istoria

 

 

Рим

Последните императори на Западната Римска империя

 

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

Стилихон

 

763px Stilico diptychСтилихон, от племето на вандалите, бил първият германец в Римската история, който фактически оглавил Западната Римска империя във време, когато за официален император се смятал Хонорий — млад, неопитен и неспособен за държавническа дейност човек.

Отначало Стилихон бил опекун, а впоследствие станал и роднина на Хонорий, тъй като се оженил за братовчедка му Серена.

Серена била християнка. В 394 г. тя активно участвала в разгрома на езическите култове в Рим. Историкът Зосим разказва, че нахлула в светилището на богинята Веста, смъкнала от статуята ѝ ценен накит и си го сложила. Заради това светотатство весталката (жрица на богинята Веста — б. а.) проклела Серена и цялото ѝ потомство (Ф. Грегоровиус. История на средновековния Рим [Грегоровиус, Ф. История города Рима в средние века. Т. I. СПб., 1902, с. 63]).

Прочети още...

Теодосий I Велики

 

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

498px RplicaMissoriumTeodosioMNARТеодосий, родом от Испания, бил добър пълководец и предано служил на империята, без да се домогва до висшата власт.

В 379 г., няколко месеца след смъртта на Валент, Грациан направил Теодосий август и му поверил управлението на източната част на империята.

Теодосий бил принуден да води много войни. Той успял да се споразумее с вождовете на готите и с тяхна помощ потушил многобройните вълнения по границите на империята. Теодосий подписал специален договор с готите, според който те били приети в римската армия, съставена по онова време предимно от варвари. Освен това той им разрешил да се заселят под управлението на племенните си вождове в северозападната част на Балканския полуостров. По този начин самите варвари започнали да пазят Римската империя от варвари. За императорите било изгодно да наемат на военна служба варвари, тъй като сред римляните имало много недоволни от вътрешното положение в държавата и пребиваването на подобни хора в армията криело редица опасности.

Прочети още...

Тетрархия

 

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

360px Tetrarchia

Прочети още...

Александър Север

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

255px Head from a Bronze Statue of the Roman Emperor Alexander SeverusАлексиан Басиан, братовчедът на Хелиогабал, като император се наричал Цезар Марк Аврелий Север Александър или Александър Север. Бил изцяло подчинен на баба си Меза и майка си Мамея, дори и когато получил властта.

Както разказва неговият биограф, Александър Север се ползвал с изключителното разположение на сената и на народа след убийството „на този негодник (Хелиогабал — б. а.), който не само че опетнил името на Антонините, но и покрил с безчестие цялата Римска държава“ (АЖА, Ал. Сев. II).

Александър Север отстранил напълно от делата всички съучастници на Хелиогабал, провел генерална „чистка“ в сената, сред конниците, свитата и прислугата си, като съкратил броя им до минимум. Евнусите изключил напълно от прислугата си и им наредил да служат като роби при жена му. Новият император съчетавал в себе си нравствеността с голяма твърдост; затова преторианците го нарекли „Север“.

Бил отзивчив към хората и усърдно се занимавал с държавните дела. „Прокарал голям брой разумни закони, отнасящи се до народа и императорската хазна. Имал навика, ако ставало въпрос за закони или други важни работи, да се съветва само с учени и красноречиви хора; ако ставало въпрос за военни работи се допитвал до старите заслужили воини-ветерани, които познавали добре местностите, реда за водене на война, устройството на лагерите, а също така и до всички образовани хора, най-вече онези, които били запознати с историята: питал ги как постъпвали при подобни случаи предишните римски императори или вождовете на чуждите племена“ (АЖА, Ал. Сев. XVI).

Прочети още...

Хелиогабал

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

Elagabalo 203 o 204 222 d.C Musei capitolini Foto Giovanni DallOrto 15 08 2000След убийството на Каракала в борбата за власт се намесила Меза, родната сестра на Юлия Домна. Меза, която по заповед на възцарилия се след Каракала Макрин била пратена в изгнание в град Емес във Финикия, започнала с щедри подаръци да привлича легионерите на своя страна; в същото време разпространявала слухове, уж че Варий Авит Басиан, четиринадесетгодишният ѝ внук, в действителност е син на Каракала.

Варий Авит бил жрец на финикийския бог на слънцето Елагабал или Хелиогабал.

„Намирал се в цветуща възраст и бил един от най-красивите младежи на своето време. Когато свещенодействал и по варварски обичай танцувал пред олтарите под звуците на флейти и свирки, хората го наблюдавали с повече от обикновено любопитство, особено войниците, които знаели, че е от царски род, пък и красотата му привличала погледите на всички“ (Хер. V, 3).

Прочети още...

Каракала

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

Caracalla LouvreСептимий Басиан, по-големият син на Септимий Север, бил преименуван от баща си на Марк Аврелий Антонин; в историята влязъл под името Каракала по следната причина:

„Получил прозвището Каракала от името на спускащите се до петите дрехи, които раздавал на народа. По-рано нямало такива. Затова и до днес подобни каракали се наричат антониновски; те били широко разпространени сред простолюдието в Рим“ (АЖА, Кар. IX).

За Каракала и брат му Гета античните историци се отзовават по следния начин:

„В детството си Каракала се отличавал с мек нрав и приветливост. Но когато излязъл от детската възраст, станал затворен, мрачен и високомерен“ (АЖА, Кар. I—II).

„Гета бил красив младеж със суров характер, но далеч не безсъвестен; бил стиснат, занимавал се с изясняването на значението на думите, бил чревоугодник, обичал да си похапва и бил пристрастен към виното с различни подправки“ (АЖА, Гет. IV).

Прочети още...

Юлия Домна

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

348px JuliaDomnaЮлия Домна, родена във финикийския град Емеса (на сирийското крайбрежие — б. а.), била втората съпруга на Септимий Север.

Септимий Север се оженил за нея, когато още не бил император. Ето как станало това:

„Когато той овдовял и решил да се ожени повторно, започнал да разузнава хороскопите на девойките, бидейки сам изключително сведущ в астрологията. Когато разбрал, че в Сирия живее девойка, чийто хороскоп показва, че ще се омъжи за цар, положил всички усилия да се ожени за нея и с посредничеството на приятели успял да го направи“ (АЖА, Сев. III).

Юлия Домна, красива и образована жена, била запозната с философията и покровителствала интелектуалците, но не проявявала склонност към добродетел. Биографът на Септимий Север казва:

„В дома си Септимий Север не проявявал достатъчно бдителност и оставил при себе си жена си Юлия, която се прославила със своите любовни похождения и била съпричастна към заговора“ (АЖА, Сев. XVIII).

Прочети още...

Септимий Север

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

363px Septimius Severus Glyptothek Munich 357След убийството на Комод за император на Рим бил провъзгласен Пертинакс, човек на почтена възраст (минавал шестдесетте — б. а.) и ползващ се с добра репутация. Пертинакс сложил край на своеволията, съсипващи Рим, и обуздал преторианците, като им забранил да се занимават с грабежи и разбойничество.

На 28 март 193 г. освирепелите преторианци нахлули в двореца, убили Пертинакс, върнали се в преторианския си лагер и залостили вратите. След това войниците се изкачили на крепостния зид на лагера и започнали високо да огласяват, че „ще продадат императорската власт на този, който им брои най-много пари и със силата на оръжието ще го въведат безпрепятствено в императорския дворец“ (Хер. II, 6).

Това откровено заявление на преторианците стигнало до ушите на богаташа Дидий Юлиан, който прекъснал богатия си пир, отправил се незабавно към стените на преторианския лагер и встъпил в преговори. „Войниците спуснали стълба и го качили на крепостния зид; не искали да му отворят вратите, докато не разберат каква сума пари ще им бъде дадена“ (Хер. II, 6). Бързо се споразумели и Дидий Юлиан бил провъзгласен за император.

Прочети още...