izvori

 

 

Мирен договор между Русия и Турция, сключен в Одрин 2/14 септември 1829 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


Чл. 1. Враждата и спорът, които съществуваха досега между двете империи, ще престанат от днес, и то както по суша, така и по море, и за в бъдеще ще съществува вечен мир, приятелство и добри отношения между н. в. императора и господаря на всички руси и н. в. императора и господаря на отоманите, техните наследници и приемници, както и между техните империи. Двете високи договарящи страни ще отделят особено внимание, за да се избегне всичко, което може да породи недоразумение между техните поданици. Те ще изпълняват най-внимателно всички условия на настоящия мирен договор и ще гледат да не бъде той по пряк или косвен начин нарушаван.

Чл. 2. Н. в. императорът и господарят на всички руси... връща на Вис. Порта княжество Молдавия в границите, каквито то имаше преди започването на войната, на която с настоящия договор се слага край. Н. имп. величество също връща княжество Влахия, Крайовския Банат..., България и областта Добруджа от Дунава до морето със Силистра, Хърсово, Мачин, Исакча, Тулча, Бабадаг, Базарджик, Варна, Провадия и всички други градове, паланки и села, които тя включва; цялото протежение на Балкана от Емине-Бурун до Котел и цялата област от Балкана до морето със Сливен, Ямбол, Айтос, Карнобат, Месемврия, Ахело, Бургаз, Созопол, Кърк-Клисе, Одрин, Люле-Бургаз, най-после всички градове, паланки и села и изобщо всички места, които руските войски са окупирали в Румелия.

Чл. 3. Реката Прут ще продължи да бъде граница между двете империи от точката, гдето пресича молдавската земя, до вливането си в Дунава. От това място граничната линия ще следва течението на Дунава до устието Св. Георги, така че всички острови, образувани от ръкавите на тая река, да останат във владение на Русия; десният бряг на реката ще остане на Отоманската Порта, както е било в миналото. Вън от това уговаря се, че десният бряг от точката, където Светигеоргиевският ръкав се отделя от Сулинския, не ще бъде населен на разстояние два часа от реката и там не ще се създава никакво заселище, както и на островите, които ще останат във владение на руския двор, не може да се позволи никакво заселище или крепост с изключение на карантините... Търговските параходи на двете сили ще имат право да плават по цялото течение на Дунава и тези, които носят отоманското знаме, ще могат да влизат свободно в Килийското и Сулинското устие, понеже Светигеоргиевското остава общо за търговските и военните кораби на двете договарящи страни. Руските военни кораби не могат нагоре по Дунава да минават по-далеч от мястото, където Прут се влива в него.

Чл. 4. Грузиния, Имерития, Мингрелия, Гурилия и други области в Кавказ от дълги години и завинаги са присъединени към Руската империя и понеже тази империя е добила владението на Ериванското и Нахичеванското ханство по силата на договора, сключен между нея и Персия в Туркманчай на 10 февруари 1828 г., двете високо договарящи страни признаха за необходимо да установят между своите държави по цялата линия граница, добре определена и от естество да премахне всякакъв спор за бъдеще. Те също взеха в съображение всички средства да създадат непреодолими препятствия срещу нашествията и разбойничествата, вършени досега от граничните племена... Вследствие на това те се съгласиха да признаят за граница между областите на руския импер. двор и тези на Високата Отоманска Порта в Азия (следва описание на граничната линия).

Всички области, разположени на юг и на запад от тая разграничителна линия към Карския и Трапезундския пашалък, с по-голямата част на Ахалцикския пашалък ще останат завинаги под владичеството на Високата Порта, докато тия, които са разположени на север и на изток от казаната линия към Грузиния, Имерития и Гурилия, както и цялото крайбрежие на Черно море от устието на Кубан включително до пристанището Св. Никола ще останат завинаги под властта на Руската империя. Следователно руският императорски двор връща на Високата Порта остатъка от Ахалцикския пашалък, града и пашалъка Каре, града и пашалъка Баязид, града и пашалъка Ерзерум, както и всички местности, окупирани от руските войски и които се намират вън от горепосочената линия.

Чл. 5. Княжествата Молдавия и Влашко, които по силата на едно споразумение са поставени под сюзеренитета на Високата Порта, а Русия е гарантирала развитието им, ще запазят всички привилегии и имунитети, които им са дадени както с техните капитулации, така и с договорите, сключени между двете империи, или с хатишерифите, издадени в разни времена. Следователно те ще се ползват със свобода за изповядване на вяра с пълна сигурност, независимо народно управление и пълна свобода на търговия. Допълнителни клаузи към предшестващите стипулации, които са необходими да осигурят на двете провинции ползване от техните права, са уговорени с отделен акт към настоящето, който ще се смята неразделна част от настоящия договор.

Чл. 6. Понеже събитията след сключването на Акерманската конвенция не позволиха на Високата Порта да изпълни веднага клаузите на отделния акт, отнасящ се до Сърбия, прибавен към чл. 5 на казаната конвенция, то Високата Порта се задължава по най-тържествен начин да ги изпълни без забава и с най-голяма точност и да пристъпи веднага към връщане на шестте окръга, отделени от Сърбия, така че да осигури завинаги спокойствието и доброденствието на този верен и покорен народ. Ферманът, облечен в хатишериф, с който ще се заповяда изпълнението на гореказаните клаузи, ще бъде издаден и съобщен официално на руския императорски двор в срок един месец от подписването на настоящия мирен договор.

Чл. 7. Руските поданици ще се ползват във всички области на Отоманската империя както по суша, така и по море с пълна свобода на търговията, каквато им осигуряват сключените по-рано договори между високите договарящи страни.

На тая свобода на търговията не ще се прави никакво ограничение и тя не може да бъде стеснявана в никой случай и под никакъв предлог чрез забрана или ограничение, нитο пък с някоя наредба или мярка административна или законодателна. Руските поданици, кораби и стоки ще бъдат защитени от всяко насилие и всяко предизвикателство; първите остават под юрисдикцията и изключителния надзор на руския министър и на руските консули; корабите не ще бъдат подложени никога на проверка от страна на отоманските власти нито в открито море, нито в пристанищата или водите, подчинени на властта на Високата Порта, и всички стоки и храни, принадлежащи на руски поданик, ще могат да бъдат свободно продавани, стоварвани на суша в магазините на собственика или купувача или прехвърлени върху други кораби, на която нация и да принадлежат, след като се плати определеното от тарифите мито, без да е нужно руският поданик да предупреждава за това местните власти и още по-малко — да иска позволение.

Изрично е уговорено, че житата, които идат от Русия, ще се ползват със същите привилегии и за свободното им преминаване не ще се правят под никакъв предлог най-малко затруднение или пречка.

Високата Порта се задължава освен това да следи грижливо търговията и мореплаването в Черно море, специално да не срещат пречки от каквото и да било естество. В това отношение тя признава и обявява, че минаването на Цариградския канал и на Дарданелските проливи е напълно свободно и отворено за руските кораби под търговски флаг, натоварени или празни било че отиват от Черно море за Средиземно, било че от Средиземно море влизат в Черно море. Тези кораби, щом са търговски, независимо от големината и тонажа им не ще бъдат изложени на никаква пречка или обезпокояване, както е уговорено по-горе. Двата двора ще се споразумеят за най-подходящите средства да се избегне всякакво закъснение в издаването на необходимите документи. По силата на този принцип минаването на Цариградския канал и на Дарданелските проливи се обявява свободно и открито за всички търговски кораби на силите, които се намират в мирни отношения с Високата Порта, било че отиват в руските черноморски пристанища, било че се връщат оттам, натоварени или разтоварени, при същите условия, както е уговорено за корабите с руски флаг.

Най-после Високата Порта, като признава на Руския императорски двор правото да си осигури гаранция за тази пълна свобода на търговия и корабоплаване в Черно море, заявява тържествено, че никога и под никакъв предлог не ще създава ни най-малки пречки за това.

Тя обещава особено, че никога не ще си позволява в бъдеще да спира или задържа натоварени или разтоварени кораби било руски, било принадлежащи на народи, с които Отоманската империя не е във война, минаващи през Цариградския канал и Дарданелските проливи, за да отидат от Черно море в Средиземно, или от последното в руските пристанища на Черно море. И ако недай боже някоя от стипулациите, съдържащи се в настоящия член, бъде нарушена и рекламациите по тоя повод на руския министър не получат бързо и пълно удовлетворение, Високата Порта признава предварително правото на руския императорски двор да счита подобно нарушение като враждебен акт и да употреби репресивни средства срещу Отоманската империя.

Чл. 8. Понеже уговорените по-рано споразумения в чл. 6 на Акерманската конвенция за уреждане рекламации на известни поданици и търговци относно обезщетения и загуби, понесени от тях в разни епохи през войната в 1806 г., не са изпълнени и понеже руската търговия е понесла отново значителни загуби поради мерките, взети по отношение свободното плаване през Босфора, уговаря се и постановява, че за поправяне на тия вреди и загуби Отоманската Порта ще плати на императорския руски двор сумата 1 500 000 холандски дуката в течение на осемнадесет месеца в срокове, които ще бъдат определени допълнително...

Чл. 9. Понеже продължението на войната... причини на императорския руски двор значителни разходи, Високата Порта признава необходимостта да предложи едно справедливо обезщетение. Поради това независимо от отстъпването на една малка част територия в Азия, уговорена в чл. 4, което руският двор се съгласява да получи за сметка на казаното обезщетение, Високата Порта се задължава да му плати една парична сума, чието количество ще бъде определено по взаимно съгласие.

Чл. 10. Високата Порта заявява, че приема напълно постановленията на договора, сключен в Лондон на 24 юни/6 юли 1827 г. между Русия, Великобритания и Франция,  също и акта от 10/22 март 1829 г., сключен между същите държави, въз основа на казания договор и съдържащ подробни съглашения за неговото окончателно приложение. Веднага след размяна на ратификациите на настоящия мирен договор Високата Порта ще назначи пълномощници, които да уговорят с императорския руски двор и с дворовете на Англия и Франция начините, по които ще бъдат проведени и приложени казаните постановления и съглашения.

Чл. 11. Веднага след подписване на настоящия мирен договор между двете империи и размяна на ратификациите... Високата Порта ще вземе необходимите мерки за бързото и добросъвестно изпълнение на постановленията, уговорени в него, и особено чл. 3 и 4, които засягат границите, които ще делят двете империи както в Европа, така и в Азия, чл. 5 и в, отнасящи се за княжества Молдавия и Влашко, както и до Сърбия; от момента, когато тия различни членове ще бъдат сметнати достатъчно изпълнени, императорският руски двор ще пристъпи към евакуирането на територията на Отоманската империя по реда, установен в отделен акт, който е неделима част от настоящия договор.

Чл. 13. (Текст за амнистия на поданици.)

Чл. 14. (Текст за предаване на военнопленници.)

Международни актове и договори, засягащи България, под ред. на Γ. Γенов, стр. 68 и сл.

 

Treaty of Andrinople 1829

Териториали промени след Одринския мир.
Автор: Spiridon Ion Cepleanu   Лиценз: CC BY-SA 3.0