izvori

 

 

Ваксинация против едра шарка в Османската империя

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.


Из впечатленията на лейди Мери Монтагю, съпруга на английския посланик при Високата порта. 1718 г.

Печата се по Letters from the Levant during the Embassy to Constantinople 1716— 1718 by Lady Mary Wortley Montagu. London, 1838, p. 146— 148.

 

Mary Wortley Montagu by Charles Jervas after 1716Ще ви разкажа нещо, което ще ви накара да съжалявате, че не се намирате тук. Едрата шарка, която е толкова гибелна и така разпространена сред нас, тук е съвършено безвредна поради изнамирането на „присаждането", както те го наричат. Съществува цяло съсловие от старици, които се занимават с това да извършват тази операция всяка есен, през месец септември, когато са отминали големите горещини. Хората се разбират помежду си дали някой от семейството е решил да си присади едра шарка; за тази цел те се събират обикновено по петнадесет-шестнадесет души. Старицата пристига с една орехова черупка, пълна с най-добрия вид едра шарка, и пита коя вена бихте искали да ви отвори. Тя веднага отваря тази, която сте ѝ посочили, с една голяма игла, като ви причинява болка не повече от едно одраскване, и слага във вената толкова, колкото може да се задържи на главичката на иглата. След това тя превързва раната с едно парче от празна черупка. По този начин тя отваря четири или пет вени. Гърците обикновено отварят една вена по средата на челото си, по една на всяка ръка и една на гърдите, за да очертаят знака на кръста. Ефектът от това обаче е много лош, тъй като остават малки белези, и не се практикува от ония, които не са суеверни и които предпочитат да си го направят на краката или тази част на ръката, която не се вижда. Децата или младите пациенти играят заедно през цялото останало време през този ден и се чувстват в отлично състояние до осмия ден. Тогава ги напада треската и те са на легло обикновено два дни, рядко до три. По лицата им се появяват не повече от 20 или 30 пъпки, които никога не оставят белег, и след осем дни те се чувстват така добре, както преди болестта. По време на неразположението мястото на раната е отворено, което без съмнение е едно голямо облекчение. Ежегодно хиляди преминават през тази операция и френският посланик казва, че тук едрата шарка се приема като развлечение, така както се вземат разни води в другите страни. Няма случай на умрял от това. Може да бъдете сигурни в безопасността на този опит, тъй като аз имам намерение да го изпробвам върху малкия си син.1

 

1(Бележка на редактора на английското издание от 1838 г.) На лейди Монтагю се пада честта да бъде първата, която запозна Западна Европа с инокулацията, защото това доведе до ваксинирането и много хубави лица дължат красотата си на лейди Монтагю.