izvori

 

 

Албанското село

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по The Albanian Struggle in the Old World and the New. Boston 1939, p. 26—27.

 

3632c3d731f9f8c7357c35dd85768f57Селянинът беше преследван от непрекъснатия страх, че основната съставка на неговата прехрана, грубият хляб, приготвен от царевица, примесена с ръж и пшеница, няма да му стигне... За да замести царевичния хляб, селянинът от време на време употребява ечемик, запазван обикновено за конете и мулетата. При добри времена на трапезата му имаше фасул, ориз и зеленчуци. Месото и рибата, които се консумираха главно от християните, се пазеха за празници. Макар че обикновено за зимата се отделяше масло, сирене и зехтин, млечните продукти, включително и млякото, бяха считани за лукс. Недохранването и мръсотията причиняваха голяма смъртност: туберкулозата, болестите на костите и маларията бяха неудържими... Няколко семейства живееха обикновено в две или три помещения. Обичайната къща се състоеше от един или два ката, беше построена от груб камък и имаше стаи за омъжените двойки и гостна, както и една голяма стая, „ашеф" или кухня, която служеше за всекидневна, трапезария и спалня на неженените членове на семейството. Огнището, този център на семейния живот, даваше цялата топлина както за готвене, така и за прогонване на влажния студ на едва покритата къща. През зимата неостъклените прозорци бяха запълвани със стари парцали, слама и дървени дъски с надеждата да се запазят от силния вятър. Водопроводната система беше неизвестна; макар почти всяка къща да имаше своя кладенец, селяните обикновено носеха водата си в глинени или медни котли от поточетата и ручеите. В повечето къщи имаше няколко такива котела, а също и няколко дървени лъжици и медни чинии. Един дървен сандък до стената показваше, че жената в къщата пази там домашно тъкани дрехи или пък няколко дреболии, останали от сватбеното празненство. Никой нямаше легла. Употребяваха се домашни дюшеци от вълна, памук или слама, покрити с груби одеяла. През деня те биваха струпвани в един ъгъл; често биваха нападани от въшки. В много от домовете съществуваше един вечерен ритуал, когато членовете на семейството се събираха пред огнището преди лягане и всеки тържествено изтърсваше одеялото си, за да убие няколко въшки. Мюсюлманите, по-бедни от християните и даже още по-нечисти, бяха лесна плячка за паразитите. Долепени до къщата бяха помещенията, в които се държаха конете, мулетата, магаретата, кравите, овцете и козите. Това бяха по-добрите домове. В по-бедните колиби само една тънка преграда разделяше единственото дълго помещение на къща и обор.