izvori

 

 

Дезертьорство

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995

 

Дезертирали мюсюлмани по време на войната против Венеция

Из протокол на солунския кадия. - Матковски, Ал. Отпорот, кн. 1, с. 321.

 

[Ферман от 1 август 1715 г. разказва, че 6000 души дезертирали от войната против Венеция при Коринт и се разпръснали по Лариската, Солунската и Серската околии, вършейки разни грабежи над населението. Гоненето на тези дезертьори нямало за цел да се върнат в редовете на турската армия, а тяхното ликвидиране. По-нататък във фермана се нарежда „такива разбойници, които са дезертирали от войската, били те наемници или не, да се арестуват и да се затворят в крепостите и, след като запишете техните имена, самоличност, местожителство и презимена, както и заплатите, които някои от тях получават, да се направи точен списък и чрез съда да се достави в моя военен императорски лагер. Вие, кадии, кехаи, аги на еничарите, техни заместници, вилаетски аяни и други, които имате власт, да покажете голяма готовност и да положите усилия за тяхното откриване, арестуване и затваряне по начин, както е наредено".]

 

Българи мюсюлмани от Родопите отказват да служат в султанската армия

Протокол на Ахъчелебийския кадия от 27 юни-6 юли 1720 г. -Асимилаторската политика, 372-373.

 

Документът се написа за следното:

В просветения шериатски съд дойдоха Ахмед, син на Хюсеин, от с. Кетенлик [сега в Гърция], Мустафа, син на Юсуф, от с. Мустафчево [в Гърция], Хюсеин, син на Мустафа, от с. Гьокче буиар [в Гърция]. Хюсеин, син на Мустафа, от с. Вълкан [Вълканово, в Гърция], имаминът Хасан ефенди от с. Пашовик [в Гърция], муезинът Сюлейман от с. Тимурджи [Демерджик, в Гърция], Абдуррахман, син на Хюсеин, от с. Палаш [Рудозем, Пловдивска област], Мехмед ходжа, син на Мустафа от с. Търън [кв. на гр. Смолян], Мустафа ходжа от с. Фъндаджик [Лещак, Пловдивска област], Хасан ефенди от с. Сютчюк [Върбина, Пловдивска област], елхадж Мустафа от с. Топукли [Средногорци, Пловдивска област], Ибрахим ходжа от с. Чамлъджа [Боровина, Пловдивска област], Ахмед ходжа, син на Капалъ, от с. Малко Каршили [Виево, Пловдивска област], хатиб Мехмед ефенди от с. Пашмаклъ [гр. Смолян], Куция Мехмед от с. Райково [кв. на гр. Смолян], Сюлейман ходжа от с. Влах [Влахово, Пловдивска област], Хишам, син на Сафар, от с. Чокман [Чокманово, Пловдивска област], Ахмед ходжа и Ибрахим, син на Мухарем, от с. Смилян [Пловдивска област], Хюсеин, син на Мустафа, от с. Арда баши [Арда, Пловдивска област], хатиб Ахмед ефенди от Юнуз дере [Елховец, Пловдивска област], муезинът Рамадан ходжа от с. Тоз бурун [Могилица, Пловдивска област] и други от казата Ахъ Челеби. В присъствието на агата на щурмоваците от 56-а еничарска дружина Мехмед ага, който е определен от Салих ага, натоварен от страна на височайшата султанска държава с разкриване и ликвидиране на разбойници, за извънреден пълномощник специално за споменатата каза, те [представителите] заявиха следното: „В нашата каза няма други разбойници, освен получилите повиквателни за еничари Хайдутоглу Ахмед и Мракоглу Исмаил от Пашовик, и Вели беше от с. Гьокче бунар, а и те напоследък са забягнали в други кази. Ако от днес нататък споменатите разбойници дойдат в нашата каза и ако освен тях в нашата каза се появят и други разбойници и ако, както е изяснено във височайшия ферман, със съдействието на шериатските власти не се вземат мерки за залавянето и предаването им на властите, задължаваме се да платим петстотин гроша за султанската кухня, за което нека от страна на шериатския съд се издаде хюджет на споменатия ага." Така казаха и в настоящия документ се записа, както си беше в действителност. Написа се в последната десетдневка на месец реджеб, хиляда сто тридесет и втора година [27 юни - 6 юли 1720 г.].

Свидетели на станалото:
Славният сред равните му Ессеид Мехмед ага, сердар на споменатата каза,

Али беше, син на Ибрахим,

Омер беше, син на Ходжа, и други от присъстващите.

Работата се записа, както си беше, от божия раб молителствувателя шейх Мехмед, наместник в казата Ахъ Челеби, бог да опрости греховете му.