izvori

 

 

Парижки мирен договор, 1856 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова

1024px Edouard Dubufe Congrs de Paris

 

Мирен договор между
Франция, Австрия, Великобритания, Прусия, Русия, Сардиния и Турция,
подписан в Париж на 30 март 1856 г.

 

Чл. 1. От деня на размяната на ратификациите на настоящия договор ще има завинаги мир и приятелство между н. в. имп. на французите, н. в. кралицата на Съедин. кралство Великобритания и Ирландия, н. в. сардинския крал, н. и. в. султана, от една страна, и н. в. всеруския император, от друга, както и между техните наследници и приемници, техните държави и респективни поданици.

Чл. 2. Понеже мирът е щастливо възстановен между техни величества, завладените или заети през време на войната от техни войски територии ще бъдат последователно евакуирани...

Чл. 3. Н. в. всеруският император се задължава да върне на н. в. султана града и крепостта Каре, както и всички други части отоманска територия, завзети от руски войски.

Чл. 4. Т. в. императорът на французите, кралицата на Съединеното кралство Великобритания и Ирландия, сардинският крал и султанът се задължават да върнат на н. в. всеруския император градовете и пристанищата Севастопол, Балаклава, Камиш, Евпатория, Керч, Йени-Кале, Килбурун, както и всички други територии, заети от съюзните войски.

Чл. 5. (Текст за амнистия на поданици, които са взели участие през време на войната във военни действия в полза на неприятеля.)

Чл. 6. Военнопленниците ще бъдат взаимно разменени незабавно.

Чл. 7. Н. в. императорът на французите, н. в. австрийският император, н. в. кралицата на Съединеното кралство Великобритания и Ирландия, н. в. пруският крал, н. в. всеруският император и н. в. сардинският крал заявяват, че Високата Порта ще може да участва в предимствата на публичното право и на европейския концерт. Т. в. се задължават всеки за своята страна да уважават независимостта и териториалната цялост на Отоманската империя, гарантират общо строгото спазване на това задължение и ще смятат всеки акт, който може да я засегне, като въпрос от общ интерес.

Чл. 8. Ако между Високата Порта и една или повече от другите подписали договора държави настъпи недоразумение, което застраши техните отношения, Високата Порта и всяка от тия държави, преди да прибегне до употреба на сила, ще даде възможност на другите договарящи страни да предотвратят прибягването до тая крайност чрез своето посредничество.

Чл. 9. Н. и. в. султанът в своите постоянни грижи за благоденствието на своите поданици е издал ферман, с който подобрява тяхната съдба без разлика на вяра и народност; той посветява своите великодушни намерения на християнските населения в своята империя и като желае да даде ново доказателство за своите чувства в това направление, решил е да съобщи на договарящите страни казания ферман, доброволен израз на неговата августейша воля.

Договарящите страни отбелязват голямата стойност на това съобщение. Разбира се, това не ще даде в никой случай право на казаните сили да се месят било колективно, било единично в отношенията между н. в. султана и неговите поданици, нито във вътрешното управление на империята му.

Чл. 10. Съглашението от 13 юли 1841 г., което установява старото правило в Отоманската империя относно затварянето на Босфора и Дарданелските теснини, се ревизира по общо съгласие.

Сключеният по тоя повод и съгласно тоя принцип акт между високите договарящи страни е, и остава прибавен към настоящия договор и ще има същата сила и стойност като неделима част от него.

Чл. 11. Черно море се неутрализира: то е отворено за търговската флота на всички народи, но неговите води и пристанища са завинаги и формално забранени за военното знаме било на крайбрежните държави, било на всяка друга сила, с изключенията, поменати в чл. 13 и 19 на настоящия договор.

Чл. 12. Търговията в пристанищата и водите на Черно море е свободна и ще се подчинява само на санитарните, митническите и полицейските правилници, съставени в дух, който ще благоприятства развитието на търговските отношения.

За да се даде желаната сигурност на търговските и морските интереси на всички народи, Русия и Високата Порта ще позволят настаняването на консули в техните пристанища по черноморското крайбрежие съгласно принципите на международното право.

Чл. 13. Понеже Черно море е неутрализирано съгласно постановленията на чл. 11, поддържането или строежът на военноморски арсенали по неговите брегове става ненужно и безпредметно. Поради това н. в. всеруският император и н. и. величество султанът се задължават да не издигат и да не поддържат морски военни арсенали по брега.

Чл. 14. Понеже т. в. всеруският император и султана са сключили споразумение, с цел да определят силата и числото на леките кораби, необходими за служба по техните брегове, които те ще поддържат в Черно море, то това споразумение се счита приложено към настоящия договор и ще има същата сила и стойност като неделима част от него. То не може да бъде ни унищожено, ни изменено без съгласие на силите, подписали настоящия договор.

Чл. 15. Понеже с акта на Виенския конгрес са установени началата, предназначени да уредят плаването на ония реки, които разделят или преминават през няколко държави, договарящите сили уговарят помежду си, че тия начала за в бъдеще ще се прилагат за Дунава и за нейните устия. Те заявяват, че тази разпоредба ще бъде за в бъдеще част от публичното право на Европа и я вземат под своя гаранция.

Плаването по Дунава не ще може да бъде подложено на никакви пречки и тегоби, непредвидени изрично в постановленията, съдържащи се в следните членове. Поради това не ще се събира такса за преминаване, основана само на плаването, нито някакво право върху стоките, които са на корабите. Полицейските и карантинните правилници, създадени за сигурността на държавите, които тази река разделя или преминава, ще бъдат съставени по начин да благоприятстват колкото може движението на корабите. Извън тия правилници не ще се правят каквито и да било пречки на свободното плаване.

Чл. 16. За осъществяване постановленията на предшестващия член ще бъде създадена една комисия, в която Франция, Австрия, Великобритания, Прусия, Русия, Сардиния и Турция ще бъдат представени с по един делегат... Тая комисия ще бъде натоварена да определя и извършва необходимите работи от Исакча надолу, за да очистят устието на Дунава, както и околните части на морето от пясък и други пречки, за да се осигурят в тая част на реката и казаните части на морето възможно най-добри условия на плаване.

За покриване разноските по тия работи, както и за учрежденията, създадени, с цел да осигурят и улеснят плаването по Дунавските устия ще могат да бъдат събирани определени такси в нужния размер, определен с решение на комисията, взето с мнозинство на гласовете, при изрично условие, че както в това отношение, така и във всичко друго ще се спазва пълно равенство за корабите на всички страни.

Чл. 17. Ще бъде създадена една комисия, която ще се състои от делегати на Австрия, Бавария, Високата Порта и Вюртемберг (по един делегат за всяка държава), към които ще се прибавят комисарите на трите дунавски княжества, назначението на които ще бъде одобрено от Високата Порта. Тази комисия ще бъде постоянна и ще има за задача: 1) да изработи правилници за плаването и за речната полиция; 2) да премахне всички пречки от какъвто характер и да са, които пречат досега да се приложат спрямо Дунава постановленията на Виенския договор; 3) ще определя и ще извършва необходимите работи по цялото течение на реката; 4) след разпускането на европейската комисия, предвидена в чл. 16, ще се грижи за поддържане плаването в Дунавските устия и в близките морски части.

Чл. 18. Общата европейска комисия ще изпълни своята задача и крайбрежната комисия ще свърши работите, означени в предшестващия член т. 1-ва и 2-ра, в течение на две години. Държавите, които са сключили наст. договор, като бъдат уведомени за извършеното, в обща конференция ще обявят общата европейска комисия за разпусната и от тоя момент постоянната крайбрежна комисия ще получи пълномощията, които е имала дотогава европейската комисия.

Чл. 19. За да се осигури изпълнението на правилниците, които ще бъдат изработени по общо съгласие съгласно гореизложените начала, всяка от договарящите сили ще има право да поддържа във всяко време по два леки кораба в Дунавските устия.

Чл. 20. В замяна на градовете, пристанищата и земите, означени в чл. 4 на настоящия договор, и за по-доброто осигуряване на плаването по Дунава, н. в. всеруският император се съгласява да се извърши ректификация на бесарабската граница (следва описание на граничната линия: от Русия се откъсва дунавското крайбрежие и южна Бесарабия).

Чл. 21. Отстъпената от Русия територия ще бъде присъединена към княжество Молдава под сюзеренитета на Високата Порта.

Чл. 22. Княжествата Влашко и Молдава под сюзеренитета на Портата и под гаранциите на договарящите държави ще продължават да се ползват с привилегиите и имунитетите, които имат. Нито една от силите-гарантки не може да упражнява върху тях изключително покровителство. Никой не ще има отделно право да се меси в техните вътрешни работи.

Чл. 23. Високата Порта се задължава да запази независимото и национално управление в казаните княжества, както и свобода на вярата, законодателството, търговията и плаването.

Чл. 24. Н. в. султанът обещава да свика незабавно във всяка от двете области диван ad hoc, съставен така, че да представлява най-точно интересите на всички слоеве на обществото.

В тези дивани ще трябва да се изразят желанията на населението относно окончателната организация на княжествата...

Чл. 25. Окончателното споразумение със сюзеренната държава ще бъде скрепено с една конвенция, сключена в Париж между високите договарящи страни. С един хатишериф, в съгласие с уговореното в конвенцията, ще се установи окончателната организация на тези области, поставени за в бъдеще под колективната гаранция на всички подписали държави.

Чл. 26. Княжествата ще имат своя национална въоръжена сила за поддържане на вътрешната сигурност и обезпечаване сигурността на границите. Не ще се допускат никакви препятствия за вземане изключителни мерки в княжествата в съгласие с Високата Порта за отбиване на външно нападение.

Чл. 27. Ако вътрешното спокойствие на княжествата бъде застрашено или нарушено, Високата Порта ще се споразумее с другите договарящи държави върху мерките, които ще трябва да се вземат за поддържане или възстановяване на законния ред. Въоръжена намеса не може да се извърши без предварително съгласие между тези държави.

Чл. 28. Княжеството Сърбия ще остане под зависимост от Високата Порта съгласно императорските хатишерифи, с които са утвърдени и определени неговите права и имунитети, поставени за в бъдеще под колективната гаранция на договарящите държави.

Поради това казаното княжество ще запази своето независимо и автономно управление, както и пълна свобода на вероизповедание, законодателство, търговия и плаване.

Чл. 29. Правото на Високата Порта да държи гарнизон, както е уговорено в досегашните наредби, се запазва. Никаква въоръжена намеса не може да се извърши в Сърбия без предварително съгласие между високите договарящи страни.

Чл. 30. Н. в. всеруският император и н. в. султанът запазват напълно своите владения в Азия, както те са съществували преди войната...

Чл. 31. Териториите, окупирани през войната от т. в. императора на французите, австрийския император, кралицата на съединеното кралство Великобритания и Ирландия и сардинския крал, съгласно конвенциите, подписани в Цариград на 12 март 1854 г. между Франция, Великобритания и Високата Порта; на 14 юни с. г. между Австрия и Високата Порта и на 15 март 1855 г. между Сардиния и Високата Порта, ще бъдат опразнени след размяната на ратификациите на настоящия договор веднага, щом това стане възможно.

Чл. 32. (Относно режима на износната и вносната търговия между страните.)

Чл. 33. Конвенцията, сключена днес между т. в. императора на французите, кралицата на Съединеното кралство Великобритания и Ирландия, от една страна, и н. в. всеруския император, от друга, относно Аландските острови е приложена към настоящия договор и има същата сила и стойност като част от него.

Чл. 34. (За ратификациите на договора.)

 

Международни актове и договори, засягащи България, под ред. на Γ. Γенов, стр 115; Сборник договоров России с другими государствами (1856-1917), съст. И. В. Козьменко, стр. 23.