izvori

 

 

Из "История", Георги Акрополит

 

Публикувано по: ГИБИ, т. VIII, 1972 г.

 

LatinEmpire2 Земите на Византия след 1204 г. Автор: LatinEmpire Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Военните събития, които се развили през XIII в. в българските и другите балкански земи, са описани от няколко лица, взели непосредствено участие в тях. Георги Акрополит е един от тези непосредствени участници. Роден е в Цариград през 1217 г. Още като младеж бил изпратен от баща си при двора в Никея, където получил своето образование като съученик на престолонаследника—бъдещия император Теодор II Ласкарис. През 1246 г. Георги Акрополит като логотет придружавал император Йоан III Ватаци при похода му в югозападните български земи, а по-късно бил назначен за възпитател на сина му. Когато престолът бил зает от Теодор II Ласкарис, Георги Акрополит придружавал и него при похода му в българските земи през 1255 г. Като главнокомандващ войските срещу епирския деспот Михаил бил пленен през 1257 г. и бил освободен едва след две години. През 1261 г. Акрополит влязъл тържествено заедно с новия император Михаил VIII Палеолог в освободения от латиняните Цариград.

Георги Акрополит изпълнявал и някои дипломатически мисии, например в Търново при Константин Тих (1260). Починал, след като се върнал от мисията си в Трапезунд, където бил изпратен през 1282 г.

Богатите впечатления, които получил през време на своите пътувания, Акрополит предал в своята Χρονικὴ συγγραφή, обхващаща събитията от т. нар. никейски период на Византийската империя. Това съчинение е един от основните ни извори за царуването на Иван Асен II и на неговите наследници, за феодалните размирици след смъртта на този опитен и мъдър български владетел, за съдбата на западните и южните български земи, които непрекъснато ставали плячка на византийските — никейски и епирски — войски.

Акрополит заявява в своя увод, че историкът трябва да се въздържа от пристрастие и омраза, когато пише. И наистина данните, които обилно черпим от съчинението му, са неоценими със своята точност.

От Георги Акрополит са запазени също една епитафия от 1254 г. на император Йоан Дука (Ватаци), в която се споменават българите, стихове и слова. Наскоро след смъртта на Акрополит неизвестен автор е съставил кратък преразказ на неговата история.

Ръкописи: Vaticanus (163) от XIII в. = A, Vaticanus (166) or XIV в. = В, Upsaletisis (6) от XIV в. = U.

Издания: Georgii Acropolitae Opera, rec. A. Heisenberg, I — II, Lipsiae, 1903. Преди това хрониката е била издадена в Парижкото и Бонското издание, както и у Migne, PGr, CXL (1887). Преведена е на руски в поредицата на руската Духовна академия в Петербург — Византийские историки, СПб, 1863.

Книжнина: Основната книжнина е посочена у Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, стр, 266 — 268.