izvori

 

 

"Магьосническата була" на папа Инокентий VIII

 

Булата Summis desiderantes affectibus, издадена от папа Инокентий VIII през 1484 г., е най-прочутият папски документ, приканващ към безмилостно изтребление на магьосничеството и даващ неограничени пълномощия на инквизиционните трибунали в разправата им над жени и мъже, обвинени във вещерски деяния. Причината за издаването ѝ са пречките, които светските и църковни власти в Германия създават пред двамата ревностни „борци“ срещу магьосничеството - инквизиторите Якоб Шпренгер и Хайнрих Инститорис, професори по богословие, самите те автори на чудовищния трактат „Чукът на вещиците“.

Тези две произведения полагат началото на „големия лов на вещици“ – демонологичната истерия, обхванала Европа през следващите две столетия и взела хиляди жертви. Въпреки, че тласъкът за това е даден от Католическата църква, впоследствие тя и Инквизицията рядко се намесват в гоненията срещу вещици. Разследването на магьосничеството преминава под юрисдикцията на светските съдебни инстанции, а този съдебен терор обхваща повече протестантските страни и именно там той взема най-много жертви.

 

Summis desiderantes affectibus

"С най-горещо желание"

 

Summis desiderantes affectibus 1484Инокентий, епископ, слуга на слугите Божии, да се помни навеки. — Тъй като най-горещо желаем, както го  изисква грижата на нашата пастирска институция, католическата вяра, особено в наши дни, да може да расте и процъфтява навсякъде и цялата еретическа лъжа сред вярващите да може да бъде изкоренена, с радост провъзгласяваме, а и повторно постановяваме, щото това наше богоугодно желание да постигне очакваните последствия. Затова се стремим да можем с усилията си в труд, също както старателния човек, трудещ се с мотика в ръка, да успеем да оплевим всички ереси, та ревността във вярата и опазването на вярата да се запечатат още по-дълбоко в сърцата на вярващите.

Неотдавна до нашите уши достигна твърде обезпокоителната новина, че в някои части на Горна Германия и особено в архиепископиите на Майнц, Кьолн, Трир, Залцбург и Бремен, в тамошните градове, земи, местности и епархии премного люде от двата пола, като пренебрегнали своето спасение и се отвърнали от католическата вяра, изпаднали в плътски грях с демоните (инкуби и сукуби) и със своето магьосничество, чародейство, заклинания и други ужасни, суеверни, порочни и престъпни деяния причинявали на жените преждевременно раждане, докарвали болест на приплода на животните, пакостели на реколтата, на гроздето и овощията; разваляли, душели и погубвали мъжете, жените, животните, домашния добитък и другите видове животни, също така лозята, градините, ливадите, пасищата, зърното и други видове плодове. Те даже причинявали на мъжете и жените, на целия едър и дребен добитък, на животните такива страшни вътрешни и външни болки, съпроводени с невъобразими мъки. Те пречели на мъжете да оплождат, а на жените да зачеват, правели така, че мъжете и жените да не могат да изпълняват съпружеските си задължения. Свръх това с кощунствени уста те се отричали от вярата, която са приели при светото кръщение. Те не проявявали никакъв страх и пред още други лековерни, грешни и порочни неща, към които ги подбуждал врагът на човешкия род  и извършвали споменатите грехове, като при това подхвърляли на опасност душите си и оскърбявали божието величие и по този начин давали на премного хора лош пример и предизвиквали възмущение.

И макар че възлюблените ни синове Хайнрих Инститорис и Якоб Шпренгер, членове на ордена на доминиканците, професори по богословие, с наше апостолско послание бяха назначени и сега са инквизитори, първият в горепосочените части на Горна Германия, обхващаща, както трябва да се разбира, и провинциите, и градовете, и земите, и епархиите, а вторият — в някои области по течението на Рейн, въпреки всичко това някои духовници и светски лица в тези земи, надценявайки разбиранията си, не се срамуват упорито да твърдят, че тъй като в пълномощните грамоти не са посочени поименно тези епархии, градове и местности, както и някои лица и техните провинения, то поради това тези духовници и светски лица изобщо не вземат под внимание издадените заповеди, а и не се свенят упорито да пречат на инквизиторите да действат в споменатите територии и да изпълняват инквизиторските си функции, не им позволяват да наказват, да осъждат на затвор и на поправяне хората, които са се провинили в гореуказаните злодейства и престъпления. Поради тази причина в посочените архиепископии, градове, епархии, земи и местности подобни злодеяния и провинения остават ненаказани, което води до очевидна гибел на душите и до загуба на вечното им спасение.

Затова с помощта на това наше писмо отстраняваме всички препятствия, които биха попречили по някакъв начин на изпълнението на задълженията на споменатите инквизитори, та заразата на еретическите нелепости и на други подобни злодейства да не може и занапред да отравя още невинни хора, и искаме да дадем на споменатите инквизитори съответни средства, каквото е съответно задължението на нашата институция.

Тъй като ревността ни във вярата ни кара преди всичко да не допускаме, щото архиепископиите, градовете, епархиите и гореказаните местности в онези земи на Горна Германия да останат лишени от необходимата дейност на инквизицията, от името на апостолския си суверенитет постановяваме, щото на споменатите инквизитори в онези местности да не се пречи да изпълняват инквизиторските си функции, да им се позволява да осъждат на поправяне, да затварят и наказват хората, провинили се в посочените злодейства и престъпления, точно така, както по силата на това наше писмо е изразено поименно и специално за посочените архиепископии, градове, епархии, земи, както и за лицата и техните престъпления.

В интерес на по-силното въздействие разпростираме постановеното и акредитивите, дадени по силата на нашето писмо, не само върху посочените архиепископии, градове, епархии, земи и местности, както и споменатите хора и престъпления, но и даваме възможност по този начин на двамата инквизитори, било заедно или всеки самостоятелно, да призоват скъпия наш син Йохан Гремпер, духовник от Констанцката епархия, магистър, както и настоящия или друг обществен нотариус, който за това време ще бъде упълномощен от тях, щото в гореизброените архиепископии, градове, епархии, земи и местности инквизиторите да изпълняват функциите си срещу всички лица, които са уличени в гореказаните деяния, да бъдат наказани и затворени, да бъдат наказани телесно и имуществено и в същото време в които и да било енорийски църкви в онези земи да се прогласява и внушава на вярващия народ Словото Божие, и то толкова често, колкото се сметне за добре и полезно. От името на нашата институция отново им отреждаме неограничени пълномощия, на двамата заедно и на всекиго поотделно, както стане нужда за безпрепятственото изпълнение на гореказаните задачи.

Посредством това апостолско писмо заповядваме по-нататък на нашия почтен брат страсбургския епископ или той сам, или пък с помощта на някой друг, или с посредничеството на други лица да обяви публично навсякъде горепосочените нареждания там, където той сметне за уместно, и то на всички места, където за това го помолят според установения ред инквизиторите. По-нататък епископът да не позволява, щото те или който и да е от тях, противно на съдържанието на нашето послание, да бъдат със сила затруднявани и да им се пречи на работата. Всички, които ги затрудняват, пречат ма работата им и не се подчиняват, всички непокорници, какъвто и сан да имат, каквато и да е длъжността им, колкото и да са почитани, на каквито и предимства да се радват, всички такива нека бъдат съкрушени с още по-страшни присъди и наказания, каквито бъдат сметнати за необходими и правилни, а всякаква апелация срещу тях ще бъде забранена. Страсбургският епископ пък при организирането на редовни съдебни процеси там, където се окаже необходимо, нека заповяда някои присъди от наше име да бъдат направени още по-строги и за целта нека повика на помощ и светската юрисдикция.

Всичко това нека се извърши без оглед на всички досегашни апостолски послания и разпореждания, които са в противоречие с днешната заповед и т. н.... И никому нека не се позволи да нарушава или пък с дръзка смелост да действа против това наше нареждане, против това разширяване на компетенциите, против това позволение и тази наша заповед. Ако някой реши да се осмели на такъв акт, той нека узнае, че ще призове върху себе си гнева на всемогъщия Бог и гнева на светите му апостоли Петър и Павел.

 

Издадено в Рим, при свети Петър, в лето господне 1484-то, ден 5 декември, от нашия понтификат година първа.