πроб, управител на префектура90. Това, което важи за Галия91, трябва да се въведе и в Илирик, а също и в областите на Италия, а именно: редата92 да не превозва повече от 1000 либри93, а при ангария94 да са достатъчни за редата 1500 либри, а на вередото95 никой да не натоварва повече от 30 либри. Изпратена от Сирмиум на 28 декември (368 ? 370 ? 373)96 по време на консулите Валентиниан и Валент, августи.

 

15. За процесите

 

IX. 35, 4. Императори Грациан, Валентиниан, Теодосий97, августи, до Албуциан98, управител на диоцеза Македония. В продължение на 40-те дни, които от началото на свещените обреди предхождат Великден, да се забрани всякакво разследване на криминални процеси. Издаден в Солун на 27 март (380) по време на консулите Грациан, август, за пети път, и Теодосий, август, за първи път.

 

16. За петициите

 

X. 10, 25. Същите императори [Аркадий и Хонорий]99, августи, до Теодор, управител на префектура100. Понеже в областите на Илирик101 се очакваше варварско нападение102, твърде голям брой местни жители потърсиха убежища вън от родните си места. Срещу техния свободен произход обикновено непрекъснато се насочва алчността на просители103 и им налага незаконно ярема на робството. И така, нека твое височество узнае нареждането, че не е позволено да се посегателства спрямо които и да са илирийци, които родната земя приютява или пък ги е приела някаква друга страна. Издаден на 10 декември (408) в Равена по време на консулите Бас и Филип.

 

17. За мините и за тия, които работят в мините

 

X. 19, 7. Същите императори [Валентиниан104, Валент и Грациан], августи, до Проб, управител на префектура. Както нашият император Валент заповяда по целия Ориент105 да не бъдат допускани при никой земевладелец тия, които там добиват злато, като се скитат свободно, така и твоя справедливост да съобщи с едикт на всички провинциални жители в Илирик и Македонския диоцез: никой да не мисли, че за в бъдеще може да укрива каквито и да било тракийци106 в собственото си имение, но по-скоро да бъдат принуждавани да се завърнат в родната си земя отделните тракийци, за които се знае, че са дошли оттам. В противен случай тежко наказание ще се наложи на този, който след тия забрани предложи убежище на такива хора. Издаден в Τриp на 19 март (370? 373?)107 по време на консулите Валентиниан и Валент, августи.

X. 19, 8. Императори Валент, Γрациан108 и Валентиниан, августи, до сената109. Още по-рано110 разрешихме да се изкъртват или изсичат камъни от частните каменоломни в Македония и областта Илирик при определено условие. Но по ваше желание, сенатори, ще се постъпва по-щедро, така че всеки на свой риск и свои разноски да придобива тази възможност, без да се страхува от данъчни тегоби и мита.111 Прочетен112 в сената на 13 август (376) по време на консулите Валент, за пети път, и Валентиниан, августи.

 

18. За аноната и данъците

 

XI. 1, 33. Император Теодосий113, август, до Изидор, управител на префектурата Илирик. Постановяваме от [жителите на] всяка една провинция да се изисква това, което твое височество ни съобщи, че е било обещано наскоро от тях114. А в бъдеще да не се приближава никакъв инспектор115 до техните имоти (от което те най-много се страхуват). Останалите116, следвайки примера на македонците117, да поемат данъците на половина, както е известно, че те са предложили. А ахейците118, които заявиха, че не могат да внасят повече от 1/3, да плащат това, за което те обещават, че несъмнено са в състояние [да платят]. Това нареждане да се спазва завинаги, като влезе в сила от началото на осмия индиктион119. А да бъде изключена от него пресветата църква на град Солун120 така обаче, че открито да знае, че може да се облекчава размерът само на нейните данъчни облагания, и то по благоволението на наше величество, и че не може да се уврежда държавата чрез увеличаване чужди данъци, като се злоупотребява с името на църквата. Издаден121 в Константинопол на 10 октомври (424)122 по време на пресветлия консул Виктор.

 

19. Имението не може да се придобива без ценз

 

XI. 3, 2. Същият император [Константин]123, август, до Акакий, комес на Македония. Робите, записани в цензовите списъци124, да се продават в пределите на провинцията и тия, които чрез покупка придобиват право на владение на роби да знаят, че те трябва да проверят това125. Разумно е да се спазва същото и в поземленото владение. След анулиране на договорите на същите тия хора, тегобите и държавните данъци да се прехвърлят върху тези, в чиито владения са преминали същите имущества. Издаден в Солун на 27 февруари (327) по време на консулите Констанций и Максим.

 

20.  Да не се причиняват щети на провинциалните жители

 

XI. 11, 1. Императорите Валентиниан126 и Валент, августи, до Проб, управител на префектурата Илирик. Ако някой от тия127, които се намират под разпореждането на управителите на провинциите, които ръководят различните ведомства и които под какъвто и да е претекст на задължения към държавата могат да внушават страх, ако някой такъв човек застави който и да е селянин да му се подчинява като негов собствен роб или ако си послужи за свое употребление и нужда било с роба, било с вола му, било че изтръгне подаръци или услуги, които селяните са направили на държавата според изискванията на закона, било като не отблъсква предложените му доброволно подаръци — което не е позволено, то да му се конфискува цялото имущество и да му се наложи смъртно наказание. Същото строго наказание да се наложи и на селянина, който при разпита отговори, че доброволно е приел да работи на този [чиновник]. Също такова строго наказание да се наложи и на тия, които карат земевладелците да им донасят подаръци, или да им правят услуги, или не отблъскват предложеното. Издаден128 в Агрипина на 30 септември [368] по време на консулите Валентиниан и Валент, августи.

 

21. Ако нещо е било постигнато по незаконен път

 

XI. 13,1. Императорите Грациан, Валентиниан129 и Теодосий, августи, до Проб, управител на префектура.130 Всички привилегии, отстъпени на малцина в ущърб на мнозинството, да бъдат обявени за недействителни. И всеки имунитет от този вид, който те са придобили по някакъв нереден начин, да се сведе до равно участие [в задълженията] с останалите провинциални жители, и данъчното облагане на земите, премахнато досега за тях, да се плаща в полза на държавата. И за да се примирят по-лесно, ние ги учим със собствен пример да се откажат равнодушно от това, което досега са имали като имунитет: ние лесно убеждаваме всички да правят това, което сами сме направили. И така, твоя справедливост ще утвърди този едикт по цяла Италия131, също така и по Средна Италия132, по африканските области и по целия Илирик, като постави на първо място силата на настоящия императорски закон133. Издаден в Медиоланум на 19 януари (383) по време на консулите Меробауд, за втори път, и Сатурнин.

 

22. За запасите в държавните складове

 

XI. 14, 3. Същите императори [Аркадий134 и Хонорий], августи, до Анатолий135, управител на префектурата Илирик. За в бъдеще никому136 да не се позволява да се докосва до храните в държавните складове. Ако ли някой се прояви като насилник на тия складове и дръзне да обсеби нещо от казаните складове, нека знае, че по наше решение е определено следното наказание, именно, да бъде подложен на изгнание137 и да бъде лишен от цялото си имущество. Издаден138 в Константинопол на 9 юни (397) по време на консулите Цезарий и Атик.

 

23. За плащането на данъка върху конете

 

XI. 17, 1. Императори Валентиниан и Валент139, августи, до Александрин, комес на императорското частно съкровище140. Вместо да се дават коне, като се измамват прокураторите ни, нека по-добре да се плащат веднага двадесет и три солида, които се изискват за всеки отделен кон от колоните и от зависимите141. Издаден в Марцианопол на 30 май (367) по време на консулите Лупицин и Йовин.

XI. 17, 4. Императори Хонорий и Теодосий142, августи, до Херкулий, управител на префектура143. За построяването на градски стени и за доставката и превоза на храни за нуждите на Илирик144 да се принуждават към работа всички, независимо от каквито и да е привилегии. Ние нареждаме само при тия тегоби никой да не се отлъчва под предлог на каквато и да е привилегия. На задължения от тоя вид да подлежат всички, при условие че обстоятелствата налагат, та да не се търси само подходящият, но всички да бъдат принуждавани към тия тегоби според размера на своите имения и според данъчното им облагане145, и бремето да се разхвърли върху всички, от най-богатите до най-бедните. Издаден146 в Константинопол на 11 април (408)147, по време на консулите Бас и Филип.

 

24. Да не се изисква прехвърляне на данъчни плащания

 

XI. 22, 5. Същите императори [Хонорий и Теодосий]148 августи, до Херкулий, управител на префектурата Илирик. Това, което помним, че е отдавна постановено149, потвърждаваме го отново с настоящето общо законно постановление — никому да не се разрешава да прехвърля данъчните плащания за именията си от една територия в друга150, но без изключения внасянето на данъците да се признава на това място, което се удостоверява от цензовите списъци и се налага от нуждата на държавната регистрация. А ако и в бъдеще ведомството на префектурата накърни настоящите или предишните разпореждания, ще му се наложи глоба от 100 либри злато. Също и отделни лица, които не се въздържат от нарушения, ще понесат глоба от 20 либри злато. Издаден в Константинопол на 24 юни (410) по време на преславния консул Баран.

 

25. За декурионите

 

XII. I, 96. Същите императори [Грациан, Валентиниан и Теодосий151] августи, до Флор, управител на префектура152. Разрешава се на куриалите153 в провинция Мизия154, в случай че имат някои подходящи измежду плебеите, да ги привлекат към задълженията на декурионата, за да не би лица, които имат много роби, поради долния си произход да се измъкват от задължения, за които се изисква притежание на имущество. При нужда от такива лица разрешава се също и това: лица по произход от провинцията155, които още от времето на божествения Юлиан156 са намерили убежище в различните ведомства на провинциите, да бъдат възвърнати отново към куриалните си задължения без каквито и да било възражения. Издаден в Константинопол на 5 март (383) по време на консулите Меробауд, за втори път, и Сатурнин.

XII. I, 121. Императори Теодосий, Аркадий и Хонорий, августи, до Филоксен157, управител на диоцеза Тракия. Ако някой загуби поради зла участ съпругата си, дъщеря на декурион или принципал158, без да са останали деца, и ако според нейното последно желание той придобие наследство |от нея] и ако не заема никаква служба и не се ползва от никакви привилегии, с които основателно би могъл да се оправдае — да бъде включен веднага в курията на този град, в който по-рано, докато жена му е била жива, не е бил включен, без да има владение и собственост върху имоти, и в който започва да владее като наследник имотите на жена си, подчинени на курията. Издаден в Константинопол на 3 април (392) по време на консулите Аркадий, август, за втори път, и Руфин.

XII. 1, 177. Същите императори [Хонорий и Теодосий]159, августи, до Леонтий, управител на префектурата Илирик. Макар законите на предишните императори да нареждат160, че се обвързват с куриални задължения тия, които, без да са задължени с някакви връзки с курията, поемат куриална тегоба, подбуждани било от любов към родното място, било от силно желание да проявяват щедрост, то все пак ние, грижейки се за опустошения Илирик161, заповядваме да се съблюдава поне във всички градове на Илирик следното: за в бъдеще всеки с неопетнено име и несвързан чрез никакви връзки с курията, който реши по свой почин да поеме куриална тегоба — било само като даде пари, чрез които тази тегоба може да се извърши напълно, било като поеме извършването на самото куриално задължение, било като приеме почетните знаци на куриал, т. е. или при одобрението на народа, или дори доволен и възнаграден [само] от своята скромна и мълчалива съвест, трябва да призове курията или по-голямата ѝ част, и то на тоя град, в който е сметнал, че може да изпълни доброволно [куриално] задължение, и да докаже при неподкупната препоръка на куриалите пред ведомството на управителя на провинцията или в негово отсъствие пред дуумвирите162, или пред „защитника"163 на същия град първо, че той не принадлежи на курията; второ, ако е обещал да изпълни определено задължение, той трябва да получи гаранцията на присъстващите куриали, че не ще понесат затруднение нито сам той, нито имуществата му, нито наследниците му като куриали, и трябва да изпълни обещаното задължение свободен и необезпокояван от всякакво [друго] куриално бреме, и да не му се позволява да изостави полузавършено това, което е започнал. А за тази негова щедра постъпка, след като е изпълнил задължението, което той доброволно е обещал, нека да получи в тоя град тази почит, която има куриал, който е поел същото бреме и по същия начин го е изпълнил. § 1. А ако някой от куриален произход злоупотреби с благосклонноста или затруднението на курията и под предлог, че е законно, сметне, че чрез някаква тегоба може да бъде освободен от курията, след като изпълни тази тегоба и след одобрението на градския съвет, направено поради благосклонност или чрез изнудване, при все това да бъде съдебно преследван от курията като куриал. Заповядваме този закон да бъде в сила от деня на издаването му и да се съблюдава само в целия Илирик. Издаден в Константинопол на 16 април (413), по време на преславния консул Луций.

 

26. За чиновниците по приемане на хранителните доставки.

 

XII. 6, 9. Същите императори [Валентиниан164 и Валент] августи, до Драконтий, управител на диоцеза Африка. Ние нареждаме чиновниците по приемане на хранителни доставки в провинциите на Илирик да бъдат назначавани измежду колегията на провинциалните чиновници, защото е известно, че те са по-подходящи и по положението си, и поради благонадежността си, отколкото тия от курията, които обикновено приемаха храните165. Издаден в Константинов на 31 август (365? 368?)166 по време на консулите Валентиниан и Валент, августи.

 

27. За пратениците и за решенията на делегациите

 

XII. 12, 12. Императори Теодосий167, Аркадий и Хонорий, августи, до Аподемий, управител на префектурата Илирик, Ако се налага някое извънредно събрание168, когато трябва или да се праща делегация до нас, или пък да се съобщава нещо на вашата канцелария, то това, което е прието от всички с общо обсъждане и разискване, в никой случай да не се докладва за одобрение на провинциалния управител. Ние единствено на вас позволяваме да разглеждате и да проучвате исканията на провинциалните жители, чрез които често пъти се изисква необходимата помощ при спешни случаи, а за нас запазваме правото си на одобряване и присъждане. § 1. Ние желаем на провинциалното събрание да се събират в един от най-оживените градове на цялата провинция всички тия, които са отличени със знаците на примати,169 като се изключат бившите префекти, които, поради по-високия им ранг е недостойно [от една страна] да бъдат пренебрегвани от съвещаващите се, а [от друга] също е недостойно те да бъдат викани на публично събрание, защото би се накърнило достойнството им. Ето защо смятаме, че е почтено за отделните въпроси, които трябва да бъдат разисквани, да се вземе мнението им по домовете. § 2 И така да не се понижава достойнството им, като се смесват с плебса, и за да не се пренебрегва съветът на този, който има държавнически опит, но няма възможност да присъства; затова мнението му по обществени въпроси да се изнася на обществено място и това, което съгласието на мнозинството одобри, да има редовна законна сила. Издаден170 в Константинопол на 28 юли (392), по време на консулите Аркадий, август, за втори път, и Руфин.

XII. 12, 13. Императори Теодосий, Аркадий и Хонорий, августи, до Аподемий, управител на префектура171. Провинциалното събрание при общо съгласие и обсъждане със собствено решение да определя по кое време да се събира на заседание, така че самото събрание да се провежда в един от по-богатите градове на цялата провинция, без да се онеправдава друг [град]. А това, което при общо желание се сложи на разискване, да се обсъжда било в обществена сграда172, било в някоя част на форума, гдето могат да дойдат всички, за да не би становището на малцина да се наложи над това, което всички загрижено изискват за общото благо. § 1. А ако някой от тия, които като заслужили със своите почести се отделят от плебса, пожелае да участва в извънредното събрание на провинциалните жители, то той, според своето място и ранг и при отдаване на почит към достойнството му, ще трябва или да отиде на мястото, където може да узнае желанията на всички, или да разкрие на определени за целта прокуратори своето мнение, стига само това, което е пожелало малцинството, да не се нарича официално решение. Издаден в Константинопол на 10 септември (392) по време на консулите Аркадий, август, за втори път, и Руфин.

 

28. Дюкянчетата за маслиненο масло

 

XIV. 24, 1. Император Константин173, август, до Цереал, префект на аноната174. Дюкянчетата за маслинено масло, които са западнали дотолкова, че никой не би могъл да се реши да ги купи, да се разпродават от ведомството ви по за двадесет фолиса175. Но ако някой продаде на по-скъпа цена дюкянче за маслинено масло, купено за споменатите фолиси, да бъде окован във вериги и изпратен в Илирик, за да изкупи съответното наказание. А ако някой, който има в своя собственост дюкянче за маслинено масло, завърши житейския си път, той ще може, съгласно наследственото право, да прехвърли същото дюкянче заедно с останалото си имущество на собствените си наследници. Издаден в Никомидия на 1 март, а получен в Рим на 6 април (328), по време на консулите Януарин и Юст.

 

29. За държавните строежи

 

XV. I, 13. Същите императори [Валентиниан176 и Валент], августи, до Тавтомед177, дукс на Крайбрежна Дакия. По лимеса, поверен на твое благородство, освен тия кули, които трябва да се поправят, ако се нуждаят от поправка, построявяй ежегодно през времето на службата си [нови] кули на удобни места. А ако проявиш небрежност към авторитета на това нареждане, след изтичане на службата ти ще бъдеш повикан обратно на лимеса и ще бъдеш принуден да издигнеш на собствени средства този строеж, който е трябвало да извършиш по време на службата си с помощта на войниците и с [обществени] средства. Издаден в Мед(иоланум) на 19 юни (364)178, през консулстването на божествения Йовиан и на Варониан.

XV. 1, 42. Същите императори [Аркадий179 и Хонорий], августи, до Евтихиан180, управител на префектура. Ние подаряваме на гражданите на града Евдоксиопол181 ергастериите182, заради това че те ни предлагат своя град183. И така никой за в бъдеще да не замисля да предявява претенции към споменатите от наша светлост ергастерии и по този начин да накърнява правата на гражданите, чието състояние ние желаем да се увеличава. Издаден в Константинопол на 14 юли (404) по време на консулите Хонорий, август, за шести път, и Аристенет.

 

30. За представленията

 

XV. 5,4. Император Теодосий184, август, до Изидор, управител на префектурата Илирик. Докладът на твое височество ни разкри, че имуществата на курията в Делфи185 са били често съсипвани от нови загуби. И за това с нареждания, изпратени до всички градове на Илирик и управителите186 [на провинции], ти трябва да изясниш на всички, че изобщо никой не трябва да поддържа обичайните представления за населението на вечния град, но че всеки гражданин е длъжен в своя град да изпълнява редовно обичайните си задължения, доколкото му позволяват възможностите на собственото имущество. Да се предвиди заплашване с най-тежко наказание не само срещу тия, които мислят, че могат да извършат действия от този вид, но също и срещу редовните управители навсякъде. Издаден в Константинопол на 22 април (424), по време на преславния консул Виктор.

 

31. 3а православната вяра

 

XVI. 1, 3. Същите императори [Грациан, Валентиниан и Теодосий]188, августи, до Ауксоний, проконсул на Азия. Заповядваме всички църкви веднага да се предадат на епископи, които изповядват, че Отец, Син и Свети дух притежават едно величие и мощ, еднаква слава и един блясък, и които не внасят никакво разногласие чрез нечестиво разделяне, но приемат правилото за Троицата, схващането за (трите) лица и единството на Божеството, и за които ще стане ясно, че те са такива епископи, ако са свързани в общение с Нектарий, епископа на Константинополската църква189, а също и с Тимотей190, епископ на град Алекскандрия в Египет; в пределите на Ориент — с Пелагий191, епископ на Лаодикея, и с Диодор192, епископ на Тарзос; в Азия Проконсуларис и в диоцеза Азия — с Амфилохий, епископ на Икониум, и с Оптим193, епископ на Антиохия; в диоцеза Понт - с Хеладий, епископ на Цезария, с Отрей194, епископ на Мелитене, с Григорий195, епископ на Ниса, с Терений196, епископ на Скития, и с Мармарий197, епископ на Марцианопол. Ще трябва да се позволява да получават православни църкви [само] тези, които са в общение и тесни връзки с достойни свещеници. А всички, които не са свързани чрез верско общение с тия, които бяха споменати изрично, ще трябва да бъдат прогонени от църквите като открити еретици и изобщо да не им се дава никакво право и възможност за в бъдеще да получават църкви, за да остане чиста свещеническата длъжност на истинската Никейска вяра. След издаването на нашето ясно нареждане да няма място за зложелателно хитруване. Издаден в Хераклея на 30 юли (381) по време на консулите Евхерий и Сиагрий.

 

32. За епископите, за църквите и за клириците

 

XVI. 2, 45. Същите императори [Хонорий и Теодосий]198, августи, до Филип, управител на префектурата Илирик. Заповядваме във всички провинции на Илирик199 да се спазват традицията и предишните църковни канони, които важеха досега, като се прекрати каквото и да било нововъведение200. Ако ли пък възникне някакво съмнение, то би трябвало да се предостави за разрешение от епископския синод и свещения съд, и то не без знанието на най-достопочтения епископ на град Константинопол, който град се радва на предимствата на стария Рим201. Издаден202 на 14 юли (421), по време на консулите Евстатий и Агрикола.

 

33. За евреите

 

XVI. 8, 12. Същите императори [Аркадий203 и Хонорий], августи, до Анатолий, управител на префектурата Илирик. Ваше превъзходителство да нареди управителите [на провинциите] да бъдат уведомени, та да знаят, че след получаване на това известие евреите трябва да бъдат защитени от оскърбленията на нахвърлящи се върху тях [хора], и синагогите204 им да бъдат оставени в обичайното спокойствие. Издаден в Константинопол на 17 юни (397), по време на консулите Цезарий и Атик.

XVI. 8, 21. Същите императори [Хонорий и Теодосий]205 августи, до Филип, управител на префектурата Илирик. Никой, когато е невинен, да не бъде малтретиран, понеже е евреин, и вероизповеданието му, каквото и да е, да не бъде причина той да бъде излаган на обиди. Синагогите и жилищата им никъде да не се изгарят и да не се повреждат злоумишлено, без каквото и да е основание, още повече че дори ако някой бъде замесен в престъпления, за това е на лице строгостта на съдилищата и държавната правна закрила, за да не може да си позволява никой сам отмъщение. Ние обаче, като желаем това да се предвиди за лицата от еврейски произход, така също смятаме, че на евреите трябва да се припомни и това, а именно, да не би случайно да се държат надменно, нито пък възгордени от оказваната им закрила, да си позволяват необмислени и непочтени неща спрямо християнския култ. Издаден206 в Константинопол на 6 август (412)207, по време на консулите Хонорий, август, за девети път, и Теодосий, август, за пети път.

 

Новели

 

За незаконното домогване до почетни длъжности, за незабавното връщане на закупените погранични земи

 

XXIII. Императори Теодосий208 и Валентиниан, августи, до Ном, магистър на ведомствата. Понеже почти нищо не е толкова незначително, което да не се следи с най-голяма грижа от страна на наша милост, нареждаме да се полага особена грижа за границите, чрез които най-много се заздравява цялата държава. Затова, ако се погрижим най-усърдно само за това, ние ще се освободим от безспокойство за много други неща и не ще бъдем принуждавани да прибягваме към лечебни средства за отделни случаи, ако лекуваме всичко с едно общо лекарство.

§ 1. И така209 на първо място по лимесите, и то най-вече по тия, в чието близко съседство се намират племена, от които най-много трябва да се пазим, желаем, по преценка на наша милост да се назначават за дуксове тези, чиято непоквареност, смелост и бдителност се препоръчва от представените доказателства за делата им, като, разбира се, страстта към незаконно домогване до длъжности трябва да бъде наказвана със смърт. А тия, за които по наша преценка се реши, както бе вече казано, да бъдат повишени, заповядваме да си стоят предимно на самия лимес, да доведат броя на войниците до предишния размер под надзора на магистъра на войските и да се занимават с тяхното ежедневно обучение. Ние им възлагаме също и грижата за поправката на лагерите и лузориите, съгласно старото разпореждане210.

§ 2. На тях, заедно с началника [на легиона] и комендантите на лагерите, ние определяме като възнаграждение за техния труд само част от аноната на пограничната войска, която естествено трябва да бъде разпределена между тях по преценка на магистърът на войската. Ние не им предоставяме по никакъв начин те да имат свобода да откъсват или да вземат храни от издръжката на федератите сарацини211 и на другите племена. Нека знаят добре, че ако се осмелят да присвоят повече, отколкото им е определено според нашето решение, и самите те ще бъдат посечени с меч като злоупотребители на императорски средства, а имуществата им ще бъдат причислени към пограничните земи по разпореждането на твое височество, и тия, които станат помощници и съучастници на такова голямо престъпление или по-скоро предателство към държавата, ще понесат същото наказание, като не ще имат никаква възможност да го избягнат и никаква надежда за спасение нито чрез императорски рескрипт, нито чрез нареждания до провинциите, нито чрез заповеди до управители на провинциите.

§ 3. Ние се надяваме, че пресветлите мъже — магистри на войските — ще продължават да пазят предишната непоквареност на своето управление, че и за в бъдеще ще се въздържат от всякакво изнудване на граничните войници и федерираните племена, и че не ще позволяват и на своите подведомствени да вършат това. Ако ли пък бъде извършено престъпление от този вид, заповядваме служителите, които им са подведомствени, да знаят, че ще трябва да заплатят на същите тия гранични участъци в четворен размер [нанесените вреди]. Без съмнение това ще бъде приятно и за самите височайши мъже — магистри на войските, които винаги са пренебрегвали всички свои изгоди в интереса на държавата. Та кой се съмнява, че те ще предпочетат общото благосъстояние пред собствените си богатства? Със смелата си защита и със своите военни подвизи те често са предпочитали нашата държава пред своята собствена кръв. Разбира се всички, които се опитват да извършват такова престъпно и непозволено дело, трябва да бъдат изключени до такава степен от закрилата както на императорските рескрипти, така също и на нашите нареждания до провинциите и на заповедите на управителите на провинциите, дори ако те са придобили нещо може би по околен път, че и показанията им, дори и да бъдат допуснати, не биха им помогнали. А ведомството било на дукса, било на магистърът на войските, или на който и да е управител на провинция, който се съгласи с такъв незаконен начин на действие, да бъде наказан с глоба от по 100 либри злато. Тази сума ние желаем да бъде изпратена за поправката на техните погранични участъци.

§ 4. Също212 пограничните земи заедно с всички блага и с всичките права върху тях, за които пограничните войници според старото разпореждане са били свикнали сами да се грижат и да ги орат за своя сметка, без тия земи да бъдат обременявани с тегоби, ако и понастоящем ги обработват, ние желаем те да ги владеят здраво и без никакво отежняване с противозаконни налози. А ако тия земи се притежават от други, да не бъде в сила законоположението за каквато и да е давност и те да бъдат освободени от всички тия, които ги задържат, и да се предадат на същите войници без всякакво по-нататъшно данъчно облагане, както е решено от старо време. В този случай срещу тия, които се опитват да отидат против нашите нареждания, ще бъде в сила същото строго наказание, което е издадено против алчността на дуксовете. А ако някой случайно под формата на покупка притежава парцели земя със споменатото правно положение, нещо, на което ни най-малко не е трябвало да се осмелява, ще му се запази непокътнато правото да подаде съответна жалба против продавача.

§ 5. Смятаме, че трябва да се възложи като постоянна задача на твое височество да се грижиш да ни съобщаваш ежегодно през месец януари в императорския таен съвет със собствен доклад какъв е броят на войниците и как върви грижата за лагерите и лузориите, както за Тракийския, така също и за Илирийския лимес, а също и за лимесите на Ориент, Понт, Египет, Тебаида и Либия. Като дойдат до нашите уши както старанията, така и бездейността на всеки един, усърдните да получат достойни награди, а на неизпълнителните да се наложи съответно наказание. Затова ние смятаме, Номе, любими брате, че ако във военните дела бъде спазван редът, който въведохме, то, където и да се опита да премине враг, още преди да ни се съобщи за битка, ще се съобщи за победа, благоприятна за нас по волята на Бога.

§ 6. И така нека твое превъзходителство, чиято непорочна вярност наше императорско безсмъртие изпита в самата работа, да нареди това общо и най-спасително нареждане на наша милост да се предаде за постоянно спазване и изпълнение и да разпореди да бъдат издадени навсякъде едикти, за да достигне до знанието на всички. Издадена в Константинопол на 12 септември (443) по време на пресветлите консули Максим, за втори път, и Патерий.

 

1Законът е на имп. Констанций II (337—361).
2Тия провинции се разпределят по диоцези така: Витиния с главен град Никомидия в диоцеза Понт. В Юстиииановия кодекс, VII 62, 23, е посочено и името на Пафлагония, провинция от същия диоцез. Към диоцеза Азия са спадали: Лидия — с главен град Сарди, Хелеспонт — с главен град Кизик (вж. стр. 140, бел. 13), Цикладските острови — с център о-в Родос, Фригия Салутарис или Втора Фригия—с главен град Евкарпия. Към диоцеза Тракия са спадали: Европа, Родопа  и Хемимонт.
3Сиреч на град Константинопол.
4= Cod. lust.VII 62, 23.
5Според Seeck, Regesten, стр. 232— 368 год.
6Законът е на имп. Валентиниан I (364—375).
7Сиреч на префектурата Илирик. Проб е бил избран за пръв път управител на префектура в 368 г., което противоречи на датата на този указ. Срв. Амиан Марцелин, XXVII 11, I.
8Има се пред вид длъжността defensor civitatis (защитник на града). Тази муниципална длъжност е била замислена като закрила на низшите слоеве срещу насилията на провинциалния управител и едрите земевладелци. Защитникът на града, който се нарича понякога и „защитник на плебса" имал полицейска, финансова и съдебна власт. Твърде скоро обаче длъжността загубила своето предназначение. Срв. A. H. М. Jones, The Greek City, 1940, стр. 151.
9Сиреч били са адвокати.
10Съществува известна неточност в датирането (386 г.), тъй като имп. Грациан е умрял в 383 г.
11Евсигний през 386 г. е управител на префектурата Илирик.
12Прокуратори на мините са длъжностни лица, натоварeни с надзора на работата в мините и финансовата им отчетност. През късноантичната епоха те били назначавани из средите на градската аристокрация.
13Под Мизия трябва да се разбира провинция Горна Мизия.
14Cod. lust. XI 7, 4.
15Законът е на имп. Валентиниан (364—375).
16Тъй като Теодосий станал началник на конницата в 369 г., смята се че този указ е издаден в 370 г., когато Валентиниан и Валент са били консули за трети път.
17Според Seeck, Reçjesten, стр. 232 — 368 год.
18Законът е на имп. Теодосий II (408—450).
19Антемий е управител на префектурата Ориент в периода 404—415 г.
20Скирите са германско племе, което под ръководството на Улдис (Улдин, Хулдин) през 409 г. нахлули в Крайбрежна Дакия и разрушили града Кастра Мартис, вероятно дн. Кула. Разбити и пленени по-късно, те били изпратени като колони в Мала Азия, според нареждането на настоящия указ.
21В случая се урежда въпросът за военната служба. Предполага се, че на това място има лакуна и че текстът е повреден.
22Законът е на имп. Теодосий I (379—395).
23Клеарх е бил префект на град Константинопол през 400—402 г.
24В случая се касае за попълването на формиращия се сенат в Константинопол със сенатори из съседните диоцези.
25Сиреч сенаторите от диоцеза Тракия.
26Данъкът глеба (gleba, glebatio, collatio glebalis, follis) бил възлаган на сенаторите съобразно големината на тяхната поземлена собственост. Този данък бил отменен в 450 г.
27Законът е на имп. Констанций II (337—361).
28Има се пред вид сенатът на град Рим.
29Магистрати на град Рим по това време са били: градският префект (praefectus urbi), префектът на стражата (praefectus vigilum) префектът на снабдяването (praefectus аnnоnае) и др.
30Сиреч да се открият по провинциите и да бъдат заставени да се върнат в Рим.
31Ахея е провинция в диоцеза Македония; под Македония се разбира самият диоцез, а под Илирик — цялата префектура.
32Титлата clarissimi (светлейши) са носели сенаторите.
33Под курия се разбира сенатът на Рим.
34Сиреч не се явяват на заседание в сената на град Рим.
35Законът е на имп. Константин I (306—337).
36Цезарят е Константин II, син на Константин I.
37Този указ се свързва със събитията, развили се през пролетта на 323 г. в Тракия и Мизия. Готският вожд Раузимод, използвайки намаляването на граничната охрана, нахлул в Тракия, дето срещнал подкрепа от някои слоеве на населението, срещу които е издаден този указ. Константин, който се намирал по това време в Солун, се отправил срещу готите и ги разбил.
38= Cod. lust., Xll 35, 9.
39Законът е на имп. Валент (364—378).
40Ауксоний е бил през тази година управител на префектурата Ориент.
41Това е вид данък (аnnоnа), който се състои от ежегодно внасяне на различни продукти. В случая се касае за т. н. аnnоnа militaris — доставка от храни, предназначени за изхранването на водените части и провинциалните чиновници. Със споменатите species annonariae се означават самите доставени храни в държавните складове. Тия складове (horrea) били разположени из провинциите и обслужвали намиращите се тук части. Аноната била задължение на земевладелците (possesores), които я давали ежегодно на три вноски.
42= Cod lust., Xll 37, 4.
43Законът е издаден, в Марцианопол, дн. Река Девня, където по това време се намирал имп. Валент, зает във войната с готите.
44Законът е на имп. Валент (364—378).
45Вж. по-горе бел. 6.
46Данък в дрехи (canon vestium) е данъчно бреме, което е тежало върху поземлените имения. Данъкът се събирал по провинции и за неговото събиране отговаряли управителите на провинциите. Данъкът представлявал в действителност част от аnnоnа militaris. Вж. по-горе бел. 7.
47Сиреч държавното съкровище, sacrae largitiones е основното финансово учреждение, което уреждало плащанията в късната Римска империя.
48В случая се касае за някаква глоба.
49= Cod., lust. XII 39, 1.
50Законът е на имп. Валент (364—378).
51Сиреч префектурата Ориент.
52Тук се имат пред вид само четирите провинции: Тракия, Европа, Родопа, Хемимонт.
53Югера и глави са данъкооблагателни единици през късноантичната епоха. Един югер имал 2,5 дка. Данъкът capitatio се плащал в две разновидности: върху земята, изчисляван в iugera, и върху хора и животни, изчисляван в capita. Данъкът е въведен от имп. Диоклетиан в 290 г.
54Изброяват ce останалите диоцези от префектурата Ориент: Египет, Ориент, Азия и Понт. Последните три диоцеза обхващали дн. Мала Азия.
55Това са парите (aurum comparaticium, comparativum), които можели да се внасят вместо самите дрехи, за да се закупуват необходимите вещи за войниците.
56Исаврия е област по южния бряг на високото плато на Мала Азия. През IV—V в. е самостоятелна провинция.
57= Cod. lust., XII 39, 2.
58Хиерапол е град във Фригия.
59Законът е на имп. Аркадий (395—408).
60През тази година Мартиниан е бил ръководител на ведомството sacrae largitiones. Вж. по-горе бел. 1.
61Сиреч префектурата Илирик.
62Един тремис = 1/3 от един солид.
63Хламида — войнишка горна дреха.
64Солид е късноримска монета.  На тегло е приблизително 4,55 гр.
65=Cod. lust., XII 39, 3.
66Законът е на ми. Теодосий II (408—450).
67Сиреч в диоцеза Тракия.
68Лимесът на провинция Долна Мизия почвал от устието на р. Вит и стигал някъде североизточно от Дуросторум, дн. Силистра.
69Лузории са малки речни кораби, които служели предимно за военни цели, а твърде често и за пренасяне и на храни.
70Лимесът на провинция Скития, дн. Добруджа, почвал оттам, където свършвал мизийският (вж. по-горе бел. 3), и продължавал до устието на Дунав.
71Тук липсва името на единия от консулите. Обикновено всеки указ на единия от императорите се издавал от името на двамата императори (източния и западния), като се поставяли и имената на двамата консули (по един от всяка част на империята). В някои случаи обаче, при нередовни съобщения, не е било известно името на новоизбрания консул и тогава законът се издавал с името само на единия и с прибавката, че името на другия ще бъде съобщено допълнително.
72Законът е на имп. Константин I (306—337).
733 юли 324 г.
74Прави се намек за битката при Нике, дн. Хафса, Одринско, през 324 г. между Лициний и Константин I, завършила с пълната победа на Константин.
75При Никомидия Лициний бил разбит окончателно.
76Тъй като в указа се говори за събития след 318 г., то се предполага, че има известна неточност в subscriptio - тo и че указът трябва да се датира в 324 г., по време на третото консулство на Крисп и Константин, цезари. Според Seek, Regesten, стр. 60 — 326 г.
77Законът е на имп. Теодосий I (379—395).
78Сиреч между 367 и 383 г.
79Този закон на имп. Грациан не е достигнал до нас.
80Примипиларите през тази епоха са военни чинове, изпълняващи снабдителна служба.
81Става дума за т. н. аnnоnа militaris.
82Законът нарежда снабдяването на войските в Илирик от префектурата Ориент да става чрез изпращането на пари вместо храни. С тия пари трябвало да се закупуват храни в самия Илирик.
83Сиреч по определени от държавата цени.
84Според Seeck (Regesten, стр. 91, 269)—385 г.
85Законът е на имп. Теодосий II (408—450).
86Флавий Антемий Изидор е бил управител на префектурата Илирик в 424 г., а на Ориент през 435—438 г.
87Сиреч в управлението на провинцията.
88= Cod. lust., XII 57, 12.
89Законът е на имп. Валентиниан I (364—375).
90През 365 г. Проб е бил управител на префектурата Илирик.
91Сиреч префектурата Галия.
92“Реда" е вид кола с четири колела.
93Либрата (=pondo) тежи 0,327 кг.
94Под „ангария" в случая се разбира принудително превозване от местното население на държавни вещи и чиновници.
95Вередо е пощенски кон.
96Според Seeck, Regesten, 368 год.
973акон на имп. Теодосий I (379—395).
98Този Албуциан се споменава само тук.
99Закон на имп. Хонорий (395—423). Вместо името на Аркадий, който починал на 1 май 408 г., трябва да стои името на Теодосий II.
100Сиреч префектурата Илирик и Италия.
101Има се пред вид Западният Илирик.
102Прави се намек за похода на Аларих от Балканските земи през Илирик за Италия.
103В текста е казано petitores, сиреч хора, които чрез изпращане на петиции се домогват до нещо.
104Законът е на имп. Валентиниан 1 (364—375).
105Срв. Cod. Theod., Χ 19, 5.
106Отнася се до траки-златотърсачи, които бягали от Тракия поради тежките данъци.
107Според Seeck, Regetsen, стр. 32, 442—373 год.
108Законът е на имп. Грациан (367—383).
109До сената на град Рим. По това време Илирик е бил под управлението на западноримските императори.
110Законът не е запазен.
111Настоящият указ е достигнал в незавършен вид.
112Указите до сената са били прочитани на неговите заседания.
113Законът е на имп. Теодосий II (408—450).
114Касае се за провинциите в диоцеза Македония, част от префектурата Илирик. В случая се има пред вид някаква делегация, дошла да измоли от императора намаляване на някои от данъчните тежести.
115Инспекторите били финансови чиновници, които трябвало да следят за точното вписване на облагаемото имущество, за неговата оценка, а понякога и лично да се осведомяват за размера на поземленото имущество.
116Сиреч жителите на провинциите от диоцеза Македония без тези от провинциите Македония и Ахея.
117Жителите на провинция Македония.
118Жителите на провинция Ахея.
119Сиреч от 1 септември 424 г. Индиктион се нарича 15-годишен период, първоначално данъчен, по-късно употребяван за датиране. Той е въведен най-напред в Египет по времето на Диоклетиан (297—298), а в другите провинции — след средата на IV в.
120Текстът от тук до края е извлечен като отделен закон в Cod. lust., 1 2, 8.
121= Cod. lust., Χ, 16, 12.
122Според Seeck, Regesten, стр. 88, законът трябва да е издаден през 423 год., защото индиктионът започва от 1. IX. 424 год.
123Законът е на имп. Константин I (306—337).
124Цензови списъци — в тях се вписвала по провинции оценката на облагаемото имущество, както и облагаемите лица.
125иреч да проверяват дали робите, които купуват, са вписани в цензовите списъци на същата провинция.
126Законът е на имп. Валентиниан I (364—375).
127Тук на първо място се имат пред вид чиновниците, които били натоварени да събират данъци.
128= Cod. lust., XI 55, 2.
129Законът е на имп. Грациан и Валентиниан II.
130Сиреч на префектурата Илирик и Италия.
131Под Италия в случая се разбира Северна Италия.
132В текста е казано urbicariae regiones, сиреч централна и южна Италия, като области под пряк контрол на Рим. Северната граница била образувана от р. Рубикон и р. Магра.
133Настоящият закон като императорски трябвало да се постави начело на едикта на претора и да се публикува.
134Законът е на имп. Аркадий (395- 408).
135Касае се за този Анатолий, който през 397—399 г. е бил управител на префектурата Илирик.
136Под „никому" трябва да се разбират провинциалните управители, на които не е позволено да използват военните складове за невоенни нужди.
137Пълният израз е deportatio in insulam — доживотно изгнание на определен остров, свързано с конфискация на имуществото и лишаване от римско гражданско право. Засвидетелствано е от времето на Тиберий (14—37). През късноримската епоха изгнанието е било заменяно най-често със смъртно наказание, но понякога е било запазвано при нарушение на административни наредби като горната.
138= Cod. lust., Χ 26, 5.
139Законът е на имп. Валент (364—378).
140Res privata е първоначално частната собственост на императорите. По това време имп. частно съкровище е било държавно учреждение, приемало държавни доходи и било едно от двете държавни съкровища (другото е било sacrae largitiones). Управителят на това учреждение се наричал comes rei privatae.
141За обяснението на този указ вж. В. Велков, ИПр XII, 1956, кн. 5, стр. 96-97.
142Законът е на имп. Теодосий I (379—395).
143Херкулий в 408 и в 410 г. е бил управител на префектурата Илирик.
144Законът е издаден във връзка с поправка на щетите и разрушенията, които претърпели Македония и Гърция от действията на Аларих през последните години на IV в., особено през периода 395—397
145Сиреч според големината на поземлените имущества, които съответно имали по-висок или по-малък данък.
146= Cod. lust., Χ 49, 1 = Cod. Theod., XV 1, 49. Последният закон е датиран на 11 април 412 г.
147Според Seeck (Regesten, стр. 28 ; 313)—407 год.
148Законът е на император Теодосий II (408—450).
149Срв. Cod. Theod., XI 22, 1 ; 2 ; 3, където са дадени тия разпоредби.
150Изготвянето на цензовите списъци е ставало по територии (области) на градовете от страна на градските магистрати. В селските територии (областите на селата) тия списъци се изготвяли от държавата. Те били основата на данъчното облагане.
151Законът е на имп. Теодосий I (379—395).
152През 383 г. Флор е бил управител на префектурата Ориент.
153Курия се нарича градският съвет. Куриали са тия граждани, които според размера на своето имотно състояние имат право да участват в градския съвет. Самите членове на съвета се наричали декуриони. През IV в. тия две понятия се сливат, понеже след разоряване на куриалното съсловие всички куриали били вече декуриони.
154Сиреч Долна Мизия, част от диоцеза Тракия, който се включвал в префектурата Ориент.
155Сиреч родените в Долна Мизия куриали.
156Имп. Юлиан (361—363).
157Това са единствените данни за Филоксен.
158Принципали се наричали тия, които заемали градски магистратски длъжности.
159Законът е на имп. Теодосий II (408—450).
160Срв. например Cod. Theod., Χ 44, 1—2.
161Прави ce намек за походите на Аларих през Илирик.
162Дуумвирите са най-висшите градски магистрати.
163За тази длъжност вж. първа част, бел. 8.
164Законът е на имп. Валентиниан I (364—375).
165Следващата част от закона се отнася за Африка. Тук се подчертава, че за разлика от Илирик в Африка се запазва старото положение.
166Според Seeck, Regesten, p. 32,—преди 365 год.
167Законът е на имп. Теодосий I (379-395).
168Тия събрания, които са ставали в провинциите, били два вида: редовни (ordinaria) и извънредни (extraordinaria). Първите се събирали ежегодно в определено време. Срв. например Amm. Marcetl. XXVIII 6, 7. Вторите били свиквани при извънредни случаи.
169Под „примати" се разбират декурионите и изобщо тия, които заемали някакви магистратски длъжности.
170= Cod. lust., X. 65, 5.
171Сиреч префектурата Илирик. Срв. предишния указ.
172Например базиликите.
173Законът е на имп. Константин I (306—337).
174Префект на аноната (praef. annonae) била висша длъжност, подчинена на градския префект на Рим. Негово задължение било да надзирава вноса на зърнените храни и тяхното редовно разпределение. Префекти на аноната е имало освен в Рим, още и в Африка и другаде.  
175Фолис е римска монета от късно-античната епоха, с променлива стойност.
176Законът е на имп. Валентиниан I (364—375).
177Името Tautomedes може да се тълкува като тракийско. Първата му съставна част се среща и в селищното име Tautiomosis, което се търси около дн. с. Криводолска махала, Врачанско.
178Годината не е точна. Имп. Валентиниан не е бил в Медиоланум през 364 г., а в 365. Ако Med се прочете като Med(iana), предградие на Ниш, законът може да бъде през 364 г., понеже между 1 и 7 юни през тази година Валент и Валентиниан са престояли тук.
179Законът е на имп. Аркадий (395-408).
180Евтихиан е бил управител на префектурата Ориент не само през 404—405 г, но и през 396—399 г.
181Евдоксиопол, по-старата Селимбрия, дн. Силиврия.
182Ергастериите са били големи занаятчийски работилници.
183Това означава, че нарекли своя град на името на Евдоксия, жената на имп. Аркадий. Текстът: pro oblata по би могъл да се допълни : pro oblatando. Вж. за подробното тълкуване на този указ V. Velkov, Au sujet de Codex Theodoslanus XV 1, 42, Byzantinoslavica XIX, 1958.
184Законът е на имп. Теодосий II (408—450).
185Известен град в Средна Гърция.
186В латинския текст управителят на провинция е обозначен с термина iudex, което име се дава изобщо на висши административни чиновници.
187Законът е на имп. Теодосий I (379—395).
188Изредени са тия православни църкви, които били изтъкнати със своята ортодоксалност. С тях местните църкви трябвало да бъдат в общение, за да не изпаднат в ерес. Всички споменати епископи са взели участие във вселенския събор в 381 г., състоял се в Константинопол. Те са подредени по диоцези. Нектарий първоначално е бил епископ в Алия, град във Фригия Пакатиана. Срв. Ensslin, Nectarios, PWRE, XVI, кол. 2240, n. 6.
189Тимотей, епископ на Александрия, умрял в 385 г. Писал църковни съчинения. Срв. H. G. Opitz, Timotheos, PWRE, VI А, кол. 1354, n. 21.
190Пелагий, епископ на Лаодикея, град в Сирия, известен борец против арианите. Срв. Ensslin, Pelagius, PWRE, XIX, кол. 225—226, n 8.
191Диодор, епископ в град Tape в Киликия за периода 378—394 г., е значителен църковен теоретик. Срв. Jülicher, Diodoros, PWRE, V, кол. 713, n.57.
192Амфилохий, епископ на град Икониум в Ликаония около 374—394 г. Срв. Jülicher, Amphiloehius, PWRE, I, кол. 1937, n. 3.
193Оптим, епископ на Антиохия, град в Пизидия. Срв. Ensslin, Optimus, PWRE, XVIII, кол. 805, n. 2.
194Епископ в град Мелитене в Кападокия. Срв. Ensslin, Otreios, PWRE, XVIII, кол. 1881, n. 1.
195Григорий, известен епископ в град Ниса в Кападокия. Срв. Benjamin, Gregorios, PWRE, VII, кол. 1863, n. 5.
196Терений или Теренций, епископ на град Томи, дн. Кюстенджа, в провинция Скития. Срв. Ensslin, Terennius, PWRE, V А, кол. 587.
197В други извори, Sozom., Hist. Eccl., VII 9, 6, Мармарий е даден като Martyrius. Бил е епископ на град Марцианопол, дн. Река Девня. Срв. Ensslin, Martyrios, PWRE, XIV, кол. 2040, n. 12.
198Законьт е на имп. Теодосий II (408-450).
199Те са: Ахея, Македония, Крит, Тесалия, Епир Стари, Епир Нови, част от Македония Салутарис, Вътрешна Дакия, Крайбрежна Дакия, Горна Мизия, Дардания, Превалитана.
200Законът е насочен против разпространението на ереси в тия провинции.
201Указът за привилегиите на Константинопол е запазен. Вж. Cod. lust., XI 21, 1: „Императори Хонорий и Теодосий до Филип, управител на префектурата Илирик. Град Константинопол да се радва не само на италийско право, но също и на предимствата на самия стар Рим. Издаден на 14 юли 421 г., по време на консулите Евстатий и Агрикола".
202= Cod. lust., I 2, 6.
203Законът е на имп. Аркадий (395— 408).
204Известно е от надписи, че в Ескус и Стоби, които са спадали към Илирик е имало еврейски цьрковни общини. Срв. ИБАД III, 1912, стр. 195, № 3; IV, 1914, стр. 276, за Ескус и Хр. Данов, ИБАИ VIII, 1934, стр. 101—105.
205Законът е на имп. Теодосий II (408—450).
206= Cod. lust., 1 9, 14.
207Според Seeck, Regesten, стр. 25 : 345—420 година, защото през 412 год. управител на префектурата е бил Леонтий, а не Филип.
208Новела на имп. Теодосий II (408—450).
209§ 4 от тази новела е разгледан у В. Велков, Исторически преглед, XII, 1956, кн. 5, стр. 107—108.
210= Cod. lust., I, 46. Тази част от новелата е извлечена там като отделен закон.
211За тия федерати сарацини вж. Amm. Marcell. XIV 4, 1-4; XXV 6, 9—10.
212Cod. lust., XI 60, 3; Cod. Theod., VII 15.