izvori

 

 

Из съчиненията на Прокопий Кесарийски

 

Публикувано по: Подбрани извори за историята на Византия, Христоматия, С., 1963
Съставител: Димитър Ангелов

 

Прокопий от Кесария (Палестина) е един от най-известните историци от ранновизантийската епоха, съвременник на византийския император Юстиниан (527 — 565). Автор е на едно съчинение от 8 книги, в което описва войните на византийците срещу вандали, готи и перси, като засяга и събитията на Балканския полуостров във връзка с нахлуването на славяните. От него е запазена и т. нар. „Тайна история", в която разглежда преди всичко вътрешното състояние на империята и управлението на Юстиниан и жена му Теодора. Докато в своето съчинение за войните той възхвалява в панегиричен тон действията на императора, „Тайната история" представлява едно обвинение срещу Юстиниан и неговата политика. Прокопий е автор и на една книга, озаглавена „За строежите", в която описва системата от укрепления, издигнати по нареждане на императора за заздравяване на границите на Балканския полуостров и в Азия срещу нападенията на славяни и перси.

Извадките, които даваме от съчинението на Прокопий, са направени според изданието на J. Haury, Procopii Caesarensis Opera omnia, I—III, Leipzig, 1905—1913.

 

1. Събиране на данъците (Procop, Hist, arc., 21, 1—24, p. 128—132)

 

Така стои работата за този император (Юстиниан). А началникът на префектура внася всяка година повече от 30 кентинария данък в държавната хазна. Името му беше „аерикон" („въздушен"), означаващо, мисля, че този данък не е някакъв установен или обичаен, но по някаква случайност като от въздуха паднал и трябва да се нарече дело на неговата злина. Поставените на длъжността началник на префектура винаги са се ползвали безнаказано от това наименование, за да разбойничестват спрямо поданиците. Те го изискваха, за да го предадат на императора, но сами без никакъв труд си трупаха императорско богатство. Отначало Юстиниан не смяташе за нужно тяхното наказание, очаквайки момента, в който ще придобият огромни богатства, за да може да повдигне срещу тях неопровержимо обвинение и да може да конфискува имуществата им. Така постъпи той с Йоан Кападокийски. Действително всички, които през това време заемаха тази длъжност, внезапно ставаха безмерно богати с изключение на двама: Фока, за който споменахме в предишните книги, който беше в най-висша степен справедлив управител, защото този човек остана чист от каквато и да е алчност в длъжността си, също и Бас, който получи властта в по-късно време. Нито единият от тях не можа да задържи длъжността си година, но и двамата като неспособни и съвсем неподходящи за това време след няколко месеца напуснаха длъжността си.

И за да не бъде разказът ми безкраен, ако се спирам на всеки един случай поотделно, ще кажа, че това се вършеше и при другите висши длъжности във Византион. Юстиниан постъпваше така навсякъде в ромейската държава. Той подбираше най-безчестните хора, даваше им срещу много пари властта, за да ограбва държавата. Защото за разумния човек или за този, който има малко здраво разбиране, нямаше никакъв смисъл да пилее свои пари, а след това да ограбва невинни хора. След като прибираше тия пари от онези, с  които се спазаряваше, той им предоставяше пълната власт да извличат полза от подвластните си по всякакъв начин.

Тяхното желание бе, след като погубят всички области заедно със самите им жители, в бъдеще сами да забогатеят. Онези, които получат длъжности в другите градове срещу взети от лихвари пари с високи лихви, заплатени впоследствие на този, от когото са получили длъжностите, когато после отидат в тия градове, проявяват към подчинените си всякакъв вид несправедливост. След това те не се грижат за нищо друго освен за това, как да изплатят дължимите суми на своите кредитори и сами да се наредят в числото на най-богатите. Тази работа не носи за тях отговорност или безчестие, но дори им допринася и повече слава, когато те успеят да убият и ограбят без никакъв предлог колкото се може повече от тия, които им попаднат. Защото за тях името убиец и разбойник е взело да означава име на енергичен човек.

Щом императорът разбираше, че някои от получилите власт са натрупали голямо богатство, под разни предлози незабавно като с рибарска мрежа им изтегляше изобщо цялото състояние. След това той издаде закон, според който тия, които поемат някаква длъжност, трябва да се закълнат, че наистина ще бъдат чисти от всякаква кражба и че заради длъжността си нито ще дават, нито ще вземат каквото и да било. Той прибави и всички проклятия, които са били произнасяни от най-древните, ако някой се отклони от предписанията. Но не мина година след издаването на закона, сам той пренебрегна и предписанията, и проклятията и без срам за това дръзко искаше не на някакво потайно място, но публично на площада възнаграждение за назначаване на длъжност. А които купуваха длъжностите, макар и обвързани с клетва, още повече, отколкото преди грабеха всичко.

По-късно той измисли и нещо друго, което е невероятно да се  чуе. Длъжностите, които смяташе за най-важни във Византион и в другите градове, не искаше да продава както по-рано, а издирваше и назначаваше някои лица, на които нареждаше, след като получават заплата, да му предават всичко, което заграбят. Те, грижейки се за заплатата си, още по-безстрашно обираха от цялата страна всичко и така наемническото произволие се ширеше, приело името  на властта, и ограбваше поданиците.

Така императорът с голяма последователност поставяше начело на властта тия, които наистина бяха най-опетнени от всички, и винаги имаше успех, като вървеше по следите на това зло. Когато постави начело на управлението тия наистина първи по порочност хора и своеволието на тяхната власт извади на бял свят тяхната развала, ние се учудвахме как човешката природа е могла да достигне до такава престъпност. Когато след известно време ги сменяваха други в управлението, те можеха да надминат много предходниците си и хората се питаха един друг по какъв начин тия, които по-напред изглеждаха най-безчестни, биваха надминати от своите приемници така, че неочаквано изглеждаха като прекрасни и добри в своите постъпки. Трети пък надминаваха вторите по всякакво безчестие, а другите след тях с извършените свои нови насилия даваха възможност на предходниците си да минат за честни хора.

 

2. Злоупотреби при житната търговия (Procop., Hist, arc., 26, 17—26, p. 161—162)

 

Наистина може да се каже, че и всички други е сполетяло нещастие, което произлиза от него (от Юстиниан).

Що е сторил на живеещите от подаяния и на простите и бедни хора и на изпитващите унижение, веднага ще разкажем. А какво извърши спрямо жреците, ще разкажа в крайните глави.

Най-напред, както се каза, взе под свое разпореждане всички магазини и след като въведе така наречените монополи на необходимите стоки, започна да ги продава на всички хора на повече от тройна цена. Другите несправедливости, дължащи се на тези монополи, ми се струват безбройни, затова не бих се опитвал да ги изброявам дори в един безкраен разказ. Той грабеше винаги най-безпощадно тия, които купуват хляб, а невъзможно беше да не го купуват нито занаятчиите, нито бедните, нито хората, изпитващи всякакво унижение. От това той искаше да получи за себе си всяка година по 300 кентинария злато, за да поскъпне хлябът още повече и да бъде пълен с пепел. И пред тази светотатствена постъпка не се поколеба този император, воден от своето користолюбие. На това основание тия, на които принадлежеше честта (да повреждат продуктите), извлякоха изгода за себе си и твърде леко забогатяха много. В плодородни години те създаваха изкуствен глад за бедните, понеже за тях беше съвсем невъзможно да се снабдят с жито от другаде, но по необходимост всички трябваше да си купуват от този хляб.

Ако и да виждаха, че всички градски водопроводи са се повредили и че те пропускат само някаква малка част от водата да стигне до града, не обръщаха внимание и не желаеха да се отпусне каквато и да било сума за него, въпреки че винаги около чешмите се блъскаше до задушаване голяма тълпа и всички бани бяха затворени. За постройки край морето и за други безсмислени съоръжения се хвърляха множество пари без всякаква сметка, навсякъде в предградията се строяха дворци, като че ли не ги побират дворците, в които всички предишни императори са желаели да живеят за постоянно. Така не от желание за пестене на пари, но за погубване на хората той реши да пренебрегне постройката на водопровода.

Впрочем измежду всички хора никой никога вече проявявал по- голяма готовност от Юстиниан да спечели пари по нечестен начин и веднага да ги пропилее още по-недостойно. Макар ,че за нуждаещите се и бедните бяха останали две неща за пиене и ядене — вода и хляб, въпреки това и тези две неща, както разказах, този император успя да увреди, като водата направи недостатъчна, а хляба много по-скъп.

И той постъпи така не само с нуждаещите се във Византион, но и с някои от живеещите на други места, както ще разкажа веднага.

Да преминем сега към бедните в Александрия. Там имало измежду роторите някой си Хефест, който, като станал управител на Александрия, усмирил въстаналия народ, понеже всял ужас всред бунтовниците и причинил на тамошните жители от лоши най-лоши беди. Той разпрострял така наречения монопол върху всички продавани стоки и не позволявал никой търговец да упражнява тази дейност, а сам станал единствен търговец и продавал всички стоки, след като определял явно техните цени съобразно с правото, което му дава неговата власт.

От недостига на продукти от първа необходимост се задушавал целият град Александрия, където по-рано всичко било достатъчно евтино дори и за крайно бедните, най-много обаче ги измъчвало положението с хляба. Защото правото да купува жито от Египет имал единствен той и не позволявал на другиго да купи дори една медимна, а качеството на хляба и цената му се определяли, както той желаел. Така той натрупал в кратко време несметно богатство и утолил страстта на императора за пари. От страх пред Хефест жителите на Александрия понасяли мълчаливо сполетялата ги беда, а самодържецът от любов към парите, които получавал постоянно, обикнал този човек повече от всичко.

Като решил този Хефест още повече да си спечели благоволението на императора, намислил следното. Щом Диоклециан станал римски император, наредил да се раздава годишно голямо количество жито на нуждаещите се александрийски жители от държавните складове. Като си поделили тогава помежду си количествата, бедните жители на града прехвърлили разпределенията на потомците си чак досега. Оттук Хефест отнел годишното количество от около 2 000 000 медимни от тия, които търпят недостиг от продукти от първа необходимост, и ги поставил в държавните складове, а на императора писал, че не е справедливо, нито от полза за държавата тези хора да се ползват от разпределенията чак сега. Императорът одобрил с охота тази мярка и почнал да проявява към него още по-голямо благоразположение, а тези от александрийците, за които това било единствена надежда за съществувание, почувствали цялата прелест на тази безчовечност по отношение на най-необходимите им неща.

 

3. Търговията с копринени платове (Ргосор.. Hist. arc.. 25, 2—26, p. 152—157)

 

Има два протока от двете страни на Византион, единия на Хелеспонт между Сест и Абид, а другия при устието на така наречения Евксинос Понтос (Черно море), където се намира Хиерон. При прοтока на Хелеспонт нямаше никаква държавна митница, но някакво длъжностно лице, изпратено от императора, се намира в Абид, за да наблюдава, да не би някои кораби, натоварени с оръжие, да пътуват за Византион без съгласието на императора и да не би някои да излизат от Византион, без да имат разрешение и печати от тези лица, които са натоварени с тая длъжност (не е позволено да излиза от Византион кораб без разрешение от лицата, които служат във ведомството на така наречения магистър). Той заставя притежателите на кораби да му плащат такса, без да привлича вниманието на някого върху себе си, но изпълнявайки тази длъжност, искаше да получава нещо като заплата за тази работа.

Този, който беше пращан на другия проток, получаваше винаги заплатата си от императора и наблюдаваше точно това, което казах, и освен това да не се пренася нещо за варварите, които живеят на бреговете на Черно море, понеже като на неприятели не им е разрешено да се снабдяват от земята на ромеите. На това лице не беше позволено да получава нищо от корабоплавателите. Но откак Юстиниан пое императорската власт, той настани и на единия, и на другия проток държавна митница и двама платени чиновници и на тях плащаше постоянно определената заплата, като им нареди да събират оттам, облегнати на цялата си власт, колкото се може повече пари. Те от своя страна не се стараеха за нищо друго, освен да спечелят благоволението му, затова вземаха за товарите на плаващите големи мита. И след като ги ограбваха, ги пускаха.

Във всеки проток прочее той направи това. А за Византион измисли следното. Там назначи един от своите приближени, сириец по народност, на име Адей, на когото нареди да му дава някаква печалба от спиращите на тамошното пристанище кораби. Всичките кораби, които спират в пристанището на Византион, той не пускаше оттам, но или налагаше глоба на корабопритежателите за техните кораби, или ги принуждаваше да отнасят товарите си или в Ливия, или в Италия. Едни от тях не желаеха нито да върнат обратно товари, нито да се занимават с морска търговия, но веднага с радост се освобождаваха от своите кораби, като ги изгаряха. Които по необходимост намираха в такава работа препитанието си, след внасяне на тройна цена за своите товари се обременяваха от това и трябваше да възстановяват тая своя загуба от купувачите на стоката и така по всякакъв начин ромеите следваше да измират от глад.

Когато императорите превърнаха по-голямата част от стоките в така наречените монополи, те започнаха да задушават всекидневните купувачи. Остана свободна от облагане само търговията с облекло, но и по отношение на нея бе измислено следното. Дрехите от коприна се приготвяха от древно време в градовете Бейрут и Тир във Финикия. От старо време живеели там и търговците, и майсторите, и занаятчиите и оттам стоката се разпращала по целия свят. През императорстването на Юстиниан тези, които се занимаваха с това производство във Византион  в другите градове, започнаха да продават по-скъпо дрехите си, като се извиняваха с това, че в Персия по това време цената на коприната се повишила, а и в ромейската държава митата се покачили.

Императорът, като даде вид ,на всички, че е недоволен от това,, със закон забрани, който и да било да взема повече от 8 златни номизми за една литра от такава копринена дреха. Той заплаши още, че нарушителите на този закон в бъдеще ще бъдат наказвани и с лишаване от наличното си имущество. Това, както изглежда създаде голямо затруднение и безизходица за търговците, защото не беше възможно те да купуват тази стока на по-голяма цена, а да я продават на купувачите на по-малка. Затова те вече не искаха да продължават търговските си сделки, а останалите у тях стоки постепенно продаваха тайно, разбира се, на някои от своите познати, които, когато са се отдавали на удоволствия или по някакъв друг случай са почувствали нуждата да се украсяват с тях. Императрицата, дочула от някои, които само си шепнели за това, макар и да не проверила слуховете, веднага отне стоката от всички търговци, като им наложи освен това и глоба един кентинарий злато.

...

Начело на това производство и търговия в ромейската държава стоеше управителят на императорската хазна. Като поставиха Петър Варсим на тая длъжност, немного след това му дадоха да върши нечестни дела. Той искаше всички други да спазват закона точно, принуждаваше занаятчиите да работят стоката само за него и я продаваше не тайно, но явно на пазара — унция от какъвто и да е цвят се продаваше за 6 златни номизми, а от императорския цвят, който обикновено наричаха оловирон, за повече от 24 златни номизми. От това той донесе на императора голямо състояние, сам той, като си присвоил, е скрил още повече. Тази практика, почнала при него, остана завинаги. Защото той беше явно единственият доставчик и единствен продавач на тази стока. Които пък търговци се занимаваха при това с тази търговия във Византион и във всеки град, понесоха и по море, и по суша, както и трябваше да се очаква, загуби от тия действия.

Почти целият народ в споменатите градове (Бейрут и Тир) внезапно изпадна до просяшко състояние. Малките търговци и занаятчии се принуждаваха да се борят с глада, както трябваше да се очаква, а мнозина, напускайки държавата си, избягаха да живеят в Персия. А управителят на хазната единствен ръководеше търговията с копринени изделия, като една част от приходите от тази продажба трябваше да се предава на императора, както се каза, а по-голямата част си присвояваше, от което забогатя за сметка на народните нещастия. И робите вървяха така.

 

4. Пренасяне на бубено семе във Византиοн (Ргосор., De bello Goth., IV, 17, 1—8, p. 576 — 577)

 

През това време някои монаси, дошли от Индия, като узнаха, че император Юстиниан силно желае ромеите да не купуват вече коприна от персите, обещаха на императора така да разрешат въпроса с коприната, че ромеите повече да не извършват такава покупка от своите неприятели персите или от някой друг народ. Защото те били прекарали продължително време в страната, разположена над Индия, населена от много народи, която се нарича Сиринда, и там научили точно по какъв начин може да се произведе коприна в страната на ромеите.

На императора, който твърде подробно ги разпитваше и искаше да узнае дали са истина думите им, монасите казаха, че някакви червейчета са творци на коприната, че природата им е учител, че тя постоянно ги кара да я произвеждат. Било невъзможно да се пренасят тук живи тия червейчета, но семето им било леко и много удобно за пренасяне всяко от тези червейчета снасяло безброй много яйца. Като заравяли в тор много време след снасянето им тези яйца, хората правили да се излюпят живи червейчета. Те му казаха това, а императорът ги убеждаваше да подкрепят думите си с дела, като им обещаваше да ги надари с големи дарове.

Те отидоха пак в Сиринда и пренесоха яйцата във Византион, след като добиха по описания начин от тях червейчета, ги хранеха с черничеви листа и сполучиха по-нататък да произведат от това коприна в страната на ромеите. Такива бяха обстоятелствата тогава на войната на ромеите с персите и също около коприната.