istoria

 

 

Рим

Нерон

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

353px Nero Glyptothek Munich 321Нерон, съчетал в себе си жестокостта на звяра с нагло лицемерие, се престорил, че смъртта на майка му дълбоко го е наскърбила. Той пратил от свое име послание до римския сенат, в което я обвинявал в опит да завземе властта и в покушение срещу живота му, заявявайки, че тя сама била сложила край на съществуването си. Текстът на този позорен документ бил съчинен от самия Неронов наставник — Сенека.
Тацит казва:

„Като порицал косвено времената на Клавдий, Нерон стоварил вината за всички безобразия по време на неговото управление върху майка си, твърдейки, че смъртта ѝ била от полза за народа. Нещо повече, той разказал за трагичното произшествие на кораба, но никой, който имал поне капка ум в главата си не повярвал, че то било случайно, както и в това, че една жена, преживяла корабокрушение, би могла да изпрати при Нерон самотен убиец, който да преодолее въоръжените отреди и императорската флота? Ето защо вече не Нерон предизвиквал ропот — от него можели да се очакват всякакви престъпления — а този, който съчинил гореспоменатото послание и вложил в него подобни твърдения: Сенека“ (Тац. Ан. XIV, 11).

Прочети още...

Агрипина Младата

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

Rome Agrippina MinorАгрипина Младата била най-голямата дъщеря на Германик и Агрипина Старата.

На младини съдбата не била благосклонна към нея. Баща ѝ, майка ѝ и двамата ѝ по-големи братя станали жертва на престъпни интриги, а третият ѝ брат, императорът Калигула, отначало я направил своя любовница, а по-късно я пратил в изгнание на Понтийските острови. Клавдий, родният ѝ чичо, след като бил провъзгласен за император, я върнал в Рим, където Агрипина била принудена да търпи прищевките на Месалина.

Тиберий дал Агрипина Младата за жена на Гней Домиций Аенобарб, внук на Марк Антоний и Октавия Младата, за когото Светоний казва, че „целият му живот будел отвращение“ (Свет. Hep. 5); баща му Луций Домиций Аенобарб бил надменен, жесток и груб човек. Когато на Агрипина Младата ѝ се родил син и приятелите на съпруга ѝ го поздравявали „отговорил, че от него и Агрипина може да се роди само същество, достойно за презрение и опасно за обществото“ (Свет. Hep. 6). Този син бил Нерон, така че думите на баща му, който скоро след това починал, се оказали пророчески.

Прочети още...

Месалина

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Прочети още...

Клавдий I

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

451px Claudius Ny Carlsberg02Клавдий бил най-малкият син на Друз Стари и Антония Младата. В императорското семейство го смятали за малоумен. „Майка му Антония често казвала, че е изрод; че природата не го била завършила, само го била започнала; и ако обвинявала някого в слабоумие, казвала, че е по-глупав от сина ѝ Клавдий. Баба му Ливия Августа се отнасяла към него винаги с най-голямо презрение; говорела му съвсем рядко, давала му съвети със строги и кратки записки или чрез посредници. Сестра му Ливила, като чула, че един ден щял да стане император, пред всички на висок глас проклела тази толкова несправедлива и толкова недостойна за римския народ участ“ (Свет. Клавд. 2). Август смятал, че Клавдий е неспособен за държавническа дейност.

Но Клавдий бил достатъчно учен човек и понякога можел да се изразява ясно и смислено. Следвайки съвета на прочутия римски историк Тит Ливий, той започнал да пише римска история, още докато бил съвсем млад; написал една автобиография и няколко съчинения на латински; написал на гръцки история на етруските и на Картаген. Години наред Клавдий живял незабележимо в императорския дворец и бил изцяло отдаден на научните си занимания; дори и племенникът му, лудият Калигула, който се разправял безмилостно с роднините си, не го закачал.

Прочети още...

Калигула

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

351px Caligula MET 14.37Гай Юлий Цезар, наричан приживе Калигула и влязъл в историята под това име, бил третият син на Германик и Агрипина Старата. Той се родил в 12 г. и прекарал детството си във военните лагери, тъй като майка му постоянно придружавала съпруга си в походите. С цел да си извоюват популярност сред войниците, те обличали сина си във военни дрехи. Специално ушитите за него малки ботушки предизвиквали такова умиление сред войниците, че те галено го нарекли Калигула, което ще рече „ботушче“.

В 31 г., когато навършил 19 години и баща му отдавна бил мъртъв, а майка му и двамата му по-големи братя — в немилост, Калигула бил повикан от Тиберий на Капри.

„Там бил обект на множество интриги, но никога не се поддал на ония, които го подмамвали или насилвали да се оплаква от Тиберий; така изличил от паметта си съдбата на близките, като че ли с никого нищо не се било случило; а каквото трябвало сам да търпи, приемал с такова невероятно безразличие, така угодничел пред приближените му, че за него било съвсем справедливо казано: „Никой не е бил по-добър роб и по- лош господар.“ (Свет. Кал. 10).

Прочети още...

Агрипина Старата

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


Peter Paul Rubens Agrippina and Germanicus National Gallery of ArtАгрипина Старата, дъщерята на Агрипа и Юлия Старата, била единствената съпруга на Германик.

Тя се славела с целомъдрието си и хората я наричали украшение на родината, ненадминат образец на древната нравственост (Тац. Ан. III, 4).

Германик и Агрипина Старата имали девет деца, от тях оживели шест: Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар Калигула, Агрипина Младата, Друзила и Юлия Ливила.

По характер Агрипина Старата била силна и непреклонна, не умеела да се преструва, в гнева си била упорита и лесно избухвала. Тя винаги помнела високия си произход и това, че е внучка на Август. „Тя била лишена от женски слабости — никога не се задоволявала със скромна роля, жадно се стремяла към власт и била изцяло погълната от мъжки помисли“ (Тац. Ан. VI, 25).

Агрипина притежавала голяма смелост и решителност и постоянно придружавала мъжа си във военните походи.

Прочети още...

Германик

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


316px Bust Germanicus MassimoГерманик бил най-големият син на Друз Стари и Антония Младата. По нареждане на Октавиан Август в 4 г. той бил осиновен от чичо си Тиберий и започнал да се нарича Германик Цезар или Германик Юлий Цезар.

„Добре е известно, че Германик бил надарен както никой друг с всички телесни и душевни качества: необикновена красота и сила, забележителна дарба за красноречие и наука, изключителна доброта, невероятен стремеж и умение да печели разположението на хората и да заслужи любовта им. Често надвивал врага в ръкопашен бой. Продължил да произнася речи на Форума и след триумфа си. А между другите паметници на своите научни занимания оставил и комедии на гръцки. Тези негови достойнства били богато възнаградени: близките му така го уважавали и обичали, че Август след дълги колебания дали да го направи свой наследник, наредил на Тиберий да го осинови; бил такъв любимец на народа, че както предават мнозина, когато пристигал някъде или пък потеглял отнякъде, поради огромната тълпа посрещачи или изпращачи дори животът му бил понякога в опасност; а когато се връщал от Германия след потушаването на бунта, излезли да го посрещнат всички преториански кохорти, макар че било дадено нареждане само на две, и римските граждани без разлика на пол, възраст и съсловие се стекли чак до двадесетия пътен камък“ (Свет. Кал. 3-4).

Прочети още...

Антония Младата

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Прочети още...

Друз Стари

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Прочети още...

Друз Млади

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


264px Drusus minor M.A.N. Madrid 01Друз Цезар или Друз Юлий Цезар, влязъл в историята под името Друз Млади, бил единственият син на Тиберий и Випсания Агрипина, дъщерята на Агрипа.

Друз Млади съществено се отличавал по характер от баща си. Това бил един енергичен, наивен, отстъпчив и общителен младеж, голям любител на веселия живот.

„Лекомислието у този млад човек не предизвиквало осъдителни изказвания: нека по-добре да се забавлява, наблюдавайки денем градежа на постройките си и прекарвайки нощите си в пирове, отколкото да се отдръпне от всички и, лишен от всякакви развлечения, да изпадне в мрачно настроение и из главата му да се въртят лоши мисли“ (Тац. Ан. III, 37).

Общителен по характер, Друз наследил обаче жестокия нрав на баща си и съвсем не бил склонен към добродетел. „На гладиаторските игри, които давал от името на братовчед си Германик и от свое собствено, Друз Млади прекалено откровено се наслаждавал при вида на кръв; това ужасило хората и принудило Тиберий да го порицае“ (Тац. Ан. I, 76).

Прочети още...

Тиберий

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


360px Tiberius Veies Chiaramonti Inv1642Тиберий Клавдий Нерон, влязъл в историята под името Тиберий, най-големият син на Ливия от първия ѝ брак, е роден в 42 г. пр. н. е.; след осиновяването му от Август в 4 г. започнал да се нарича Тиберий Юлий Цезар; след провъзгласяването му за император официалното му име станало Тиберий Цезар Август.

Тиберий не бил глупав по природа, имал сдържан и прикрит характер. Както казва Дион Касий „това бил човек с много добри и с много лоши качества, и когато проявявал добрите, изглеждало, че у него няма нищо лошо — и обратното“ (Дион Кас. 58, 28).

Август си играел със съдбата на Тиберий със същата лекота, както и със съдбите на всички свои роднини. Като намислил да го ожени за дъщеря си Юлия, той не взел под внимание, че Тиберий бил много привързан към жена си Випсания Агрипина, от която имал син — Друз Млади — и която чакала второ дете.

Прочети още...