izvori

 

 

Конвенция за Проливите, сключена в Париж на 30 март 1856 г.

 

Публикува се по: Международни актове и договори (1648 - 1918), съст. доц. Слава Стефанова


Първо приложение към договора от 30 март 1856 г.

 

Чл. 1. Н. в. султанът, от една страна, заявява, че е решен твърдо да поддържа в бъдеще установения неизменно принцип, като старо правило в неговата империя, по силата на което е било забранено във всяко време на военните кораби на чужди държави да влизат в проливите на Дарданелите и Босфора и докато Портата се намира в мир, негово величество не ще допуска никакъв военен кораб в казаните проливи.

Техни в. императорът на французите, австрийският император, кралицата на Съединеното кралство Великобритания и Ирландия, пруският крал, всеруският император и сардинският крал, от друга, се задължават да уважават това решение на султана и да се съобразяват с посочения по-горе принцип.

Чл. 2. Султанът както в миналото, си запазва право да издава фермани за преминаване на леки кораби под военен флаг, които ще бъдат употребявани по обичая за обслужване легациите на приятелските държави.

Чл. 3. Същото изключение се прилага за леките кораби под военен флаг, каквито всяка от договарящите страни има право да държи в дунавските устия, за да осигури изпълнението на наредбите за свободно корабоплаване по реката и броят на които не ще надминава два за всяка държава.

Чл. 4. (Текст за ратификациите.)

 

Международни актове и договори, засягащи България, под ред. на Г. Генов, стр. 141; Сборник договоров России.., стр. 35.