Дипломация

Свещеният съюз

Посещения: 153

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

 

Holy Alliance

 

Договор за свещен съюз 14-26 септември 1815 г.

 

Т. в. императорът на Австрия, пруският крал и императорът на Русия вследствие на големите събития, които отбелязаха развитието през трите последни години в Европа..., убедени искрено, че е необходимо да поставят развитието на своите взаимни отношения върху висшите истини, на които ни учи вечната религия на бога-спасител;

заявяват тържествено, че настоящият акт има за предмет само да изрази пред лицето на света тяхната непоколебима решителност в своите действия било в управлението на своите държави, било в политическите си отношения с всяко друго правителство да се ръководят, само от правилата на тая свята вяра, правила на справедливост, на милосърдие и на мир, които са приложими не само в частния живот, но трябва, напротив, да влияят пряко върху решенията на владетелите и да ръководят всичките им постъпки, тъй като са единственото средство за заздравяване на човешките институции и за премахване на техните недостатъци.

В резултат на това т. в. постигнаха съгласие за следните членове:

Член 1. Съобразно словата на светото писание, които повеляват на всички хора да се отнасят като братя, тримата договарящи монарси ще останат обединени с връзките на едно истинско и неразривно братство и смятайки се като съотечественици, ще си оказват при всеки случай и на всяко място сътрудничество, подкрепа и помощ; като бащи на семейства по отношение на своите поданици и войски, те ще ги ръководят в същия дух на братство, от който те са вдъхновени, за да покровителстват вярата, мира и справедливостта.

Член 2. Поради това единственото начало, приложимо било между казаните правителства, било между техните поданици, ще бъде да си оказват взаимно услуги, да си засвидетелстват чрез неизменно благоволение оная взаимна привързаност, от която те трябва да бъдат вдъхновени, да се смятат всички като членове на една и съща християнска нация, тъй както и тримата съюзени владетели се смятат сами като упълномощени от провидението да управляват три клона на едно и също семейство, а именно: Австрия, Прусия и Русия; признавайки по тоя начин, че християнската нация, от която те и техните народи са част, няма всъщност друг върховен господар освен този, който единствено притежава могъщество, защото само у него са всички съкровища на любовта, на науката и на безкрайната мъдрост, т. е. бог, нашият божествен спасител Исус Христос, словото на всевишния, словото на живота. Поради това т. в. с най-голяма грижа препоръчват на своите народи като единствено средство да се радват на това спокойствие, което се ражда от чистата съвест и което единствено е трайно, да укрепват всеки ден все повече и повече в началата и изпълнението на длъжностите, на които божественият спасител учи хората.

Член 3. Всички държави, които пожелаят тържествено да признаят свещените начала, които са продиктували настоящия акт, и които признаят също колко е важно за щастието на народите, твърде дълго вълнувани, да упражняват занапред тия истини върху човешките съдбини цялото влияние, което им се пада, ще бъдат приети в тоя Свещен съюз колкото с готовност, толкова и с обич.

Descamps et Renault, t. I, p. 514

 

Протокол на конгреса в Аахен
за отношенията на съюзените сили с Франция — 15 ноември 1818 г.

 

Министрите на Австрия, Франция, Великобритания, Прусия и Русия... се събраха на конференция, за да определят отношенията, които... трябва да се установят между Франция и силите, подписали мирния договор от 20 ноември 1815 г., отношения, които, осигурявайки на Франция мястото, което ѝ принадлежи в европейската система, ще я свържат тясно с мирните и благосклонни намерения, които споделят всички владетели, и по този начин ще заздравят общото спокойствие. Като обсъдиха зряло консервативните принципи на големите интереси, които съставляват реда, установен в Европа ... чрез Парижкия договор от 30 май 1814 г., Виенския акт и мирния договор от 1815 г., дворовете, подписали настоящия акт, единодушно признават и обявяват:

1) че са твърдо решени да не се отклоняват нито във взаимните си отношения, нито в отношенията, които ги свързват с другите държави, от принципа на тесен съюз, който е направлявал досега техните общи отношения и интереси, съюз, станал по-здрав и ненарушим чрез връзките на християнското братство, което владетелите са създали помежду си;

2) че този съюз, станал толкова по-реален и траен, защото не е свързан с отделен интерес или с временни сметки, не може да има друга цел, освен поддържането на общия мир, основан на строго зачитане на задълженията, указани в договорите, и на всички права, произтичащи от тях;

3) че Франция, свързана с другите сили чрез възстановяването на законната и конституционна кралска власт, се задължава да съдейства в бъдеще за поддържането и затвърдяването на една система, която донесе мир в Европа и единствено може да осигури трайност на мира;

4) че ако за да се постигне по-добре горепомената цел силите, които си съдействаха в този акт, биха сметнали за необходимо да устройват особени срещи било на самите августейши владетели, било на техните министри и съответни пълномощници, за да обсъждат в тях съвместно собствените си интереси, доколкото те се отнасят до предмета на сегашните им съвещания, времето и мястото на тези срещи ще бъдат всеки път установени предварително по дипломатически път; когато в тези срещи се обсъждат дела, свързани специално с интереси на други европейски държави, те ще стават само след формална покана за участие на тези от държавите, които казаните дела засягат, и при изричната резерва за тяхното право да участват в тези срещи пряко или чрез свои пълномощници.

Descamps et Renault, t. I, p. 722.

 

Декларация, подписана в Аахен
на 15 ноември 1818 г.

 

В тези дни, когато делото на общия мир в Европа е завършено с приемането на решение да се изтеглят съюзните войски от пределите на Франция и когато по такъв начин се отменяват последните мерки на предпазливост, които се налагаха досега поради бедствените обстоятелства, упълномощените министри (на страните) по волята на своите господари бързат да съобщят на всички европейски дворове точни сведения за резултатите от аахенските преговори и поради това обявяват:

че конвенцията от 27 септември (9 октомври), с която бе установен окончателно начинът за изпълняване условията на договора от 8/20 ноември 1815 г., считана от владетелите, които са го сключили като завършък на великото дело на мира и на политическата система, която трябва да бъде залог за неговото продължаване;

че тесният съюз на монарсите, пазители на тази система, свързани и с единство на мислите, и с чувството за благото на народите им, е най-сигурната гаранция в Европа за нейното бъдещо спокойствие;

че целта на този съюз е една, велика, спасителна и открита за всички. Той не се насочва нито към нови политически замисли, нито към промяна на отношенията, определени със съществуващите договори. Предмет на неговите действия — постоянни и мирни — ще бъде винаги само запазване на спокойствието и затвърдяване на постановленията, които служат за основа и залог за трайността му;

че монарсите, влезли в този съюз, признават за свое главно неизменно задължение във всички връзки както помежду си, така и с другите държави да следват неотклонно указанията на народното право (има се предвид международното право — бел. съст.), защото единствено с изпълняването на неговите предписания в мирно време могат действително да бъдат осигурени независимостта на всяко от правителствата и твърдостта на общата политическа система;

че винаги верни на това спасително начало, съюзените владетели ще се ръководят от него в преговорите при бъдещите срещи между тях или техни пълномощници, какъвто и да бъде предметът на тези срещи съвещание за тяхна собствена полза или обсъждане въпроси на други правителства по тържествено изявено желание на тези правителства. Мисълта, която винаги въодушевява техните съвети и ръководи техните дипломатически отношения, ще ръководи и тези преговори; повод и цел в тях ще бъде всякога спокойствието и общото благо.

С тези чувства съюзните господари завършиха делото, поверено им от небесното провидение. Те няма да престанат да се трудят за неговото утвърждаване, тъй като тържествено признават, че са длъжни и пред бога, и пред повереното им управление на техните народи да дават, колкото е възможно пример на човечеството за правда, съгласие и умереност. Те ще се смятат щастливи, ако могат отсега да насочат всички свои грижи към увеличаване на вътрешното благосъстояние на своите държави, към покровителство на мирните граждански изкуства и възбуждане в сърцата на своите поданици онези спасителни чувства на вяра и нравственост, благотворното действие на които така видимо е отслабнало в нашите злополучни времена.

Ключников и Сабанин, I, стр. 127.

 

Протокол за определяне правото на интервенция на Великите сили,
подписан на конгреса в Тропау на 19 ноември 1820 г.

 

Съюзените правителства, събрани в Тропау за зряло обсъждане на опасностите, на които е изложена Европа вследствие революциите, които една престъпна забрава на дълга направи да избухнат в няколко държави;

желаейки да прибягнат при тези сериозни обстоятелства до законно и спасително прилагане на принципите, на които е основан техният съюз;

желаейки също да поддържат правата, установени с договорите, и да предпазят своите народи и Европа от заразата на престъплението и от неговите печални последици...;

...се споразумяха единодушно да установят с настоящия предварителен протокол основанията на акта, въз основа на който ще им се признаят правото и задължението да определят окончателно мерките, които те могат да предприемат, за да предотвратят по-нататъшното развитие на злото, застрашаващо обществения строй, и да помогнат там, където то прави вече своите опустошения и където съюзените сили могат да го достигнат.

Принципи

I. Държавите, участващи в Европейския съюз, които претърпят изменения във вътрешното си устройство вследствие на бунт, чиито последици застрашават и други държави, престават със самия този факт да участват в казания съюз и ще останат изключени, докато положението им даде гаранции за законен ред и стабилност.

II. Съюзените сили не ще се ограничат да обявят изключването на такива държави, но верни на принципите, които са провъзгласили, и на дължимото уважение към авторитета на всяко законно правителство, както и на всеки акт, който произтича от неговата свободна воля, те ще се задължат да не признават измененията, станали по незаконни пътища.

III. Когато държавите, в които са станали подобни изменения, възбудят у други страни боязън за непосредствена опасност поради тяхната близост и когато Съюзените сили ще могат да упражнят спрямо тях ефикасно и благотворно действие, за да ги върнат в лоното на Съюза, те ще употребят отначало приятелски постъпки, а след това принудителна сила, ако такава стане необходима.

Приложение

IV. Тъй като кралството на двете Сицилии току-що е претърпяло една от горепоменатите промени и е наложително необходимо и възможно да се приложат спрямо това кралство мерките, означени в предходния член, Съюзените сили постановяват, че тези мерки ще бъдат изпълнени с твърдото намерение да се зачита политическото съществуване и целостта на това кралство; и с единствената цел

да се върне свободата на краля и на нацията;

да се постави кралската власт във възможност да създаде в кралството на двете Сицилии такъв ред, който може да се държи на собствени основи и без поддръжката на чужда сила, да се предпази от всяко ново революционно сътресение и да осигури на нацията спокойствие и щастие.

V. Независимо от това, дали Съюзените сили ще постигнат посочената по-горе цел чрез приятелски постъпки, или ще бъдат заставени да употребят военна сила, те са съгласни, че плодът на техните общи усилия може да бъде гарантиран за кралството на двете Сицилии и на Европа чрез временното пребиваване на една окупационна армия в Неаполитанската държава...

... Военната окупация ще бъде извършена от австрийската армия от името на договарящите и присъединилите се към този акт сили.

Descamps et Renault, t. I, p. 803.

 

Декларация на Русия, Австрия и Прусия във връзка
с революцията в Пиемонт, подписана в Лайбах
на 12 май 1821 г.

 

На Европа са известни причините, които подтикнаха съюзните владетели да вземат мерки за предотвратяване на заговорите и осмиряване на бунтовете...

В същото време, когато тяхното великодушно намерение се изпълни в Неаполитанското кралство, друг смут... още по-гнусен, възникна в Пиемонт.
Нито свещените връзки, които толкова векове вече са свързвали кралския савойски дом с подчинения му народ, нито благотворните плодове на просветеното управление, нищо не можа да задържи безпътните хора в пагубния им стремеж.

Начертан бил вече план за обща разруха, злото се проявявало навсякъде и в еднакъв вид; изглежда общ дух е ръководил тези гибелни смутове.

Виновниците за това, нямайки благовидна причина за замислената революция, неподдържани от мнението и желанието на нацията, търсят оправдание за своите постъпки в лъжеучения и върху съдействието на нелегални групи основават още по-беззаконни надежди... Войските на съюзените владетели... дойдоха на помощ на народа, поробен от бунтовниците, и войната незабавно бе прекратена... Но при тези сериозни обстоятелства и при такова затруднително положение съюзените държави в съгласие с т. в. краля на двете Сицилии и сардинския крал сметнаха за необходимо да вземат предпазни мерки... Войските, чието присъствие беше нужно за възстановяване на реда, остават за известно време в определени... места единствено, за да охраняват законната власт и да ѝ помагат...

Правосъдието и безкористието, които въодушевяваха съвещанията на съюзените монарси, винаги ще ръководят тяхната, политика... Самите последици от усмирения опасен смут ще послужат за утвърдяване на мира, който народните врагове се стараят да нарушат, и на сегашния политически ред, с който са свързани неразривно спокойствието и щастието на Европа.

Движени от тези чувства, съюзените владетели при завършване на преговорите в Лайбах решиха да обявят на света началата, от които те се ръководеха, като решиха твърдо да не отстъпват никога от тях. В тяхното единодушие всички хора с добра воля ще виждат винаги и ще намират надежден щит срещу покушенията на бунтовниците...

Ключников и Сабанин, I, стр. 130.

 

Протокол на Веронския конгрес, подписан
от Русия, Австрия, Прусия и Франция на 1 декември 1822 г.
във връзка с революцията в Испания
 

Чл. 1. Трите случая, при които предвидените споразумения между четирите държави, подписали настоящия протокол, ще станат непосредствено задължителни, са:

1. Случай на въоръжено нападение от страна на Испания срещу френска територия или официален акт на испанското правителство, с който се подбуждат непосредствено към въстание поданиците на една или друга държава.

2. Случай на обявяване н. в. краля на Испания за свален от трона или на процес, насочен против неговата августейша личност, или посегателство от подобен род срещу членове на неговото семейство.

3. Случай на формален акт на испанското правителство, нарушаващ законните наследствени права на кралската фамилия.

Чл. 2. Тъй като независимо от гореописаните и определени случаи може да се представи и такъв, който един или друг от подписалите настоящия акт дворове да сметне, че има същото значение и следва да доведе до същите последици ..., постановява се, че в подобен случай ... министрите на високите дворове ще се свържат с френския кабинет за обсъждане и определяне, дали даденият случай трябва да се смята за принадлежащ към категорията на предвидените и определените за „casus foederis“...Ключников и Сабанин, I, стр 131.Послание на президента на САЩ до конгреса.

 

Установяване на системата Монро
2 декември 1823 г.

 

По време на преговорите (с руското правителство — бел. съст.)... бе признато за уместно да се използва поводът, за да се заяви като принцип, с който са свързани правата и интересите на Съединените щати, че американският континент поради свободното и независимо положение, което придоби и което запазва, не трябва занапред да бъде смятан като обект за колонизация от страна на някои европейски държави...

...Във войните на европейските държави по въпроси, засягащи само тях, ние не сме вземали никога участие и не би съответствало на нашата политика да действаме иначе. Само когато са нарушени наши права или са заплашени сериозно, ние отговаряме на оскърблението и се приготвяме за защита.

По необходимост ние сме свързани по-тясно със събитията в това полукълбо по причини, които трябва да са ясни за всички...

Политическата система на съюзените сили в това отношение е съществено различна от тази на Америка. Това различие произтича от разликата, която съществува между техните правителства... Обаче искрените и приятелските отношения, които съществуват между Съединените щати и съюзените сили, ни задължават да заявим, че всеки опит от тяхна страна да разпространят действието на своята политическа система върху някоя част от това полукълбо, ние ще считаме опасен за нашия мир и благополучие... Ние не ще се намесваме и не се намесвахме в съдбата на съществуващите колонии или протекторати на някоя европейска държава. Но по отношение правителствата, които са обявили своята независимост и я поддържат и независимостта на които ние... по справедливи основания сме признали, всяка намеса с цел да бъдат угнетени или по друг начин да се въздейства върху съдбата им от страна на някоя европейска държава ние не можем да не преценяваме другояче, освен като проява на враждебни намерения по отношение Съединените щати. По време на войната между тези нови държави и Испания ние обявихме неутралитет, като същевременно ги признахме. На това ние стояхме и ще продължаваме да стоим, доколкото не стане някоя промяна, която да застави компетентните власти на нашето правителство в интерес на безопасността на Съединените щати да направят съответни изменения.

Последните събития в Испания и Португалия показаха, че в Европа не е още спокойно. Не може да се посочи по-сериозно доказателство за това важно обстоятелство от туй, че съюзените държави счетоха за нужно... да се намесят със сила във вътрешните работи на Испания.

...Нашата политика спрямо Европа, възприета в началото на войните, които толкова дълго разтърсваха тая част на света, остава същата и се свежда до това: ненамеса във вътрешните работи на европейска държава; признаване на правителствата de facto, като законни правителства; развиване на приятелски отношения с тях и поддържане на тия отношения с искрена, твърда и мъжествена политика, като съчувстваме на справедливите искания на всяка държава и не допускаме оскърбления, откъдето и да са.

По отношение нашия континент обстоятелствата са явно други. Невъзможно е съюзените държави да разпространят своята политическа система на каквато и да е част на континента, без да нарушат нашия мир и щастие. И никой не може да повярва, че нашите южни братя, оставени на себе си, биха се съгласили на това доброволно. Невъзможно е също да гледаме и ние с безразличие такава намеса в каквато и да било форма.

Ако разгледаме сравнителната сила и ресурсите на Испания и тия нови правителства и на разстоянието, което ги разделя, очевидно е, че тя (Испания) не ще може никога да ги покори. Досега истинската политика на Съединените щати се състои в това, да бъдат предоставени тия страни на себе си с надежда, че другите държави последват същия път...

Ключников и Сабанин, I, стр. 133.