Дипломация

Утрехтски мир от 11 април 1713 г. между Франция и Великобритания

Посещения: 710

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


The Treaty of UtrechtЧл. IV. (заявление на френския крал, титулуван „прехристиянския крал“, че признава династията и наследствения ред на кралския престол във Великобритания, установени със заемане на престола от Вилхелм III (Орански) и наследницата му кралица Анна, и че не ще подкрепя претендента за кралската корона от рода на Стюартите).

Чл. V. Прехристиянският крал обещава от свое име и за своите наследници и приемници да не смущава никога, нито да безпокои кралицата на Великобритания, нейните наследници и приемници, изхождащи от протестантската линия, които ще владеят короната на Великобритания и на зависимите от нея държави; да не дава нито той, нито неговите приемници, пряко или косвено, по суша или по море, в пари, оръжие, бойни материали, военни машини, кораби, войници и моряци, по какъвто и да е начин или когато и да е, поддръжка, помощ, покровителство или съвети на отделно лице или всякакви лица, които по какъвто и да е повод или причини биха искали да се противопоставят в бъдеще на указаното наследяване било открито, или като подбуждат метеж и устройват заговори срещу принц или принцове, които на основание на казаните актове на Парламента ще заемат трона на Великобритания, или срещу принц или принцеса, в полза на които наследяването на короната на Великобритания ще бъде открито с казаните актове на Парламента.

Чл. VI. Предвид на това, че войната, която настоящият договор трябва да потуши, избухна главно, защото сигурността и свободата на Европа не можеха по никакъв начин да търпят короните на Франция и Испания да се съединят на една глава, по настояване на нейно британско величество и със съгласието както на негово прехристиянско величество, така и на негово католическо величество1, можа най-после да бъде отклонено завинаги това зло посредством откази, съставени в най-добра форма и по най-тържествен начин със съдържание, което следва.

Със съответен отказ, който трябва да стане завинаги ненарушим и постоянно спазван закон, се осигури достатъчно, щото католическият крал, нито някой принц от потомството му да не може да претендира или да се домогва до короната на Франция и, от друга страна, със съответен отказ на Франция от испанската корона, както и другите актове, с които се установява наследствено приемство на френската корона, със същата цел; по такъв начин короните на Франция и Испания остават разделени и разединени... И светлейшият прехристиянски крал (на Франция) и светлейшата кралица на Великобритания се задължават тържествено и с кралска дума един към друг, че те, както и техните наследници и приемници не ще направят, нито ще позволят да бъде сторено нещо, което да попречи на отказите и другите казани съглашения да имат пълна сила. Освен това негово прехристиянско величество е съгласен и се задължава, че няма намерение да се стреми, нито да приема в бъдеще да бъде изменено нещо в полза на негови поданици в Испания и в испанска Америка от съществуващите обичаи... както в търговията, тъй и в корабоплаването, както и да осигурява за своите поданици в казаните страни привилегии, които не са дадени в същото време и в същия размер на другите договарящи народи и страни.

Чл. X. Френският крал ще върне на кралството и кралицата на Великобритания Худзоновия залив и пролив, за да ги владее с пълно право и вечно с всички припадащи земи, морета, брегове, реки и места, без да се изключи нещо..., както и всички построени сгради и крепости...

Чл. XIII. Остров Нова земя (Ню Фаундленд) със съседните острови ще принадлежи в бъдеще само на Великобритания и поради това френският крал ще предаде в седеммесечен срок... града и крепостта Плезанс и други местности, които французите притежават още на тоя остров... Не ще бъде позволено на французите да укрепяват никое място там, нито да създават заселища — освен дървени постройки и колиби за сушене на риба, нито да слизат на брега извън времето за риболов и сушене на риба... (указани са границите, в които се ограничава това право.2) Островите в устието и залива Свети Лаврентий остават на Франция...

К. Strupp, t. I, р. 29.

1Испанският крал
2Използвано от французите до 1904 г.