istoria

 

 

Градовете на Месопотамия

 

Ереду – Градът жрец

 

 Руините на ЕредуВ превод, името вероятно означава „добър град”. Мястото, от което започва материалната и свещената история на Месопотамия. Бил е разположен в най-крайния юг, при вливането на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Оше в средата на ІV хил. пр. Хр. тук се появило първото голямо светилище, от което днес е запазен само фундаментът. След ок. 500 години светилището станало храм на бог Енки. Считало се, че всички тайни на света и източниците на живота произлизат от Ереду, тъй като на това място е разположен входът към тайнствената водна бездна – Абзу. Затова и храмът на Енки се наричал „Домът на Абзу”. Историята на град Ереду била кратка. Още в началото на ІІІ хил. пр. Хр. неговите жители го изоставили и се преселили на север в градовете Ур и Урук. Ереду се превърнал в град-призрак и град-символ. Всички жреци на култа Енки, независимо в кой град свещенодействали, наричали себе си „Жреци на Ереду”.

Защо градът е запустял – остава неясно. Дали почвата е станала неплодородна, вследствие на засоляване, или е настъпила продължителна суша – това остава загадка. Самите шумери обясняват преселението на жителите на Ереду в Ур и Урук с това, че Инана откраднала от своя баща МЕ1 и на ладия ги откарала в своя град. Нито един надпис от Ереду не е достигнал до нас.

 

Урук – Градът воин

 

640px Cylinder seal cattle Louvre MNB1906На шумерски се произнасял „унуг”, но какво означава това, не е известно. За Урук в древността казвали, че това е първото оградено поселение в света и следователно – първият град. Тази легенда никой не може нито да потвърди, нито  да опровергае. Въпреки това, ние със сигурност знаем, че писмеността се е появила именно в Урук  и , че именно Урук е бил първият център на военно-политическите съюзи на шумерските градове. Героите на Урук са могъщите царе-жреци от шумерския епос – Енмеркар, Лугалбанда и Гилгамеш, които воюват с племената от Иранското плато. При Гилгамеш Урук се превърнал в главен град на Шумер. Господари на града били небесните богове Ан и Инана, а родоначалник на урукската царска династия - богът на слънцето Уту. В Урук се появява първият известен на историците Дом на Народното събрание, което говори за наченки на общинна демокрация. Държавният глава по това време още не се наричал  lugal – цар, а носел титула en /ensi/  - „притежател, господин”. Това бил титулът на жрецът-съпруг на богиня Инана в свещения брак. Урук не е само първата столица на шумерите и символ на тяхната военна сила, но и град-дълголетник, в който до римската епоха не се прекъсва религиозната и писмена традиция.

 

 

Ур – Градът търговец

 

Руините на УрНа шумерски – „урим”. Не е известно какво означава. Градът два пъти е бил столица на могъщи царства. В началото на шумерската история тук била основана управленска и писарска школа, подготвяща административни кадри и счетоводители. Господарят на Ур, лунният бог Нан, покровителствал календара и точните науки. Морската транзитна търговия станала причина за натрупване на несметни богатства – злато, лазурит, сердолик, сребро, от които сръчни майстори изработвали за царското семейство украшения, музикални инструменти, оръжия. Част от тези шедьоври са открити в погребението на царица Пуаби, която на този свят била съпровождана от многобройна и блестяща свита. Царската власт в Ур винаги е била силна и богата. Освен това, градът явно е бил любимец на боговете – в продължение на столетия той разполагал с неограничена власт над останалите градове и народи на Месопотамия. Епохата на ІІІ-та династия на Ур била време на разцвет на шумеро-акадската култура, но пък и тогава започва упадъкът на шумерската цивилизация. След разпада на последната шумерска държава, Ур отново живеел добре благодарение на морето и силните търговски традиции. С основание можем да го наречем градът на образованите търговци.

 

 

Шурупак – Градът на безсмъртния

 

Табличка от ШурупакЗа този град ние знаем от стопански текстове, както и от по-късни митове и легенди. Известно е, че в най-дълбока древност неговите управители били лица, избирани по ред на всеки три месеца. До нас са достигнали текстове от местната писарска школа – пословици и притчи, фрагменти от митове, списъци на богове. Но най-знаменитата история, свързана с  Шурупак, разбира се,  е историята за Потопа и чудесното спасение на праведника, който боговете дарили с безсмъртие. Праведникът наричали Зиусудра (Животът на дългите дни) и той бил владетел на Шурупак. В политическо отношение този град нямал особено значение, но бил важен стопански център за съхранение и разпределение на зърно. В Шурупак имало зърнохранилища, повече от който и да било друг голям град в Месопотамия.

 

 

Нипур – Градът Съдия

 

nipurНипур се явявал географски  централен град на Шумер, поради това той станал и космогонически централен, обединил под своята сакрална власт всички останали градове /както Атина в Гърция/. Господар на Нипур бил могъщият Енлил – богът на въздуха, природата и световния порядък. В Нипур заседавало Събранието на боговете, което избирало царете на Страната. В Нипур се приемали важни законодателни решения. За Нипур не била характерна политическата активност, в него никога не е имало царе. Тук се намирала крупна библиотека, както и най-знаменитата писарска школа. Всички наши знания за шумерската религия ние свързваме с нипурските школни учители, които работили съвместно с държавните и храмовите писари. Благодарение на тях, до нас са достигнали всички митове, легенди и епически текстове на шумерите, притчи, заклинания и фрагменти от религиозните ритуали.

 

 

Лагаш – Градът строител и летописец

 

Letter Luenna Louvre AO4238В превод означава „съкровищница”. Лагаш е единствен от значимите шумерски градове, разположен на канал, прокопан от Тигър, а не от Ефрат. Поради това той се намирал в известна изолация от съседите, което впрочем, само засилвало неговата амбиция. Господарят на града – покровителят на съзиданието /главно на строителството и земеделието/ Нингирсу, бил известен също и като покровител на отбранителната война.  Лагаш е градът, чрез който, ние познаваме цялата ранна шумерска история. Това е така, защото точно в Лагаш изобретили  летописанието, при това твърде старателно записвали всички граматически форми (което спомагало за премахване на неяснотите при четене, но не премахвало многосмислеността при интерпретация). В Шумер винаги са строили много, но само в Лагаш така много са писали за това, което са строили.  Започнали с простото изброяване на обектите, впоследствие добавили към това своите военни и политически добродетели, след което подробно започнали да записват законите. Така се родили историческите текстове. Енси Гудеа добавил към строителните и политическите части описание на своите свещени видения и пътешествия, при които той се срещал с боговете. Получил се химн, който прославял едновременно и боговете и енси. Впоследствие възникнали чудесни царски химни, прославящи обожествените владетели на Шумер.

В ранношумерската епоха градът живеел превъзходно, много от неговите енси били царе на цял Шумер. При династията на Саргонидите градът не изгубил своето влияние върху политическия живот на страната. По времето на владичеството на гутеите Лагаш живял много богато и процъфтявал, но след разгрома на завоевателите бил обвинен в предателство и изключен от списъка на общошумерските царски династии. От тук насетне градът не могъл да си възвърне политическото могъщество и идеологическо влияние.

 

Умма – Градът узурпатор

 

Това е странен град, съсед и враг на Лагаш, влязъл в историята само с две неблаговидни постъпки. Най-напред неговите управители незаконно присвоили територия, която по договор принадлежала на Лагаш. Това предизвикало голяма война, в която Умма неизменно търпяла поражения. По-късно, когато Лагаш бил на върха на могъществото си, царят на Умма Лугалзагеси се обявил за цар на цял Шумер и нападнал своите съседи. Лагаш сериозно пострадал, но в крайна сметка бил отмъстен – акадския владетел Саргон разбил уммийския узурпатор, а след това ритуално го лишил от царската му власт. Впрочем, Умма бил добре известен и след епохата на Саргонидите, и по времето на ІІІ-та династия на Ур, като град от средна величина с добре развито производство. Покровител му бил бог Шар – напомнящ много на Нингирсу.

 

 

Киш – Градът политик

 

Tableta con trilloНай-северният град на Южна Месопотамия. Тук са говорели и на шумерски, и на семитски, а вероятно – и на еламски. В историята на Страната влязъл като град – политик. Именно тук бил съставен първия царски надпис, съвсем кратък. Но това бил първият исторически документ, който гласял: „Енменбарагеси, цар на Киш”. И царската титла (lugal) също за първи път се появява в този град. Да бъдеш цар означавало „да носиш титула на владетеля на Киш”. В старата дружинна песен за Гилгамеш се казва, че по това време Киш е бил  главен град на Шумер. Царят на Киш се разпореждал с гражданите на всички градове, които се считали за младши братя на Киш. Но на владетеля на Урук Гилгамеш такава участ не му се нравила, той обявил война на Киш и я спечелил. Впоследствие Урук станал главен град на Шумер, но Киш още дълго време бил на почит. В асиро-вавилонската епоха, в резултат на езикова игра, титулът „цар на Киш” (lugal - Kisha), започнали да го превеждат „цар на вселената” (shar kishshati). По този начин провинциален Киш придобил космическо значение.

 

 

Вавилон – Световният град

 

800px Babylon ausgrabungenВечният град, сменен на този пост от Рим. Вавилон бил известен още от шумерско време. Наричали го тогава на семитски Babbilum „пренасящия (товар)” (вероятно заради голямото си и богато пристанище). От названието следва, че негови основатели са или акадите, или западните семити (амореи). Впрочем шумерите също го считали за свой, като го нарекли ka-dingir-ra, което в превод на семитски звучало като bab-ilani „врата на боговете”.

В Книгата за Битиета, както е известно, името на Вавилон се образува от корена на глагола "смесвам", тъй като именно на това място Господ смесил езика на строителите на великата кула. Но това вече е съвсем далече от истината. Вавилон – градът на могъщата царска власт, на справедливо законодателство, на прославените по цял свят литературни произведения и научни трудове. Той преживял разцвет в епохата на две велики управления. При Хамурапи (ХVІІІ в. пр. Хр.) той се считал за център на мирозданието, а неговия бог Мардук – за цар на боговете и най-мъдрият от тях. При Новохудоносор ІІ (VІ в. пр. Хр.) Вавилон бил световна културна столица и град на величайша воинска слава. Своят последен подем Вавилон преживял при Александър Македонски, когато в края на ІV в.пр.Хр.  станал столица на огромната му империя и смъртен одър на великия пълководец. Вавилон – това са Законите на Хамурапи, Висящите градини на Семирамида, Епосът за Гилгамеш и по библейски мъдрите и дълбоки размишления на Невинния Страдалец за мястото на човека в света.

 

 

Ниневия – Градът тиранин

 

1896865 1465045690380138 277594436 nТираните и палачите не живеят дълго. Това е азбучна истина. Но в Асирия азбука още нямало, там познавали само сричковото писмо. Затова и решили в VІІ в. пр. Хр. да въздигнат град2, който за много поколения на Древния свят бил олицетворение на ужаса и възбудител на омраза и ненавист. Градът е бил столица на трима царе, от които първият – Сенахериб, превзел и разрушил Вавилон, вторият – Асархадон, покорил Египет, а третият – Ашурбанипал, унищожил Елам. В столицата на империята работили най-добрите майстори на релефи, храмове и школи подготвяли и обучавали религиозни дейци, административни кадри, учени. За това в Ниневия достигнали небивал разцвет изкуството и науката. Прославяйки военната мощ на Асирия и доблестта на нейните царе и пълководци, писарите съставяли чудесни литературни шедьоври, преписвали и подновявали текстовете на древността. Именно Ниневийската библиотека на Ашурбанипал била най-голямото и разнообразно книгохранилище на Древния свят (надминава я само прочутата Александрийска библиотека векове по-късно). Столицата не преживяла и едно столетие – паднала след героична съпротива в 612 г. пр. Хр. под ударите на съюзните сили на мидийци и вавилонци. Ужасната столица била прокълната от всички еврейски пророци, и така потънала в забрава, че я намерили и разкопали чак в средата на ХІХ век от нашата ера...

 

 

1МЕ – Божествени, свръхестествени сили, правила, заповеди, закони, даващи основата на цивилизацията. Те определят човешкото поведение, връзката между боговете и хората, социалните институции, религиозните обреди, традиции, обичаи.

2Градът възниква през ІІІ хил. пр. Хр. През VІІ в. пр. Хр. става столица на Асирийската империя.