Дипломация

Договори за подялбата на Полша

Посещения: 707

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

 

Руско-австрийска конвенция за първата подялба на Полша,
сключена в Санкт-Петербург на 14/25 юли 1772 г.

 

399px The Polish Plumb CakeРазделението, смутовете и междуособиците, от които в течение вече на много години се вълнува полското кралство, и анархията, която там расте всеки изминат ден и поради това подравя цялата власт на законното правителство, пораждат справедливи опасения, че може да настъпи пълно разпадане на държавата, че интересите на съседите на Полша ще бъдат нарушени, ще бъде нарушено доброто съгласие, установено помежду им, и войната, която нейно величество руската императрица води с Отоманската империя, ще стане всеобща. Заедно с това съседните на Полската република държави, които имат към нея искания и права толкова древни, колкото и законни, и не са могли никога да получат удовлетворяването им, рискуват да загубят тия права безвъзвратно, ако не вземат мерки за осигуряването им и ако не ги приведат сами в изпълнение заедно с възстановяване на спокойствие и ред във вътрешните работи на републиката, като ѝ дадат политическо устройство, съответстващо повече на интересите на съседите ѝ

С тази цел... постановиха...

Чл. 1. Нейно императорско величество кралицата (на Австрия — б. съст.) ... ще встъпи във владение... на територията със следните граници: (следва описание на Галиция с Лвов, част от Краковската област и други полски земи).

Чл. 2. Н. и. в. кралицата ще заповяда на своите войски да заемат местата и областите, които по предишния член възнамерява да присъедини към своите владения, и определя първите дни на месец септември на текущата година, по стар стил, за срок на встъпването във владение, като обещава дотогава да не издава своите планове и намерения.

Чл. 3. Н. и. в. кралицата... гарантира формално и по най-определен начин на н. в. руската императрица ония полски земи и области, във владение на които н. в. ще влезе по силата на общото споразумение... (изброяване на тия земи: останалата част от Полска Литва и в Белорусия — частта от Полоцкото воеводство оттатък Двина, Витебското воеводство, горната приднепровска област и др.).

Чл. 4. Н. в. руската императрица, която повече от 3 години води война с Отоманската империя единствено за полски работи, съобщи с пълно доверие на н. и. в. кралицата... окончателните условия, при които тя би се съгласила да сключи мир с Портата, и поясни, че при това ново положение на н. в. е угодно да се съгласи да не иска нито завоюване, нито независимост на Влашко и Молдавия и да не настоява повече на тия първоначални условия, които противоречаха пряко на интересите на австрийския дом. Н. и. в. кралицата... обещава занапред да съдейства искрено за постигане на желания успех при преговорите в съгласие с приятелските услуги, за които тя се е задължила по отношение двете воюващи страни.

Забележка. Подписана била на същата дата подобна конвенция между Русия и Прусия. По чл. 1 на тая конвенция Прусия влиза във владения на цяла Померания без Данциг и областта му, на Велика Полша оттатък р. Нец и Пруска Полша, включително воеводството Мариенбург, град Елбинг и Кулмското воеводство без гр. Торн, който остава полски.

Ключников и Сабанин, Международная политика новейшего времени в договорах, нотах и декларациях, ч. I, стр. 389, Литиздат, М., 1925.

 

Руско-пруска съюзна конвенция, сключена в Санкт-Петербург на 12/23 януари 1793 г.
(Втора подялба на Полша)

 

Смущенията, които действат в Европа вследствие на гибелната революция във Франция, представляват неизбежна и всеобща опасност поради развитието и разпространението, които могат да получат, ако заинтересуваните в запазване на добрия ред държави... не се погрижат да се осигурят... с действителни средства. Н. в. всеруската императрица и н. в. пруският крал... побързаха да обърнат внимание на тоя толкова важен предмет и след взаимно споделяне на своите гледища намериха основания за опасения, толкова по-сериозни, защото по верни признаци се убедиха, че същият дух на въстание и нововъведения, който царува във Франция, е готов да се прояви в полското кралство... Това положение на нещата накара т. вел. да почувстват необходимостта да удвоят предпазливостта и усилията за запазване на поданиците си от последствията на съблазнителния и заразителен пример... За да определят... своите взаимни интереси, а също интересите на... римския император1, техен общ съюзник, споделящ принципите им, т. вел. признаха за добре да сключат формална конвенция, но за всеки случай тайна.

Чл. 1. Н. в. всеруската императрица, се задължава през цялото време на сегашните смутове, предизвикани от въстанието във Франция и от нападението ѝ срещу Германия..., да държи своите сухопътни и морски сили в същото застрашаващо положение, в което се намират сега, така че... да бъдат готови за оказване помощ и съдействие на своите съюзници, а също за подавяне и задържане при първо искане на всяко въстание и смут, които могат да възникнат в Полша или в някои провинции на поменатите високи съюзници, съседни с тази държава.

Чл. 2. За покриване на разходите вследствие подобно въоръжаване... н. в. всеруската императрица ще встъпи във владение на земите... разположени... по линията (следва описание на границата на територията, обхващаща Белорусия с Минск и Пинск и Украйна между Днестър и Днепър). Всички посочени по-горе земи... ще принадлежат за вечни времена на империята... и ѝ се гарантират от н. в. пруския крал по най-формален и задължаващ начин.

Чл. 4. (Задължение на Прусия да продължава да участва съвместно с Австрия във войната против Франция и да не сключва сепаративен мир, докато не бъдат постигнати посочените в декларацията цели.)

Чл. 5. (Присъединяване към Прусия на земите на запад от линията от Ченстохов през Рава до Солдау заедно с Данциг и неговата територия. Русия дава гаранция, подобна на тази по чл. 2.)

Чл. 7... Техни величества... се задължават както помежду си, така и по отношение на римския император... да използват всички ефикасни средства..., за да улеснят... размяната на наследствените му владения в Холандия с Бавария...

Чл. 8. (Споразумение на страните да съобщят поверително на римския император за конвенцията и да го поканят да се присъедини към нея.2)

Чл. 9. Ако от зло чувство срещу настоящата конвенция и нейните последици някоя от двете високи договарящи страни бъде нападната от трета държава, другата страна ще се присъедини към нея и ще ѝ помага с всички сили и средства до окончателното отблъскване на това нападение...

Ключников и Сабанин, I, стр. 20 - 21

 

Австро-руска декларация, подписана в Санкт-Петербург на 23 декември 1794 г.
(3 януари 1795 г.)
(Трета подялба на Полша)

 

Усилията, които н. и. величество бе принудена да положи за обуздаване и прекратяване на бунта и въстанието, избухнали в Полша със стремежи, най-пагубни и опасни за спокойствието на съседните на Полша държави, се увенчаха с най-пълен и щастлив успех. Полша беше напълно покорена и завзета от войските на императрицата и поради това нейно величество, предвиждайки подобен изход... побърза предварително да се споразумее с двамата си съюзници: негово величество римския император и негово величество пруския крал, за вземане най-ефикасни мерки за предотвратяване на смутове като тези, които с основание ги разтревожиха и зародишите на които, развиващи се постоянно в умове, пропити дълбоко с нечестиви принципи, няма да закъснеят рано или късно да се подновят, ако там не бъде установено твърдо и силно управление. Двамата монарси (на Австрия и Прусия — б. съст.), убедени от опита в миналото в пълната неспособност на Полската република да си създаде подобно управление или да живее мирно под покровителството на законите, в положение на известна независимост, признаха за добре за запазване на мира и щастието на своите поданици, че е крайно необходимо да се предприеме и извърши цялостна подялба на тази република между трите съседни държави. Като узна за това разбиране и тази мисъл и сметна, че то напълно отговаря на нейните схващания, нейно величество руската императрица реши да се споразумее предварително с всеки от двамата поменати високи съюзници поотделно, а след това с двамата заедно за точно определяне на частите, които ще им се паднат по общото споразумение...

(Излага се същността на споразумението.)

Чл. 1. Частта, която трябва да влезе в дяла на негово величество римския император, се определя по следния начин: (описват се границите на полските земи между Висла и притоците и Пилица и Буг, с градовете Люблин и Краков).

Чл. 2. Занапред границите на Руската империя, като се започне от сегашната им точка, ще се простират... (в описаните граници на Русия се придават Литва с Курландия, западни части на Белорусия и част от Волиния; към Прусия се присъединяват полски земи по р. Буг, Нарев и Висла заедно с Варшава.)

Чл. 5. След изпълняване на всички тези формалности (присъединяване на Прусия към декларацията)... всеки от дворовете ще пристъпи към приемане на владението на всички земи и места, които ще му се паднат съгласно тази подялба, по начини, които сметне за най-удобни.

Ключников и Сабанин, I. стр. 30—31.

 

Руско-пруска конвенция за подялба на Полша,
сключена в Санкт-Петербург на 13/24 октомври 1795 г.

(В преамбюла е изтъкнато, че между страните се е преговаряло и е постигнато съгласие относно декларацията, включена в Австро-руския договор от 23 дек. 1794 (3 ян. 1795), и за границите между трите държави.)

 

Чл. 1. Декларацията, помената в преамбюла на настоящия акт и призната като да е поместена тук дума по дума, е приета като неоспорима основа на днешното съглашение за всичко, което се отнася до придобивките на н. в. всеруската императрица. Вследствие на това н. и. в. запазва въз владение всички земи... които са посочени в този акт, и н. в. пруският крал ѝ гарантира това владение и ползване за вечни времена.

Чл. 9. Н. в. римският император (австрийският) предвид дружбата си към н. в. пруския крал се отказва от територията, която се простира по права линия от Свидра на Висла до вливането на Буг в Нарев, така че целият този окръг ще се счита включен в частта, която по разпределението трябва да се присъедини към дяла на н. в. пруския крал, и владението и ползването на който н. и. в. също така му гарантира за вечни времена.

Чл. 7. Ако вследствие на зло чувство срещу настоящия договор за подялба и неговите последствия една от договарящите страни бъде нападната от някоя държава, останалите две държави ще се присъединят към нея ще ѝ помагат с всички свои сили и средства до окончателното отблъскване на нападението ...

Ключников и Сабанин, I, стр. 41.

 

1Австрийския император.
2Австрия се присъединява към тази конвенция с декларация, подписана в Санкт-Петербург на 23 декември 1794 г. (3 януари 1795 г.).