istoria

 

 

Асирия - първата световна империя

ВЪЗХОДЪТ

 

През ХV в. пр. Хр. в Близкия Изток настъпват сериозни политически промени. Под управлението на фараоните от  ХVІІІ династия Египет се превръща в могъща сила, разпростирайки влиянието си над страните от Предна Азия. Интересите му се сблъскват с тези на другата велика сила по това време –  държавата Митани. Между двете страни избухват продължителни конфликти за сфери на влияние, в които надделяват египетските сили. Фараон Тутмос ІІІ (1484–1450 г. пр. Хр.) покорява Финикия, Сирия и Ливан, а в 1464 г. пр. Хр. нанася страшно поражение на митанската армия край Кархемъш1. Египетската офанзива продължава и при наследника на Тутмос ІІІ – фараон Аменхотеп ІІ (1450–1425 г. пр. Хр.).

Към края на века набира значителна мощ царството на хетите в Мала Азия. Хетската държава започва да се намесва активно в международните дела и открито дава заявка, че ще бъде един от основните играчи на Близкоизточната сцена. Агресивната външна политика на хетите ги сблъсква най-напред с Митани, която стои на пътя им за проникване в Сирия, Месопотамия и на юг към Палестина.

Сблъсъците на Митани с Египет и Хетското царство довеждат в крайна сметка до сгромолясването на доскорошната велика сила. От всичките тези борби за надмощие най-голяма полза ще извлекат асирийците, които търпеливо чакат своя час.

east xiv

Близкият изток ок. 1400 г. Автор: Javierfv 1212

 

Към края на XV в. пр. Хр. Митани се намира в дълбока криза, но все още продължава да е фактор в международните отношения. Асирия успява да се откъсне от властта на митанийците, но попада под сюзеренитета на Вавилон, който оттук насетне упражнява върховната власт в Ашшур. Митанийците обаче си остават един от главните и опасни врагове на Асирия. Крайно неблагоприятните условия – фактически васалитет и враждебно отношение – освен че лишават асирийците от политическа свобода, но и задушават търговията, която от векове е основният източник на приходи за Ашшур. Това кара асирийците непрекъснато да търсят изход от тази ситуация и да се борят за свободата си. Преломът в борбата настъпва при царуването на Ашшурубалит І (1365–1329 г. пр. Хр.) – владетелят, поставил началото на асирийския възход. Асирия обаче не може сама да се справи с могъщите си врагове. На нея и е необходим мощен и влиятелен съюзник и покровител. И тя го намира в лицето на Египетската империя – най-могъщата сила по това време. От своя страна, Египет има известни противоречия със страните, неприятелски настроени към Асирия.

pismo burna buriashИ така, посланици на Ашшурубалит І посещават фараон Аменхотеп ІV (Ехнатон) (1352–1336 г. пр. Хр.), който ги приема с големи почести. Това крие за Египет известни рискове, касаещи отношенията с Вавилон и Митани – дори вавилонският цар Бурна-Буриаш ІІ изпраща протестна нота до фараона: „Защо моите поданици, асирийците..., идват в твоята държава? Ако ме обичаш... отпрати ги с празни ръце.“ Вавилонецът твърди, че асирийците все още са му васали и нямат право да пращат посланици в чужда държава без негово знание. Нотата е оставена без отговор. След размяната на щедри дарове, Ехнатон уверява асирийските посланици в своята благосклонност и обещава помощ и подкрепа за Ашшурубалит. Освен това, асирийците получават от фараона и голямо количество злато. Следва да си зададем въпроса – защо Египет си разваля отношенията с могъщия Вавилон заради малкия и незначителен град-държава Ашшур? Дали Ехнатон не вижда в тази пълна с жизненост и енергия млада държава, силата, която в близко бъдеще ще наложи контрола си над врящия от страсти и борби Близък Изток и ще донесе така необходимия порядък? Фараонът не сгрешил.

Скоро Асирия преминава в настъпление, започва масираната асирийска експанзия. За около сто години градът-държава Ашшур се превръща в страховитата Асирийска империя.

Първоначално асирийците горят от желание да си разчистят сметките с Митани. Те влизат в съюз с Хетското царство и хуритското2  царство Алзи3, и не след дълго от Митани няма и следа – територията му е поделена между трите държави. След това Ашурубалит І насочва вниманието си към бившия сюзерен Вавилония. Между двете държави е сключен съюз, скрепен с династически брак – вавилонският цар Бурна Буриаш ІІ става зет на асирийския цар. Сега ролите се разменят – Вавилония изпада в зависимост от набиращата мощ Асирия. Това положение, разбира се, никак не допада на голяма част от вавилонската аристокрация и скоро избухва метеж, в който жертва става синът на Бурна Буриаш ІІ и внук на Ашшурубалит І – Караиндаш ІІ. Асирийският цар реагира незабавно и армията му превзема Вавилон. Скоро порядъкът в размирния град е възстановен, а на вавилонския трон Ашшурубалит поставя правнука си Куригалзу ІІ (1333–1312 г. пр. Хр.), за което научаваме от следния текст в „Синхроническа история“: „По времето на Ашшурубалит, цар на Асирия, каситските войски въстанаха срещу Караиндаш, царя на Кардуниаш (Вавилония), син на княгиня Мубалитат – Шеруа, дъщеря на Ашшурубалит, и го убиха. Ашшурубалит отиде в Кардуниаш да отмъсти за своя внук... Той ръкоположи Куригалзу младши“.

Ашшурубалит І издига Асирия до безспорен хегемон в Месопотамия и цяла Предна Азия. Малката търговска държава, доскоро не влизала в сметките на силните на деня, сега е могъща сила, внушаваща респект. Бляскавите победи над Митани и Вавилон утвърждават Асирия като велика сила и става ясно, че оттук насетне тя ще диктува правилата в Близкия Изток. Управлението на Ашшурубалит е поврат в политическото развитие на асирийската държава. От търговска република тя се превръща във военна монархия. Експанзионистичната политика става основен приоритет  на асирийските царе; ражда се асирийският империализъм.

bradva adadnirariЕкспанзията продължава с нестихваща сила и при наследниците на Ашурубалит І. Асирийската военна машина е набрала достатъчно инерция и няма сила, която да ѝ се опре. Ададнерари І (1295–1263 г. пр. Хр.)  нахлува в Сирия и покорява териториите от гр. Харран до Кархемъш (на р. Ефрат). Салманасар І (1263–1233 г. пр. Хр.) започва война със северните народи и унищожава коалицията на 43-ма племенни вождове от конфедерацията Уруатри (бъдещата държава Урарту или Арарат). Армиите му излизат чак на езерото Ван в арменските възвишения – дн. Източна Турция. Това има и добри икономически последици, защото асирийците развиват търговията с Анатолия. Салманасар І въвежда депортирането, в резултат на което на нови места се установяват десетки хиляди пленници. Изселванията също допринасят за развитието на имперската икономика, защото освен онези, които постъпват на служба в армията, новите заселници се наемат на работа главно в селското стопанство и по строежите.

bozdugan tukultiТукулти–Нинурта І (1233–1207 г. пр. Хр.) продължава завоевателната политика на баща си. Той предприема мащабни военни кампании на запад в страните Хана4  и Мари5. В Северна Сирия разгромява сирийско-хетските царства. Накрая Тукулти-Нинурта превзема Вавилон, разграбва го и срива укрепленията. Самият цар ни разказва: „Ръката ми залови Каштилиаш, цар на каситите. Нозете ми стъпиха на врата му като на стол. Взех го в плен и го доведох пред моя повелител, бог Ашшур“. От тогава съществува една пропагандна творба, известна като „Епическа поема за Тукулти-Нинурта“, която е създадена не само за прослава, но и да послужи като оправдание за превземането на Вавилон.

Оправдание е необходимо, тъй като по онова време Вавилон, където е светилището на великия бог Мардук, се явява свещен град за хората от Близкия изток. Към Града те се отнасяли със същото уважение и респект, каквито в по -късни времена питаят евреи, християни и мюсюлмани към Йерусалим.

В продължение на ок. 7 години асирийският цар управлява Вавилония чрез васални монарси. Но на пътя на Асирия се изпречва сериозен противник. На югоизток от Вавилония се намира друга мощна държава – Елам, заемаща териториите на дн. Югозападен Иран. След като Тукулти-Нинурта разгромява Вавилония, Елам се възползва от слабостта на съседката си и я напада, като сее разруха и създава сериозни затруднения на назначените от асирийския цар управници.

Tikulti 1

Асирия при управлението на Тукулти - Нинурта I. Източник: http://explorethemed.com/assyrians.asp

 

Могъществото на империята и бляскавите военни победи засилват претенциите на монарха за тотална власт, което обаче го довежда до сблъсък с висшите асирийски благородници. Опитите на царя за установяване на едноличен тираничен режим поражда брожения сред аристократите. Скоро избухва бунт, начело на който застава собствения му син Ашурназирпал І (1208 г. пр. Хр.) и Тукулти-Нинурта е убит. Узурпаторът обаче не успява да задържи задълго властта. Срещу него въстават братята му и го смъкват от трона. Цар на Асирия става един от другите синове на Тукулти-Нинурта – Ашурнадинпал І (1207–1204 г. пр. Хр.). Тези събития поставят началото на дълга вътрешнополитическа криза и упадък. Царската власт отслабва, което, разбира се, се отразява на мощта на империята и тя губи предишния си боен устрем. За около 100 години Асирия се лишава от пространни територии, през този период на трона стоят владетели фигуранти, не отличили се с нищо съществено и изглежда сякаш с имперското величие на държавата е свършено. Докато накрая не се появява една от значимите личности в историята на Древния Изток – славният Тиглатпаласар І (Тукулти-Епил-Ешарра, 1115–1077 г. пр. Хр.), възстановителят на асирийската мощ, владетелят, който налага в основни линии страховитата политика, следвана неотстъпно и от по-късните царе. Той се възкачва на престола в период на големи политически сътресения в Предна Азия.

Каситска6  Вавилония пада под ударите на еламските армии. По време на еламската окупация центърът на властта се измества в гр. Исин7. От там произлиза и новият царски род на Вавилония – Втора династия на Исин. Нейният представител Навуходоносор І (1124–1103 г. пр. Хр.) успява да освободи страната от властта на Елам, но тепърва има да се лекуват раните от военните поражения и политически катаклизми; Вавилония се нуждае от дълъг период на стабилизация.

Хетското царство, което е основен съперник на Асирия в Близкия Изток, загива вследствие на унищожителните нашествия на морските народи. Последните са отблъснати от Египет, но с цената на големи усилия и пълно напрежение на силите, което го довежда до пълен упадък. При това положение Асирия вече няма конкуренция в Предна Азия, тя остава единствената велика сила в региона.

Първите действия на новия асирийски цар са насочени към вътрешното стабилизиране на държавата. Извършени са и мащабни строителни дейности – старата столица Ашшур е преустроена и благоустроена, издигнати са нови дворци и храмове, обществени сгради, подобрени са укрепителните съоръжения.

Скоро след възкачването си на трона, Тиглатпаласар І се сблъсква с племената „мушки“ – за тях съществуват различни мнения в научната литература, някои ги причисляват към морските народи, унищожили Хетското царство, според други изследвания са индоевропейски народ, населяващ Балканския полуостров. Нито една теза обаче не е напълно доказана.

Мушките се настаняват в Източна Мала Азия, съвсем близо до северните граници на Асирия, като с войнствения си дух започват да създават неприятности на империята. Не след дълго петима техни царе, начело на 20 000-на армия преминават Горен Тигър и нахлуват в страната Кудмух8, заплашвайки сериозно Асирия. Тиглатпаласар І не губи време и незабавно потегля с мощна армия срещу нашествениците. В кръвопролитния сблъсък мушките са жестоко сразени, а 6000 техни бойци попадат в плен. Самият асирийски цар ни описва победата си: „Аз взех цялото им имущество, несметна плячка, шест хиляди войници се предадоха на милостта ми. Всичките тях взех със себе си и ги причислих към жителите на моята страна.“.

След това асирийската армия навлиза дълбоко в страната Кудмух, под предлог, че не си плаща редовно данъците и я присъединява към империята. Жителите на Кудмух бягат в града Шереш на западния бряг на р. Тигър и създават там своя твърдина, но това не ги спасява. Армията на Тиглатпаласар І превзема и срива града, а жителите му са отведени в плен. Асирийците продължават похода нагоре покрай р. Тигър и нахлуват в държавицата на цар Шади–Тешуба, който се предава доброволно, а синовете му са отведени в Ашшур като заложници. Походът завършва с покоряването на страната Ишдиш9.

След няколко месеца затишие, Тиглатпаласар решава да продължи експанзията и през 1114 г. пр. Хр. започва вторият му поход. Армията му достига далеч на северозапад  и покорява областите Алзи и Пурулумзи (Мала Азия). В същото време въстава областта Кудмух и царят прекратява похода, връща се назад и усмирява бунтовниците. На следващата година започва третият поход, отново в северозападно направление, при който асирийската армия бързо покорява малките държави Хариа, Адауш, Сирауш, Адамуш, Исуа и Дариа10. От там Тиглатпаласар І потегля на изток, към горното течение на р. Заб и присъединява цялата тази територия към Асирия.

stela tiglatpalasarВ 1112 г. пр. Хр. е организиран четвъртият поход със замисъл да се овладеят търговските пътища, минаващи по долините на горното течение на р. Ефрат, както и намиращите се в близост до тях находища на мед и сребро. Изворите говорят за страховита битка на асирийската армия с коалиция от 23-ма царе от страната Наири11 – владетели на царства, повечето от които съвременната наука не е локализирала с точност. Известни са само страната Дайани, намираща се край дн. Ерзурум, както и страната Туманна – в дн. Източна Турция. В този сблъсък асирийците печелят блестяща победа, а в ръцете им попада богата плячка. Малко след това имперските сили се сблъскват с войските на друга коалиция – съюз между 60 царе – пак от страната Наири. Асирийците разпиляват и тази коалиция, като разгромяват и тези, които й идват на помощ. В преследването на разбитите врагове Тиглатпаласар І достига бреговете на Черно море – до дн. гр. Батуми. Царските летописи ни съобщават, че всички царе на Наири са взети в плен, но освободени след като поемат задължението да платят данък от 1200 коня и 2000 глави едър рогат добитък: „23-ма царе от страната Наири събраха своите колесници и армии и тръгнаха да се сражават с мен... 120 колесници плених в боя, 60 царе от страната Наири аз преследвах до бреговете на Горното (Черно) море... Техните укрепени градове аз завоювах, техните безчислени стада от коне, мулета и говеда, цялото безчислено достояние на техните пасбища аз взех...“. Недалеч на запад от езерото Ван, на една скала е съхранен релеф с изображението на Тиглатпаласар І. Надписите на релефа разказват за трудностите на този голям поход: „В тези дни моят господар, бог Ашшур, ме изпрати в далечни царства край бреговете на Горното море, които не познаваха досега иго. И потеглих аз на поход. По трудни пътища, през стръмни проходи, в които не е прониквал досега нито един цар, през непроходими пътеки и невиждани урви аз трябваше да вървя. През планините – преминах ги, по хубавите пътища – там препусках на бойна колесница, през непроходимите – прокарвах път с топори, мостове за преминаване на войските ми – аз прекрасни направих...“.

Показателно е, че с пленените управници асирийският цар постъпва великодушно: „Аз тях ги помилвах, спасих им живота... освободих ги от плен и ги накарах да ми се закълнат във вярност в името на своите богове“.

Следващият, пети поход на великия цар, е насочен на запад. В 1111 г. пр. Хр. армиите му прегазват Амуру – страна, заемаща територията на Северна Сирия. От там асирийците настъпват срещу финикийското крайбрежие на Източно Средиземно море и в ръцете им падат редица градове-държави, сред които Библос, Сидон, Арвад, Мегидо и др. След този грандиозен триумф, царят дава почивка на армията си, а самият той се отправя на морско пътешествие, при което се отдава на лов на делфини. Големите военни успехи на Тиглатпаласар І създават впечатление за изключително голяма мощ на Асирия, нейното могъщество и влияние са неоспорими – тя няма военно-политическа конкуренция и равностойни съперници. Международният авторитет на империята е признат и от Египет – фараон Рамзес ІХ (1127-1109 г. пр. Хр.) изпраща екзотичен дар на Тиглатпаласар І – крокодил и хипопотам.

Със завладяването на северозападните райони на Предна Азия, Асирия се сдобива с безценно съкровище – там са открити находища на желязна руда. Асирийците постепенно въвеждат този метал в широка употреба и най-вече във военното дело. Това им дава тотално преимущество в безчислените войни, които водят. Облечените в желязо имперски войници са практически неуязвими за бронзовите оръжия, с които са въоръжени техните врагове. И обратно – железните мечове и стрелите с железни накрайници на асирийците могат да пробият и най-здравите бронзови доспехи.

Над империята обаче надвисва сериозна заплаха. Започва миграцията на голяма група семитски племена, наречени арамеи. Арамеите в по-голямата си част са изостанали скотовъдски племена. Като причина за преселението им се изтъква изтощаването на пасищата в Сирийско-месопотамската степ, поради което те започват да нахлуват в териториите на Северна Месопотамия. Първоначално те се настаняват в планинските области по горното течение на р. Ефрат. Често пъти те създават сериозни неприятности на империята, предприемайки грабителски набези на нейна територия. Тиглатпаласар І отстранява тази заплаха, като разгромява арамеите и ги отхвърля далеч на запад от р. Ефрат. Но това е временно решение на проблема – арамеите ще продължат да са фактор в Близкия изток, с който асирийските царе ще имат сериозни стълкновения.

Покоряването на пространните територии на Предна Азия с важни търговски артерии, усвояването на находищата на мед, сребро, желязо, както и овладяването на средиземноморските пристанища, изключително много допринасят за стопанската мощ на империята. Ето как самият цар обобщава царуването си: „Аз нямах съперници в боя. Всичките 42 страни с техните царе от гористите покрайнини до долен Заб, до земите Хатти до Ефрат и нагоре до Горното море на Залеза (Средиземно) моята ръка покори от началото на царуването ми до петата година на моето властване. Аз ги заставих да говорят на един език, приемах от тях заложници, и ги обложих с данък“.

Натрупаните богатства и материалното благополучие позволяват на Тиглатпаласар І да разгърне широка строителна дейност, като се набляга най-вече на строителството на храмове. С това великият цар си спечелва уважението на потомците.

Тиглатпаласар І умира през 1077 г. пр. Хр., завещал на наследниците си империя, която нямала равна на себе си в света.

След неговата смърт на асирийския трон се качва един узурпатор, който обаче скоро е свален от сина на Тиглатпаласар І – Ашурбелкала (1074–1057 г. пр. Хр.).

Новият цар продължава настъпателната политика на своя баща. Той предприема походи на север и североизток срещу урартите и други племена в Наири и Приурмийския район. Тези военни кампании завършват с пълен триумф, но в същото време се засилва натискът от страна на арамейските племена. Вавилония е нападната от тях и опасността става твърде сериозна. Ашурбелкала влиза в съюз с вавилонския цар Мардук-шапик-зери (1080–1068 г. пр. Хр.), но с това арамейската заплаха не е отстранена. Вавилонските градове са подложени на грабеж и плячкосване от страна на мародери-арамеи и други номади. Асирия също страда от грабителските им набези, които пораждат икономически трудности и обществени размирици.

Ашурбелкала е наследен от Ериба-Адад, който царува много кратко, след което на трона се качва Шамши-Адад ІV (1054–1051 г. пр. Хр.). Тези царе се опитват да стабилизират империята, но без особен резултат. Асирия започва стремително да върви към упадък. Силата на арамеите значително нараства и те започват непрекъснато да нахлуват в пределите на империята, а тя няма сили да ги спре. Арамейските племена стават абсолютни господари в северните и централните области на Месопотамия.

arameiАсирия и Вавилония са изправени пред катастрофа. В последната цари пълен хаос, властта и редът се сриват, управлението изобщо не функционира. Асирия също изпитва последиците от  унищожителното нашествие. Повечето от асирийските територии са завзети от арамеите и доскорошната огромна империя продължава съществуването си като малка и слаба държава. Смутното време продължава около век, като малко след арамеите, към края на ХІ в. пр. Хр., от арабския полуостров към Месопотамия мигрира друго семитско племе – халдеите. Те се настаняват в Южна Месопотамия, на териториите на Вавилония. С течение на времето халдеите създават свои царства и  оказват пряко влияние върху историческата съдба на страната. Те толкова активно се намесват в политическия живот, че множество от халдеите стават част от вавилонската аристокрация, администрация и управление, често техни представители заемат дори трона. Така Вавилония придобива и друго име – „Халдейско царство“.

Арамеите, след близо век вилнеене из Месопотамия и Сирия, постепенно започват да преминават към уседнал начин на живот и да създават своите първи държави. В това време се събужда друга сила – израелтяните. Израел израства като могъща държава и започва да налага влиянието си, а при Давид (1005–965 г. пр. Хр.) и Соломон (965–928 г. пр. Хр.) достига апогея на своята мощ. Това се дължи в голяма степен на затихналата сила на арамеите. Последните обаче продължават разселването си из Месопотамия. Там положението започва да се стабилизира към Х в. пр. Хр., когато настъпва поврат в съдбата на Асирия.

Възходът започва при царуването на Ашурдан ІІ (934–912 г. пр. Хр.). В неговите анали подробно е представена ужасяващата картина на арамейските нашествия – поголовни кланета на възрастното население, продаване на децата в робство, отвличане на добитък, грабежи...

Първата грижа на новия цар е възстановяването на разорената и опустошена страна. Ашурдан ІІ предриема всички мерки за преодоляване на кризата. Той започва усилено строителство на укрепления, връща в родината всички прокудени в чужбина съотечественици, активно подпомага земеделците, създава държавни запаси от зърно, съживява търговията. Активните мерки на държавната власт стабилизират страната и увеличават нейната стопанска мощ. Асирия отново минава в настъпление. Ашурдан ІІ предприема походи на север и североизток и успява да отвоюва от арамеите няколко града.

Положението продължава да се подобрява и при царуването на сина на Ашурдан – Ададнерари ІІ (911–891 г. пр. Хр.). При неговото управление Асирия навлиза в период на мощна стопанска и военна експанзия. Скоро след като се качва на трона Ададнерари ІІ предприема поход на север, нанася съкрушителен удар върху хуритската област Кумани12, преминава р. Тигър и завоюва областта Кодмух. В 910 г. пр. Хр. започва вторият поход в направление басейна на р. Хабур13. Асирийската армия бързо подчинява тамошните области, населени от арамеи, след което се насочва на запад и покорява хуритското царство Алзи.

Ададнерари ІІ налага уседналия начин на живот сред арамеите, населяващи териториите от р. Хабур до Източен Тавър (Армения). По този начин се оптимизира използването на селскостопанските ресурси в новозавоюваните области. Ето какво казва царят: „Построих из цялата земя административни сгради. Впрегнах из цялата земя орачи. Увеличих в сравнение с предишните времена запасите от жито“.

Асирия влиза в стълкновение и с южната си съседка Вавилония. Ададнерари ІІ обвинява вавилонския цар Шамаш-Мудамик (942–905 г. пр. Хр.) в нарушение на мира и му обявява война. Асирийската армия потегля на юг и нанася поражение на вавилонските войски, след което покорява обширни области на изток от р. Тигър, а на юг достига до Дур-Куригалзу14  и Сипар15. За да изтъкне победата си над Вавилония, Ададнерари ІІ си присвоява титлата „Завоевател на цялата земя на Кардуниаш16“.

Асирийският цар воюва и със следващия владетел на Вавилония – Набу-шум-укин (899–888 г. пр. Хр.). Асирийската армия отново удържа победа и в крайна сметка е подписан мирен договор, а двамата царе дават дъщерите си за съпруги един на друг.

Не така успешни са обаче бойните действия на север срещу могъщия племенен съюз Наири-Уруатри (Урарту). Ададнерари ІІ провежда четири похода, докато накрая успява с големи усилия да усмири упорития неприятел.

nadpis tukultiБуйният подем на Асирия продължава и при сина на Ададнерари ІІ – Тукулти-Нинурта ІІ (890–884 г. пр. Хр.). През 885 г. пр. Хр. той повежда армията си срещу коалицията Наири-Уруатри, разгромява я, след което се насочва срещу арамейското племенно обединение Бит-Замани17. В ожесточено сражение, асирийската армия печели блестяща победа, а царят на Бит-Замани – Амебале, „прегръща нозете“ на повелителя на Ашшур и плаща огромен данък във вид на бронз, олово, желязо, говеда и коне. Тук е мястото да отбележим, че при царуването на този владетел за пръв път е въведена кавалерията като род войска.

Военната мощ на държавата е съчетана с небивал стопански разцвет. Многобройните дарове, изразяващи се в метали, тъкани, мебели, добитък, коне, които асирийците получават от подвластните народи, съществено увеличават богатствата на страната. Икономическият ѝ просперитет е обусловен от мощната търговска експанзия, както и от грижите, които последните владетели от средноасирийския период полагат за развитието на земеделието, животновъдството и занаятите. Асирийските монарси не оставят пустеещи земи – там царете насилствено заселват хора, които да ги обработват.

По този начин са положени основите на най-славния и бляскав период от историята на Асирия – Новоасирийския, през който страната ще изживее своя звезден миг като първата световна империя в историята на човечеството...

 

1Кархемъш, Каркемиш – град в Северна Сирия
2Хурити – древен народ с източнокавказки произход. Към края на III-то и през II хил. пр. Хр. на няколко вълни се разселва из Месопотамия, Сирия, Палестина, ЮИ Мала Азия, Армения
3Алзи - хуритско царство, северно от дн. Диарбекир. Възниква в началото на ІІ хил. пр. Хр.
4Област ок. устието на р. Хабур, югоизточна Турция
5Област по средното течение на р. Ефрат
6Касити – древен народ в Северен Иран. Ок. средата на XVIII в. пр. Хр., нахлуват в Месопотамия. В началото на XVI в. пр. Хр. завземат властта във Вавилония и поставят началото на Каситската династия.
7Исин – град в Южна Месопотамия
8Кудмух (Кутмухи, Куммух, Кумуху) – област, простираща се на територията на дн. Източна Турция, Северна Сирия и част от Арменските възвишения
9Ишдиш, възможно е да се чете и като „Милдиш“ – област в долината на Ефрат, локализирана между античните арменски области Софена  и Мелитена
10Държави, споменати в Надписа на Тиглатпаласар I, но все още нелокализирани от съвременната наука
11Наири – асирийско название на област, простираща се на териториите на дн. Изт. Турция, Армения и Северозападен Иран. По-късно на тази територия възниква държавата Урарту
12Кумани – хуритска държава, на територията на дн. Северен Ирак
13Хабур – река в Североизточна Сирия и Източна Турция – ляв приток на Ефрат
14Дур-Куригалзу – древен град, основан от каситския цар Куригалзу I, на 30 км западно от дн. Багдад.
15Сиппар – град основан от шумерите, северно от Вавилон (Централен Ирак)
16Каситското наименование на Вавилония
17Бит-Замани – арамейска държавица в дн. Югоизточна Мала Азия