istoria

 

 

ИСТОРИЯ

Старовавилонско царство

 

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

 

Milkau Oberer Teil der Stele mit dem Text von Hammurapis Gesetzescode 369 2През XX и XIX в. пр.н.е. Месопотамия оставала в плен на политическата разпокъсаност и стопанския упадък. Възприемайки местните културни традиции, нашествениците амореи постепенно се сливали с по-старото семитско население на Двуречието — акадците. В много градове управлявали нови, аморейски династии, които водели нескончаеми междуособни войни. Особено се издигнали градовете Исин и Ларса: техните аморейски царе започнали да се наричат „царе на Шумер и Акад“, заявявайки по този начин претенциите си за господство над цяла Месопотамия. Взаимното съперничество и непрестанните конфликти изтощавали силите на двете конкуриращи се династии и в края на краищата нито една от тях не успяла да реализира намеренията си.

Все по-важна роля започнали да играят в този период и някои градове в Северна Месопотамия, които контролирали основните търговски пътища към Сирия и Източното Средиземноморие, Мала Азия и Иранското плато. Под властта на местни аморейски династии особено активно се развивали Мари на северозапад, в долината на Ефрат, и Ашур на р. Тигър в териториалното ядро на бъдещата Асирия.

Прочети още...

Шумер и Акад

 

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

 

Статуетка на Гудеа, енси (управител) на Лагаш - ок. 2120 г. пр. Хр. Разписка за получаване на бира от преди 4060 години. Клинописна табличка от времето на Амар-Суен, Трета династия на Ур. Медно-сребърна ваза Годишен баланс на държавно земеделско стопанство Обелиск на акадския цар Маништушу, син на Саргон Велики. (ок. ср. на XXIII в. пр. Хр.) Глинен конус с надписи на Уруинимгина, лугал (княз) на Лагаш Табличката с Пролога към Кодекса на Хамурапи. Лувър, AO10237. Таблицата с текста за Потопа, част от Епоса за Гилгамеш. Договор за покупко-продажба на къща и нива. Табличка с Кодекса на Ур-Наму. Модни аксесоари, открити в царската гробница в гр. Ур (Раннодинастичен период III A, XXVI—XXV в.)
Статуетка на Гудеа, енси (управител) на Лагаш - ок. 2120 г. пр. Хр.
Разписка за получаване на бира от преди 4060 години.

Разписката гласи: "Ур - Амма получи от пивовара Алулу 5 сила (41/2 л) от най-добрата бира"

Клинописна табличка от времето на Амар-Суен, Трета династия на Ур.

От колекцията на Киркор Минасян, Библиотека на Конгреса.

"Стела на ястребите"

Царят на Лагаш Еанатум предвожда фалангата на тежката пехота, въоръжена с щитове, дълги копия и шлемове (битка между Лагаш и Умма, 2525 г. пр. Хр.)

Медно-сребърна ваза

Изработена по поръчение на Ентемена, енси /управител/ на град Лагаш в чест на бог Нингирсу (2400 г. пр. Хр.). Експонат в Лувъра.

Годишен баланс на държавно земеделско стопанство

Трета династия на Ур (2040 г. пр. Хр.).

Обелиск на акадския цар Маништушу, син на Саргон Велики. (ок. ср. на XXIII в. пр. Хр.)
Глинен конус с надписи на Уруинимгина, лугал (княз) на Лагаш

В тях са записани неговите реформи срещу злоупотребите от "стари времена". Лувър, AO 3149.

Табличката с Пролога към Кодекса на Хамурапи. Лувър, AO10237.
Таблицата с текста за Потопа, част от Епоса за Гилгамеш.
Договор за покупко-продажба на къща и нива.

Шурупак, 2600 г. пр. Хр. Експонат в Лувъра.

"Мир" - страна от шумерския щандарт "Война и мир"

инкрустриран панел, открит при разкопки на гробница № 719, гр. Ур. Датиран към 2600 - 2400 г. пр. Хр. На фон от лазурит с фигури от седеф е показан животът на шумерите в мирно време. Експонат в Британския музей

"Война" - страна от шумерския щандарт "Война и мир"
Табличка с Кодекса на Ур-Наму.

Археологически музей, Истанбул

Модни аксесоари, открити в царската гробница в гр. Ур (Раннодинастичен период III A, XXVI—XXV в.)

пипетка за парфюм, гривна, обеци, позлатени елементи от огърлица. Музей на изкуствата Нелсън-Аткинс, Канзас сити, САЩ.

Прочети още...

Градовете на Месопотамия

 

Ереду – Градът жрец

 

 Руините на ЕредуВ превод, името вероятно означава „добър град”. Мястото, от което започва материалната и свещената история на Месопотамия. Бил е разположен в най-крайния юг, при вливането на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Оше в средата на ІV хил. пр. Хр. тук се появило първото голямо светилище, от което днес е запазен само фундаментът. След ок. 500 години светилището станало храм на бог Енки. Считало се, че всички тайни на света и източниците на живота произлизат от Ереду, тъй като на това място е разположен входът към тайнствената водна бездна – Абзу. Затова и храмът на Енки се наричал „Домът на Абзу”. Историята на град Ереду била кратка. Още в началото на ІІІ хил. пр. Хр. неговите жители го изоставили и се преселили на север в градовете Ур и Урук. Ереду се превърнал в град-призрак и град-символ. Всички жреци на култа Енки, независимо в кой град свещенодействали, наричали себе си „Жреци на Ереду”.

Прочети още...

Ашурбанипал – царят интелектуалец. Между войната и науката

 

Любомир Грозданов

 

bm ane 124537 largeВ 669 г. пр. Хр.  на  трона в Ниневия се възкачва Ашурбанипал (Ашур - бани - апли)1  – последният от плеядата велики царе, издигнали Асирия до висините на световен хегемон. В началото на царуването му Асирийската империя е в целия си блясък и величие. Обкованите ѝ в желязо армии, непознаващи поражение от близо век насам, налагат властта на Ашур над обширни пространства от Средиземно море до Иран и от Арменското плато до Персийския залив. Царските чиновници събират данъци от подвластните народи на Вавилония, Сирия, Финикия, Палестина, Урарту, Египет, Елам… Империята е богата и процъфтяваща, с развита икономика и бляскава култура. Градовете ѝ поразявали с размерите и великолепието си, а в тях се издигали едни от най-красивите храмове и дворци на Древността. Тя разполага със стройна, отлично организирана имперска система на управление, ефикасно функционираща администрация, която няма аналог в тогавашния свят. А огромната и страховита военна машина, всяваща ужас сред враговете, е стабилна опора на асирийската мощ. Никой по това време не би могъл да предполага, че краят на тази могъща държава е съвсем близък. Че само след половин век колосът ще се сгромоляса и ще изчезне от картата на света.

Прочети още...

Асирия - първата световна империя

 

 

Любомир Грозданов

 

 

Въведение

 

1896865 1465045690380138 277594436 nНяма  държава в Древния свят, която да води такива мащабни, постоянни войни, да посвещава всичко на развитието на военното дело и да е в такава степен обладана от войнишки дух, както Асирия – историческото развитие на която представлява една непрекъсната битка. Напълно естествено, тези условия създават у асирийците изключителната войнственост, с която се славят. Бидейки  сурови бойци по призвание и занаят, обитателите на Северна Месопотамия привикват към тежките условия на своето съществуване. Възпитавани и калявани от младини в лов на лъвове, леопарди и диви бикове, те във висша степен придобиват всички морални и физически качества, изграждащи образа на непобедимия боец. Нито един народ не може да се сравнява с тях по смелост, твърдост, издръжливост, енергия, но затова пък и никой народ не издига на такава ужасяваща висота култа към грубата сила и страстния стремеж към войната, любовта към разрушенията и опустошенията, както това правят асирийците. Заради невероятните жестокости, проявявани при военните походи, (с които впрочем, асирийските царе така много обичат да се хвалят в своите надписи!) Асирия се превръща в синоним на ужас за тогавашния свят, бруталността и методичността, с която армиите ѝ разрушават градовете, палят посевите, плячкосват, депортират населението в покорените страни, хвърлят в смразяващ страх всеки противник, изпречил се на пътя ѝ.

Прочети още...

Асирийците след Асирия

 

от доктор Симо Парпола, Университета в Хелзинки

 

Проект Неоасирийска антология (Държавни архиви на Асирия)
Публикувано: Понеделник, 03 юли, 2000 г., 11:33 часа CT
 
Представено на Асирийската национална конвенция в Лос Анджелис, 4 септември 1999 г.
Публикувано в Journal of Assyrian Academic Studies (Журнал за асирийски академични изследвания), том  XIII, Номер 2, 1999 г.

 

Assyrians after Assyria by Dr. Simo Parpola, University of Helsinki

 

Ashur0014През 612 г. пр. Хр, след продължителна гражданска война, двата бивши васали на Асирия, вавилонците и мидийците, превземат и унищожават Ниневия, столицата на нео-асирийската империя. Големият град, избухнал в пламъци, никога не възвръща предишното си състояние. Три години по-късно същите бунтовници разрушават западната метрополия на Асирия, Харан, разбивайки отчаяната съпротива на последния асирийски цар, Ашур-убалит II. Това събитие запечатва съдбата на асирийската империя, и това е моментът, до който обикновено завършва историята на Асирия в историческите книги.

Прочети още...

Маршът на несъкрушимите

 

Василий Голованов

 

Превод: Ханна Йорданова

 

 

1896865 1465045690380138 277594436 nРимляните смятали Асирийската държава за първа „световна империя” и далечна предшественица на тяхната собствена империя – римската. Но римляните били пресметливи и внимателни:  те дълго време приспособявали и приобщавали към организма на своята държава всяко завоювано от тях парченце от света.  Асирийците пък действали така, като че ли наистина се опитвали да обхванат необятното. Тяхната огромна държава, разпростираща се от Египет и Средиземно море до Закавказието и иранските плата и на юг – до Персийския залив и Арабските пустини, пулсирала като амеба, пламтейки от бунтове и треперейки от страх. Навремето в света не е имало армия по-силна от асирийската. Асирия живяла от войната и за войната. В световната история няма друг пример за това една страна да е водила почти непрекъснати войни в продължение на 700 години. И в същото време теоремата на Питагор била известна тук доста преди самия Питагор. Именно в столицата на Асирия – Ниневия – е събрана известната библиотека от клинописни таблици – безценна сбирка на древни текстове, благодарение на която, всъщност, ние знаем толкова много за древната история на Междуречието.

 

Прочети още...

Египет. От IV хил. пр. н. е. до завладяването на царството от персите

 

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

 

Старото царство
 

EgyptianPyramidsandSphinx2006Преходът към основаваща се на земеделие и скотовъдство произвеждаща икономика се осъществил в долината на р. Нил още през VI хилядолетие пр. н. е. В течение на хиляди години многобройни поколения египетски селяни водели трудна и упорита борба с пустинните пясъци, с непроходимите бодливи акациеви храсталаци и обраслите с тръстика блата, за да ги превърнат постепенно в обработваеми земи. Всяка година през лятото, в резултат на проливните сезонни дъждове в Централна Африка водите на Нил прииждали и заливали за около два месеца по-голямата част от долината, оставяйки след оттеглянето си тънък слой напоена тиня, на която египетската земя дължи своето изключително плодородие. Но освен източник на живот и плодородие придошлите води на реката били и разрушителна стихия, която често унищожавала съграденото с много труд от хората. С течение на времето древните египтяни започвали да изграждат за предпазване на нивите си от речните разливи защитни диги от пръст, през които пропускали само толкова вода, колкото била необходима, за да се напои земята и да се отложи върху нея благодатната нилска тиня. За напояване на по-високо разположените терени отбивали речните води по специално устроени канали, с други отводнителни канали пък пресушавали заблатените райони. Цялата икономика на древен Египет била зависима от иригационните съоръжения и въпреки че тяхното изграждане и поддържане изисквало огромен разход на труд, щедрата нилска земя се отплащала пребогато с даровете на своето плодородие. С увеличаването на площта на култивираните терени, около многобройните локални иригационни системи постепенно нараствала и гъстотата на населението в Нилската долина.

Прочети още...

Морските народи

 

Любомир Грозданов

 

bitka morskiХIII век преди Христа. Цивилизацията на древния Изток процъфтява. Благосъстоянието и просперитета на народите от Предна Азия са осигурени от порядъка и спокойствието, наложени и грижливо пазени от двете велики сили на епохата - Египет и Хетското царство. В политически и военен аспект съществува равновесие на силите, което гарантира траен мир, а от там - и стопански разцвет на региона. Международната и вътрешна  търговия усилено се развива, което носи огромни богатства на страните и отделните градове; занаятчийското производство е в разцвет; земята ражда обилни реколти. Енергията на народите е впрегната в мирен и съзидателен труд. Изтокът тъне в благоденствие. Нищо не предвещава скорошен катаклизъм.

Всъщност, още към втората половина на века се усеща ледения повей на урагана, който ще връхлети малко по-късно от Запада....

Прочети още...

Гръко-персийските войни

 

Любомир Грозданов

 

dvuboiВ средата на VI в. пр. Хр., персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Първа пада мощната Мидия (559 г. пр. Хр.), следва Лидия (546 г. пр. Хр.), след което цяла Мала Азия става персийско владение; подчинени са гръцките градове по крайбрежието и множество егейски острови. В 539 г. пр. Хр. победните персийски бойци маршируват по улиците на Вавилон. За кратко време цяла Предна Азия и Месопотамия са под властта на могъщия персийски цар. На изток Бактрия, Согдиана, Хорезмия стават провинции на новата империя. В 525 г. пр. Хр., наследникът на Кир II, Камбиз, покорява Египет. Синът възнамерява да покори Африка, така както бащата е подчинил Азия. Войските му достигат Барка, Кирена, Либия и Киренайка, а след това потеглят срещу Етиопия. Не знаем как е завършила етиопската кампания. Но африканския поход е триумф за Камбиз - крайбрежните народи на Северна Африка до Тунис и част от Етиопия признават властта му.

Прочети още...

Кир Велики - благородният завоевател

 

Любомир Грозданов

 

Под сянката на Мидия

 

cyrus portraitВ средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на "силните на деня", започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци. Феномен, непознат  дотогава, и който не е повторен никога вече в историята. Простираща се от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд и от Причерноморските степи до Персийския залив, тази огромна монархия включва в състава си над 70 народи и племена. Под властта на шаховете се раждат, живеят и следват своите съдби милиони хора. Новата световна империя осигурява мир и просперитет на обитаващите я народи в течение на близо две столетия – до момента в който от запад се появява армията на Александър Велики.

Прочети още...