Дипломация

Въоръжен неутралитет от 1780 г.

Посещения: 645


Декларация на Русия от 28 февруари 1780 г., отправена до дворовете в Лондон, Версай (Париж) и Мадрид

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

 

Profile portrait of Catherine II by Fedor Rokotov 1763 Tretyakov galleryВсерусийската императрица... през време на войната, която трябваше да води срещу Отоманската империя, е дала очевидни доказателства за уважението, което има към неутралитета и свободата на търговията... Това поведение, както и принципите на безпристрастие, които тя е прилагала през сегашната война, са ѝ вдъхнали основателна вяра, че поданиците ѝ ще се ползват спокойно от плодовете на своя труд и от преимуществата, които има всяка неутрална страна. Опитът обаче доказва противното; нито тези съображения, нито зачитането, дължимо на предписанията на общонародното право, можаха да попречат да не бъдат обезпокоявани поданиците на нейно императорско величество в корабоплаването и да не бъдат спъвани в своите действия от воюващите. Тези пречки за свободата на търговията изобщо и специално за търговията на Русия привличат вниманието на владетелите и на всички неутрални страни. Императрицата смята за свое задължение да премахне тези пречки с всички средства, съвместими с нейното достойнство и с благосъстоянието на нейните поданици; но за да се постигне това, изпълнена с искреното желание да предотврати нови посегателства, тя смята, че е нейно право да изложи пред Европа принципите, които ще следва и които ще отстранят всяко недоразумение и всичко, което може да създаде такова. Тя извършва това с толкова по-голяма увереност, защото намира, че тези принципи са включени в първичното право на народите, на които всяка страна има основание да се позове и които воюващите не могат да отменят, без да нарушат законите на неутралитета и без да отрекат начала, които са възприели в разни договори и с публични задължения. Те се свеждат към следните точки:

1. Неутралните кораби могат да плават свободно от пристанище на пристанище и покрай бреговете на воюващите страни.

2. На неутрални кораби вещи, принадлежащи на поданици на споменатите воюващи държави, са свободни с изключение на контрабандните стоки.

3. Императрицата държи на онова, което е изразено в чл. X и XI на търговския си договор с Великобритания (от 20 юни 1766), като разширява тези си задължения за всички воюващи държави.

4. Едно пристанище се счита блокирано, когато има явна опасност за влизане в него вследствие действия на държавата, която го е нападнала със спрени кораби и отблизо.

5. Тези принципи да служат за правило в процедурите и съдебните решения за законността на призите.

Н. и. в., като провъзгласява тия принципи, не се колебае да заяви, че за да ги поддържа и за да пази честта на своето знаме, сигурността на търговията и корабоплаването на своите поданици срещу когото и да било, тя поставя в готовност значителна част от своите морски сили. Тази мярка не ще повлияе по никакъв начин върху стриктния и строг неутралитет, който тя свято е спазвала и ще спазва, докато не бъде предизвикана и принудена да излезе от границите на умереността и пълното безпристрастие. Само при такъв краен случай флотата ще получи заповед да се отправи там, където честта, интересът и нуждата ще я повикат...

Karl Strupp, t. I, p. 93.