izvori

 

 

Англо-френски съюзен договор, сключен в Лондон на 10 април 1854 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


Френският император и кралицата, решени да окажат подкрепа... на отоманския император във войната, която той води срещу нападението на Русия, и принудени освен това... да станат сами участници във войната, която без тяхната активна намеса би заплашила европейското равновесие и интересите на собствените им държави, решиха да сключат конвенция, имаща за задача да определи предмета на техния съюз, както и средствата, които трябва да бъдат употребени заедно за постигането на целта му...

Чл. 1. Високите договарящи страни се задължават да направят всичко, което ще зависи от тях, за да се постигне възстановяване на мир между Русия и Високата Порта на здрави и трайни основи и да се гарантира Европа от повтаряне на скръбните усложнения, които така нещастно нарушиха общия мир.

Чл. 2. Тъй като целостта на Отоманската империя е нарушена вследствие завземането на провинциите Молдавия и Влашко от руските войски и вследствие други придвижвания на руските войски, то техни величества... се съвещаваха и ще се съвещават за най-подходящите начини за освобождаване териториите на султана от чуждото нахлуване и за постигане на целите, посочени в чл. 1 (предвижда се задължение на страните да държат за тази цел достатъчно количество сухопътни и морски сили, за чието използване трябва да бъде сключено допълнително споразумение).

Чл. 3. (Страните се задължават да не прекратяват военните действия без предварително споразумение.)

Чл. 4. Въодушевени от желанието да поддържат европейското равновесие и не влагайки никаква заинтересованост, високите договарящи страни се отказват занапред от извличане на специални изгоди от събитията, които биха могли да станат.

Чл. 5. (Изказва се готовност на страните да приемат в съюза европейски държави, които биха пожелали да влязат в него.)

 

Ключников и Сабанин, I, стр. 165.