izvori

 

 

Алексиада

 

Ана Комнина

 

Публикувано по: ГИБИ, т. VIII, 1972 г.



Alexios1komnenosАна Комнина (1083 — 1148) е дъщеря на император Алексий I Комнин, заемал византийския престол от 1081 до 1118 г., и съпруга на кесаря Никифор Вриений. По майчина линия тя е правнучка на българския цар Иван Владислав.

Не са редки случаите, когато между представителите на императорските фамилии изпъкват лица със забележително за времето си образование и голяма начетеност. Малцина от тях обаче биха могли да се сравняват в това отношение с Ана Комнина. Богато надарена личност, тя усвоила много познания из областите на всички преподавани тогава науки; освен необикновено красноречие притежавала рядката способност да мисли и да излага прекрасно своите мисли. След смъртта на баща си Ана се надявала да спечели престола за себе си и за своя съпруг. Император обаче станал нейният по-малък брат под името Йоан II. Огорчена, Ана се оттеглила в манастир, където прекарала останалата част от живота си. След смъртта на мъжа си (1138) тя се посветила на голямата задача да опише делата на своя бележит баща. Нейната история, наречена Алексиада, обхваща събитията от 1069 до 1118 г. Следователно този труд може да се разглежда като продължение на записките на кесаря Никифор Вриений, който ги приключва с встъпването на Алексий Комнин на престола.

Макар и да заявява, че ще пише безпристрастно, Ана Комнина не може да прикрие безкрайната си почит към своя баща, омразата си към нахлуващите от запад кръстоносци и ненавистта си към еретиците. До известна степен във възхищението ѝ от управлението на Алексий Комнин прозира враждебното ѝ настроение срещу неговите приемници. Всички събития авторката описва от византийско гледище и това естествено я прави твърде пристрастна.

Своята история Ана Комнина изгражда върху личните си спомени, върху разкази на баща си и на негови съвременници — пълководци и придворни, — както и въз основа на материали от съхранявани в дворцовите архиви писма и други документи. За по-старите събития тя използва отчасти хрониките на Продължителя на Скилица, на Михаил Аталиат и хронографията на Михаил Псел.

В труда на Ана Комнина се съдържат много важни сведения за историята на България и на българските земи.

Ръкописи: Florentinus LXX, 2 (XII s.) = F; Coislinianus 311 (XII s.) = C; препис от Coislinianus 311 е Vaticanus 1438 (XVI s.).

Издания: J. Schopen—A. Reifferscheid, ed. Bonn., I, 1839; II, 1878. — Migne, PGr, 131 (1864), col. 80— 1212.— Annae Comnenae Porphvrogenitae Alexias, rec. A. Reifferscheid, I — II, Lipsiae, 1884. — Ἄννης Κομνηνῆς Ἀλέξιός, Άρχαῖον κεῖμενον. Εὶσαγωγὴ Ί. Παπαδοπούλου. Μετάφρασις, σημειώσεις Ν. Κ. Κωνσταντοπούλου, Άθῆναι 1938. — В. Leib, Anne Comnene, Alexiade, Paris, I — III, 1943 — 1945. Преводът е направен по изданието на А. Reifferscheid.

Книжнина: Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, I, 1958, стр. 222 — 223.—Я — Н. Любарский, Анна Комнина, Алексиада, Москва, 1965, стр. 638 и сл.