izvori

 

 

Тайната книга

 

Публикувано по: ЛИБИ, Т. IV, С., 1981

Превод: Г. Батаклиев; увод: М. Петрова; бележки: Д. Ангелов

 

bogomils 2

 

Така е означена латинската версия на новозаветния апокриф, намерен в Архива на инквизицията в гр. Каркасон (Франция). Той е познат и под заглавието на нейния по-късен вариант Йоаново запитване, Йоаново или Лъжовно евангелие.

Тайната книга е написана под формата на откровение на Христа в отговор на запитвания на Йоан евангелист и апостол. Тя е едно от най-известните апокрифни съчинения, което има неоценимо значение като извор за развитието на богомилските възгледи след X век. За разлика от Беседата на презвитер Козма, главният извор за първите богомили, Тайната книга не е насочена против богомилството, а е главно пособие за проповядването му през XII и близките следващи векове. Особено със своята втора, апокалиптична част тя свидетелства за това, че богомилите не са признавали Стария завет и по това време не са се задоволявали вече и с книгите на Новия завет, тъй като те не са могли достатъчно да подкрепят тяхното дуалистично учение. Апокрифите са имали по-древна дуалистична подкладка и, изглежда, поради това богомилите са прибегнали до тяхното използване.

Изследванията на латинската версия от XII в. и нейния по-късен вариант от XIV в. показват, че Тайната книга е в основата си много по-стара. В нея се преплитат древни митологични цикли. От своя страна митовете и алегориите са съчетани с древноеврейски и християнски религиозни представи и са пропити от богомилски идеи. Приносът на богомилите в Тайната книга се състои в това, че в нея са залегнали върху една гностична основа главните положения от богомилската догматика, отразени са представите на богомилите за космогоничния процес и характерната за умерените дуалисти есхатология. В разрез с библейските догми тук сътворението на материалния свят — макрокосмоса и микрокосмоса — е свързано с дейността на злия бог Сатанаил. Изложението е наситено с драматизъм и с алюзии към съответната историческа епоха — тежкото данъчно бреме в условията на затвореното натурално стопанство при феодализма.

В Тайната книга са прокарани умерено дуалистични схващания, господстващи не само сред българските богомили, но и сред по-голямата част от еретиците през XII в. изобщо, тъй като една част от катарите също са били умерени дуалисти. Относно връзките между богомилството и катаризма в Западна Европа е от съществено значение приписката в Каркасонския ръкопис, че Тайната книга е била пренесена от България в Ломбардия (Италия) от епископ Назарий, за да служи като тайна книга на катарите от град Конкорецо (близо до Милано). От Италия тя е била пренесена впоследствие в Южна Франция. Областта Лангедок станала втора родина на богомилството. Това пренасяне се отнася към времето около 1190 г. Залегналите в тази книга богомилски идеи са влияели върху западния катаризъм. Богомилската основа на катаризма се счита за безспорна.

Обстоятелството, че Тайната книга не е достигнала до нас в оригинал, е създало спорове по въпроса за езика на оригинала и мястото на създаването на този извор. Й. Иванов обосновава становището, че Тайната книга е превод от чуждоезичен оригинал. Той обори гледището, че е превод от предполагаем гръцки богомилски оригинал, пазен в библиотеката „Св. .Марко“ във Венеция, ръкопис № 128 от колекцията Nanni, и изказва мисълта, че Тайната книга е написана в България. Д. Ангелов, обосновавайки същата теза, доказа, че по своя характер този извор се доближава до съчинението на Евтимий Зигавин „Догматическо всеоръжие“ и до съчинението на Евтимий от Акмония, тъй като всичките тези съчинения отразяват възгледи върху космогониите, които са различни от библейските и са изградени на дуалистична основа. Той показа също, че Тайната книга се различава от тях съществено и отразява възгледите на българските богомили, които са имали по това време водеща роля по отношение на катарите. Тезата за старобългарския език на оригинала се поддържа също от Д. Оболенски и X. Зьодерберг. За един гръцки оригинал се застъпват X. Шмидт и Р. Райценщайн. За мястото на създаването на латинската версия са изказани три предположения. Според Е. Турдеану то е в Хърватско, тъй като учението на патарените е близко до богомилството. А. Борст смята, че е в Италия въз основа на страничните бележки във Виенския ръкопис, и най-после Д. Роше е изказал мнението, че се касае за Южна Франция, което е най-малко вероятно.

Настолната книга на българските богомили, която не се е запазила в нейната славянска или гръцка редакция, съществува в латинска версия в два ръкописа. Единият от тях е намерен в Архива на инквизицията в гр. Каркасон във Франция, а другият във Виена. Каркасонският ръкопис, датиращ от XII в., е по-непълен и без заглавие. По-късният виенски ръкопис, който се датира в XIV в., е озаглавен по следния начин: Запитване на апостола евангелист Йоан на светата вечеря на царството небесно за управлението на света, за вседържателя и за Адам.