izvori

 

 

Мирен договор между Русия и Турция, сключен при с. Кючук-Кайнарджа на 10/21 юли 1774 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


Treaty of Kk Kaynarca 1774Чл. 1. Всички действия на неприятелство и на вражда, които съществуваха до този момент между двете държави, ще престанат отсега и завинаги и всички враждебни действия и вреди, причинени чрез оръжието или другояче, както и всичко друго, направено или извършено от едната или от другата страна, ще бъде покрито с вечна забрава и за него не ще се отмъщава по никакъв начин: напротив, между двете страни ще съществува вечен, траен и ненарушим мир както по суша, така и по море. Ще се поддържа също искрено съгласие, вечно и ненарушимо приятелство при най-добросъвестно изпълнение и спазване на тези членове и на създадения съюз между двете високи договарящи страни, нейно високо императорско величество и негово величество султана, техните наследници и низходящи и също между империите, владенията, областите, поданиците и жителите на двете страни...

Чл. 2. Ако след сключване на този мир и размяна на ратификациите някои поданици на двете империи, извършили тежко престъпление или уличени в непокорство или предателство, биха пожелали да се скрият или да потърсят убежище в една от двете сили, те не ще бъдат приети под никакъв предлог и още по-малко ще могат да намерят покровителство; те ще бъдат предадени на мястото или най-малко изгонени от владенията на държавата, в която са избягали... Изключение ще се прави само за онези, които биха приели християнската вяра в Руската империя или мохамеданската — в Отоманската империя. Също така, ако ония поданици на двете империи, както християни, така и мохамедани, извършили престъпление по какъвто и да било повод, минат от едната империя в другата, те трябва да бъдат предадени на мястото, щом бъдат поискани.

Чл. 3. Всички татарски народи в Крим, Буджака, Кубан, Иедистан, Джанбуилук, Иедишкул без изключение ще бъдат признати от двете империи свободни и изцяло независими от всяка чужда сила и ще се поставят под непосредствената власт на своя собствен хан от племето на Чингис-Хан, избран и настанен със съгласието и единодушното одобрение на татарските племена, който ще ги управлява според техните закони и техните стари обичаи, без да дава някога и в никое време сметка на чужда сила: следователно нито Руският двор, нито отоманската Порта ще се месят по някакъв начин в избора и настаняването на казания княз и още по-малко в техните домашни, политически, граждански или вътрешни работи. Колкото се отнася до религиозните церемонии, понеже татарите изповядват същия култ, както мюсюлманите и понеже н. в. султанът се счита суверен — халиф на мохамеданската религия, те ще се отнасят спрямо него, както е предписано от заповедите на техния закон, без да се компрометира с това тяхната политическа и гражданска свобода, както тя бе установена.

Руската империя връща на татарския народ (с изключение на крепостите Керч и Еникале с техните окръзи и пристанища, които Русия задържа за себе си) всички градове, крепости, населени места, земи и пристанища, завладени в Крим и в Кубан от руските войски, окръзите между реките Берда, Кушиводе (или Суска вода) и Днепър, а също цялата земя между Буг и Днестър, която се простира до полските граници, с изключение на крепостта Очаков с нейния бивш окръг, която ще остане, както в миналото, на Високата Порта, като обещава след сключването на мира и размяната на ратификациите да оттегли от всички тия области своите войски. Високата Порта се задължава също така от своя страна да се откаже от всички права, които може да има върху крепостите, градовете, населените места и пр. в Крим, в Кубан и в о. Таман и да не изпраща никога в тия места гарнизони или други въоръжени войскови части и следователно да остави на татарите по същия начин, както Русия, тези области, за да бъдат в тяхно пълно и истинско разпореждане, под тяхно управление и непосредствена и независима власт.

Чл. 4. Според естественото право на всяка държава да прави в своята собствена страна всякакви разпореждания, които тя смята за необходими, двете империи ще имат взаимно пълна и неограничена свобода да строят в своите държави и вътре в своите граници крепости, градове, паланки, постройки и жилища…, а също да поправят и подновяват старите крепости, градове, места и други.

Чл. 5. След сключването на този щастлив мир и подновяване на искреното приятелство и добро съседство императорският руски двор ще има винаги при Високата Порта един министър от втора степен, т. е. пратеник или пълномощен министър и Високата порта ще му отдава всички почести и всичкото внимание, които отдава на министрите на най-великите сили. Във всички публични действия казаният министър или пратеник ще върви винаги непосредствено след този на германския император, ако последният има същото положение; а ако този министър на императора има различно положение, т. е. по-високо или по-ниско, министърът или пратеникът на Русия ще върви непосредствено след холандския посланик или ако той отсъства — след венецианския посланик.

Чл. 7. Високата Порта обещава постоянно покровителство на християнската вяра и на нейните църкви. Тя позволява на министъра на руския императорски двор да прави при всеки случай представления пред Портата както в полза на църквата, построена в Цариград, за която ще бъде поменато в чл. 14, така и в полза на тия, които служат в нея; и обещава да обръща внимание на тия постъпки като изходящи от почитана личност, която принадлежи на съседна и приятелска държава.

Чл. 8. На всички поданици на Руската империя, духовни лица и миряни ще се разрешава да посещават свободно светия град Ерусалим и другите почитани места и от тия поклонници и пътници нито в Ерусалим, нито в други места, както и по пътищата няма да се иска никакъв харач (право за преминаване), данък или друга такса. Но те ще бъдат снабдени с паспорти или надлежни фермани, каквито се дават на поданиците на другите сили. Не ще им се причинява никаква неправда или обида, докато са в земите на Отоманската империя, но, напротив, ще бъдат покровителствани от законите по най-действителен и пълен начин.

Чл. 11. За обща и взаимна полза на двете империи ще се установи свободно и непрекъснато плаване за търговските кораби, принадлежащи на двете договарящи сили, върху всички морета, които мият техните държави; Високата Порта позволява на руските търговски кораби свободно минаване в нейните пристанища и във всички места по същия начин, който използват другите държави в търговията, която вършат от Черно море в Бяло море и, обратно, от Бяло море в Черно море, и да спират във всички пристанища и в притоците и каналите, които свързват тези морета. Високата Порта позволява още на поданиците на Руската империя да търгуват в нейните владения по суша и по море, като плават също по река Дунав, както е обяснено по-горе в настоящия член и с всички привилегии и преимущества, каквито имат в гореказаните владения на Високата Порта най-приятелските и най-облагодетелствани в търговията нации като французите и англичаните. Капитулациите на тези две нации и други, както ако са включени тук дума по дума, трябва във всички случаи да служат за правило както за пряката търговия, така и за руските търговци, които ще плащат същите такси и ще могат да внасят и изнасят всякакъв вид стока и да спират във всяко пристанище и бряг както в Черно море така и във всички други морета, а също в Цариград.

Като позволяват по казания начин на съответните поданици да вършат търговия и мореплаване във всички води без изключение, двете империи позволяват също на своите търговци да спират в техните владения, доколкото техните интереси и работи изискват. С настоящия член те им обещават същата сигурност и свобода, на каквито се радват поданиците на други приятелски дворове.
Понеже за всички случаи е необходимо да се установят консули и вицеконсули във всички места, където Руската империя намери това за необходимо, те ще бъдат третирани и уважавани като другите консули на приятелските държави.

Руската империя от своя страна позволява на поданиците на Високата Порта да търгуват в нейните владения по суша и по море със същите прерогативи и предимства, с каквито се ползват всички най-приятелски нации в казаната империя, като плащат за това обикновените такси.

Чл. 12. Когато Руският императорски двор пожелае да сключи търговски договори с африканците, т. е. с управителите на Триполи, Тунис и Алжир, Високата Порта се задължава да употреби своята власт и кредит за изпълнение желанието на гореказания двор и да гарантира по отношение на тези управители изпълнението на казаните договори.

Чл. 13. Високата Порта обещава да употребява свещения титул на императрицата на всички руси във всички актове и всички публични писма както във всички други случаи в турския език, именно: темамен Русиели лерун Падишахи.

Чл. 14. Високият руски двор подобно на другите сили освен частната църква, построена в министерския дворец, ще може да построи още една в предградието Галата, която църква ще бъде общодостъпна и наречена руско-гръцка църква...

Чл. 16. Руската империя връща на Високата Порта цяла Бесарабия с градовете Акерман, Килия и Измаил и другите градове и села с всичко, което принадлежи към тях, както и крепостта Бендер; тя връща на Високата Порта двете княжества Влашко и Молдава с всички крепости, градове, паланки и села и изобщо всичко, което е там включено; Високата Порта ги получава при следните условия, които тя се задължава тържествено и обещава да спазва точно:

1. Да спазва по отношение на жителите на казаните княжества... без всяко изключение пълната и цялостна амнистия и вечното опрощение, уговорени в чл. 1 на тоя договор в полза на всички, които са извършили някакво престъпление или са подозрени, че са действали против интересите на Високата Порта, като... им възстанови имотите, които са ползвали преди настоящата война.

2. Да не пречи по никой начин на свободното проповядване на християнската религия, както и да не се противи на строежа на нови църкви и за възстановяване на стари, както това е ставало в миналото.

3. Да върне на манастирите и на частни лица всички земи и владения, които им принадлежат от старо време и които им са били отнети въпреки всяко право, в околностите на Браила, Хотцин, Бендер и пр., наречени днес раи.

4. Да признае и уважава духовенството...

5. Да даде възможност на ония семейства, които пожелаят да напуснат своето отечество и да се преселят в друга страна, да изнесат своите имоти...

6. Да не се иска нищо от жителите на тия области нито в пари, нито друго за стари сметки...

7. Да не се иска никакво обезщетение или друго плащане за през време на войната, като се имат предвид големите загуби и злини, които са изпитани през това време, нито за още две години от деня на размяна на казания договор.

8. След изтичането на това време Портата обещава да действа с най-голямото възможно человеколюбие и великодушие при налагане на данъците, които да бъдат в пари и да се получават чрез комисарите, изпращани всеки пет години; след плащането на тия данъци никой паша, управител или други не ще може да ги безпокои, нито да иска от тях друго плащане или данък под каквото и да било наименование или предлог; ще им бъде позволено да се ползват от същите предимства, с които те са се ползвали през царуването на покойния Мухамед IV, баща на негово величество.

9. Да позволи още на владетелите на двете княжества Влашко и Молдава да има всеки при Високата Порта шарже д'афер, християни православни... Тези шарже д'афер ще се грижат за интересите на двете княжества и Високата Порта ще се отнася към тях като лица, защитени от международното право...

10. Високата Порта се съгласява също при обстоятелствата, в които се намират казаните две княжества, министрите на руския императорски двор да могат да се застъпват за тях и Високата Порта обещава да взема под внимание тия постъпки...

Чл. 17. Руската империя връща на Високата Порта всички острови в Архипелага, които понастоящем са под нейно владичество...

Чл. 18. Замъкът Кимбурн (или Килборун), разположен при устието на Днепър, с достатъчно околност на левия бряг на казаната река и ъгълът, който образуват пустите места, разположени между Буг и Днепър, остават в постоянна и безспорна собственост на Руската империя.

Чл. 19. Крепостите Иени-кале и Керч (или Керец), разположени в Кримския полуостров, с техните пристанища и с всичко, което включват, както и с териториите им... остават постоянна и безспорна собственост на Руската империя.

Чл. 20. Градът Азов със своята територия... ще принадлежи завинаги на Руската империя.

Чл. 21. Двете Кабарди, т. е. голямата и малката, които поради своето съседство с татарите са в по-голяма връзка с Кримския хан, запазено е право на казания хан да се съгласи... тия земи да принадлежат на императорския руски двор.

Чл. 22. Двете империи се съгласяват да анулират... всички предшестващи договори и съглашения помежду си, вкл. Белградската конвенция и следващите...

Чл. 23. Колкото се отнася до крепостите, разположени в Грузия и Мингрелия, като Баздаджик (или Богдаджик), Колатис (Кутаис) и Шербан (или Шехербан), завладени от руските войски, Русия ще ги признае като принадлежащи на тези, които са ги владели в старо време или дълго, преди да бъдат притежавани от Високата Порта. След размяната на настоящия договор руските войски ще се изтеглят... от казаните области на Мингрелия и Грузия...

Чл. 24. Веднага след подписването и одобрението на тези членове всички руски армии, които се намират в България, на десния бряг на Дунава, ще се оттеглят и в срок един месец след подписването ще минат на левия бряг на реката. Когато всички преминат Дунава, тогава ще се предаде на турските войски Хърсовският замък... след това ще се пристъпи към евакуиране на Влашко и Бесарабия, което... трябва да се извърши в срок от два месеца; след като всички войски бъдат изтеглени от тия две провинции, ще се предадат на турските войски крепостта Гюргево, после Браила, градът Измаил, крепостта Килия и след това Акерман.

След като това бъде изпълнено, руската императорска армия ще напусне Молдава и ще мине на левия бряг на Днестър и така евакуирането на всички тези места и страни ще се извърши в течение на пет месеца след подписването на този мир...; когато руската армия мине на левия бряг на Днестър, тогава ще се предадат на турските войски крепостите Хотцин и Бендер при условие, че в същото време ще бъде предадено в постоянно и безспорно владение на Руската империя замъкът Килбурн с неговата територия, както е вече описано...

Чл. 25. (Клауза за връщане на военнопленници и др.).

 

Международни актове и договори, засягащи България, под ред. на Г. Генов, стр. 11 и сл.