izvori

 

 

Сръбското село

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Из труда на Вук Караджич (1787—1864) — една от централните фигури на Сръбското възраждане.

Печата се по Вук Караџић. Географско-статистическо описанjе Cpбиje. Даница, 1827. Сабрани дела, кн. VIII. Београд, 1969, стр. 166-369.

staro seloНай-големите сръбски села имат около 100 къщи; някои не достигат даже 20, но повечето са между 40 и 60, така че като цяло може да се каже, че селата имат по 50 къщи. В равнините, особено областта на Пожаревац и Мачва, къщите и селата са разположени близко едни до други, но в планините те са толкова раздалечени, че някои села от 40 къщи се простират върху територия, по-голяма от Виена; къщите са разположени по цялата земя на селото. По такъв начин човек може да има за съсед селянин от друго село, по-близко от някой съселянин.

Сърбите живеят главно в задруги. В някои задруги живеят по четири или пет семейства, а домакинствата, които се състоят от едно семейство, са малко на брой. Около къщата има толкова колиби, колкото са омъжените двойки на домакинството. Те се хранят общо в къщата, но там спят само старите мъже и жени. Останалите спят по колибите с жените и децата си лете и зиме без огън. Около някои богати къщи има колиби и други постройки (например хамбари, навеси и др.). Всяка задруга си има своя старейшина, който управлява къщата и целия имот; той дава нареждания на възрастните и младите къде да ходят и какво да вършат; той се разправя с турците и участва в селските и областните събрания и срещи; той продава и купува необходимото в съгласие с останалите членове на домакинството; той съхранява парите и плаща харач, такси и други данъци; той започва и свършва молитва; когато в къщата са дошли гости (а в големите къщи не минава ден без гости), той разговаря и се храни с тях. (В по-големите къщи, където има много хора, храната се поднася първо на старейшината и на гостите на една маса, на възрастните и на младите мъже, които работят на полето — на друга, а жените и децата се хранят след това.) Старейшината не винаги е най-старият в задругата; когато бащата остарее, той предава старейшинството си на най-умния си син (или брат, или племенник), дори той да е най-младият. Ако обаче се случи даден старейшина да не се справи добре със задачите си, членовете на дома избират друг. В задругите всяка жена преде, тъче и шие ризи за себе си, за съпруга си и децата си; жените се редуват да приготвят храна по една седмица. Когато настъпи редът ѝ, тази жена се нарича редар или редуша. Станарицата1 се определя за през цялото лято и обикновено е жена на старейшината.

Сръбската нация се състои изключително само от селяни. Малкият брой сърби, които живеят в градовете като търговци (фактически дюкянджии) и занаятчии (главно кожари, шивачи, хлебари, оръжейници и ковачи), се наричат граждани. Те носят турско облекло и водят турски начин на живот; по време на въстания и войни те се затварят заедно с турците в градовете или бягат в Германия с парите си; по тази причина народът не ги нарича сърби и истински ги презира. Сръбските селяни живеят от земята и добитъка си. Наистина сред тях има някои търговци, които закупуват свине и друг добитък, дивеч, пчелен восък, мед и други продукти, но и те живеят в задруги като останалите селяни. Сред селяните има ковачи (които точат и острят секири, мотики и палешници; котли и други дреболии се поправят от циганите в градовете), хлебари, шивачи и кожари, бъчвари, колари, дърводелци, въжари и в някои места грънчари. Всеки дърводелец е едновременно и каменар, а всеки кожар — шивач. Шивачите, бъчварите и дърводелците не работят в собствените си къщи, а в дома на тези, за които извършват дадена работа. Даже в градовете и пазарните центрове селяните строят къщи и други постройки. Фактически всеки сърбин умее да върши дърводелска работа, макар че не всеки има необходимите инструменти за изработването на бъчва или на каруца; рядко е нужно да се вика майстор-дърводелец за поставянето на метален обръч около колело или за поправката на воденица. По същия начин сърбите секат дърва, строят къщи и други постройки (особено по-бедните). Всеки сърбин си прави сам цървули. Циганите, които обикалят страната, правят лъжици, черпаци и корита, които те продават в замяна на брашно и други неща. Сръбските жени шият, готвят, предат и боядисват лен и коноп, предат вълна, тъкат памучни платове, бродират, плетат чорапи и ръкавици. Освен тези женски работи те работят заедно с мъжете в полето, косят, копаят, събират сено и сливи, берат царевица и грозде и т. н.

В цяла Сърбия се яде главно царевичен хляб; наистина пшеница, ечемик и ръж могат да растат из цяла Сърбия, но те се отглеждат само от онези, които ги продават. Изключение прави само Мачва, където хората се хранят ежедневно с пшеничен хляб. Отскоро са въведени картофите, но те се отглеждат повече като рядкост, отколкото като необходимост, макар че биха имали голяма стойност. Освен царевичен хляб обикновената сръбска храна се състои от боб и лук по време на пости, а през останалото време кисело зеле и сланина през зимата и мляко, сирене и яйца през лятото. Основното питие е водата. Вино се пие по време на празници и от по-богатите хора; с храната инак се пие сливова ракия, която за щастие не е много силна и затова е безвредна. Най-хубавото ядене през лятото е печено агне, а през зимата — печено прасе с незаквасен хляб, сливова ракия с мед, сладкиши и баница; по петъците най-хубавата храна е рибата (тогава, разбира се, когато се яде риба, защото тя не винаги е разрешена по време на постите) и боб с масло.

Из цяла Сърбия с изключение на равнините и блатата на Мачва могат да се отглеждат лозя, не по-лоши от унгарските; днес обаче рядко се отглеждат лозя за собствени нужди. Много празни места, стари и нови, свидетелстват за това, колко много лози е имало; по всяка вероятност те са запуснати по време на войните. В Сърбия растат много хубави ябълки, круши, череши, вишни и праскови, а преди всичко сливи, които се отглеждат за сливова ракия. Лешниците растат на диво, а в някои места има и кестени... Изкарват се пари от продажбата на вино и на сливова ракия, а също от някои други стоки, но това е нищо в сравнение с добитъка и свинете. Всяка пролет се продават волове и крави на босненци и херцеговинци, които ги препродават по крайбрежието. Турците купуват кози и овце, а свинете се изнасят редовно за немските земи. Именно свинете са от най-голяма и добра полза за хората, защото е лесно да бъдат угоени в горите и защото могат да бъдат продадени по всяко време на годината.

 

1Отговаря за склада и приготвянето на зимнината.