izvori

 

 

Съюзен договор между Великобритания, Франция и Турция, сключен в Цариград на 12 март 1854 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


Понеже н. имп. в. султанът се обърна към н. в. императора на французите и н. в. кралицата на Великобритания с молба да му помогнат да отблъсне нападението, предприето от н. в. всеруския император против владенията на Отоманската Порта, което нападение заплашва неприкосновеността и целостта на Отоманската империя и независимостта на престола на н. в. султана, и понеже т. в. са убедени напълно, че съществуването на Отоманската империя в сегашните ѝ граници е съществено необходимо за поддържане на равновесието между държавите в Европа; и понеже поради това те се съгласиха да окажат на н. имп. в. султана оная помощ, която той иска…, т. в. и н. имп. в. султанът сметнаха за потребно да сключат договор, за да затвърдят своите намерения, изложени по-горе...

...Чл. 1. След като н. в. френският император и нейно в. кралицата на Великобритания заповядаха по молба на н. и. в. султана, мощни дивизии на техните морски сили да се насочат към Константинопол и да окажат на отоманското знаме и територии оная защита, която позволяват обстоятелствата, т. в. се задължават с настоящия договор да сътрудничат по-близко с н. в. султана за отоманските територии в Европа и в Азия срещу руското нападение, като изпратят за тази цел такова количество свои сухопътни войски, което може да се окаже необходимо за постигане на тази цел.

Чл. 2. (Предвижда се задължение на султана да не сключва сепаративен мир.)

Чл. 3. (Франция и Англия се задължават да изтеглят своите морски и военни сили от Турция незабавно след сключването на мирен договор.)...

 

Ключников и Сабанин, I, стр. 164