Дипломация

Вестфалски мир

Посещения: 1095

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

 

Оснабрюгски мирен договор

(14 - 24 октомври 1648 г.)

Императорско - шведски  мирен договор

 

Член I.

Да има християнски, всеобщ, вечен мир и истинско и искрено приятелство между негово свещено императорско величество, австрийския дом и всички негови съюзници и поддържници, наследниците и приемниците на всеки от тях ... от една страна, и от друга — нейно свещено кралско величество, кралство Швеция и всички негови съюзници и поддържници, техните наследници и приемници ... Нека този мир се пази и зачита така искрено и последователно, че и двете страни да увеличават взаимната си полза, уважение и изгода, и вярното съседство и сигурното развитие на стремежите за мир и приятелство на Римската империя с кралство Швеция и на кралство Швеция с Римската империя да крепнат и разцъфтяват във всяко отношение.

 

Член II.

Да настъпи и у двете страни вечна забрава и опрощаване  на всичко, което от началото на тези смутове на което и да било място и по какъвто и да било начин е извършено враждебно от едната или от другата страна... от сега нататък всички и всякакви обиди, вражески насилия, щети, причинени с думи, писания или дела както преди войната, така и през време на войната, понесени във всяко отношение от лица или вещи, така напълно да се смятат премахнати, че всичко, което на това основание един би могъл да изяви като претенция срещу друг, да бъде погребано във вечна забрава.

 

Член III.

Въз основа на това всеобщо и неограничено опрощаване всички заедно и поотделно електори,  князе, свободни градове (включително и знатното съсловие) на Свещената римска империя и техните васали, поданици, граждани и жители, на които вследствие на смутовете в Бохемия и Германия или на сключените след това съюзи от една или друга страна е било наложено някакво отсъждане или причинена щета по някакъв начин или повод, да бъдат възстановени напълно в това положение за двете страни в църковно и мирско отношение, както по отношение на владенията и феодалните, полуфеодални и алодиални имоти, така и в титлите, имунитетите, правата и привилегиите, от които са се ползвали или са могли да се ползват по право преди нарушението, като не се оставят в сила, а се анулират всички изменения в противен смисъл, станали междувременно.

 

Член IV.

§1. И макар от предходната основна разпоредба да може лесно да се отсъди кои лица и доколко трябва да бъдат възстановени в предишното положение, при все това ... се реши да се упоменат изрично, както следва за някои по-важни случаи, така че, които не са споменати изрично или не са посочени, да не се смятат за пропуснати или изключени.

§2. Оснабрюгският и Мюнстерският конгрес сведоха преди всичко дотам Палатинския въпрос, щото отдавна съществуващият спор да бъде прекратен по следния начин.

§3. Най-напред, що се отнася до Баварския дом, електорското достойнство, което Палатинските електори са имали преди това, с всички регалии, длъжностни и придобити привилегии, знаци и всякакви права, които се отнасят до това достойнство, без никакво изключение, както и целият Горен Палатинат заедно с дружинничеството Хам, с всичките им принадлежности, регалии и права, както досега, така и в бъдеще да останат на господин Максимилиан, вожд палатински на Рейн, баварски херцог, и на неговите деца и цялото Вилхелмово потомство, докогато се раждат мъжки наследници от този род.

§4. На свой ред господин електорът на Бавария напълно да се откаже за себе си, за своите наследници и приемници от дължимите му 13 милиона и от всяка претенция към Горна Австрия и веднага след обнародването на мирния договор да предаде на негово императорско величество всички получени по-рано документи за унищожаване и анулиране.

§5. А що се отнася до Палатинския дом, императорът с империята си се съгласява за общото спокойствие по силата на настоящото споразумение да се учреди осми електорат, от който да се ползва в бъдеще господин Карл Лудвиг, палатински граф на Рейн, и неговите наследници и агнатите от целия Рудолфов род по реда за наследяване, изразен в Златната була. Никакво друго право освен едновременната и пълна инвеститура на самия господин Карл Лудвиг или на неговите приемници в правата, свързани с електорското достойнство на господин електора на Бавария и на целия Вилхелмов род, да не се търси...

 

Член VIII.

§2. Да се ползват (електорите, князете и свободните имперски градове) без възражение с избирателно право при всички обсъждания относно имперски дела, особено когато трябва да се създават или тълкуват закони, да се обявява война, да се определят налози, да се свикват набори войска, да се строят по официално нареждане нови или да се усилват с гарнизони стари укрепления върху владения на свободните имперски градове, както и когато трябва да се сключват съюзи или мирен договор или да се извършват други подобни работи, нищо такова или друго подобно да не се прави или допуска освен със свободно съгласие и с гласуване на събрание на всички свободни имперски градове. Завинаги да съществува свободно правото за отделните свободни имперски градове да сключват договори помежду си или с други за своето запазване и сигурност; обаче подобни съюзи да не бъдат против императора и империята и обществения мир в нея или, на първо място, против тая спогодба, а да се правят, като за всичко се спазва клетвата, с която всеки е свързан с императора и империята...

 

Член X.

§1. По-нататък, понеже пресветлата кралица на Швеция беше поискала да ѝ се даде удовлетворение за възстановяване на местностите, окупирани в тази война... — също така негово императорско величество със съгласието на електорите, князете и свободните имперски градове... отстъпва на същата пресветла кралица...

§2. Преди всичко цяла отсамна Померания, наричана обикновено Предна Померания, заедно с остров Рюген в тези граници, които бяха определени по време на последните херцози на Померания; освен тях от оттатъшна Померания — Щетин, Гарц, Дам, Голнау и о-в Волин заедно с протичащия тук Одер и морето, наричано обикновено Фришехаф, с трите устия Пайне, Свине и Дивенау...

§3. Това херцогство... нейно кралско величество и кралство Швеция да го има от сега завинаги като наследствен феод, да го владее постоянно, свободно да го използва и да има безпрепятствено плодоползване.

§4. Каквото право на привилегии и даждия относно Каминския капитулус преди са имали херцозите на отсамна Померения, да го има в бъдеще завинаги нейно кралско величество и кралство Швеция... което са притежавали обаче всичко херцозите на оттатъшна Померания, да принадлежи на господин електора на Бранденбург, заедно с целия Камински епископат...

§6. На второ място, императорът със съгласието на цялата империя отстъпва също на пресветлата кралица... за вечен и непосредствен имперски феод държавата  и пристанището Висмар заедно с укреплението Валвиш и, префектурите Поел... и Нойен Клостер...

§7. На трето място, императорът... отстъпва на пресветлата кралица... архиепископата Бремен и епископата Ферден... за вечен и непосредствен феод на империята...

§8. Да се оставят обаче на Бременската държава  нейният статут, свободата, правата и привилегиите в църковно и политическо отношение без пречка.

§9. На четвърто място,... императорът с империята кооптират пресветлата кралица и наследниците на кралство Швеция в положението на свободен имперски град така, че както кралицата, така и кралете на Швеция да бъдат викани на имперските съвещания заедно с другите свободни градове на империята...

 

Член XVII.

§2. За по-голяма трайност и обезпечаване на всички общи и отделни съглашения нека тая спогодба бъде в бъдеще постоянен закон и практическа санкция в империята и както другите закони и основни постановления на империята да бъде включена изрично в най - близкия едикт на империята.

 

Мюнстерски мирен договор

(24 октомври 1648 г.)

Императорско-галски мирен договор

 

miren dogovorНека бъде известно на всички и всекиго, за които е от интерес или може да представлява някакъв интерес: след като появилите се от много години разногласия и граждански вълнения в Римската империя до такава степен нараснаха, че не само цяла Германия, но въвлякоха даже и съседни кралства и най-вече Галия така, че от това избухна продължителна и ожесточена война отначало между пресветлия и могъщ владетел и господар господин Фердинанд II, избран завинаги римски император, август, в забележително разбирателство със своите съюзници и поддържници, от една страна, и пресветлия и могъщ владетел и господар господин Луи XIII, прехристиянски крал на Галиите и Навара, в забележително разбирателство с неговите съюзници и поддържници, от друга страна. По-късно, след смъртта им — между пресветлия и могъщ владетел и господар господин Фердинанд III, избран завинаги римски император, завинаги август — със своите съюзници и поддържници, от една страна, и пресветлия и могъщ владетел и господар Луи XIV, прехристиянски крал на Галиите и Навара, неговите съюзници и поддържници, от друга страна; оттам произлезе голямо проливане на християнска кръв и опустошаване на твърде много провинции; най-сетне по божия благодат се постигна, че след намесата на пресветлата република Венеция, съветите на която в най-трудни за християнския свят времена никога не са липсвали за общото благо и спокойствие, бе възприето и от двете страни да се помисли за общ мир, и в резултат на Хамбургското съглашение от 25 нов стил или 15 стар стил декември господня година 1641 бе определен денят 11 нов стил или 1 стар стил на месец юли господня 1643 година да се свика конгрес на пълномощниците в Мюнстер и Оснабрюг във Вестфалия...

 ********

§6. Спорът за Лотарингия да се предостави на арбитри, които да бъдат посочени от двете страни...

§72. Първо, що се касае до сюзеренното право на собственост, заедно с върховенството и всички други права в епископата Мец, Тул и Вердюн, едноименните градове и техния епископатски район, а именно Моайен, по същия начин, по който те зависеха преди от римската империя, за в бъдеще трябва да зависят от короната на Галия и към нея да се включат завинаги и безвъзвратно, като се запази обаче митрополитското право, принадлежащо на Трирския архиепископат...

§74. Второ, императорът и империята отстъпват и прехвърлят на прехристиянския крал и неговите наследници в кралското достойнство правото на пряка собственост, върховенство и всичко друго, което преди претендираха или можеше да претендират императорът и Свещената римска империя върху Пинарол...

§75. Трето, императорът, що се касае до него и до целия пресветъл австрийски дом, а също империята отстъпват всички права, собствености, владения, притежания и юрисдикции, които досега са имали империята и автрийският дом относно крепостта Брайзах, ландграфството Горен и Долен Елзас, Зюдгау, провинциалната префектура на десетте имперски града, разположени в Елзас, именно Хагенау, Колмар, Шлетщат, Вайсенбург, Ландау, Оберенхайм, Росхайм, Мунстер в долината свети Грегори, Кайзерсберг, Туринкхайм, и всички села и всякакви други права, които зависят от казаната префектура, всички заедно и поотделно се прехвърлят на прехристиянския крал и на кралството на Галиите...

§76. Също така споменатото ландграфство на Горен и Долен Елзас и Зюдгау, както и провинциалната префектура на казаните десет града и зависещите от тях места, а също и всички васали, ландсаси, поданици, хора, градове, крепости, полета, лагери, гори, златни, сребърни и за други изкопаеми мини, реки, потоци, пасища и всички кралски права ... завинаги да се предадат на прехристиянския крал и короната на Галия.

§77. Четвърто, на негово прехристиянско величество и на неговите наследници в кралското достойнство със съгласието на императора и на цялата империя се дава вечно право да поддържат гарнизон в крепостта Филипсбург. Също ще трябва да се допуска на краля свободно преминаване през земите и водите на империята за прекарване на войници, припаси и всичко друго, което и доколкото би било необходимо.

§78. Кралят обаче освен покровителство, гарнизон и преминаване не ще има никаква друга претенция спрямо казаната крепост Филипсбург.

§82. Веднага след възстановяването на Бенфелд укрепленията на същия град да се изравнят със земята.

 

Karl Strupp, t. I, p. 14.