istoria

 

 

Асирия - първата световна империя

НАЧАЛОТО

 

Природа, география

 

ranna asiriaИсторията на Асирия започва към средата  на ІІІ хил. пр. Хр. Първоначално страната обхваща малка планинска територия в Североизточна Месопотамия по горното течение на р. Тигър. Границите и се простират от Арменските планини на север до вливането на р. Долен Заб в р. Тигър на юг; от планината Загрос на изток до Сирийско-Месопотамската степ на запад. Природо-географската среда на района е твърде разнообразна, а климатичните условия са доста благоприятни за развитие на земеделието и животновъдството. Около долината на р. Тигър земята е плодородна заради естественото напояване от реката. По-голямата част от релефа на областта представлява ниско и среднохълмист терен, с ниска растителност, с обширни пасища - изключително удобен за отглеждане на добитък. Освен това, страната притежава и други природни богатства - в асирийските планини има големи залежи на различни руди. В планинските райони се извлича и камък за строителните дейности. Тези природни ресурси спомагат изключително много за развитието на икономиката на Асирия и са една от причините тя да се превърне в последствие в една от най-богатите държави. Освен естествените природни богатства, асирийците притежават и друго преимущество - страната им има много стратегическо географско разположение - през територията и преминават основните търговски пътища на древния Изток. От Мала Азия до Елам и Индия; от Египет, Сирия и Палестина - пак към иранските земи и Индия; пътят, свързващ градовете на Шумер и Акад с териториите на северните народи... Всички тези артерии пресичат земите на Ашшур и асирийците не пропускат да се възползват от невероятния шанс, който им предлага географията. Постепенно те ще установят контрол върху тези пътища и това ще им носи огромни богатства. В началото на второто хилядолетие пр. Хр. асирийските търговци вече са установили монопол върху търговията с метали и дървесина между Анатолия и Междуречието.

Първият градски център, който възниква тук е Ашшур - по името на върховния бог, дал също и  името на държавата. Градът е построен на р. Тигър, и бързо започва да се развива като търговска република. Кога точно обаче става това, не може да се определи със сигурност. Това което знаем е, че в края на ІІІ хилядолетие Ашшур е голям, богат и развит град и столица на страната.  Другите големи градски центрове на Асирия са Арбела и Ниневия.

 

Населението

 

Наченките на цивилизацията в Северна Месопотамия се отнасят към времето между 12 000 - 8000 години пр. Хр. През този период чергарите ловци събирачи преминават към уседнал начин на живот - те се превръщат в земеделци и скотовъдци. С усвояването на земеделието, към средата на 7-мо хил. пр. Хр. в Месопотамия започва неолитната (новокаменната) епоха. Нейният първи период се определя като безкерамичен. Вторият период, с начало ок. 6000 г. пр. Хр.,  се отличава с еднороден начин на живот на населението. На историческата сцена се появяват големи общности с идентична култура - раждат се първите цивилизации. Възприето е всички те да носят наименованията на селищата, където за пръв път са открити:

•    Хасуна (6500 - 6000 г. пр. Хр.) - отличава се с правоъгълна тухлена архитектура, многоклетъчни жилища и хамбари;

•    Самара (6200 - 5500 г. пр. Хр.) - характеризира се с овладяване на техниките на напояването, използването на формованите тухли;

•    Халаф (5500 - 5000/4500 г. пр. Хр.) - при нея вече се наблюдава драстично повишаване на качеството на живот.

asiriiciПоявяват се калдъръмените улици и големи къщи с хубави фурни за печене на хляб. По време на халафската култура е открито топенето на медта и използването на печата. От тази епоха са открити изящно украсени керамични съдове, амулети и най-различни произведения на изкуството. Съществуват податки, че именно хората от тази цивилизация са изобретили колелото (според някои археолози на един керамичен съд от този период е изобразена колесница). Приема се, че към края на  праисторията (ІV хил. пр. Хр.) земите на Ашшур са населявани от племената на т. нар. субареи или шубареи и родствените им хуритски племена - за това свидетелстват ранни акадски клинописни текстове. Но науката не може да определи към коя етническа общност принадлежат тези древни люде. Не ни е известен езикът им, културата им. Към   ІV и ІІІ хилядолетие пр. Хр. в    териториите на Бат-Нахрейн (Месопотамия) започват големи миграционни вълни, които засягат в голяма степен и асирийските земи. Тук се заселват многобройни семитски племена, наред с тях прииждат и други етноси. През ІІІ и ІІ хил. пр. Хр. периодично в Асирия се заселват шумери и племенни групи пристигащи от Средна Азия. От цялото това пъстро население постепенно се формира асирийската народност. Семитският езиково — културен елемент обаче е преобладаващ и асимилира останалите етноси. Може да се каже, че към началото на ІІ хил. пр. Хр. Асирия е вече с подчертано семитски облик. Асирийският език се определя като северен диалект на източно семитската езикова група. Той е много близък с вавилонския и акадският езици и се различава от тях главно по произношението. Миграционните вълни от изток продължават през ІІ и І хил. пр. Хр., но те вече не са така масови, както предишните хилядолетия. Тези най-различни общности се вливат в асирийската народност и бързо възприемат културните ценности на вече утвърдената асирийска цивилизация.

 

РАННА ПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ

 

Староасирийски период

 

Най-древната политическа история на Асирия е забулена в тайнственост. Оскъдният изворов и документален материал за този период не може да ни даде ясна представа и достатъчно информация за началното държавно и политическо развитие на Асирия. На базата на изворите, с които съвременната наука разполага, се приема, че към средата на ІІІ хил. пр. Хр. Ашшур възниква като малка градска община, подобно на десетки други из територията на Бат-Нахрейн. Към втората половина на хилядолетието, градът се утвърждава като център на малка по територия държава. Асирия започва да се развива като търговска конфедерация, която скоро основава свои колонии и в Мала Азия. Начело на държавата стои „ишшиаку", титла, която не можем да възприемем като монархическа, тя е асирийската версия на шумерската „енси" и акадската „патес",  и означава управител. Длъжността съчетава административни и съдебни функции. Религиозната власт е в ръцете на „уккулу" - върховният жрец. С течение на времето двете длъжности започват да се съвместяват от страна на ишшиаку, чиято власт от изборна става наследствена и това е предпоставката за възникването на царската монархическа институция.

Реалната политическа и гражданска власт в древен Ашшур се осъществява от „Съвета на старейшините" -  в чийто състав влизат представители на най-богатата и влиятелна прослойка. Ишшиаку се явява изпълнител на тяхната воля. В териториално отношение държавата се състояла от градове — общини, ръководени от местни съвети и длъжностни лица.

През този начален период от историята си, Ашшур е слаба агломерация и твърде често попада в зависимост от по-силните си съседи. В началото на XXIII в. пр. Хр.   асирийските земи изпадат в зависимост  от   могъщото    Акадско царство.  Век по - късно  Акад  се разпада под натиска на дивите племена на гутеите и Асирия за известно време остава независима. Към края на XXII в. пр. Хр. се издига могъщата шумерска държава на ІІІ династия на Ур, която бързо налага хегемонията си из цяла Месопотамия. Под нейна власт попадат и териториите на Ашшур. В края на XXI в. пр. Хр. Ур се разпада под ударите на разселващите се аморейски племена и асирийците успяват да извоюват свободата си отново. През този период асирийците усилено се занимават с търговия с източните области на Месопотамия и Източна Анатолия, където основават колония в гр. Каниш. Търговците на Ашшур доставят от Каниш сребро,  търгуват с тъкани, скъпоценности, метали и занаятчийски стоки. Икономиката на древна Асирия се определя от развитието на търговията, земеделието и животновъдството. За ок. 200 години Ашшур изпреварва по благосъстояние другите страни от онова време. Земята в Ашшур е предимно общинска собственост. Наред с парцелите, принадлежащи на храмовете, съществуват общински земи, които са в ръцете на свободните членове на градската община - собственици са както големи фамилии, така и отделни лица. Земята се обработва от членовете на семейството съвместно с робите, а в големите имения може би се използва само робския труд. По това време вече се наблюдава силно социално разслоение и имуществено неравенство. Неплатежоспособните длъжници стават роби на кредитора, неизвестно е обаче дали  заробването е за  определен срок или безсрочно. И все пак в ранната история на Асирия робството няма масов характер.

След падането на Третата династия на Ур, Ашшур, както и подобните нему държави, се стремят към създаване на мощна военна сила, която да гарантира сигурността на търговските пътища и по възможност да овладее нови. Ожесточената борба за тези търговски артерии, носещи основните богатства за държавата се оказва неизбежна.

Към средата на 19 в. пр. Хр. цар на Асирия е Илушума - първият владетел, за който има що-годе някакви сериозни сведения. Оттогава съществува малък надпис, който ни осведомява, че Илушума строи храмове и укрепва религиозната институция като опора на властта си. Той успява да присъедини към държавата някои територии югоизточно от Ашшур, прокламирайки в нарочен едикт „Свобода на Южна Месопотамия". Наследник на Илушума е синът му Еришум І. Той строи прекрасни храмове и дворци. Следващите царе са принудени да водят изтощителни войни с номадските аморейски племена, станали причина за падането на Ур. Амореите здраво са се укрепили в Шумер и Акад. Един от техните вождове Шамши - Адад І (1809-1781 г.) изиграва ключова роля в Близкия Изток. С няколко успешни похода той превзема редица градове по течението на Среден Тигър, накрая му се удава да  превземе и Ашшур. Новият владетел  налага еднолична власт,  отнемайки пълномощията на съвета на нотабилите, и се провъзгласява за „цар на света" - шар кишати. Той поставя началото на Аморейската династия в Асирия. Под неговото енергично управление асирийската държава израства до първостепенна военно-политическа сила в Предна Азия. Шамши - Адад разширява териториите на страната, провежда икономически реформи, развива мащабна строителна дейност. Една от първите външнополитически цели на Шамши — Адад І  е да се разправи със силния си западен съперник Мари, в чието могъщество той вижда заплаха за търговските интереси на Асирия. В избухналата война асирийските сили печелят надмощие и установяват контрол над  тази богата страна. На трона на Мари Шамши - Адад І поставя по-малкия си син Ясмах - Адад, когото обявява за васален цар, а по-големият му син  Ишме - Даган  владее част от Асирия като съвладетел, също подчинен на баща си.

asiria samsi

Държавата на Шамши-Адад I. Автор: Sémhur  Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Запазената кореспонденция на височайшето семейство, показва, че Ясмах - Адад е лоялен към баща си и брат си, но му липсват управленчески качества – много често се случва брат му да го насочва и направлява в различни ситуации. В едно писмо старият цар го упреква, че не се е държал с подобаващо уважение с някакви царски особи. В друго писмо Ясмах - Адад цитира укорителните думи на баща си към него: „Ти не си никакъв мъж! Още си голобрад! Докога ще се показваш неспособен да управляваш своите владения?"  Другаде Шамши - Адад І  прави забележка на сина си, че вечно чака съвети за неща, които са му поверени, и му сочи като пример на поведение батко му Ишме - Даган. В трети случай младежът се осмелява да иска от баща си да присъедини към владенията му град Шутаб-шамаш. Тази дързост вбесява стария владетел, който, както твърди Ишме-Даган в писмото, с което се опитва да заглади положението, бил казал в яда си: „Още не може да се оправи с Мари и Тутул, а тръгнал да иска Шутаб-шамаш!"

От изворите е видно, че въпреки дадения властови ресурс в ръцете на неговите синове, Шамши - Адад І здраво държи юздите на върховната власт, и ръководи, направлява и контролира вътрешната и външната политика не само на метрополията, но и на васалните държави. Мъдрото и далновидно управление му спечелват симпатиите и уважението на  съседните владетели, като някои от тях търсят помощта и закрилата му от външни врагове. Такъв е случаят с царя на Кархемъш, Аплаханд. Малката държавица е заплашена  от поглъщане от страна на могъщото сирийско царство Ямхад. Аплаханд се обръща за помощ към асирийския цар и след размяна на посолства и подаръци, Асирия взема под свое покровителство царство Кархемъш. Шамши-Адад І замисля грандиозен поход срещу Сирия, като събрал огромна армия, но до нас не са достигнали сведения за резултатите от това военно начинание.

В края на управлението му, Асирия обхваща територии от 450-600 км. в диаметър - от средното течение на Ефрат до подножието на планината Загрос и от северна Вавилония до Тавър. Точно в този период - последните 10 години от царуването на Шамши - Адад І, на вавилонския трон вече стои друга епохална фигура в Древния Изток - цар Хамурапи (1792-1750 г. пр. Хр). Двамата могъщи владетели са добри съседи и приятели. След смъртта на Шамши-Адад І през 1781 г. пр. Хр. цялата власт в Месопотамия постепенно преминава в ръцете на вавилонския цар. Асирия става част от огромната му империя, като васална държава. При наследниците на Хамурапи Вавилония бързо губи мощта си, за ок. 100 години се смалява дотолкова, колкото е била преди Хамурапи да се качи на трона. В началото на ХVІ в. пр. Хр. хетския цар Мурсилис І  превзема Вавилон и детронира последния представител на Първа династия Самсудитана (1625-1595 г. пр. Хр.). Малко след това градът е превзет от каситите - племе, дошло от планинските масиви на Загрос. Въпреки пораженията и политическата немощ, Вавилон продължава да оказва мощно културно влияние в цяла Предна Азия и Близкия изток. Каситските царе възприемат езика и клинописа на Вавилония. Династията им ще управлява страната близо половин хилядолетие.

Скоро в Северозападна Месопотамия се появява нова сила, която за период от ок. 300 години ще играе определяща роля в региона.  През XVII-XVI в. пр. Хр. тук възникват няколко княжества със семитско и хуритско население, които постепенно се обединяват в единна мощна държава, наречена Митани. Митанийците предприемат офанзива за овладяване на нови територии и под техните удари попада и Асирия. Митани обаче не подчинява пряко Асирия, последната е превърната във васална държава, като е запазено местното самоуправление. Асирийците запазват известна свобода във вътрешния си живот, но по отношение на външната политика са им наложени силни ограничения. Митани назначава свой наместник (сукаллу) в Ашшур, който влиза в състава на Съвета и обикновено е избиран за лимму. Ролята на местните нотабили, разбира се, е ограничена.