istoria

 

 

Юлия Старата

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


Pavel Svedomskiy 010Юлия Старата е родена в 39 г. пр. н. е. и била единствената дъщеря на Октавиан Август и втората му жена Скрибония. В деня на раждането на дъщеря си Октавиан се развел със Скрибония и през януари 38 г. пр. н. е. се оженил за Ливия.

Юлия живяла в семейството на Октавиан и Ливия.

Октавиан, който винаги излагал на показ своята нравственост и скромност, много внимавал за възпитанието на дъщеря си, а след време — и за възпитанието на внуците си.

„Дъщеря си и внучките си възпитавал така, че можели дори да предат и тъкат; позволявал им да говорят или вършат само това, което може да се направи общо достояние и да се запише в дневниците на двора. Забранявал им да общуват с чужди хора дотолкова, че веднъж с писмо укорил в нескромност знатния красив младеж Луций Виниций, задето отишъл да поздрави дъщеря му в Бая“ (Свет. Авг. 64).

Октавиан бил сигурен, че Юлия ще се подчинява на волята му, както сестра му Октавия Младата. Когато Юлия била още съвсем малка, той вече се бил споразумял с Марк Антоний като дойде време да я даде за жена на неговия син от Фулвия. Но след разрива с Антоний Октавиан намислил да даде Юлия на Котизон, цар на племето гети, които населявали бреговете на Дунав; това се случило в средата на тридесетте години пр. н. е., когато Октавиан толкова се нуждаел от съюз с Котизон срещу илирийците, обитаващи източната част на Адриатика, че бил готов да се отплати на варварина с единствената си дъщеря.

На четиринадесетгодишна възраст Юлия била дадена за жена на своя братовчед — осемнадесетгодишния Марцел, син на Октавия. Шестнадесетгодишна овдовяла.

Когато навършила осемнадесет години, я омъжили за Агрипа, който по онова време прехвърлял четиридесетте. Брачният им живот продължил девет години, през които тя му родила пет деца: Гай, Луций, Юлия Младата, Агрипина Старата, Агрипа Постум.

Октавиан искал дъщеря му да бъде копие на добродетелната Октавия, но Юлия не пожелала да блести с нравственост и самоотверженост. Агрипа бил още жив, когато тя станала любовница на Семпроний Гракх „човек знатен, надарен с пъргав ум и остър език“ (Тац. Ан. I, 53). Юлия обърнала особено внимание на своя доведен брат Тиберий, сина на Ливия от първия ѝ мъж; много искала да го прелъсти, но претърпяла неуспех (Свет. Тиб. 7).

В 12 г. пр. н. е. Агрипа починал.

Октавиан Август дълго търсел подходящ съпруг за Юлия и в крайна сметка дал съгласието си за женитбата ѝ с Тиберий, комуто предварително наредил да се разведе с Випсания Агрипа, дъщеря на Агрипа от първия му брак.

Въпреки че Юлия се опитвала навремето да спечели любовта на Тиберий, техният брак не бил щастлив. Тиберий много обичал предишната си жена и намразил Юлия, а тя му отвръщала със същото. Юлия отново се събрала с Гракх. „Упоритият любовник разпалвал капризния ѝ нрав и ненавистта ѝ към съпруга; говорело се, че писмото с нападки срещу Тиберий, което Юлия написала на баща си Август, било съчинено от Гракх“ (Тац. Ан. I, 53). Тя започнала да презира Тиберий като му натяквала за неговия незнатен произход.

В 6 г. пр. н. е. Тиберий, който вече не бил в състояние да понася установилите се помежду им отношения, напуснал Рим и заминал на остров Родос (в Егейско море — б. а.).

След бягството на мъжа ѝ личният живот на Юлия придобил откровено скандален характер, което до голяма степен накърнявало авторитета на Октавиан.

Във 2 г. пр. н. е. търпението на Октавиан се изчерпало и той стоварил с цялата му тежест създадения от него закон за прелюбодеянието върху собствената си дъщеря. Със силата на властта си Август разтрогнал брака между Тиберий и Юлия и я пратил в изгнание на остров Пандатерия в Тиренско море.

„След пращането на Юлия в изгнание ѝ забранил да пие вино и я лишил от всякакъв разкош; не разрешавал никой, нито свободен, нито роб, да я посещава без негово разрешение, и то след като бъде осведомен на каква възраст е, какви са ръстът и външният му вид, та дори какви знаци и белези има по тялото. Едва след пет години я преместил от острова на континента (в Регий, дн. Реджо на Месинския пролив — б. а.) при малко по-леки условия. Но било напълно невъзможно да се измоли от него връщането ѝ. В отговор на честите молби и упорити настоявания на народа пожелал на цялото събрание такива дъщери и жени“ (Свет. Авг. 65).

Въпреки разправата с дъщеря си, Август запазил доброто си отношение към нейните деца и свои внуци. Още в 17 г. пр. н. е. той осиновил двете ѝ най-големи момчета като ги нарекъл Гай Цезар и Луций Цезар и възлагал големи надежди на тях като на свои законни наследници. Но съдбата не била благосклонна към Август: Гай Цезар умрял във 2 г., а Луций Цезар — в 4 г. Затова същата година Август осиновил още две момчета: Агрипа Постум, най-малкия син на Юлия и Агрипа и Тиберий, по-големия син на жена си Ливия и бивш съпруг на Юлия.

По ирония на съдбата Юлия Младата, дъщеря на Юлия Старата и Агрипа, наследила нрава и поведението на майка си и изцяло повторила нерадостната ѝ участ. След като се опозорила с любовна връзка, тя била пратена в изгнание от Август в 8 г. на остров Тример (дн. Тремити — б. а.) в Адриатическо море; Август заповядал да разрушат до основи великолепния ѝ дворец в Рим, а от детето, което родила в изгнание, се отказал.

Август умрял в 14 г. В завещанието си той забранил прахът на Юлия Старата и Юлия Младата да бъде погребан в неговия мавзолей.

Тиберий, бившият мъж на Юлия Старата, наследил властта на Август и положил всички усилия да направи изгнанието ѝ по-тежко. Юлия Старата умряла в същата година, а Юлия Младата — в 28 г..