istoria

 

 

Гърция

Полемос

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Значение на войната в гръцкия свят.

Сухопътна войска; хоплити. Въоръжение на тежкия пехотинец. Лековъоръжени части. Въоръжение. Роля на пелтастите през IV в. Конница. Архаични колесници. Гръцкият конник и неговата екипировка. Аристократичен характер на гръцката конница. Организация на военните сили. Атина. Атинската ефебия.

 

Hoplit„Полемос — казва Хераклит — е сътворил света, Полемос владее света." Ефеският философ, който пише в началото на V в.,  разбира под това, че космосът е арена на безкрайна борба между противоположни елементи, което е причина за непрекъсната промяна: Полемос, войната (гръцката дума е в мъжки род), му се струва като основен закон на вселената. Тази песимистична мисъл трябва да е била внушена на Хераклит от действителността на неговото време, защото за гърците от архаичната и класическата епоха войната е била непрестанна грижа. Неслучайно в предхождащото историческо изложение се описват толкова много военни действия: пресметнато е, че в продължение на век и половина, от персийските войни до битката при Херонея, през повече от две години на всеки три Атина се е намирала в положение на война и никога не е живяла в мир през десет последователни години. Наистина други градове, чиито отговорности и претенции са били по-малки, не са имали толкова войнствена участ. Но никой от тях не е могъл да се държи съвсем настрана от въоръжените конфликти, ако е искал да оцелее; войната наистина е била железният закон на гръцкия свят.

Прочети още...

Класическа Гърция (V - IV в.)

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Thucydides bust cutout ROM„От Гръко-персийските войни до Пелопонеската война — ни разказва Тукидид — спартанците и атиняните ту воюваха едни срещу други, ту срещу собствените си съюзници, които искаха да се освободят от тяхното влияние, ту, сключвайки примирие, непрекъснато подобряваха военните си средства и обогатяваха опита си в сраженията." Гледан ретроспективно, този петдесетгодишен период, пентеконтаетия, се възприема от историка като подготовка за конфликта, до който неизбежно трябвало да доведе съперничеството между двата големи гръцки града. Спарта, чийто авторитет дотогава бил неоспорван, гледала с тревога как мощта на Атина се разраства дотам, че разклаща собственото ѝ влияние дори в самия Пелопонес. Този възход е факт с огромно значение не само за историята на Гърция, но и за цялата наша цивилизация, защото именно издигайки се до челна роля в политическата и военната сфера, Атина могла да разгърне целия си гений в областта на мисълта, литературата и изкуството. Половината столетие от 480 до 430 г. с основание е останало в паметта на хората под името „Периклов век": той дал на гръцката цивилизация решителен тласък и я озарил с блясък, който не е престанал да сияе до ден-днешен.

Прочети още...

Архаична Гърция (от VIII до VI в.)

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Социалната криза и колонизацията. Примерът с Тера: основаване на Кирена. Фалант и основаването на Тарент. Хероси-основатели на градове.

Колонизацията на север от Егейско море. Халкидическият полуостров и Тракия. Пропонтида и Евксинският Понт. Милетчани и мегарци в Черно море.

Колонизацията в Италия и Сицилия. Колониите по Адриатика  Колонизацията в крайния Запад. Испания, Прованс, Корсика

Колонизацията в Африка: Кирена. Гърците в Египет. Гърците в Кипър

Прочети още...

Геометричната цивилизация или Омирова епоха

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Колонизиране на Йония. Разпределение на гръцките диалекти. Геометричната керамика. Първенството на Атина. Възприемане на алфабетичната писменост. Омир и гръцката цивилизация през VIII в. Селска Гърция по времето на Хезиод.

Прочети още...

Микенската цивилизация

 

Из "Гръцката цивилизация", Франсоа Шаму

 

Agamemnon mask NAMA Athens GreeceПрез последните години ние станахме свидетели на едно събитие, което имаше голямо значение за изучаването на гръцката история: писмеността, наречена линеар Б, която до този момент си оставаше загадка, бе разчетена през 1953 г. от англичаните Вентрис и Чадуик, а успехите, постигнати оттогава насам, потвърдиха онова, което двамата английски учени бяха установили от самото начало: че транскрибираният на тази писменост език е гръцки. Това откритие има огромно значение може би не толкова поради съдържанието на текстовете, които вече разбираме, колкото поради новите перспективи, които то ни разкрива върху наченките на гръцката цивилизация. Наистина добре известно бе от легендарните предания, събрани в Омировите поеми, от историци и митографи, че индоевропейските народи, предшественици и близки родственици на гърците от героическите времена, са проникнали на полуострова през II хилядолетие пр.н.ера.

Прочети още...