istoria

 

 

Александър Велики

 

 

bust aleksНа 10 октомври 336 г. пр. н. е., с акламациите на народа и армията Александър става цар на Македония. Той е двадесетгодишен и красив като бог. Начетен и блестящо образован, с отлична политическа и военна подготовка, той е достоен продължител на делото на своя баща.

Продължавайки политиката на Филип, той сурово потушил избухналите вълнения. Политическите противници на Александър и дори роднините, които изглеждали опасни, били арестувани и екзекутирани.

Известието за смъртта на Филип раздвижило цяла Гърция. Отново в Атина се надигнала антимакедонската партия начело с Демостен, който по този повод принесъл благодарствена жертва на боговете. Младостта на Александър породила всред гърците надеждата за избавление от македонската хегемония. Александър обаче минал начело на войските си през Тесалия и Термопилите и нахлул в Беотия. Атина не само не открила военни действия, но изпратила пратеници при Александър с поздравления. В Коринт бил потвърден Общоелинският съюз начело с Александър.

Като възстановил положението си в Гърция, Александър потушил въстанията в Тракия и Илирия. По време на пребиваването му в северната част на Гърция се разнесъл слухът, че в едно от сраженията той бил убит. Персийското правителство развило трескава дипломатическа дейност, която се съпровождала с предаване на значителни парични суми в разпореждане на антимакедонските групировки. Персите призовавали гръцките полиси към въстание против властта на Македония. Първа въстанала Тива, която в недалечното минало се придържала към промакедонска политика. Атина подготвяла армия на помощ на Тива.

Но по това време Александър вече разбил траките и илирите. Той с изключителна за онова време бързина прехвърлил войската си към Тива. Градът бил превзет и разрушен до основи, а жителите изтребени, продадени в робство или изселени. Изплашената Атина не само не оказала на тиванците обещаната помощ, но отново поздравила Александър и получила пощада. Александър се ръководел по отношение на нея от същите мотиви, както и Филип. Незабавно след усмиряването на Гърция той започнал да се готви за големия завоевателен поход против персийската държава.

Положението в Гърция си оставало неопределено. От една страна, гърците нямали нищо против да се възползват от богатствата на Близкия Изток, от друга — те не били достатъчно уверени в силите на Александър, необходими за този поход, и в своето мнозинство се чувствали обременени от фактическата военна диктатура на Македония.

 

Походът на Изток

 

Неочакваното убийство на Филип отсрочило с две години началото на гръко-македонската агресия срещу персийската държава, но персийското правителство не успяло, както трябва, да използва това време за подготовка за война. Освен вътрешните затруднения в персийската държава тук играела роля и недостатъчната осведоменост на персийските сатрапи за реалните военни сили на Македония и подчинените й гръцки държави, а също и за вътрешното положение в гръко-македонския свят. Въпреки много резките понякога прояви на враждебност към господството на македонците богатите и средните слоеве гърци одобрявали идеята за завоевателен поход срещу Персия. Самата идея да се заграбят малоазийските земи и роби възникнала в тяхна среда, Филип и Александър я заимствували от гърците. Идеологически и политически походът бил оформен като свещено отмъщение на персите за разоряването на Гърция и поругаването на гръцките светини по време на похода на Ксеркс през периода на гръко-персийските войни. Към тази основна идея Александър добавил и мъстта за убийството на неговия баща Филип, което според официалната македонска версия било организирано от персийския цар.

Заминавайки на източния поход, Александър унищожил от роднините си и придворните политически опасните за него лица и оставил да осигурява здравия тил в Македония и Гърция предания му опитен военачалник Антипатър, като му дал правата на свой заместник.

Начело на добре обучените повече от 30 000 пехотинци и 5000 конници през пролетта на 334 г. пр. н. е. Александър се прехвърлил през Хелеспонт и стъпил на персийска територия. Персийският флот, който след Анталкидовия мир имал бази в Егейско море, не пречел на прехвърлянето на войските на Александър. Това била първата сериозна стратегическа грешка на персите. Слаби страни на персийската армия било фактическото отсъствие на единно централно командване и единство в организацията и във военните методи, нейната разноплеменност. Освен това, важна част от персийската армия съставлявали наемниците, предимно гърци. Начело на гръцките наемници на персийска служба тогава се намирал талантливият гръцки военачалник от Родос на име Мемнон, Той предложил на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, като препоръчал да се отстъпи на изток в Мала Азия, да се въвлече там армията на Александър, да се отреже от Гърция и се унищожи. Този план обаче бил отхвърлен от малоазийските сатрапи, които не желаели да губят владенията си. Те настояли да се обединят намиращите се в Мала Азия значителни военни сили, да се даде сражение, докато гръко-македонските войски още не са напреднали далеч навътре в персийска територия.

Battle Granicus en.svgПерсийската армия, състояща се от ок. 40 000 войници, половината от които били гръцки наемници, се разположила на високия десен бряг на неголямата река Граник, която се вливала в Пропонтида. Гръко-македонските войски под командването на Александър и Парменион се приближили до срещуположния бряг и въпреки енергичната съпротива на персите форсирали реката. Александър начело на македонската конница с бой, който започнал в реката, разбил отначало лявото крило, а сетне с помощта на фалангата и цялата останала войска разбил и предната линия на персийската армия. Лошата връзка и лошата оперативност на персийското командване довели до това, че силният отряд на гръцките наемници, който стоял на втората линия, така и не взел участие в боя по време на пробива на предната линия на персите от македонците. Сетне гръцките наемници били обкръжени и унищожени от войските на Александър. Останалите живи 2000 наемници били взети в плен. Като се основавал на решението на Коринтския конгрес, който забранявал на гърците и македонците да служат в персийската армия, Александър обявил пленените наемници за изменници и ги изпратил в Македония като роби.

След победата при Граник Александър Македонски тръгнал на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. Гръцките градове го приветствали като освободител. Александър, който на Балканския полуостров подкрепял олигархията, в Мала Азия започнал да събаря внедрените от персите олигархии и тирании и да възстановява демокрациите. Освобождаването на малоазийските гърци от персийско иго и от властта на персийските завоеватели било една от важните идеологически и политически аргументации за похода.

Изгубването на малоазийското крайбрежие лишавало персийския флот от множеството бази в Егейско море и следователно облекчавало за Александър използването на морските връзки с Балканския полуостров и го укрепвало там. Съпротива на македонците оказали само два гръцки града — Милет и Халикарнас. В тях се намирали силни отряди от гръцки наемници на персийска служба и недалеч — персийски военен флот под началството на новия персийски главнокомандващ, гърка Мемнон. Неочаквано обаче Мемнон умрял. След ожесточен щурм двата града били превзети от македонците и наказани. Сетне, без да среща сериозна съпротива, Александър превзел административните и търговските центрове в Мала Азия и взел под свой контрол всички пътища. Съдейки по някои източници, за Александър били характерни бързината на действията и находчивостта дори при неочаквани ситуации. В древната столица на Фригия, град Гордион, му показали колесницата на местен легендарен цар, на която бил направен от каиши много объркан възел. Съществувало поверие, че онзи, който оправи възела, ще стане господар на Азия. Пред стеклия се народ и воини Александър не успял да го развърже. Тогава той извадил меча си и разсякъл гордиевия възел.

В края на 334 и в началото на 333 г. пр. н. е. Александър вече завладял или контролирал голяма част от Мала Азия. Той водел предпазлива политика. С подчертано уважение се отнасял към местните обичаи, не увеличавал открай време плащаните от местните жители данъци, не променял в негръцките области местното управление, което само се намирало под контрола на македонските военни наместници. Македонски гарнизони били разпръснати във всички необходими от военна или политическа гледна точка пунктове. Александър преминал през планинския хребет Тавър и завзел Tape на сирийската граница.

Battle of IssusПо това време в Двуречието Дарий III събирал и обучавал голяма армия. В средата на 333 г. пр. н. е. той потеглил с нея в Северна Сирия за среща с Александър. Македонската армия от своя страна се придвижила към Финикия. Персите обаче през съседния планински проход минали в тила на македонците. Александър трябвало да се върне назад за среща с войските на Дарий, която станала през есента на 333 г. пр. н. е. край град Иса. Противниците разделяла неголямата река Пинар. Персите заели удобния за тях стръмен бряг. Македонците трябвало да форсират реката. Обаче притиснатите в планинската долина перси не можели веднага да вкарат в бой своите сили, превъзхождащи противника повече от три пъти. Упоритата битка завършила с победа на Александър. Останките от персийската армия начело с Дарий III избягали. Александър взел голяма плячка — целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците се оказало и семейството на Дарий: майка му, жена му и двете дъщери. Победата на Александър край Иса имала огромни военни и политически последици. Финикийските градове започнали да се предават на Александър, без да оказват съпротива. Само най-силният от тях, град Тир, разположен на брега и на скалист остров, обявил за своя неутралитет и не отворил вратите си на македонската армия. Започнала шестмесечната обсада на града откъм суша и море с използване на обсадни кули-хелеполи и други средства на тогавашната обсадна техника. По време на обсадата македонците построили насип, който съединил Тир с континента. След няколко щурма в 332 г. пр. н. е. Тир бил превзет и ограбен, а населението му превърнато в роби. Победата край Иса и превземането на по-голямата част от финикийското крайбрежие поставили в затруднено положение средиземноморския персийски флот, в който служели предимно финикийски моряци. Корабите започнали да се предават на македонците. Превземането на смятания за непристъпен Тир направило огромно впечатление на Изток и издигнало престижа на Александър. След известията за победата край Иса и завоюването на Финикия засилилото се антимакедонско движение в Гърция веднага стихнало.

629px Siege of Tyre 332BC planСлед поражението и изгубването на семейството си Дарий III започнал да води преговори за мир с Александър, но получил отказ. По време на обсъждането на условията за мира, предложени от Дарий, за първи път се разкрили противоречията между Александър и македонската аристокрация, чийто представител бил Парменион. Персийският цар отстъпвал на Александър цялата персийска територия до Ефрат, обещавал да плати огромни контрибуции, предлагал вечен съюз с Александър и като негово укрепване — ръката на една от дъщерите си. Парменион съветвал да се приемат тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Казват, че по време на преговорите той възкликнал: „Ако аз бях Александър, то бих приел тези предложения", на което Александър отговорил: „Ако аз бях Парменион, то също бих приел тези предложения." Сетне той заявил, че ще сключи мир само при условие, ако Дарий му предаде цялото си царство и се признае за негов поданик. Относно предложението за ръката на дъщерята на Дарий Александър заповядал да предадат на персийския цар, че неговата дъщеря е в плен и затова, ако той, Александър, поиска да се ожени за нея, то ще направи това, без да иска разрешение от Дарий. По време на преговорите Александър за пръв път заявил за намерението си да завоюва цялата персийска държава. Дотогава териториалните претенции на гърците и македонците не се формулирали ясно, но обикновено въжделенията им се ограничавали с Мала Азия. Завоюваните територии доста превишавали Македония и Гърция, взети заедно. По-нататъшното придвижване на изток при липсата на ясни представи за степента на могъществото на източната част на персийската империя могло да бъде много рисковано. В това се опитвали да убедят Александър  Парменион и неговите привърженици, които възразявали против продължаването на войната и препоръчвали да се задоволят с постигнатото. Александър обаче се опирал на армията, която била заинтересувана от продължаване на успешната, изгодна и засега не особено тежка за нея война.

След превземането на Тир Александър завзел източното крайбрежие на Средиземно море и се насочил към Египет, в който само няколко години преди това след кръвопролитна борба била възстановена властта на персите. Като имал пред вид настроението на населението, персийският сатрап на Египет в 332 г. пр. н. е. тържествено посрещнал Александър и му предал властта и хазната. Египетските жреци го провъзгласили за фараон. Верен на политиката си сурово да се разправя със съпротивяващите се и да бъде умерен и благожелателен спрямо минаващите на негова страна, Александър почел египетските обичаи и дори отишъл на поклонение в оазиса Сива при оракула на бог Амон. Това пътешествие имало политическа цел. Оракулът на Амон уважавали не само египтяните, но и народите от Азия, а също и гърците и македонците, които отъждествявали Амон със Зевс. Александър попитал оракула ще покори ли цяла Азия и получил положителен отговор. Като замислил рискувания поход за покоряване на цяла Персия и се сблъскал при това с опозицията на македонската аристокрация, Александър очевидно разчитал, че благоприятният отговор на почитания от всички оракул ще спомогне за осъществяването на неговата политика. Със същата цел Александър попитал оракула кой е убил баща му Филип. Той искал да чуе, че са го убили по заповед на персийския цар. Отговорът на оракула обаче надминал всички очаквания на Александър. Чрез устата на жреците Амон го обявил за свой син. Това било естествено само за фараона, който се смятал за син на Амон. Александър използвал за укрепване на властта си този акт на египетските жреци и заповядал да го наричат син на бог Амон. От това неговата власт и престижът му нараствали, макар и да предизвикали недоволство сред македонските и гръцките приближени. Религиозното оформяне на царската власт превръщало Александър в абсолютен монарх.

Немного време преди пътешествието при оракула на Амон, в 332 г. пр. н. е., за да укрепи властта си в Египет и близките до него райони, Александър поставил в делтата на Нил основите на град Александрия, която впоследствие станала най-големият икономически, културен и политически център в Източното Средиземноморие.

Със завземането на Египет от македонците цялото Средиземно море се оказало отрязано от Персия. Големият военноморски флот на персите, вече значително отслабнал след битката край Иса, но все пак пречещ на редовните връзки на армията на Александър с Гърция и Македония, сега капитулирал напълно, което дало възможност на гръко-македонската армия да го използва и укрепи своите комуникации.

gavgamelaПрез пролетта на 331 г. пр. н. е. започнал вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгнал от Египет на североизток в Азия по посока към Северна Месопотамия. В края на лятото македонските войски преодолели незначителната съпротива на персите и се прехвърлили през Ефрат, а сетне и през Тигър. Тук на голямата равнина недалеч от селото Гавгамела през есента на 331 г. пр. н. е. станало най-голямото сражение между гръко-македонците и войските на персийския цар. Дарий събрал огромна за мащабите на древността армия, която неколкократно превишавала числеността на армията на Александър. За пръв път решителната битка трябвало да стане в широка равнина, където персите можели изцяло да разгърнат мощната многобройна конница и дори да обкръжат гръко-македонската армия. Персийската армия сега имала още и 15 бойни слона и голям брой бойни колесници, към чиито оси били поставени дълги и остри сърпове. Предполагали да пуснат сърпоносните колесници върху тясно сгъстената македонска фаланга и да й се нанесат сериозни загуби. Обаче по време на атаката на колесниците македонските стрелци с лъкове избили повечето от кочияшите, от което конете изгубвали управлението. Фалангата се отдръпнала и пропуснала летящите колесници, които след това били спрени в тила от конярите. След несполучливия рейд на колесниците започнала общата битка, която продължавала с променлив успех почти цял ден и завършила отново с победа на по-маневрената и дисциплинирана гръко-македонска армия, в чийто състав Александър, имайки пред вид местните условия, увеличил броя на конницата. С остатъците от своята войска Дарий отново избягал. През нощта македонската конница изминала около 80 км, но не могла да настигне бегълците.

В битката при Гавгамела империята загубила главните си военни сили. Третото поражение имало далеч отиващи политически последици. Както Египет, Вавилония приветствала Александър. Вавилонските жреци го провъзгласили за цар на Вавилон. Александър заповядал да възстановят разрушения от персите храм на Мардук. Персийският сатрап бил оставен да управлява Вавилония от името на Александър, но бил лишен от правото да командва войските и да завежда финансите. Тези функции били предадени на специални стратези, назначени от средата на македонците. След почивка във Вавилон Александър превзел Суза, където заграбил огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.

На изток от Суза започвала коренната територия на персийската империя — Персида. Ако дотогава Александър завземал покорени някога от персите страни и ако на много места го посрещали като освободител, то в Персида той срещнал първата сериозна съпротива. Остатъците от персийската армия обаче били разбити на подстъпите към древната персийска столица Персепол. Персепол бил ограбен от македонската армия, по заповед на Александър разкошният дворец на Ксеркс бил изгорен в знак на отмъщение за разрушаването на Атина по време на гръко-персийските войни. Колосалната хазна на Дарий, която се намирала в Персепол, попаднала в ръцете на Александър. Македонците презимували в персийската столица и едновременно се укрепили в останалите пунктове в Персида.

В това време Антипатър потушил в Пелопонес последното приживе на Александър антимакедонско въстание на гърците, възглавявано от Спарта.

В началото на 330 г. пp. н. е. македонската армия тръгнала от Персида за Мидия. В Екбатана — древната столица на Мидия, по това време се намирал Дарий III. Като научил за приближаването на Александър, той отстъпил по-нататък на изток с останалите му още верни войски.

Като завзел Екбатана, Александър оставил в нея за наместник Парменион с пълномощия на главнокомандващ в тила на македонската армия. Също в Екбатана била оставена огромната военна плячка и заграбената преди това хазна на персийските царе, която също била възложена на Парменион да я охранява. Специално за завеждащ хазната бил назначен един от приятелите на Александър — Харпал.

От Екбатана Александър започнал енергично преследване на Дарий, който бягал на изток. По време на бягството Дарий бил лишен от власт и взет под стража от средноазиатските сатрапи начело със сатрапа на Бактрия Бес. Когато конният отряд на Александър започнал да догонва колесницата с лишения от власт цар, Бес и неговите приятели убили Дарий, а те самите препуснали на бързи коне. В ръцете на Александър попаднал само трупът на царя.

 

Завоюване на Средна Азия и северозападната част от Индия.

Завършване на похода

 

aleks vavilonВ 330 г. пр. н. е., след смъртта на Дарий, била осъществена цялата обявена от Александър в началото на завоевателния му поход програма. Александър обаче не прекратил войната. Сега той продължавал програмата, като се обявил по правото на завоюването за законен наследник на убития персийски цар и на това основание — за отмъстител за неговата смърт. А тъй като убиецът на Дарий III, бактрийският сатрап Бес, избягал в Средна Азия, то Александър започнал да го преследва.

Обявявайки се за наследник на персийските царе, Александър изострил тежкия конфликт с македонската аристокрация, който започнал да се проявява още по време на преговорите с пратениците на Дарий във Финикия, а сетне в Египет след провъзгласяването на Александър от египетските жреци за син на бог Амон. Сега, намирайки се в Средна Азия, Александър във все по-голяма степен се опитвал да привлече на своя страна персийската и останалата местна аристокрация, като й предоставял висши длъжности наравно с македонците. Той започнал да въвежда в походния си двор елементи от персийския царски церемониал. Това предизвиквало все по-враждебно отношение от страна на македонската аристокрация, която не желаела да дели първото място с аристокрацията от завоюваните страни.

В 330 г. пр. н. е. на Александър му съобщили за заговора против него, възникнал в средата на хетайрите начело с Димн. Подозрение паднало и върху Филот, сина на Парменион, който уж знаел за заговора, но не донесъл за него. Според македонския обичай се състоял съд на войската. Заподозрените в заговор били наказани със смърт. След това Александър изпратил убийци при Парменион в Екбатана, за да се предпази от възможното отмъщение на бащата заради убития син. Вероятно това е било направено и за да се избави от авторитетния пълководец, който още в миналото не се съгласявал с Александър, а сега станал още по-опасен във връзка със засилилата се опозиция сред командния състав на армията. Александър се опирал на войската, която продължавала да води изгодната война и отново поддържала Александър. Новите попълнения на армията още повече искали продължаване на военните действия.

Първоначално завоюването на Средна Азия било продиктувано от стратегически съображения. Това било обширната и богата североизточна част на персийската държава. Там избягали или отстъпвали остатъците от персийската армия. По това време убиецът на Дарий, бактрийският сатрап Бес, се обявил за нов персийски цар — Артаксеркс IV. Появата на новия цар показала, че сатрапите от източната част на персийската държава се опитват да организират по-нататъшна съпротива. Необходимо било да се предпазят завладените вече територии от нападение от изток и да се ликвидира последната база на съпротивата в източната част на бившата империя.

Артаксеркс IV Бес улеснил борбата на Александър с него, като направил сериозна политическа грешка: той се обявил за цар като продължител на династията на Ахеменидите. Мнозинството от средноазиатските народности се намирали в много слаба зависимост от персийския цар. Загиването на персийската държава откривало пред тях перспективи за пълна независимост. Затова Бес, като се обявил за нов персийски цар на територията на Средна Азия, не можел да намери тук някаква значителна подкрепа. Обаче и Александър не се разглеждал като освободител от персийското иго в Средна Азия. Тук гледали на него само като на завоевател, затова съпротивата се оказала доста по-сериозна, отколкото преди. Жителите на трудно достъпните средноазиатски местности водели партизанска и редовна война с нахлулите македонски войски. Изпълнението на стратегическата задача — да се унищожат войските на противника и се укрепят заграбените територии, се превърнало в тежка и продължителна война, която изобилствала с чести поражения на отделни македонски отряди и с въстания във външно само умиротворения тил. Потушаването на въстанията се съпровождало със свирепи разправи.

С придвижването си на изток Александър строял градове-крепости в които оставял македонски гарнизони. Едновременно той засилил политиката на сближаване с местната аристокрация и в още по-голяма степен се стремял външно да усвоява местните обичаи. Последната тенденция го довеждала до нови конфликти с македонската аристокрация.

След тръгването от Екбатана на главните сили на Александър завоевателите се придвижвали по-нататък на изток и минали през „Хирканските (Каспийските) врати" — планински проход, който свързвал Мидия със Средна Азия. Гръко-македонските войски завзели Хиркания, Партия, Ария, Дрангиана и Арахозия. През пролетта на 329 г. пр. н. е. Александър се прехвърлил чрез Хиндукуш и пристъпил към завоюването на Бактрия и Согдиана, най-силните и фактически независими източни сатрапии, граничещи с областите на номади, които им оказвали помощ против Александър.

Тук, в Бактрия, изоставен от своите привърженици, Артаксеркс IV Бес попаднал в ръцете на Александър и бил подложен на изтезания, а след това изпратен в Екбатана и убит. Местната согдийска и бактрийска аристокрация съвместно с населението продължавала да оказва решителна съпротива срещу Александър. Начело на масовото въстание против гръко-македонските завоеватели стоял согдийският велможа Спитамен. Помагали му граничещите със Согдиана номади. Александър все пак успял да завладее бактрийската столица Бактра и столицата на Согдиана Мараканд. Цялата страна обаче била в огъня на въстанията. Македонците понасяли големи загуби. За да укрепи властта си в страната, обхваната от освободителна борба, Александър построил тук няколко града-крепости — Александрии, и настанил македонски гарнизони в редица укрепени пунктове. Едва в края на 328 г. пр. н. е. след упорита борба разбитият от македонците Спитамен избягал при номадите. Техните вождове, вероятно страхувайки се да не се разпространят военните действия на техните територии, го убили и изпратили главата му на Александър.

Отношенията между Александър и македонските хетайри от време на време рязко се изостряли. В Мараканд в 328/327 г. пр. н. е. по време на пир Александър дори убил своя най-близък приятел Клит, който започнал да го упреква, че пренебрегва интересите на македонците в полза на персите и другите завоювани народи. Скоро след това, подкрепен от най-близките си велможи, Александър решил да въведе в двора персийския обичай на поклон на царя до земята. На гръцки това се наричало „проскинесис". Дотогава проскинесис правели само велможите от източен произход. Александър обаче решил да разпространи този обичай и сред македонците и гърците. Подобно нововъведение било повод за организиране на нов заговор от част от знатната македонска младеж, която служела в личната охрана на царя. Случайно само заговорниците не успели да осъществят плана си: те чакали царя в спалнята, а през тази нощ Александър пирувал и не дошъл в спалнята. Скоро един от заговорниците се издал. Последвали арест, съд и смъртно наказание за заговорниците. Те били убити с камъни. Във връзка със „заговора на пажовете", както обикновено го наричат, изпаднал в немилост и загинал в затвора придворният историограф на Александър Калистен, който наскоро преди заговора отказал да направи проскинесис като действие, унизително за свободния грък. След тези събития Александър още повече започнал да се стреми да уреди отношенията си с местната аристокрация. В 327 г. пр. н. е. той се оженил за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт.

Завоюването на Средна Азия, което продължавало повече от три години, било самостоятелна и доста по-тежка война, отколкото завоюването на западната част от персийската държава. Армията на Александър, с която той тръгнал от Македония, понесла големи загуби и била отслабена. Александър бил принуден неведнъж да я попълва за сметка на местните воини от низшите свободни слоеве от населението. Умората на армията и промяната в личния й състав се отразили върху по-нататъшния поход.

Като се приближил до северозападната граница на Индия и чул за богатствата на този край, Александър намислил да започне завоюването на Индия. Това решение се диктувало не само от увличането от успешните завоевания, то отразило и ограничения географски кръгозор на древните гърци. Учените, които Александър взел в поход в качеството на съветници и с цел да се изучат завоюваните земи за по-скорошното им оползотворяване, смятали, че Индия граничи със Световния океан. Те също така не си представяли и действителната големина на Индия, затова Александър със своите приближени смятал, че индийският поход ще ги изведе до брега на Световния океан и че под негова власт тогава ще се окаже цялата източна част на „ойкумене", т. е. на удобния за живеене свят. Но далеч не всички приближени подкрепяли завоевателните му планове. В армията все повече се отразявала умората. Новонабраните воини били по-недисциплинирани, не притежавали военната подготовка на македонците. Обаче междуособиците между индийските държави, които граничели сега с владенията на Александър, облекчили нахлуването му в Индия в началото на 327 г. пр. н. е.

Alexander and Porus drawПреодолявайки ожесточената съпротива на планинските племена, с два отряда македонската армия излязла на река Инд и се прехвърлила през нея по предварително построен мост в царството на царчето Таксил, който влязъл в съюз с Александър. Таксил предоставил на Александър петхиляден отряд от индуски воини и в благодарност получил редица съседни територии. На изток от държавата на Таксил, отвъд река Хидасп, започвали владенията на неговия враг цар Пор. Пор извел голяма армия, числено превъзхождаща армията на Александър, освен това той имал около сто бойни слона. За македонските войски било много трудно форсирането на реката, тъй като Пор организирал щателното й наблюдение. Но в края на краищата Александър успял да го измами и да се прехвърли на другия бряг. Отначало се сблъскали двете вражески конници. След поражението на индуската конница започнала битката на македонската фаланга със слоновете. Македонците успели да ограничат слоновете на неголямо място. Слоновете започнали да мачкат своите. Македонците стреляли по слоновете и ги накарали да започнат да отстъпват. Останалите подразделения на Пор също претърпели поражение, а той самият попаднал в плен. Александър му оставил царството срещу съюз и признаване на върховната власт на завоевателя. Край река Хидасп Александър основал два града-крепости: Никея (град на победата) и Буцефалия (градът бил наречен в чест на Александровия кон Буцефал), и тръгнал по-нататък на изток.

Армията се приближила до река Хифазис, най-източната от реките на Петречието. Тук воините на Александър се разбунтували и отказали да вървят по-нататък. Според новите сведения, получени от местното население, напред имало голяма пустиня, отвъд която се намирали могъщи държави. До източния край на ойкумене било още далеч. Александър не можел да накара воините си да вървят по-нататък и бил принуден в 326 г. пр. н. е. да прекрати похода, който продължавал повече от осем години.

Армията се върнала към река Хидасп. Тук бил построен голям флот. Част от войската била натоварена на корабите, а останалите пеша тръгнали покрай брега, отначало надолу по течението на Хидасп, а после — надолу по течението на Инд. Преодолявайки съпротивата на местните племена, войската стигнала до океана в 325 г. пр.н. е. В делтата на Инд армията се разделила, флотът под командването на Неарх, един от най-близките съратници на Александър, отплувал покрай бреговете на Арабския залив на запад, като предполагал по такъв начин да пристигне в Персийския залив и в устието на реките Ефрат и Тигър. Другата част от армията под началството на Александър и Кратер на два големи отряда тръгнала по суша. Главният отряд начело с Александър вървял на запад по безводната пустиня Гедрозия и понесъл големи загуби. Пълното разложение на армията по време на този поход, което древните автори описват, ясно показва причините за прекратяване на завоеванията край река Хифазис.

Завръщащата се армия преодолявала съпротивата на местните племена и потискала значителни въстания на покореното преди това местно население. В началото на 324 г. пр. н. е. сухопътната армия и флотът стигнали до Месопотамия. При това флотът открил за гърците морския път от Индия до Вавилония.

 

Държавата на Александър Македонски

 

През първата половина на 324 г. пр. н. е. Александър се намирал в Суза. Тук той се заел с организацията и укрепването на своята монархия. През време на средноазиатския и индийския поход западната половина на завоюваните от него територии се управлявала безконтролно от набързо назначените сатрапи от средата на македонците и местната аристокрация. Те злоупотребявали с положението си и нерядко провеждали сепаратистична политика. В Мидия избухнало въстание. Довереникът на Александър, царският ковчежник Харпал, откраднал голяма сума пари от хазната и избягал в Гърция, където започнал да призовава гърците на въстание против Александър. Заподозреният във връзки с Харпал оратор Демостен бил принуден да избяга от Атина.

Възникналата в резултат от завоеванията огромна държава се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия, включвайки и Петречието. На север тя частично се приближавала до Дунава и граничела с Черно море, на юг стигнала до Индийския океан, полуостров Арабия — в Азия, и включвала в себе си Египет, Либия и Киренайка — в Африка. По своята големина тя надвишавала персийската държава. Нейното население било разноплеменно и разноезично и се намирало на различни стъпала на икономическото развитие. Наред с високо развитите страни, като Гърция, Сирия и Финикия, Вавилония и Египет, в държавата на Александър Македонски влизали огромни територии, чието население едва започвало да преживява разпадането на първобитнообщинния строй. Стопанските и културните връзки между отделните области били нетрайни. Цялата монархия се задържала в подчинение само чрез силата на оръжието.

 Map alexander empire

Александър не изменял обичайните за населението местни форми на управление. Той оставил и персийското административно деление на сатрапии, но обикновено ограничавал сатрапите, лишавайки ги от правото да командват войските и да завеждат финансите.

Реална опора на Александър била армията, чийто социален и етнически състав по време на източните походи се изменил значително — в нея имало малко воини-македонци, затова пък се увеличил броят на наемниците — гърци и от местното азиатско население. Александър организирал специален тридесетхиляден отряд от персийски юноши за обучаването им на македонското военно изкуство.

Александър вземал специални мерки за сближаване на неговите македонски и гръцки воини с местното население. В Суза бил организиран пищен брачен празник, по време на който били направени 10 000 сватби на македонски воини с персийки и жени от другите местни народности. Самият той също се оженил наведнъж за две персийски принцеси — за дъщерята на Дарий III и за дъщерята на неговия предшественик Артаксеркс III Ох. Женитбата за дъщерите на двамата предишни персийски царе трябвало допълнително да укрепи правото на Александър като техен наследник. Бактрийката Роксана също продължавала да си остава царица — жена на Александър, който по такъв начин официално имал три жени.

На своите велможи и пълководци той заповядал да се оженят за знатни персийки, бактрийки и согдийки. За един ден направили 80 сватби. С такива наивни мерки Александър се опитвал да слее ведно завоеватели и завоювани. Не трябва да се забравя, че за мнозина от гърците и македонците, в това число и за неговия знаменит учител Аристотел, всички завоювани от Александър народи били „варвари", роби по природа и т. н. Трябва да се признае, че Александър, възпитаник на Аристотел, след като се сблъскал с практическия проблем за укрепване на необятната му и разноплеменна държава, съумял да преодолее тази идеологическа ограниченост.

На търговските и стратегическите пътища Александър основавал нови градове и крепости със смесено гръко-македонско местно население. Той давал на жителите на тези градове определени привилегии. Това били опорни точки на властта му на завоюваните територии. Известни са случаи, когато Александър давал на градовете земя с местно селско население, за да го експлоатират гражданите. Висшите длъжности в неговата държава заемали представители както на македонската, така и на местната аристокрация. В новосъздадените градове живеели повече или по-малко привилегировани граждани. Монархията на Александър подкрепяли жреците от различните религии, към които царят се отнасял много благосклонно. При неговия двор се извършвали служби както на гръцките, така и на многобройните местни богове. Самият Александър, обявен на времето от египетските жреци за син на Амон, стремейки се да укрепи своята държава, все повече подчертавал, че е божество, и съобщил за това на гърците чрез съвета на Елинския съюз в Коринт, като желаел те също официално да го признаят за бог. Гръцките полиси изпълнили заповедта му. В Атина безсилният протест против този акт в иронична форма изразил върналият се по това време в града Демостен, като препоръчал на народното събрание да смята Александър, „ако той иска, за син на Зевс или също и на Посейдон".

В обширните простори на империята на Александър станало и ставало грандиозно преразпределяне на имуществата. Голяма част от персийската хазна, която преди била във вид на съкровища или се употребявала за военни и административни нужди, била пусната в търговско-стопански оборот. Засилили се търговските връзки, оживил се гражданският живот. Александър централизирал пускането на златни и сребърни монети и ги сечал в огромно количество, като поставил за основа атинската монетна система. В държавата на Александър се съчетавали източният и гръко-македонският опит. Но Гърция и Македония представлявали нищожна част от неговата монархия. Вместо „пренасяне на щастието от Азия в Гърция", към което призовавал в миналото Исократ, завоюването на Изтока от македонците и гърците довело до засилване на емиграцията на коренното гръцко население в завоюваните територии. Гърция и Македония се изправили пред опасността да се превърнат в периферия на новата източна монархия.

Против политиката на Александър назрявала опозиция и сред редовия състав на македонската част от неговата армия. В неголемия град Опис, който се намирал на изток от река Тигър, избухнало въстание. Когато Александър пристигнал в 324 г. пр. н. е. в Опис, за да обяви на разположената там армия, че изпраща с богати дарове в Македония престарелите и болни ветерани и изобщо всички, желаещи да се завърнат, воините устроили бунт. Те казвали, че всички ще заминат за Македония, а царят нека сам воюва с помощта на „баща си" Амон. Александър наказал със смърт няколко от най-активните от въстаналите воини. В резултат от последвалите преговори той бил принуден да пусне в родината около 10 000 воини и в още по-голяма степен да ползва услугите на персите.

В 323 г. пр. н. е. Александър пристигнал във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата държава, на кръстопътя на търговски и стратегически пътища. Този най-голям древноизточен град той направил своя столица. Тук през лятото на 323 г. пр. н. е. по време на пир Александър се почувствал зле и след няколкодневно боледуване, вероятно злокачествена треска, а възможно е и от отравяне, умрял на около 33-годишна възраст.