izvori

 

 

Из „Морейската хроника"

 

Военните задължения на светските феодали и на духовенството

(Преводът е според изданието J. Sсhmitt, The Chronicle of Morea. London, 1904, p. 132—136, v. 1928—2009)

 GeoffroyVill

Регистър за делбата на феоди бе прочетен.
Попита Жофруа тогаз съвета на владелци,
архиереи областни, епископи и клира
какъв нов ред би следвало да въведат в Морея,
какви повинности — за господарите на пронии,
на техните владелци пак отново подарени,
оръжие да носят те в готовност за отбрана.
Присъди тогаз съветът решението свое.
Кои получили са само четири феода,
да имат правото на знаме с име банерети.
При знамето са длъжни банеретите да имат
по рицар сал един и по дванадесет сержанти.
Които пък с над четири феода са дарени,
за лен един сержант да дават конен или само рицар.
А всеки рицар, кой един феод владее само,
военната повинност самичък той да носи лично.
Които се зоват завоеватели-сержанти,
от тях военна служба лична всеки изпълнява.
Годишно в походи да служат месеца четири
и още толкова да са на гарнизонна служба.
В останалото време всекиго да свика може,
където пожелае, владетелят на прониара.
Епиокопи църковни и тамплиери, хоспиталиари —
съвсем се вси отказваха от гарнизонна служба.
И ето бе решено: от служба са свободни.
През четирите месеца участват те в поход.

 

Византийската аристокрация в Морея полага васална клетва

(Schmitt, The Chron. of Могеа, p. 110—112, v. 1609--1633)

 

Дойдоха при Патрас, до Андравида по-наблизо,
където вси архонти от Морея се събраха.
На тях погледна Жофруа, към сбрани кон подкара
и с реч любезна той се към архонтите обърна:
„Архонти, братя и другари бойни ний от днес сме.
сeгa ще видите вий вожда, кой пред вас дошъл е
и в областите ваши, за да покори тях в боя.
Не сме дошли ний затова тук, сал да ви ограбим,
имота и живота ви да вземем, и да тръгнем.
С разумни люде като вас говоря аз открито.
На вожда ни войската, вижте, има страшна сила,
и вождът тук дошъл е повелител ваш да бъде,
а вие нямате съюзници за помощ в битки.
Ако войската ни в страната с боеве премине,
то жителите в плен ще паднат и ще са избити.
Добре мислете за това, що трябва да се върши,
възможни най-добри условия да се получат.
Ще сключим договори, ще избегнеме убийства,
грабежи, плен, побоища над вашите семейства.
Ако разумни сте и всички също убедите,
съратници ни вий бъдете и другари наши."
Речта щом чуха, вси архонти му се поклониха,
при всички в областта пратиха пратеници
с молба добри приятели на пришълци да бъдат.
Навсякъде архонтите щом тези думи чуха,
направиха поклон със обещание за клетва.
Положиха им клетва властниците в Андравида,
в Месария владелците и във Морея цяла.
Съгласие със вожда-покорител се постигна,
че всичките архонти, владели прониите прежни,
запазват всеки свойта прония, която са владели,
признаят ли властта латинска, ще получат още.
Архонти шест мъже избраха, шест избраха франки,
да поделят по области вси пронии между им.

 

Парламентът в Андравида и съставянето на регистъра за разпределение на феодите-пронии в Морея

(Schmitt, The Chron. of Morea, v. 1903—1967)

 

Остана господин Жофруа управник на Морея,
властител в областта, наместник, както веч разказах.
И заповяда да извикат в Андравида всички,
кои владения държат от името на трона.
Събрание той свика там от малки и големи,
та книга да съставят за подялба на земята,
да впишат в нея всекиму предадените части,
които той е длъжен бил да има, управлява,
да нанесат в нея тез, що пронии владеят.
И пръв бе вписан тамо господин Готье Розера,
със двадесет и четирите рицарски феода,
получил ги в Месария, где дигнал замък чуден.
И този замък бе наречен с името на Аков.
След туй земя получи господин Гюи Брюера
във тази местност, що е близо до планинска Скорта,
и двадесет и два феода рицарски предадени му бяха:
получи ги във прония и замък там издигна
и този замък той нарече с името Каритен.
Роди той син, когото с име Жофруа нарече,
управител на Каритен го назоваха после
и бе в Романия известен пълководец също.
На трето място писан бе барон у тях известен,
и назоваваха го всички Вилхелм Алемански.
Предаден бе на него целий Патрас във владене.
А на Матея де Монсу баронство подариха
и да владее дадоха му крепост Велигоста,
кат рицар банерет — и още четири феода.
След него вписаха тоз, кой бе носил име Вилхелм
и кой получи с крепост Никла още шест феода.
Един след друг тогава в книгата записват:
Гюи де Нивеле взема шест рицарски феода,
със власт над тях бе надарен той в областта Цакони
и крепост там издигна, що нарече на Герака.
А господинът де Турне Отон във Калаврита,
получи той дванайсет там феода в прония.
И господин Гюи де Лил бе също в книгата записан,
взема той осем рицарски феода във Востица,
Цернин бе името, с което назова се туй владене.
Феода четири на господина Лука дават
в Лакона и околността във областта Грицена.
Награда бе на Жан де Ней земята на Пасава —
кат рицар банерет получи четири феода
и зване протостратор да предава по наследство.
И господин Роберт де Тремуил взе четири феода,
в това владение той крепост дигна Халандрица.
Феода четири на йоанити, хоспиталиери,
на тамплиери също четири и банеретско право.
Получи орденът тевтонски четири феода,
владението тяхно бе във област Каломата.
От град Патрас ведно със целия му клир митрополитът
по книгата получи също осем рицарски феода.
Епископът в Олена също четири феода взел е,
по четири епископите на Метона и Корона с клира,
на Великоста и Амиклион Лакедемонски.
И вси, получили владения в името на трона,
в регистъра се вписаха владетели на пронии,
и всички рицари, кои един феод сал взеха,
не вписаха в регистър, та да се не пише много.