istoria

 

 

Месопотамия

Старовавилонско царство

 

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

 

Milkau Oberer Teil der Stele mit dem Text von Hammurapis Gesetzescode 369 2През XX и XIX в. пр.н.е. Месопотамия оставала в плен на политическата разпокъсаност и стопанския упадък. Възприемайки местните културни традиции, нашествениците амореи постепенно се сливали с по-старото семитско население на Двуречието — акадците. В много градове управлявали нови, аморейски династии, които водели нескончаеми междуособни войни. Особено се издигнали градовете Исин и Ларса: техните аморейски царе започнали да се наричат „царе на Шумер и Акад“, заявявайки по този начин претенциите си за господство над цяла Месопотамия. Взаимното съперничество и непрестанните конфликти изтощавали силите на двете конкуриращи се династии и в края на краищата нито една от тях не успяла да реализира намеренията си.

Все по-важна роля започнали да играят в този период и някои градове в Северна Месопотамия, които контролирали основните търговски пътища към Сирия и Източното Средиземноморие, Мала Азия и Иранското плато. Под властта на местни аморейски династии особено активно се развивали Мари на северозапад, в долината на Ефрат, и Ашур на р. Тигър в териториалното ядро на бъдещата Асирия.

Прочети още...

Шумер и Акад

 

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

 

Статуетка на Гудеа, енси (управител) на Лагаш - ок. 2120 г. пр. Хр. Разписка за получаване на бира от преди 4060 години. Клинописна табличка от времето на Амар-Суен, Трета династия на Ур. Медно-сребърна ваза Годишен баланс на държавно земеделско стопанство Обелиск на акадския цар Маништушу, син на Саргон Велики. (ок. ср. на XXIII в. пр. Хр.) Глинен конус с надписи на Уруинимгина, лугал (княз) на Лагаш Табличката с Пролога към Кодекса на Хамурапи. Лувър, AO10237. Таблицата с текста за Потопа, част от Епоса за Гилгамеш. Договор за покупко-продажба на къща и нива. Табличка с Кодекса на Ур-Наму. Модни аксесоари, открити в царската гробница в гр. Ур (Раннодинастичен период III A, XXVI—XXV в.)
Статуетка на Гудеа, енси (управител) на Лагаш - ок. 2120 г. пр. Хр.
Разписка за получаване на бира от преди 4060 години.

Разписката гласи: "Ур - Амма получи от пивовара Алулу 5 сила (41/2 л) от най-добрата бира"

Клинописна табличка от времето на Амар-Суен, Трета династия на Ур.

От колекцията на Киркор Минасян, Библиотека на Конгреса.

"Стела на ястребите"

Царят на Лагаш Еанатум предвожда фалангата на тежката пехота, въоръжена с щитове, дълги копия и шлемове (битка между Лагаш и Умма, 2525 г. пр. Хр.)

Медно-сребърна ваза

Изработена по поръчение на Ентемена, енси /управител/ на град Лагаш в чест на бог Нингирсу (2400 г. пр. Хр.). Експонат в Лувъра.

Годишен баланс на държавно земеделско стопанство

Трета династия на Ур (2040 г. пр. Хр.).

Обелиск на акадския цар Маништушу, син на Саргон Велики. (ок. ср. на XXIII в. пр. Хр.)
Глинен конус с надписи на Уруинимгина, лугал (княз) на Лагаш

В тях са записани неговите реформи срещу злоупотребите от "стари времена". Лувър, AO 3149.

Табличката с Пролога към Кодекса на Хамурапи. Лувър, AO10237.
Таблицата с текста за Потопа, част от Епоса за Гилгамеш.
Договор за покупко-продажба на къща и нива.

Шурупак, 2600 г. пр. Хр. Експонат в Лувъра.

"Мир" - страна от шумерския щандарт "Война и мир"

инкрустриран панел, открит при разкопки на гробница № 719, гр. Ур. Датиран към 2600 - 2400 г. пр. Хр. На фон от лазурит с фигури от седеф е показан животът на шумерите в мирно време. Експонат в Британския музей

"Война" - страна от шумерския щандарт "Война и мир"
Табличка с Кодекса на Ур-Наму.

Археологически музей, Истанбул

Модни аксесоари, открити в царската гробница в гр. Ур (Раннодинастичен период III A, XXVI—XXV в.)

пипетка за парфюм, гривна, обеци, позлатени елементи от огърлица. Музей на изкуствата Нелсън-Аткинс, Канзас сити, САЩ.

Прочети още...

Градовете на Месопотамия

 

Ереду – Градът жрец

 

 Руините на ЕредуВ превод, името вероятно означава „добър град”. Мястото, от което започва материалната и свещената история на Месопотамия. Бил е разположен в най-крайния юг, при вливането на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Оше в средата на ІV хил. пр. Хр. тук се появило първото голямо светилище, от което днес е запазен само фундаментът. След ок. 500 години светилището станало храм на бог Енки. Считало се, че всички тайни на света и източниците на живота произлизат от Ереду, тъй като на това място е разположен входът към тайнствената водна бездна – Абзу. Затова и храмът на Енки се наричал „Домът на Абзу”. Историята на град Ереду била кратка. Още в началото на ІІІ хил. пр. Хр. неговите жители го изоставили и се преселили на север в градовете Ур и Урук. Ереду се превърнал в град-призрак и град-символ. Всички жреци на култа Енки, независимо в кой град свещенодействали, наричали себе си „Жреци на Ереду”.

Прочети още...