istoria

 

 

Рим

Ливия

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

258px Livia Drusila Paestum M.A.N. Madrid 01Ливия Друзила, жена красива и от знатен произход, станала трета съпруга на Октавиан, когато била деветнадесетгодишна (в 38 г. пр. н. е. — б. а.). От първия си брак имала син — Тиберий, а три месеца след сватбата ѝ с Октавиан се родил вторият ѝ син — Друз Стари, смятан официално за син на първия ѝ мъж. Двамата с Октавиан нямали деца.

Ливия била амбициозна, хитра и твърде активно се намесвала в държавните работи, въпреки че си придавала вид на добродетелна матрона, изцяло погълната от семейни грижи.

Тацит казва за нея следното:

„Светостта на домашното огнище пазела безупречно според обичаите на страната, но била по-приветлива, отколкото било прието за една жена по онова време; била страстно любеща майка, снизходителна съпруга и добра помощничка в хитроумните замисли на мъжа си и в притворството на сина си“ (Тац. Ан. V, 1).

Октавиан имал толкова високо мнение за нейния ум, че „разговорите по сериозни въпроси с отделни хора, та дори и с жена си Ливия, предварително написвал в бележника си, та да не говори неподготвен повече или по-малко от необходимото“ (Свет. Авг. 84).

Прочети още...

Агрипа Постум

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Прочети още...

Юлия Старата

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


Pavel Svedomskiy 010Юлия Старата е родена в 39 г. пр. н. е. и била единствената дъщеря на Октавиан Август и втората му жена Скрибония. В деня на раждането на дъщеря си Октавиан се развел със Скрибония и през януари 38 г. пр. н. е. се оженил за Ливия.

Юлия живяла в семейството на Октавиан и Ливия.

Октавиан, който винаги излагал на показ своята нравственост и скромност, много внимавал за възпитанието на дъщеря си, а след време — и за възпитанието на внуците си.

„Дъщеря си и внучките си възпитавал така, че можели дори да предат и тъкат; позволявал им да говорят или вършат само това, което може да се направи общо достояние и да се запише в дневниците на двора. Забранявал им да общуват с чужди хора дотолкова, че веднъж с писмо укорил в нескромност знатния красив младеж Луций Виниций, задето отишъл да поздрави дъщеря му в Бая“ (Свет. Авг. 64).

Октавиан бил сигурен, че Юлия ще се подчинява на волята му, както сестра му Октавия Младата. Когато Юлия била още съвсем малка, той вече се бил споразумял с Марк Антоний като дойде време да я даде за жена на неговия син от Фулвия. Но след разрива с Антоний Октавиан намислил да даде Юлия на Котизон, цар на племето гети, които населявали бреговете на Дунав; това се случило в средата на тридесетте години пр. н. е., когато Октавиан толкова се нуждаел от съюз с Котизон срещу илирийците, обитаващи източната част на Адриатика, че бил готов да се отплати на варварина с единствената си дъщеря.

Прочети още...

Агрипа

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


347px Agrippa altes MuseumМарк Випсаний Агрипа, човек с незнатен произход, бил близък приятел и верен съратник на Октавиан Август; те били почти връстници и дружбата им възникнала още в ранни години.

Агрипа бил талантлив пълководец и под неговото командване войските на Октавиан удържали почти всичките си победи. В 30 г. пр. н. е. Октавиан се сродил с Агрипа като му дал за жена племенницата си Марцела, дъщеря на Октавия.

В 29 г. пр. н. е., след края на гражданската война Октавиан се посъветвал с Агрипа и Меценат, дали да се откаже от властта си, или да я запази. Според Дион Касий в речта на Агрипа се съдържали следните думи:

„Не се учудвай, Цезаре, че ще те посъветвам да се откажеш от едновластието, въпреки че лично аз извлякох множество блага от него, докато то беше в ръцете ти.

Прочети още...

Октавия Младата

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


MANNapoli 6125 Octavia minore Sybil FarneseОктавия Младата била по-голямата сестра на Октавиан Август. Наричали я „Младата“ за разлика от доведената ѝ сестра Октавия Старата (римляните нямали лични женски имена — жените носели и името на рода, към който принадлежали; затова всички жени от рода на Октавиите се наричали Октавии, всички жени от рода на Юлиите — Юлии и т. н.; понякога името на жената могло да бъде образувано от третото име на нейния баща).

Октавиан Август се отнасял много добре към Октавия Младата, която според думите на Плутарх била „едно рядко същество“ (Плут. Ант. 31).

Октавия била не само красива, но и добродетелна. Тя самоотвержено се принесла в жертва на политиката и позволила на брат си да се разпорежда със съдбата ѝ.

И Юлий Цезар, и Октавиан разглеждали семейния живот като част от политиката и принуждавали близките си да го жертват в нейно име.

Октавия била женена за Гай Клавдий Марцел, от когото имала две дъщери и син (Марцела Старата, Марцела Младата и Марцел).

В 54 г. пр. н. е., когато внезапно починала Юлия, дъщеря на  Юлий Цезар и съпруга на Гней Помпей, Цезар, готов на всичко, за да запази родството си с Помпей, започнал да му предлага за жена Октавия, макар че тя била женена (Свет. Юл. 27).

Прочети още...

Октавиан Август

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

512px Statue AugustusГай Октавий се е родил на 23 септември 63 г. пр. н. е. в Рим. Загубил рано баща си решаваща роля в живота му изиграло родството с Юлий Цезар, който му се падал правуйчо (Гай Октавий бил внук на сестрата на Цезар).

Октавий получил добро възпитание. Майка му Атия следяла действията на сина си, дори когато станал пълнолетен и облякъл официално мъжка тога — обичайното облекло на римския гражданин.

Водел трезвен и умерен начин на живот. За неговата младост Николай Дамаски казва: „Макар по закон да се числял към възрастните мъже, майка му не му давала да ходи навън на места, различни от тези, където ходел като дете. Принуждавала го да води предишния си начин на живот и да спи в старата си стая. Само по закон той бил мъж, във всичко друго си останал с правата на дете“ (Ник. Дам. 114, IV (8).

Юлий Цезар, който нямал законни синове и бил загубил единствената си дъщеря, се отнасял добре към своя племенник, отличаващ се не само с примерно поведение, но и със съобразителност. Когато тръгнал на война срещу синовете на Помпей, Цезар го взел със себе си в Испания, а после го изпратил в Аполония Илирийска (град на източното крайбрежие на Адриатическо море — б. а.), за да подготви похода срещу даките и партите.

Прочети още...

Този бог на име Юлий Цезар

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 


384px Caesar Altes Museum BerlinРим е република, претендираща, че е демократична. За кратко време се превръща във велика сила, която обхваща голяма част от света. През шестдесетте години преди новата ера Италия, Сардиния, Сицилия, Корсика, Илирия, Македония, Гърция, Испания, Мала Азия и голяма част от Северна Африка са римски владения.

Обратната страна на медала обаче е, че докато римските легиони разширяват границите, в страната се появяват пукнатини в държавното устройство. Това, което е добро за малките гръцки държави, не е достатъчно за световната империя. В общественото управление се разрастват бюрокрацията и корупцията. Кризите една след друга разтърсват голямата империя.

Появява се Цезар.

Триумвиратът е правителство от трима. Помпей, Крас и Цезар сключват съюз на принципа, че не ще се предприема нищо, което един от тримата не одобрява. Честна игра, но ако се играе по договорените правила.

Прочети още...

Пирати застрашават световната мощ на Рим

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

D473 birme romaine Liv2 ch10Пълното покоряване на Гърция от Рим във II столетие преди нашата ера донесло края на гръцкото мореплаване. Римското господство по море се ограничило отначало само върху част от Средиземноморието. Другата, по-голяма част се владеела от Картаген, финикийско поселище на африканския бряг. Едва след разрушаването на Картаген (146 г. пр.н.е.) в Пуническите войни Рим изцяло поел картагено-гръцката морска хегемония.

От Рим изхождали трайни морски пътища за превоз на стоки, оръжия, граждани и войници към всички крайбрежни провинции на империята. Без някакъв що-годе значителен собствен износ Рим изтръгвал от подчинените народи данъци и ги разпращал за изхранване на населението си и за задоволяване на жаждата за лукс на робовладелците. Данъците обхващали най-различни неща: хранителни продукти, съхранявани най-често в амфори, зърнени храни, дървен материал, добитък, луксозни стоки като скъпоценни камъни, бисери, злато, слонова кост, подправки и, разбира се, роби, и пак роби. Римските аристократи нареждали дори да се разглобяват гръцки вили и египетски обелиски и камък по камък да се транспортират в Рим.

Прочети още...