izvori

 

 

Унищожаването на еничарския корпус

 

Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.

Печата се по R. Walsh. A Residence at Constantinople during a Period including the Commencement, Progress and Termination of the Greek and  Turkish Revolutions. London, 1838, v. II, p. 509—517.

 

Mahmud IIНа 13 юни те се събраха, както обикновено, за да провеждат новите упражнения; един от египетските офицери, който трябваше да обучава десет поделения, се ядоса на истинската или мнима неловкост на някакъв сърдит измежду тях и го удари, за да изправи невниманието му. Този веднага се обърна към приятелите си и така възпламени чувствата им, че те се заклеха да унищожат всеки, който съдейства за прокарване на новата система. И така 60 от най-непримиримите и най-решителните се събраха тайно през нощта срещу 14 юни, въоръжени с пистолети, пушки и ятагани и водени от ударения, тръгнаха в полунощ и се отправиха да нападат двореца на агата на еничарите...

Еничарите бяха уверени в успеха си; целият корпус се беше събрал около техните обърнати казани, на Атмейдан, откъдето по-рано те диктуваха на владетеля, който сега даже беше посмял да се колебае да изпълни техните искания. Те веднага определиха делегация измежду най-влиятелните да отиде при султана с вечното и абсолютно нареждане да бъдат унищожени всички предвиждани нововъведения и да се предадат на тяхното отмъщение всички ония, които са ги прокарали или са ги поддържали...

Беше взета една последна мярка, която изведнъж реши съдбата на бунтовниците. Санджак шерифът, или свещеното знаме на Мохамед, беше изнесено с най-големи почести от съкровищницата и занесено в двора на джамията Султан Ахмед, заобиколено от огромна тълпа. Там се появи султанът и от подножието на знамето произнесе тържествена декларация, в която се разказа за невярното поведение на еничарите, за тържествените им обещания преди десет дни1 и за клетвопрестъпното им нарушение... Към три часа след обяд числото на събраните около свещеното знаме достигна 60 000 човека и султанът беше вече сигурен в крайния изход...

Султанът заповяда да се обкръжат бараките, за да се подпалят и с артилерийски огън да бъдат унищожени всички, които са се скрили в тях. За тази задача бяха определени топчиите, бостанджиите и сеймените. Еничарите, укрепени зад стените на своите бараки и водени от отчаянието, оказваха ожесточена съпротива… Беше изоставена всякаква милост — артилерията продължи да бие върху горящите здания; всеки, който се опитваше да се спаси, беше връщан обратно или загиваше на място и 6000 обезобразени и изгорени тела бяха открити на следващия ден сред димящите развалини...

Бяха положени всички усилия да се пазят строго вратите на града, както за да се прекъсне сношение с еничарите извън него, така и за да не могат тези, които бяха вътре, да избягнат наказанието на полицията, която беше навсякъде и нащрек да ги хване. Тогава именно започна ужасното унищожение, защото това беше хладнокръвно клане. Бяха извършвани обиски във всяка къща и ако срещнеха някой еничарин на улицата или го намереха в някоя къща, той веднага биваше убиван безмилостно и без разкаяние, а тялото му — хвърляно в ямата. Преди да се преполови следващият ден, освен петте (така! — бел. пр.) хиляди, чиито обезобразени трупове лежаха сред изгорелите бараки, имаше още толкова разхвърляни по улиците из всички части на града, така че на някои места спиpаxa движението.

Тъй като се възнамеряваше да се унищожи самото име на този корпус и да не се остави човек, който да го носи, сега беше решено да не се убива повече, а оцелелите да бъдат заточени и същевременно да бъдат отпратени всички безполезни и подозрителни лица. В последно време известно количество хора бяха изоставили жилищата си в Азия и се бяха струпали в столицата, за да търсят препитание. Сред тях беше голямата група на хамалите или носачите, на тромбаджиите или пожарникарите, на каякчиите или лодкарите, на албанците, които служеха в обществените бани, на простите пекари и други. Тези хора бяха вдигнати и отправени на групи от по стотина в Шкодра и оттам в различни азиатски градове със строгата заповед към пашите да не им се дава никога тезкере или позволение да се върнат в столицата. В продължение на шест седмици тези групи бяха изпращани всеки ден, докато най-сетне не по-малко от 10 000 души, включително и семействата на заточените, бяха принудени да напуснат града по този начин. Предполага се, че като цяло убити са били 10 000 души в стълкновение и че унищожаването на еничарите е причинило за шест седмици загуба на столичното население от 20 000 души.

 

1На 29 май представители на еничарите се съгласяват писмено да приемат военните реформи на султана.