istoria

 

 

Асирия - първата световна империя

 

 Тиглатпаласар III. Реорганизация на Империята.

Военната държава

 

Tilglath pileser iiiПред изнемощялата и съсипана страна се откриват нови хоризонти – революцията смъкнала от власт старата царска династия, качва на трона един от най-надарените владетели на Древността – Тукулти-Епил-Ешарра1 или по-известен като Тиглатпаласар ІІІ (745-727 г. пр. Хр.) - гениален реформатор, изкусен държавник и политик, голям пълководец. Човекът, който не само ще изведе Асирия от кризата и ще върне нейното благосъстояние, но и ще увеличи нейната стопанска и военна мощ, имперското ѝ величие както никога досега.

За миналото на този славен цар не знаем почти нищо, сведенията са оскъдни а и противоречиви. В един от надписите си твърди, че е потомък на Ададнерари ІІІ, според други източници е управител на Калху. Във Вавилония е известен под името Фул – възможно е това да е неговото истинско име (така е наричан и в Стария завет). И досега продължават споровете за неговия произход и дейност преди да се качи на трона.

Приемайки тронното име „Тиглатпаласар”, явно има намерението да върви по стъпките на великия си предшественик, носел името преди повече от три столетия2.

Когато новият цар поема властта, Асирия е в окаяно стопанско и военно положение, страната е пред крах. Западните територии отдавна са изгубени, Вавилония е пред анархия, северните и източните области на империята са под властта на Урарту. Империята от дълги години не е империя а второстепенна сила, териториално орязана, с рухнало стопанство и почти никакви сериозни военни сили. За 40 години обаче Асирия си връща всички изгубени територии и отново се извисява като най-могъщата сила в Азия.

Тези смайващи успехи не се дължат на промяна на външнополитическото статукво, а са изцяло плод на безпрецедентните реформи, които Тиглатпаласар ІІІ започва веднага след като поема властта. Царят предприема дълбоки преобразования във всички сфери – армията, държавният апарат, провинциите, стопанството. На първо място е реорганизирана армията.

boina kolesnicaОпълчението е премахнато и е създадена редовна армия, на пряко подчинение на монарха. Личният ѝ състав се рекрутира от свободното население и от чужденци. По този начин се увеличава боеспособността на войските, а царят става почти независим от общините, които предоставят опълчения. Създаден е корпус от професионални гвардейци, който е в постоянно разположение на владетеля. В новата армия са въведени еднотипни екипировка и въоръжение. Към съществуващите по-рано родове войски от лека и тежка пехота, отряди от бойни колесници, са добавени нови – кавалерията (тя съществува от времето на Тукулти – Нинурта ІІ (890-884 г. пр. Хр.) но Тиглатпаласар ІІІ я издига като основен боен корпус) и инженерните войски (сапьорски полкове). Кавалерията прави армията много по-мобилна и позволява да се нанасят внезапни, стремителни и бързи удари по противника. Инженерните полкове са нещо ново за тогавашния свят – асирийците са първите, които ги въвеждат в армията си. Те са използвани за прокарване на пътища, строеж на обсадни машини, мостове, лагери. И най-вече този нов род войска е незаменима сила при щурмуването на крепостни съоръжения – сапьорите обслужват и управляват машините, подкопават стените, като за защита им служат огромни щитове или подвижни предпазни платформи.

sapioriВ асирийската армия е въведена точна организация на съединенията – към 1 колесница (4 души екипаж) са причислени 2-ма кавалеристи, 4-ма тежковъоръжени пехотинци и 8 стрелци. Числеността на войските достига 120 000 души – грандиозна за онова време бойна сила, която е същевременно отлично екипирана и превъзходно обучена. И накрая – към въоръжените сили на империята е създадена секретна служба за разузнаване и шпионаж, както и специални подразделения за свръзка.

Секретното ведомство е считано за особено важно и обичайно за негов началник е назначаван престолонаследника.

Докато тече реформата в армията, Тиглатпаласар ІІІ се захваща с преустройството и на провинциите. В началото на управлението му империята включва 24 области, управлявани от „шакну“ - наместници с огромни правомощия, и чиято власт е наследствена. Монархът разделя империята на множество по-малки провинции, начело на които са поставени „бел пихати“ – губернатори, на пряко подчинение на централното правителство. Тази административна реформа значително спомага за подобряване на управлението, а и губернаторите вече не могат да съсредоточат в ръцете си опасно голяма власт, тъй като контролът върху тях е твърде строг.

От своя страна провинциите са разделени на окръзи, начело с по-дребни чиновници, които са подчинени на областния началник, но имат право да подават рапорти и направо до царя – така суверенът проверява доколко са му верни и добре ръководят провинциалните управители. Из цялата империя са въведени пощенски станции, които твърде много улесняват вестоносците да предават бързо новините от царя до губернаторите и обратно. Областните началници са задължени редовно да се отчитат за положението в поверените им провинции.

Във васалните държави Тиглатпаласар ІІІ праща свои пълномощници, които да отстояват там интересите на Асирия. При положение, че тези страни са лоялни към империята, тя гарантира защитата и целостта им с имперската си мощ – в случай, че избухнат бунтове или бъдат нападнати отвън.

При управлението на Тиглатпаласар ІІІ се усъвършенстват всички занаяти – стъкларство, металургия и строителство, появяват се първите павирани пътища. Обръща се голямо внимание на селското стопанство – увеличава се добива на зърно, развива се градинарството, грижи се полагат и за животновъдството.

При царуването на Тиглатпаласар ІІІ се променя и отношението към покорените народи. Разоренията при предишните завоевания, отвличането на голяма част от населението в робство, екзекуциите, са счетени за нецелесъобразни и вредни за икономиката на страната и за нейния политически престиж. Сега населението на новоприсъединените територии е оставяно по места да си обработва спокойно земята и да упражнява свободно своите занаяти. Но депортациите си остават запазен асирийски патент. Дори при Тиглатпаласар ІІІ те придобиват широки размери – преселенията се измерват със стотици хиляди души. Читателят вероятно ще се запита – как така хем населението е оставяно свободно по места, хем са извършвани депортации? Ще се опитам да изясня въпроса. Да! Асирийците прилагат и единия и другия метод. Много често походите завършват само с установяването на асирийската власт, без да се налага масово депортиране. В развити и цветущи области, в които липсват брожения и нищо не заплашва асирийската власт населението е оставяно на мира. Но от бунтовни и размирни райони – в Южна Вавилония, Мидия и Сирия – се депортират огромни маси население. Депортациите обаче се извършват планомерно и организирано - цялото домочадие заедно с покъщнина и имущество. Тези преселения имат благотворно влияние върху стопанството – чрез тях се заселват запустели територии, които в последствие се превръщат в цветущи провинции. По този начин, в заселените територии се ликвидира опасността от прояви на сепаратизъм и в известна степен се тушира прекомерното засилване на властта на губернаторите. Тази държавна политика получава названието „насаху” – от акадското „ликвидирам”.

Създал най-съвършената бойна машина на Древния свят, Тиглатпаласар ІІІ вече може да отговори на външнополитическите предизвикателства и да се впусне в завоевания. Той се проявява обаче не само като блестящ пълководец, устремен към покоряване на нови територии, но и като умерен и разумен политик, съобразяващ се политическите и обществени реалности и настроения в отделните региони на Близкия изток и Предна Азия.

Две години след като поема властта, през септември 745 г. той навлиза с армията си във Вавилония, повикан на помощ от вавилонския цар Набонасар срещу халдеите и еламците. Тиглатпаласар ІІІ със стремителен марш прегазва цялата страна до Персийския залив, громейки халдейските племена, и преселва в Асирия множество пленници. Наказателната експедиция обаче, не причинява никакви вреди на градовете и храмовете, напротив, асирийският цар всячески подчертава ролята си на техен покровител и защитник. Заради оказаната помощ Тиглатпаласар ІІІ става сюзерен на вавилонския цар и му е присвоена титлата „Цар на Шумер и Акад”.

На следващата година имперската армия започва поход на изток и навлиза в областта Парсуа3, подчинявайки редица малки държавици. Този поход протича по известния ни асирийски сценарий – при вестта за наближаването на асирийската армия, населението масово бяга и се крие по горите, а войската ги преследва и залавя тези които успява да намери... Заловени са и някои от местните владетели. Тези пленници, които асирийците считали за принадлежащи към особено враждебни групировки, са набити на кол. Покорената територия е включена в състава на Асирия под наименованието провинция Парсуа с център гр. Никур. След това имперските сили извършват една демонстрация на сила на територията на Мидия и се връщат обратно.

tiglatpalasar mididec

Обезопасил имперските граници на юг и изток, сега Тиглатпаласар ІІІ решава да нанесе мощен удар по своя най-голям враг – царят на Урарту Сардури ІІ. Урартския цар сключва съюз с редица сирийски царства, между които Куммух4, Гургум5, Мелитена6, налага влиянието си в почти цяла Сирия, опитвайки се да отреже Асирия от Средиземноморието и най-вече от областите, богати на полезни изкопаеми, главно находищата на желязна руда. Имперската армия отвръща подобаващо на това предизвикателство. В 743 г. в ожесточената битка, станала на територията на Куммух, съюзническите войски са буквално размазани, а Сардури ІІ едва успява да се измъкне под прикритието на нощта.

Веднага след тази голяма победа имперската армия се насочва срещу Арпад7, но среща ожесточена съпротива. Няколко корпуса са оставени за блокада на столицата на царството, а останалите подразделения се насочват срещу Арам8, което при управлението на цар Резон значително укрепва и отново вдига глава. За сблъсъка на асирийците с Дамаското царство има твърде оскъдни данни и резултатът от този поход остава неизвестен. Войната с Арпад се затяга като продължава 3 години (743-740 г. пр. Хр.). Накрая асирийците сломяват съпротивата на непокорната държава и тя влиза в състава на империята като обикновена провинция. Унищожено е и царство Унки9 – столицата му е напълно разрушена а населението – депортирано. Пред вида на масираното настъпление на имперските сили управителите на средиземноморските градове Тир и Библос предпочитат да не предизвикват гнева на мощния асирийски монарх, а предвидливо да признаят върховната му власт, като изпращат богати дарове. Малката държава Арвад, която има неблагоразумието да участва в антиасирийската коалиция също е наказана – тя губи всичките си територии на материка. Столицата , намираща се на средиземноморски остров, е спасена благодарение на това, че асирийците нямат морски флот.

И сега всички бързат да поднесат почитанията си на мощния асирийски суверен. Той получава данък от всички сирийски царства, Финикия, Палестина и държавите от Източен Анадол. От територията на Сирия са взети в плен 73 000 души.

Тиглатпаласар ІІІ дава почивка на армията си, а на следващата година (739) се насочва отново срещу Арам. Цар Резон откупва автономията на царството си с доста скромен данък. Израелският цар Менахем (745-738 г. пр. Хр.) обаче няма този късмет. Той изплаща на асирийците сериозна сума, изразяваща се в 1000 таланта сребро. Интересното е, че хитрият израелтянин не изплаща сумата от собствената си хазна а нарежда всяко домакинство да внесе по 50 сикли10.

astartu

 Снимка: David Castor (dcastor)

 

През 738 г.пр.Хр. асирийската армия отново потегля на поход срещу Северна Сирия. Намере-нието на асирийците е да се разплатят окончателно с участниците в Северносирийския съюз. Армията се насочва първо срещу царство Яуди. До сражения не се стига – Тиглатпаласар ІІІ сваля владетеля и назначава свое протеже, което в знак на благодарност се отплаща на асирийския цар с богати дарове. Царят на Кархемъш не участва в антиасирийската коалиция и неговата страна е запазена от опустошение.

Той бърза да признае Тиглатпаласар ІІІ за свой сюзерен и плаща подобаващ данък. Асирийската армия продължава победоносния си марш и приема подчинението и данъците на Хамат11, Арам и Израел. Цяла Сирия и Палестина отново са под номиналната власт на царя на Асирия. Към териториите на империята пряко са подчинени 19 града, които образуват нова провинция, начело със самия престолонаследник Салманасар.

След като подчинява Запада, в 736 г. пр. Хр. Тиглатпаласар ІІІ потегля на изток „в страната на могъщите мидийци”. Имперските сили навлизат дълбоко в Мидия, стигайки до дн. Техеран. Армията превзема редица градове, взима в плен ок. 65 000 души и богата плячка.

Главната цел на Тиглатпаласар ІІІ обаче си остава Урарту. Тя все още е твърде опасна за империята. Решен на всяка цена да разгроми тази държава, в 735 г. той повежда срещу нея огромна армия. В свирепа битка асирийците унищожават вражеските войски, нахлуват в Урарту и кръстосват с огън и меч 450 км. из цялата нейна територия от изток на запад, без да срещнат каквато и да била съпротива. Пребродила надлъж и на шир вражата територия, асирийската армия атакува столицата на Урарту Тушпа, където се е укрил Сардури ІІ. Асирийците сриват външните укрепления на града но не успяват да превземат цитаделата и да пленят урартския цар. Но Тиглатпаласар ІІІ вече може да бъде доволен. Той нанася такъв смазващ удар срещу Урарту, че тя никога повече няма да се съвземе и от тук нататък престава да бъде сериозна заплаха за империята.

На следващата година Асирия е принудена да въвежда ред в Палестина. Юдея е нападната от съюзните сили на Арам и Израел. Юдейският цар Ахаз се затваря в Йерусалим и моли за незабавна помощ Тиглатпаласар ІІІ: „Аз, раб твой и син твой – ела и ме защити от ръцете на царя сирийски и царя израилски, които въстанаха против мен”. Империята се опасява от раждането на нова антиасирийска коалиция, тъй като към съюза между Арам и Израел се присъединяват управителят на Газа Ганон и царят на Идумея, в него участие взема и управителят на гр. Тир Хирам ІІ.

Асирийската армия спешно се отправя на поход и разпилява съюзниците. Управителят на Газа бяга в Египет, но после се връща и се признава за асирийски васал. През 732 г. пр. Хр. Дамаск е превзет и царство Арам престава да съществува. Следващият удар е насочен срещу Израел – асирийците покоряват Галилея и Задйорданските територии, подпалват и разрушават много градове. Самият Тиглатпаласар ІІІ съобщава, че е свалил от израелския трон Пеках и на негово място поставил Осия (732-724 г. пр. Хр.).

tiglatpalasar plennici

 Снимка: Osama Shukir Muhammed Amin FRCP(Glasg)  Лиценз: CC BY-SA 4.0

 

Тиглатпаласар ІІІ прекарва известно време в Дамаск, където в чест на своята победа издига жертвеник. Тук той приема благодарствените почести на юдейския цар, а скоро пристига и царя на Тир Хирам ІІ който целува нозете на повелителя на Асирия в знак на покорство. С това приключва последния западен поход на мощния асирийски цар. Сега му предстои да се занимава с Вавилония. Докато асирийските армии жънат победи на север и на запад, във Вавилония настъпва пълна анархия. Сред вавилонската аристокрация съсредоточила в ръцете си огромни богатства, започват междуособици, в които са въвлечени и халдейски военни отряди. Халдеите не пропускат възможността да се възползват от безредието и един от техните вождове, Набу-укин-зер, покорява Вавилон и се коронясва за цар.

Тиглатпаласар ІІІ се явява в метрополията като възстановител на порядъка и спокойствието. Халдеите са подложени на жесток погром. 154 000 души са депортирани във вътрешните области на империята а халдейските вождове плащат огромен данък. Вавилония не е превърната в обикновена провинция. Престижът на Вавилон е толкова голям, че Тиглатпаласар ІІІ предпочита да се коронова за негов цар и по този начин обединява Асирия и Вавилония в една уния. Всъщност Вавилон е смятан от асирийците за един от свещените градове на империята. Тиглатпаласар ІІІ отдава почит на вавилонските богове и приема религиозните задължения на царете на Вавилония. В храма Есагил асирийският владетел докосва с ръка статуята на върховния бог Бел-Мардук и като изпълнява по този начин древния сакрален обред става законен вавилонски цар под името Пулу.

В 727 г., когато умира, Тиглатпаласар ІІІ оставя Асирия като империя, разпростряла се от Персийския залив до Египет и на север до Анадола и ез. Ван.

 

1Акад. – „Защити наследника, Ешарра“.
2Тиглатпаласар I (1115–1077 г. пр. Хр.).
3Парсуа (Парсуаш, Парсумаш) – област в СЗ Иран, разположена между ез. Урмия и планината Загрос.
4Кудмух (Кутмухи, Куммух, Кумуху) – област, простираща се на територията на дн. Източна Турция, Северна Сирия и част от Арменските възвишения.
5Гургум – неохетско царство на територията на дн. Югоизточна Турция
6Древно Мелиду – неохетско царство, до дн. Малатия, Турция
7Арпад - град-държава в Северна Сирия
8Арам, Дамаско царство - арамейска държава в Сирия, с център гр. Дамаск.
9Унки – арамейско царство в Северна Сирия
10Единица за тегло, равно на 8.4 гр.
11Сирийско-хетско царство на територията на Северна Сирия.