istoria

 

 

Асирия - първата световна империя

 

Асархадон - царят мистик

 

Смяна на политическия курс.

Възстановяването на Вавилон.

Сблъсъкът с варварите.

Халдейският проблем.

Нахлуване в Египет.

 

EsarhaddonАсархадон се завръща триумфално в Ниневия, където е посрещнат с радост от представителите на асирийската аристокрация, жречеството и жителите на града. Асирийското общество свързва надеждите си с новия цар, за една по-умерена и либерална политика. За разлика от суровия, буен и сприхав Синахериб, синът се отличава с благ характер, толерантност, известен е със своето благочестие и дълбока религиозност. Но от запазените извори става ясно, че царят е също и доста неуравновесена натура и крайно суеверен човек. Асархадон панически се страхува от лоши поличби и болести, много от времето си прекарва в магически ритуали, с цел предотвратяване на нещастия, бедствия, злополуки и неутрализиране на злокобни сили. При неговото царуване се възражда древния обичай при наличие на неблагоприятни предсказания да се назначи временно „цар заместник”, върху чиято глава да се изсипят нещастията, а светлейшата особа на истинския монарх да остане незасегната. Незавидна е съдбата на мнимия владетел. След като изпълни задълженията си и злокобните дни отминат, той и свитата му биват  тутакси екзекутирани.

Въпреки слабостите на характера си обаче, Асархадон притежава качествата на голям държавник. Той по нищо не отстъпва на своите предшественици, дори ги надминава по политически талант. Новият цар се оказва дипломат от голяма величина. Много от външнополитическите проблеми на империята са разрешавани по пътя на дипломацията, компромиса и дори с отстъпки – методи в голяма степен липсващи в политиката на Асирия. Разбира се, завоеванията продължават и армията не бездейства, но свирепата бруталност на победоносните ѝ маршове е значително ограничена.

asarhadon vavilonПървата работа, с която Асархадон се захваща, е възстановяването на свещения Вавилон. Той се чувства длъжен да поправи ужасната грешка на баща си, а с това да оправдае и надеждите на аристокрацията, жречеството и търговското съсловие. Но това начинание не се оказва толкова лесно. За да не очерни паметта на баща си и да не влезе в конфронтация с военните, царят се нуждае от идеологическо оправдание. За случая е издаден специален манифест в който е обявено, че градът е разрушен съгласно божествената воля на Бел-Мардук. Великият бог се разгневил на вавилонците заради тяхната лъжливост, поквара; заради това, че допуснали силните да притесняват слабите, че децата не почитали родителите си; заради подкупи, кражби и прочее смъртни грехове. Заради помощта, оказана им против Асирия, безсъвестните вавилонски управници се осмелили да платят на Елам със съкровищата от храма Есагил. Тогава Мардук, върховния бог, отприщил водната стихия на Ефрат върху греховния град и така се разправил с вавилонците – нито ред за участие на Синахериб и имперската армия в разрушаването на Вавилон! Дума да няма, те въобще не били там! Но ето, възцарил се Асархадон. Боговете, начело с Мардук сменили  гнева с височайша милост и с цяла поредица от предзнаменования дали да се разбере, че желаят и благоволяват Вавилон и неговия храм Есагил да бъдат възстановени. И така, царят вече има съдействието на боговете, както и  подкрепата на болшинството от асирийското общество. С това идеологическо оръжие той вече може да сломи съпротивата на генералите за възстановяването на прокълнатия Вавилон.

Но остава да се премине през още едно препятствие. Мястото, на което се издигал Вавилон е предадено на ужасяващо проклятие за период от 70 години! И тук прибягват до хитроумен трик.

Числото 70 в клинописното писмо изглежда така, че ако се разменят местата на двата знака се получава числото 11. Разбира се, тази забавна цифрова комбинация е приписана на бог Мардук - в манифеста официално е обявено, че видите ли, той се смилил над Вавилон и намалил тегнещото проклятие от 70 на 11 години. И така, получил небесната благословия, Асархадон официално обявява началото на възстановяването на града през 678 г. пр. Хр., въпреки, че строителните работи започват още през 680 г. пр. Хр.

cifriЗа построяването на Вавилон са изпратени  най-добрите царски архитекти и майстори. За работна ръка са събрани жители на Вавилония и са докарани пленници и затворници от всички краища на империята. Из цялата територия на разрушения град кипи усилен труд – най-напред водите на Ефрат са вкарани в предишното русло, разчистени са наносите, паднали дървета, храсти и тръстика. Улици и площади са почистени от развалините. На първо място започва издигането на градските стени и на свещения храм Есагил. Асирийските архитекти възстановяват Вавилон по древен план. Асархадон лично наблюдава строителството на Есагил. Царят не жали средства – злато, сребро, бронз, кедрова дървесина се изсипват с щедра ръка на огромната строителна площадка. Най-добрите скулптори извайват статуи, а сръчни бижутери изработват утвар за Храма. Възстановителните работи продължават близо 20 години.

Въздигането на новия Вавилон обаче не касае само построяването на града. Предстои по-трудното – възобновяване на вавилонското гражданство. Имперската администрация издирва оцелелите от разправата и продадени в робство вавилонски жители, връща ги в града и възстановява имуществото им. Със специален царски едикт на вавилонските граждани са гарантирани всички предишни права и привилегии. Постепенно Вавилон се завръща към нормалния ритъм на живот. Но възраждането на вавилонското гражданство е съпроводено с възстановяване на поземлената собственост. А това се оказва много трудна задача. През 689 г. пр. Хр. част от имотите на вавилонците са конфискувани и предадени на халдеите от княжество Бит-Дакури. В 678 г. пр. Хр. когато започва официалното възстановяване на града, Асархадон отнема тези земи от халдеите и ги връща обратно на вавилонските жители. Халдеите никак не се примиряват с този факт и вдигат бунт срещу империята. Изпратената армия бързо се справя с въстаниците а бит-дакурийския княз Шамаш-ибни е взет в плен и загива на ешафода.

taini slujbiНо отнемането на земите от халдеите е най-малкия проблем на империята. Затрудненията идват от подялбата на земята между вавилонските граждани. При разправата в 689 г. пр. Хр. много от едрите земевладелци са екзекутирани а земите им остават свободни. Много от оцелелите и завърнали се граждани пък нямат документи потвърждаващи тяхното право на собственост върху предишните им имоти. При тези обстоятелства за пълно възстановяване на поземленото владение от преди 689 г. пр. Хр. не може да става и дума. Имперската администрация безпрепятствено връща земята на тези, които са в състояние да докажат своите права. Така са възстановени множество имения на оцелели аристократи. Останалата свободна земя е наново разделена на парцели. От това се възползват халдеите, които масово ги изкупуват и получават права на вавилонски граждани. Поземленият въпрос обаче остава като проблем още дълго време и е предмет на безкрайни съдебни спорове.

И така, стигаме до въпроса – защо Асархадон и асирийската аристокрация влагат такова старание при възстановяването на Вавилон? Защо с такова усърдие възраждат вавилонското общество, тъй враждебно към Асирия? В крайна сметка тази политика ще се окаже гибелна за империята като в унищожението на Асирия  най-дейно участие ще вземе новият Вавилон! Наистина ли Асархадон и неговата администрация са толкова недалновидни, че със собствените си ръце създават гробокопача на своята родина? Коя е причината, кое ги подтиква към този грандиозен проект?

Както вече бе отбелязано, Асархадон предприема тази стъпка под натиска на асирийското общество, което изпитва силна почит към светостта на Вавилон.

Но един от отговорите предполагам,  се крие в състоянието на Империята през седмото столетие преди Христа. Разпростряла се от Иранското плато на изток до Средиземно море на запад, и от Арменските планини на север до Персийския залив на юг, огромната държава разполага с твърде малобройно население за размерите си, което да я брани. А това неминуемо ще доведе до крах. Твърде вероятно е Асархадон и управляващите да търсят спасението в обединение с Вавилония - в една дуалистична асиро-вавилонска монархия. Но това, за съжаление, както ще видим по-нататък никога не се случва. Асархадон възстановява Вавилон, но това не е старата метрополия. Новият Вавилон е изцяло халдейски. А халдеите, както вече знаем, са непримирими врагове на Асирия. Наистина ли асирийците са могли да разчитат на тяхната дружелюбност?

Причините трябва да ги търсим и във външнополитическата ситуация. Империята е ненавиждана от всички. Тя се намира в един опасен обръч от ненавист и омраза. Асирия няма приятели, няма съюзници - тя е сама. Обкръжена от враждебност. Властта ѝ се крепи единствено на силата на оръжието и страха. Именно този страх, насаждан от времето на Ашшурназирпал II  насам,  държи в подчинение покорените. Съседите на Асирия и васалите ѝ постоянно плетат интриги срещу нея, търсят възможности за обединение и отпор срещу нейния експанзионизъм. Едно такова обединение би било смъртоносно за империята. Асирия е принудена да проявява изключителна бдителност за да предотвратява подобни съюзи. Въпреки това обаче често възникват коалиции, избухват бунтове, съседните страни многократно предприемат враждебни действия, с които асирийската армия е принудена непрекъснато да се справя. И ако тези коалиции не успяват в борбата си срещу империята, то това се дължи на мудността на едни или прибързаността на други или на нерешителността и страха на трети. Но какво ще стане ако тези съюзни сили действат съгласувано и единно? Много просто - гибел за империята. Проницателните асирийци и самият Асархадон явно разбират - да се продължава така, не може. Необходима е смяна на политическия курс. И първата крачка е възобновяването на Вавилон - в един нов, приятелски Вавилон, на който Асирия може да разчита. Със своята добронамереност към вавилонското гражданство, царят и управляващите явно са разчитали да го привържат здраво към империята.

Новата политическа линия се изразява в по-либерално отношение към съседите - установяване на приятелски връзки с Урарту и Мидия. Целта на Асархадон и правителството му не са нови завоевания, а запазване на границите на държавата.

PrismaСкоро обаче монархът е принуден да вдигне войските на империята. След разгрома на въстанието в Бит-Дакури, съпротивата на халдеите е оглавена от царя на Приморските земи Набу-зер-кити-лишир, внук на известният ни вече Мардук - апла - иддин II. Халдейският цар е разбит и убит, а неговия брат Наид-Мардук минава на страната на Асирия и Асархадон го назначава за наместник на Приморието (северната област от Персийския залив).

В 680 г. пр. Хр. имперската армия прекосява Тавърските планини и разгромява кимерийските орди, които преди това опустошават Фригия и застрашават северните граници на империята. Голяма част от страховитите конници са взети в плен и по-късно преминават на служба в асирийската армия.

Три години след това, през 677 г. пр. Хр. асирийците за пръв път се сблъскват с племената на скитите, в близост до езерото Урмия. Варварите са поголовно разгромени и отхвърлени далече от границите на империята.

Проблеми на Асирия създават Финикия и Сирия, където някои от местните владетели отказват да плащат данъците си. Тежък е случаят с гр. Сидон, чийто владетел вдига въстание. Тук Асарахадон се показва като истински син на баща си. Имперската армия решава този проблем по характерния за нея начин – въстанието е подавено, а Сидон – разрушен до основи. Непокорните владетели са откарани в Ниневия и обезглавени.

Единственият сериозен съперник на Асирия остава Египет, управляван по това време от фараона Тахарка (690-664 г. пр. Хр.)  от ХХV Кушитска династия, който постоянно поддържа метежните настроения срещу империята в Сирия и Палестина. Асархадон започва да крои планове за неутрализиране на Египет. Преди това обаче се налага да укрепи южните граници в Арабия. Отношенията на Асирия с тукашните арабски племена са доста сложни. Затова в 676 г. пр. Хр. асирийската армия извършва рейд в арабската пустиня. Походът се оказва изключително изнурителен, но войските се справят успешно със задачата. Осем арабски шейха са екзекутирани, асирийците сплашват местните племена и вземат със себе си статуите на арабските богове. Един от оцелелите шейхове - Лайлие, отива в Ниневия и моли Асархадон да върне светините. В знак на добра воля към арабите асирийският цар връща статуите, както и  завзетите земи, и назначава шейха за свой наместник.

taharkaВ 675  г. пр. Хр. започва походът срещу Египет. Тахарка напряга всички сили на царството и успява да отблъсне асирийската атака откъм източния край на Делтата. Асархадон е принуден да се оттегли и да изостави временно египетския проблем.

Същата година, най-неочаквано, Елам предприема враждебни действия срещу империята. Царят Хумпанхалташ ІІ извършва един набег до вавилонския град Сиппар, но малко след това умира при неясни обстоятелства – „почина, не показвайки признаци на заболяване” – това е лаконичното съобщение. Както вече отбелязахме по-горе, в Асирия съществува секретна служба, в чиято сфера на работа влиза и организиране на държавни преврати, както и просто физическото премахване на неудобни на асирийските власти управници. С новия еламски цар Уртаки Асархадон установява дружески отношения.

Асирия предприема няколко похода в мидийските земи, но не постига кой знае какъв резултат. Тамошните княжества са в усилен процес на консолидация и скоро се ражда могъщата мидийска държава. Империята проявява далновидност и с новото иранско царство е сключен приятелски договор.  Такива договори са сключени и с други васални на Асирия държави. Разполагаме с клинописни таблички, върху които са се съхранили текстовете на множество такива договори. Една от целите на Асархадон е с тези споразумения да гарантира, че след смъртта си ще бъде наследен от законния престолонаследник – явно е толкова предпазлив заради проблемите около собствената си коронация.

Асархадон има шестима синове, първият от които умира невръстен. Двама от останалите – Шамаш-шум-укин и Ашур-бани-апли, са смятани за най-подходящи за престола. Първият, роден от вавилонската съпруга на царя,  е считан за пряк наследник на асирийския трон. Вторият, Ашшур-бани-апли, роден от асирийка, заляга над науките и изкуствата в храмовото училище. Назначаването на сина на вавилонката за наследник обаче предизвиква протеста на армията. Под нейния енергичен натиск, царят е принуден да посочи Ашурбанипал за свой приемник. За този избор на царя решаваща роля има и старата царица, майка на Асархадон, Накиа, на която Ашурбанипал е любим внук.

През май 672 г. пр. Хр. на голям събор в Ниневия Асархадон, който предварително е получил одобрението на боговете и семейния съвет, обявява Ашурбанипал за престолонаследник на Асирия, а Шамаш-шум-укин за престолонаследник на Вавилония. В Царските анали събитието е описано така:

"Той призова народа на Ашур, от низши до велики, от бреговете на Средиземно море до Персийския залив (използвам съвременните географски наименования - б. а.),  за да предаде тържествено на своя син, Ашурбанипал, асирийския трон и да приеме клетвата на сина си пред народа. От този ден Ашурбанипал стана владетел на царството на Ашшур... и встъпи с радост и огромно ликуване в царския дворец на Синахериб, в който неговият баща, Асархадон, се роди, израстна и възмъжа... и от който той разпростря властта си над всички царе и увеличи числото на своите поданици за сметка на други народи..."

asarhadon korespПровинциалните началници и васалните владетели са приканени да се закълнат, че няма да се отметнат от думата си, а освен това васалите трябва да подпишат и клетвен договор, в който им се напомня:

"Когато Асархадон, царят на Асирия, умре, ще качите на престола престолонаследника Ашурбанипал и той ще бъде господар и повелител на Асирия. Вие ще го защитавате в държавата и в престолния град, ще се сражавате до смърт за него... Няма да се държите враждебно, нито да го смъквате от трона и да качвате на него някой от по-големите или по-малките му братя... Ако Асархадон, царят на Асирия, умре, докато синовете му са непълнолетни, ще помогнете на престолонаследника Ашурбанипал да се качи на трона на Асирия, ще помогнете и Шамаш-шум-укин, неговият равнопоставен брат и престолонаследник на Вавилон, да се качи на трона на Вавилон..."

Осигуряването на престолонаследието е направено в един  кратък   период   на   спокойствие,    след   което,  в 671 г. пр. Хр. Асархадон се захваща отново с Египет, който успява да настрои срещу империята царя на Тир. Този път Асархадон е добре подготвен. По пътя за Египет Асархадон идва до Тир, но неговият владетел отказва да се подчини. Асириецът оставя няколко подразделения да обсаждат града и продължава пътя си към главната цел.

Асирийските армии започват масирано нашествие в Египет, разбиват войските му, превземат Мемфис. Тахарка се спасява с бягство на юг. Египетските благородници признават Асархадон за свой сюзерен, а в земите на местните управители пристигат асирийски наместници. След като превръща Долен Египет в асирийска провинция, Асархадон се отправя към дома. По обратния път той заповядва да изсекат на скалата Нар-ел-Келбе (Сирия) до стелата на Рамзес II, надпис за славните дела на царя асирийски. Съвсем скоро обаче Тахарка събира нова армия и удря Мемфис. Асархадон незабавно се връща и разгромява египетските войски, но фараона отново успява да избяга.

След разгрома на Египет царят на Тир се предава на милостта на победителите, но не е наказан. След като полага васална клетва той е оставен на власт. Проявеното великодушие на асирийците можем да си обясним с изключително важното икономическо значение на средиземноморския град.

След изтеглянето на основната асирийска армия обаче, египтяните отново вдигат въстание и в повечето градове асирийските гарнизони са прогонени. В самата Асирия някои хора не одобряват египетската политика на Асархадон. Такова заключение можем да направим от едно съобщение в хроника, което гласи: „Единайсета година (670) в Асирия царят обезглави мнозина сановници”. Срещу Асархадон явно има сериозна опозиция.  На следващата година царят предприема нов поход срещу Египет, но по пътя се разболява и умира. Тъй като от летописите се вижда, че не е на повече от 45 години, в разцвета на силите си, смъртта му предизвиква редица съмнения - твърде вероятно е срещу царя да е извършено покушение.