izvori

 

 

Съюзен договор между Русия и Турция, сключен в Юнкяр-Искелеси на 8 юли 1833 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


Чл. 1. Между н. в. всеруския император и н. в. Отоманския император, техните империи и поданици ще съществуват завинаги мир, приятелство и съюз както по сухо, така и по море. Понеже този съюз има единствено за предмет общата защита на държавите им против всяко нападение, т. в. обещават да се споразумяват безрезервно по всички въпроси, които се отнасят до тяхното спокойствие и взаимна сигурност и да си оказват в това отношение взаимна помощ и най-ефикасна подкрепа.

Чл. 2. Мирният договор, сключен в Одрин на 2/14 септември 1829 г., както и всички други договори, които са включени в него, а също конвенцията, подписана в С. Петербург на 14/25 април 1830 г. и споразумението, сключено в Константинопол на 9/21 юли 1832 г. относно Гърция, се потвърждават в цялото им съдържание с настоящия договор...

Чл. 3. Вследствие принципа на взаимната защита и запазване, който служи за основа на настоящия съюзен договор, и вследствие най-искреното желание да се осигурят трайността, съществуването и пълната независимост на Високата Порта, н. в. всеруският император, в случай че настъпят обстоятелства, които да принудят отново Високата Порта да поиска морска или военна помощ от Русия... обещава да даде по сухо и по море толкова войски и сили, колкото двете договарящи страни сметнат за необходими. Счита се уговорено, че в тоя случай сухопътните и морските сили, които Портата би поискала в помощ, ще бъдат поставени в нейно разположение.

Чл. 4. Според уговореното по-горе, когато една от двете сили поиска помощ от другата, разноските по прехраната на сухопътните и морските сили ще останат в тежест на силата, която е поискала помощта.

Чл. 5. (Определя се срок на договора 8 години с възможност за продължаването му по съглашение.)

Отделен член

По силата на една от клаузите на чл. 1 на договора за отбранителен съюз, сключен между императорския руски двор и Високата Порта, двете високо договарящи страни са задължени да си оказват взаимно материална помощ и най-ефикасна подкрепа за сигурността на техните държави. При все това н. в. всеруският император в желанието си да освободи Високата Отоманска Порта от тежестта и трудностите, които ще произтекат за нея от даването на материална помощ, не ще поиска от нея помощ, в случай че обстоятелствата наложат да се окаже такава; в замяна на помощта, която Високата Порта би трябвало да даде при нужда, по принципа на взаимността в договора, тя ще ограничи своето действие в полза на императорския руски двор, като затвори Дарданелските проливи, т. е. не позволява на никой чужд военен кораб да влиза в тях под какъвто и да било предлог.

Настоящият отделен и таен член ще има същата сила и значение, както ако беше вписан дума по дума в подписания съюзен договор.

 

Международни актове и договори. Засягащи България, под ред. на Г. Генов, стр. 87.