istoria

 

 

Асирия - първата световна империя

 stauja ashurnazirpal

           НОВАТА ИМПЕРИЯ

 

             Маршът на „несъкрушимите“

 

Ашшурназирпал II - власт на страха

 

С царуването на Ашурназирпал ІІ (Ашшур – нацир – апал) (883-859 г. пр. Хр.) се поставя началото на пълната политическа и военна хегемония на Асирия в древния Изток, започва методичното и брутално налагане на върховната власт на Ашур върху обширните територии, разпростиращи се от Иран до Средиземно море.

stela2 ashurnazНовият повелител притежава всички необходими качества на държавник, политик и пълководец, с които издига държавата до висините на световна сила. Но и пак благодарение на него тази световна сила става най-омразната в Древността. Решителен, смел, енергичен, но и кръвожаден и изключително жесток, „асирийският Хитлер” повежда армиите на Империята в унищожителни войни, прегазва с огън и меч неприятелските територии, превръщайки ги в безлюдни области. Подлага населението на покорените страни на пълно изтребление при най-малка проява на неподчинение или стремеж към независимост. Огромна част от покореното население се отвеждало в плен, превръщали ги в роби; елита, и тези, които са свързани с предишната власт биват екзекутирани – одирани са живи, обезглавявани, набивани на кол, свързвали ги в живи пирамиди… И с всичко това Ашурназирпал се хвали в своите надписи…

Ето какво се е случило с непокорното княжество Бит-Халуппа1 и жителите на неговата столица Сура: „Аз дойдох пред Сура…страх от приближаването на Ашшур, моят повелител, ги завладя…; елитът и простолюдието на града, за да запазят живота си се явиха пред мен и предложиха доброволно да се покорят под моя ярем; някои аз убих, на други съхраних живота, на някои изтръгнах езика; Ахиабаб, синът на Ламаман, когото те повикаха от Бит Адини (жителите на Бит Халуппа го провъзгласили за свой цар-бел. на авт.) аз взех в плен; с неустрашимостта на сърцето си и смелостта на моите войници аз обсадих града; всички воини и метежници бидоха заловени; аз затворих цялата аристокрация в главния дворец;…на главната порта аз издигнах паметник в чест на моята победа; на  знатните метежници, които въстанаха срещу мен аз одрах кожите  и ги превърнах в трофеи – някои оставих да гният в куп, други разпънах на кол и ги поставих върху купа, някои набих на кол и ги наредих в кръг  около купа… Много от тях отведох в Ашшур, където одрах кожите им и ги закачих на градските стени; офицерите от царската гвардия, метежниците, лиших от живот; после отведох Ахиабаб в Ниневия, одрах му кожата и я закачих на градските стени….”

obsadaЕто и последствията от наказателния поход срещу бунтовника Хулай2: „Аз се отправих към Кинабу, укрепен град на Хулай. Със стремителна атака взех града; 600 негови бойци аз унищожих; 3000 пленници предадох на изгаряне; не оставих нито един жив; от труповете издигнах куп, юношите и девиците изгорих; на управителя на този град одрах кожата и я закачих на стената в знак на презрение; градът разруших и изгорих в огън…. отправих се към укрепения град Тил, той беше град с три крепости една зад друга; непристъпната крепост и многочислената армия им даваха увереност в своите сили и те не ми се покориха, не приеха моя ярем; с яростна атака и устрем аз взех града; тяхната войска унищожих… много войници взех в плен живи; на едни отсякох ръцете и нозете, на други носовете и ушите, на трети извадих очите; в пределите на града аз издигнах купчина от още живи тела….”  Или превземането на град Дира3:

„Срещу  град Дира се бих. Два дни след разсъмване хвърлях гръмотевици, извиках огън и буря. Моите войници се нахвърлиха срещу него със сила – като Буреносната птица. Превзех града, съсякох с меч и отрязах главите на 800 негови войници. Останалите залових и хвърлих в огъня. Една част от живите и купчина глави струпах пред градските порти. Седемстотин жители набих на кол. Младежите и децата  изгорих на клада. Отнесох имуществото им, разруших града и обърнах цялата страна в развалини”.

Да спрем до тук. Жестоките завоевателни походи и наказателни експедиции хвърлят в ужас покорените народи и съседите на Асирия. Страхът от асирийците е повсеместен и само вестта за приближаващата асирийска армия е достатъчна съответния град да отвори вратите си и населението доброволно да приеме властта на суверена на Ашшур. Именно при царуването на Ашшурназирпал ІІ Асирия се превръща в най-ненавистната и омразна държава в древността, всяваща страх и ужас сред съвременниците ѝ, и тази незавидна слава я съпътства до самия ѝ крах, с нея тя остава и в историята... Но това е и целта на този монарх – всяване на сковаващ сърцата страх всред непокорните; всеки, дръзнал да се опълчи срещу свещената власт на Ашшур да знае какво го очаква. Ето с какво задоволство царят ни съобщава за постигнатото след похода срещу Вавилония:

„Страхът от моята власт е стигнал чак в Кардуниаш, ужасът от моите оръжия е обхванал Халдея (Южна Вавилония)”.

Няма да бъдем обаче обективни и справедливи, ако изтъкваме само жестокостта и суровостта на този владетел. Ашшурназирпал ІІ често е обвиняван от историците за откровения си разказ за жестокостите, на които обрича покорените. Това нравствено осъждане обаче, пречи да се видят неговите положителни постижения и държавнотворчески качества. Той издига влиянието на асирийската цивилизация и полага основите на Новоасирийската империя. Ашшурназирпал ІІ има забележителни постижения и във вътрешната политика. Нека да се спрем малко по-подробно на неговата дейност като военен стратег и държавник.

 

Експанзия във всички посоки

 

shturmЛетописите ни съобщават за девет големи военни кампании. Преди началото на мащабната експанзия, Ашшурназирпал ІІ взема мерки за осигуряване сигурността на империята, създава отбранителен пръстен от буферни васални държави.

Първият поход е предприет с цел укрепване на северните имперски граници. Армията потегля  в посока североизток по горното течение на реката Голям Заб (Горен Заб), нахлува в Приурмийския район и овладява малкото княжество Киррури4. Вторият поход е насочен срещу традиционният враг – конфедерацията Наири – Урарту. Осигурил спокойствието на север, Ашшурназирпал ІІ се отправя на изток, по поречието на р. Малък (Долен) Заб и достига до южните брегове на езерото Урмия, като по пътя си асирийската армия покорява без особени усилия местните племена и народи.

Петата кампания е с направление басейна на Горен Тигър, срещу хуритските княжества Кудмух и Хапхи и арамейското племенно обединение Бит–Замани5. След поредица успешни сражения, цялата територия по горното течение на Тигър е присъединена към империята. Малко преди приключване на кампанията, през 879 г. пр. Хр., въстават  арамейските княжества Бит-Халупа и Бит-Адини, с подкрепата на вавилонския цар Набу-апла-иддин І (888-855 г. пр. Хр.). Шестият поход на Ашшурназирпал ІІ е насочен срещу Бит-Халупа. Какво е сполетяло  бунтовната област, читателят вече знае...

От там  асирийската армия потегля на юг към границите на Вавилония, тъй като между двете страни съществувал спор за пограничните територии. Набу-апла-иддин І прави опит да спре асирийците, но търпи пълен разгром и е принуден да признае върховната власт на асирийския суверен, а спорните територии, разбира се, преминават към Асирия.

kavaleriaСлед като урежда отношенията с Вавилония, Ашурназирпал ІІ потегля на запад от р. Хабур, за да сломи съпротивата на враждебното княжество Бит-Адини. Асирийската армия превзема с щурм столицата Капару и избива защитниците. Владетелят на Бит-Адини Ахуни се предава на милостта на победителите. Животът му е пощаден след като плаща огромен данък и предоставя заложници.

Последната, девета кампания е насочена към Сирия и Средиземноморието. Тук асириецът съчетава демонстрацията на военна мощ със средствата на дипломацията. Владетелят установява приятелски отношения с царете на повечето сирийски държави, получава дарове от средиземноморските градове. Асирия си осигурява достъп до търговските пътища от финикийските пристанища, свързващи Египет и Кипър с Предна Азия. Първоначално Ашшурназирпал ІІ се насочва към малкото царство Кархемъш, но до сражение не се стига. Царят на Кархемъш, изплашен от мощта на имперската армия, доброволно се предава и плаща приличен данък – 20 таланта сребро, 100 таланта мед, 250 таланта желязо и различни скъпоценни предмети (1 талант = 30.3 кг).

Малката армия на Кархемъш е включена в състава на асирийските сили. Тук пристигат и редица владетели на съседни княжества, за да засвидетелстват почитта си към могъщия асирийски монарх.

Ашшурназирпал ІІ продължава пътя си през Северна Сирия, Ливан, и спира на бреговете на Средиземно море, като навсякъде приема почести и дарове. В гр. Арибуа6 е създадена голяма асирийска военна база, и е поставена стела на великия цар редом до релефите на египетските фараони. На нея е изсечен гордия надпис:

„Аз дойдох в Ливан. Аз дойдох до Великото море в страната Амуру. Във Великото море аз умих своето оръжие и принесох жертва на моите богове. Аз приех дан от царете на морския бряг: Тир, Сидон, Библ, Махалат, Маис, Кайц, Амурру и Арад, идващи от вътрешността на морето - сребро, злато, олово, мед, бронзови съдове, пъстри платове, платна, големи и малки животни ... "

 

Новата имперска столица

 

kalhuПоходите на Ашшурназирпал ІІ донасят на държавата несметни богатства, използвани при построяването на новата столица Калху (библейският Калах) дн. Нимруд. Всъщност селището е основано още през ХІІІ в. пр. Хр., когато Салманасар І построил тук своята резиденция, но впоследствие запада. Сега Ашшурназирпал ІІ предприема грандиозно строителство в града – построени са прекрасни дворци, административни сгради, величествен зикурат. А царският дворец поразявал със своя блясък и великолепие. Около голям вътрешен двор, във формата на квадрат, се издига дворцовия комплекс, включващ царските апартаменти, парадните зали, женските покои, стаите за гости, помещения за прислугата и войниците. Стените на двореца са украсени с барелефи, изобразяващи бойните подвизи на монарха, ловни сцени, пиршества, представени изключително реалистично от ваятелите.  На парадния вход на двореца като безмълвна стража стоят Шеду – фантастичните крилати бикове с човешка глава. Дворцовият комплекс, заедно с храмовете е ограден от високи крепостни стени. Извън тях се намират жилищните квартали на столицата.

Колкото и странно да ни се струва след всичко казано дотук за Ашшурназирпал II, този суров воин се оказва тънък ценител на красивото и изящното. Монархът е известен с интересите си към ботаниката. Всеки военен поход е използван и за събиране и селектиране на редки растения и цветя. С тях са засадени огромните паркове и градини, красящи новата величествена столица на Империята. По нареждане на царя е построен зоопарк, в който има много и най-различни представители на животинския свят – бикове, лъвове, щрауси, маймуни, слонове…

Едновременно със строителните работи в столицата, се обръща внимание и на благоустрояването на градската околност – прокопани са канали, които спомагат за повишаването на плодородието и развитието на селското стопанство.

Столицата е открита тържествено през 879 г. пр. Хр. Официалното откриване е съпроводено с невероятна помпозност – на тържествата присъстват над 50 000 души, сред които целия елит на Асирия и съседните страни, делегации на неохетските и аморейски княжества, както и видни граждани от всички градове на Финикия, представители на Вавилония.

porta kalhu

Възстановка на парадната порта на Калху. Метрополитън музеум, Ню Йорк

 

Градът се разраства бързо. Вече като имперска столица, Калху привлича многоброен народ. Той се превръща в един от най-големите градове в света и се отличава със своята етническа пъстрота. Лично Ашшурназирпал II нарежда в него да бъдат заселени пленници от военните кампании. Градът гъмжи от занаятчии, чиновници, царски служители, писари, войници, както и всякакви хора, дошли тук да търсят щастието си. Към столичните тържища се стичат търговци от всички краища на империята, а също и чужденци, които продават тук своите стоки и печелят огромни състояния. Местните търговци от своя страна предлагат на хилядите гости на столицата голямо разнообразие от стоки. Войниците продават натрупаната плячка по време на военните походи. На градските площади винаги кипи оживена търговия. В занаятчийските работилници се произвеждат стоки за бита, предмети на лукса, произведения на изкуството. Целият този търговски и производствен кипеж повишава благосъстоянието на столичани и пълни градската хазна. Калху израства като един от големите производствени и търговски центрове не само в Империята, но и в целия тогавашен свят. Икономическата мощ, мащабите на града, красотата и великолепието на  дворците и храмовете, могъществото на отбранителния крепостен пояс с високи, яки стени и величествени кули превръщат имперската столица в истински световен град. И може би, тук е редно да цитираме думите на сър Хенри Роулинсън, с които големият учен си представя величието на Града:

„Когато залезът запали в небето тези буйни цветове, Калху би трябвало да изглежда за пътника, който за първи път го съзерцава от долината, като видение от един магичен свят“…

 

1Арамейско княжество, на територията на дн. Северна Сирия
2Асирийски наместник на провинция Халзилуха (ок. днешен Диарбекир)
3В дн. Източна Турция
4В дн. Западен Иран
5Държавици, намиращи се на териториите на дн. Сирия и Източна Турция
6В  дн. Сирия