istoria

 

 

Древният свят

Градовете на Месопотамия

 

Ереду – Градът жрец

 

 Руините на ЕредуВ превод, името вероятно означава „добър град”. Мястото, от което започва материалната и свещената история на Месопотамия. Бил е разположен в най-крайния юг, при вливането на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Оше в средата на ІV хил. пр. Хр. тук се появило първото голямо светилище, от което днес е запазен само фундаментът. След ок. 500 години светилището станало храм на бог Енки. Считало се, че всички тайни на света и източниците на живота произлизат от Ереду, тъй като на това място е разположен входът към тайнствената водна бездна – Абзу. Затова и храмът на Енки се наричал „Домът на Абзу”. Историята на град Ереду била кратка. Още в началото на ІІІ хил. пр. Хр. неговите жители го изоставили и се преселили на север в градовете Ур и Урук. Ереду се превърнал в град-призрак и град-символ. Всички жреци на култа Енки, независимо в кой град свещенодействали, наричали себе си „Жреци на Ереду”.

Прочети още...

Ашурбанипал – царят интелектуалец. Между войната и науката

 

Любомир Грозданов

 

bm ane 124537 largeВ 669 г. пр. Хр.  на  трона в Ниневия се възкачва Ашурбанипал (Ашур - бани - апли)1  – последният от плеядата велики царе, издигнали Асирия до висините на световен хегемон. В началото на царуването му Асирийската империя е в целия си блясък и величие. Обкованите ѝ в желязо армии, непознаващи поражение от близо век насам, налагат властта на Ашур над обширни пространства от Средиземно море до Иран и от Арменското плато до Персийския залив. Царските чиновници събират данъци от подвластните народи на Вавилония, Сирия, Финикия, Палестина, Урарту, Египет, Елам… Империята е богата и процъфтяваща, с развита икономика и бляскава култура. Градовете ѝ поразявали с размерите и великолепието си, а в тях се издигали едни от най-красивите храмове и дворци на Древността. Тя разполага със стройна, отлично организирана имперска система на управление, ефикасно функционираща администрация, която няма аналог в тогавашния свят. А огромната и страховита военна машина, всяваща ужас сред враговете, е стабилна опора на асирийската мощ. Никой по това време не би могъл да предполага, че краят на тази могъща държава е съвсем близък. Че само след половин век колосът ще се сгромоляса и ще изчезне от картата на света.

Прочети още...

Асирия - първата световна империя

 

 

Любомир Грозданов

 

 

Въведение

 

1896865 1465045690380138 277594436 nНяма  държава в Древния свят, която да води такива мащабни, постоянни войни, да посвещава всичко на развитието на военното дело и да е в такава степен обладана от войнишки дух, както Асирия – историческото развитие на която представлява една непрекъсната битка. Напълно естествено, тези условия създават у асирийците изключителната войнственост, с която се славят. Бидейки  сурови бойци по призвание и занаят, обитателите на Северна Месопотамия привикват към тежките условия на своето съществуване. Възпитавани и калявани от младини в лов на лъвове, леопарди и диви бикове, те във висша степен придобиват всички морални и физически качества, изграждащи образа на непобедимия боец. Нито един народ не може да се сравнява с тях по смелост, твърдост, издръжливост, енергия, но затова пък и никой народ не издига на такава ужасяваща висота култа към грубата сила и страстния стремеж към войната, любовта към разрушенията и опустошенията, както това правят асирийците. Заради невероятните жестокости, проявявани при военните походи, (с които впрочем, асирийските царе така много обичат да се хвалят в своите надписи!) Асирия се превръща в синоним на ужас за тогавашния свят, бруталността и методичността, с която армиите ѝ разрушават градовете, палят посевите, плячкосват, депортират населението в покорените страни, хвърлят в смразяващ страх всеки противник, изпречил се на пътя ѝ.

Прочети още...

Асирийците след Асирия

 

от доктор Симо Парпола, Университета в Хелзинки

 

Проект Неоасирийска антология (Държавни архиви на Асирия)
Публикувано: Понеделник, 03 юли, 2000 г., 11:33 часа CT
 
Представено на Асирийската национална конвенция в Лос Анджелис, 4 септември 1999 г.
Публикувано в Journal of Assyrian Academic Studies (Журнал за асирийски академични изследвания), том  XIII, Номер 2, 1999 г.

 

Assyrians after Assyria by Dr. Simo Parpola, University of Helsinki

 

Ashur0014През 612 г. пр. Хр, след продължителна гражданска война, двата бивши васали на Асирия, вавилонците и мидийците, превземат и унищожават Ниневия, столицата на нео-асирийската империя. Големият град, избухнал в пламъци, никога не възвръща предишното си състояние. Три години по-късно същите бунтовници разрушават западната метрополия на Асирия, Харан, разбивайки отчаяната съпротива на последния асирийски цар, Ашур-убалит II. Това събитие запечатва съдбата на асирийската империя, и това е моментът, до който обикновено завършва историята на Асирия в историческите книги.

Прочети още...

Маршът на несъкрушимите

 

Василий Голованов

 

Превод: Ханна Йорданова

 

 

1896865 1465045690380138 277594436 nРимляните смятали Асирийската държава за първа „световна империя” и далечна предшественица на тяхната собствена империя – римската. Но римляните били пресметливи и внимателни:  те дълго време приспособявали и приобщавали към организма на своята държава всяко завоювано от тях парченце от света.  Асирийците пък действали така, като че ли наистина се опитвали да обхванат необятното. Тяхната огромна държава, разпростираща се от Египет и Средиземно море до Закавказието и иранските плата и на юг – до Персийския залив и Арабските пустини, пулсирала като амеба, пламтейки от бунтове и треперейки от страх. Навремето в света не е имало армия по-силна от асирийската. Асирия живяла от войната и за войната. В световната история няма друг пример за това една страна да е водила почти непрекъснати войни в продължение на 700 години. И в същото време теоремата на Питагор била известна тук доста преди самия Питагор. Именно в столицата на Асирия – Ниневия – е събрана известната библиотека от клинописни таблици – безценна сбирка на древни текстове, благодарение на която, всъщност, ние знаем толкова много за древната история на Междуречието.

 

Прочети още...

Морските народи

 

Любомир Грозданов

 

bitka morskiХIII век преди Христа. Цивилизацията на древния Изток процъфтява. Благосъстоянието и просперитета на народите от Предна Азия са осигурени от порядъка и спокойствието, наложени и грижливо пазени от двете велики сили на епохата - Египет и Хетското царство. В политически и военен аспект съществува равновесие на силите, което гарантира траен мир, а от там - и стопански разцвет на региона. Международната и вътрешна  търговия усилено се развива, което носи огромни богатства на страните и отделните градове; занаятчийското производство е в разцвет; земята ражда обилни реколти. Енергията на народите е впрегната в мирен и съзидателен труд. Изтокът тъне в благоденствие. Нищо не предвещава скорошен катаклизъм.

Всъщност, още към втората половина на века се усеща ледения повей на урагана, който ще връхлети малко по-късно от Запада....

Прочети още...

Гръко-персийските войни

 

Любомир Грозданов

 

dvuboiВ средата на VI в. пр. Хр., персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Първа пада мощната Мидия (559 г. пр. Хр.), следва Лидия (546 г. пр. Хр.), след което цяла Мала Азия става персийско владение; подчинени са гръцките градове по крайбрежието и множество егейски острови. В 539 г. пр. Хр. победните персийски бойци маршируват по улиците на Вавилон. За кратко време цяла Предна Азия и Месопотамия са под властта на могъщия персийски цар. На изток Бактрия, Согдиана, Хорезмия стават провинции на новата империя. В 525 г. пр. Хр., наследникът на Кир II, Камбиз, покорява Египет. Синът възнамерява да покори Африка, така както бащата е подчинил Азия. Войските му достигат Барка, Кирена, Либия и Киренайка, а след това потеглят срещу Етиопия. Не знаем как е завършила етиопската кампания. Но африканския поход е триумф за Камбиз - крайбрежните народи на Северна Африка до Тунис и част от Етиопия признават властта му.

Прочети още...

Кир Велики - благородният завоевател

 

Любомир Грозданов

 

Под сянката на Мидия

 

cyrus portraitВ средата на VI в. пр. Хр. един ирански народ, който дотогава не влизал в сметките на "силните на деня", започва своя буен възход. Персите, под водачеството на знаменития пълководец и държавник Кир II от рода на Ахеменидите, тръгват в победоносен марш, за да създадат най-голямата империя позната в древността. Ахеменидската империя – колосален, пъстър конгломерат от народи, култури, бит, религии… Държава на толерантност, в която липсват каквито и да било расови, национални и религиозни предразсъдъци. Феномен, непознат  дотогава, и който не е повторен никога вече в историята. Простираща се от бреговете на Средиземно море до долината на р. Инд и от Причерноморските степи до Персийския залив, тази огромна монархия включва в състава си над 70 народи и племена. Под властта на шаховете се раждат, живеят и следват своите съдби милиони хора. Новата световна империя осигурява мир и просперитет на обитаващите я народи в течение на близо две столетия – до момента в който от запад се появява армията на Александър Велики.

Прочети още...

Полемос

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Значение на войната в гръцкия свят.

Сухопътна войска; хоплити. Въоръжение на тежкия пехотинец. Лековъоръжени части. Въоръжение. Роля на пелтастите през IV в. Конница. Архаични колесници. Гръцкият конник и неговата екипировка. Аристократичен характер на гръцката конница. Организация на военните сили. Атина. Атинската ефебия.

 

Hoplit„Полемос — казва Хераклит — е сътворил света, Полемос владее света." Ефеският философ, който пише в началото на V в.,  разбира под това, че космосът е арена на безкрайна борба между противоположни елементи, което е причина за непрекъсната промяна: Полемос, войната (гръцката дума е в мъжки род), му се струва като основен закон на вселената. Тази песимистична мисъл трябва да е била внушена на Хераклит от действителността на неговото време, защото за гърците от архаичната и класическата епоха войната е била непрестанна грижа. Неслучайно в предхождащото историческо изложение се описват толкова много военни действия: пресметнато е, че в продължение на век и половина, от персийските войни до битката при Херонея, през повече от две години на всеки три Атина се е намирала в положение на война и никога не е живяла в мир през десет последователни години. Наистина други градове, чиито отговорности и претенции са били по-малки, не са имали толкова войнствена участ. Но никой от тях не е могъл да се държи съвсем настрана от въоръжените конфликти, ако е искал да оцелее; войната наистина е била железният закон на гръцкия свят.

Прочети още...

Класическа Гърция (V - IV в.)

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Thucydides bust cutout ROM„От Гръко-персийските войни до Пелопонеската война — ни разказва Тукидид — спартанците и атиняните ту воюваха едни срещу други, ту срещу собствените си съюзници, които искаха да се освободят от тяхното влияние, ту, сключвайки примирие, непрекъснато подобряваха военните си средства и обогатяваха опита си в сраженията." Гледан ретроспективно, този петдесетгодишен период, пентеконтаетия, се възприема от историка като подготовка за конфликта, до който неизбежно трябвало да доведе съперничеството между двата големи гръцки града. Спарта, чийто авторитет дотогава бил неоспорван, гледала с тревога как мощта на Атина се разраства дотам, че разклаща собственото ѝ влияние дори в самия Пелопонес. Този възход е факт с огромно значение не само за историята на Гърция, но и за цялата наша цивилизация, защото именно издигайки се до челна роля в политическата и военната сфера, Атина могла да разгърне целия си гений в областта на мисълта, литературата и изкуството. Половината столетие от 480 до 430 г. с основание е останало в паметта на хората под името „Периклов век": той дал на гръцката цивилизация решителен тласък и я озарил с блясък, който не е престанал да сияе до ден-днешен.

Прочети още...

Архаична Гърция (от VIII до VI в.)

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Социалната криза и колонизацията. Примерът с Тера: основаване на Кирена. Фалант и основаването на Тарент. Хероси-основатели на градове.

Колонизацията на север от Егейско море. Халкидическият полуостров и Тракия. Пропонтида и Евксинският Понт. Милетчани и мегарци в Черно море.

Колонизацията в Италия и Сицилия. Колониите по Адриатика  Колонизацията в крайния Запад. Испания, Прованс, Корсика

Колонизацията в Африка: Кирена. Гърците в Египет. Гърците в Кипър

Прочети още...