izvori

 

 

Битката при Мохач, 1526 г.

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по Kemal Pacha Zadeh. Histoire de la Campagne de Mohacz. Publ. et trad. par M. Pavet de Courteille. Paris, 1859, p. 74 — 75, 105— 107.

 

377px 1526 Suleiman the Magnificent and the Battle of Mohacs Hunername largeНа 12-ия ден на месец зилкаде султанът премина реката и построи лагер на другия бряг. Той очисти всички провинции в своя военен жар от позора на идолопоклонничеството с мощния си като буреносен облак меч. Когато се разнесе мълвата, че армията е преминала Драва и че страшните удари на барабана на войната изпълват въздуха до небесата, тази ужасна новина достигна до ушите на сердаря на Унгария.

Този окаяник беше събрал около себе си повече от 150 000 конници и пехотинци, всичките войнствени бойци, с мрачни и заплашителни лица, с висок ръст като елхи и чинари и сърца, изпълнени с виното на гордостта и високомерието. Когато чу за приближаването на неприятеля, той разгърна цялата си смелост, накара да затръбят тръбите на мъжеството и да зазвучат и в най-отдалечените краища звуците на барабаните с ожесточена и необуздана сила. Излезе от столицата си и... пристигна в равнината на Мохач. Там разпъна палатките си и реши да открие на това място пазара на битката и да продаде тук продуктите на войната. Той извърши големи приготовления, за да приеме пиршеството на кървавата борба с гостите, които идваха от толкова далеч и бяха претърпели толкова премеждия...

Успехът на тази велика битка, мрачен за неверниците и един от най-славните за исляма, се дължеше на войнствения емир, мъдрия везир Ибрахим ага, чието копие беше като клюна на сокола на силата, а опръсканият му с кръв меч беше като нокътя на лъва на храбростта. За да го възнагради, султанът прикрепи саморъчно към тюрбана му едно султанско перо, което му пазеше сянка като крилото на щастието...

Куриери, бързи в летенето си като падаща звезда и като северен вятър, отнесоха тази радостна новина във всички посоки. Пратеници на коне, бързи като светлината, се отправиха към Молдова, Влашко и равнината на Кипчак, за да отнесат на Изток и на Запад писмата, които им бяха дадени. Скоро победата, с която бог възнагради мюсюлманското оръжие, стана известна в Египет, Сирия, Алеп, Алжир, Африка и стигна до ушите на араби, перси, тюркомани и кюрдските племена. Всички градове и крепости празнуваха; изчезнаха грижите и мъките и се смениха с всеобщо веселие. Цариград, облечен в празнична, премяна, приличаше на дворец на годеница; целият украсен в пищни цветове, той светеше като опашката на паун...

Докато столицата на исляма се изпълваше с радостни викове, земите на неверниците бяха ограбени и опустошени, а жителите им пленени и хвърлени в робство... Победителите сломяваха съпротивата на безбожниците и пленяваха имотите и семействата им... Без да правят разлика по възраст, пол и положение, те посягаха на всичко, което намираха; хвърлили се в морето на свещения поход, те не оставиха нито едно запалено огнище в тази грешна земя. Всичко беше пометено от грабежите; не остана камък върху камък от манастири и църкви. Във всички поля, през които минеха, огънят поглъщаше реколтата...

Плячката, която победителите събраха от всякакви ценни предмети, стоки и добитък, беше толкова голяма, че всички напълниха кесиите на своите желания и чашите на своите амбиции. Изгладнелите, чиито апетит никога не беше задоволяван, преизпълниха желанията на своята алчност; бедняците, които никога не бяха виждали лицето на богатството, замениха винаги празните си джобове със съкровища. Докато бандите на мародерите ограбваха земите на унгарците, елитът на войската, който навсякъде съпътстваше султана, се отправи в боен ред към столицата на краля. Благодарение на покровителството на всемогъщия на 3-тия ден на зилхидже те постигнаха целта на своя поход и на своите надежди.