istoria

 

 

Друз Млади

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


264px Drusus minor M.A.N. Madrid 01Друз Цезар или Друз Юлий Цезар, влязъл в историята под името Друз Млади, бил единственият син на Тиберий и Випсания Агрипина, дъщерята на Агрипа.

Друз Млади съществено се отличавал по характер от баща си. Това бил един енергичен, наивен, отстъпчив и общителен младеж, голям любител на веселия живот.

„Лекомислието у този млад човек не предизвиквало осъдителни изказвания: нека по-добре да се забавлява, наблюдавайки денем градежа на постройките си и прекарвайки нощите си в пирове, отколкото да се отдръпне от всички и, лишен от всякакви развлечения, да изпадне в мрачно настроение и из главата му да се въртят лоши мисли“ (Тац. Ан. III, 37).

Общителен по характер, Друз наследил обаче жестокия нрав на баща си и съвсем не бил склонен към добродетел. „На гладиаторските игри, които давал от името на братовчед си Германик и от свое собствено, Друз Млади прекалено откровено се наслаждавал при вида на кръв; това ужасило хората и принудило Тиберий да го порицае“ (Тац. Ан. I, 76).

Тиберий искал да привлече сина си към държавническа и военна дейност, но той бързо станал жертва на могъщия Сеян, преториански префект.
Сеян бил една от най-зловещите фигури, каквито често се срещали в епохата на императорския Рим. Тацит казва за него следното:

„Обикновено непроницаем за обкръжаващите го, Тиберий захвърлял своята потайност и бдителност единствено пред Сеян. Последният постигнал това не толкова поради присъщото му хитроумие (след време той бил победен от същото оръжие — б. а.), колкото вследствие гнева на боговете, стоварил се върху Римската държава, за която и издигането, и падането на Сеян били еднакво съдбоносни.

Тялото му било издръжливо на труд и лишения, душата — дръзновена; делата си криел от всички, а в хората търсел само лошото; наред с ласкателството в него съжителствала и надменността; отвън — престорено скромен, отвътре — разпалван от жажда за власт, която понякога го подтиквала към щедрост и разкош, но по-често към усърдие и настойчивост — качества не по-малко вредоносни, в случай че се използват за придобиване на еднолична власт.

Сеян увеличил в значителна степен влиянието, което имал преторианският префект, като събрал разпръснатите из целия Рим кохорти в един общ лагер, за да могат, от една страна, да бъдат винаги на разположение, а, от друга — виждайки големия си брой, да се изпълнят с увереност в собствената си мощ, а у останалите да вдъхват страх.

Сеян започнал малко по малко да си спечелва доверието на войниците като ги посещавал и се обръщал към тях по име; наред с това той започнал самоволно да назначава командирите. В стремежа си да намери служби на своите клиенти в Рим и в провинциите, оказвал натиск и върху сенаторите.

Но голямото семейство на Тиберий — синът му, който бил в разцвета на силите си, както и големите му внуци, представлявало пречка по пътя на Сеян; да ги нападне всичките наведнъж било опасно; неговата коварна пресметливост му подсказвала, че престъпленията трябва да бъдат отделени едно от друго с известен промеждутък от време.

Затова Сеян предпочел да действа с по-тайни средства и започнал от Друз Млади, към когото таял стара омраза. Друз, който поради избухливия си нрав не понасял никакви съперници, в разгара на случайно възникнал между него и Сеян спор, вдигнал ръка срещу последния; Сеян не отстъпил и той го ударил по лицето.

Обмисляйки откъде да започне най-напред, Сеян решил, че ще е най-добре да се завърти около Ливия Ливила, жената на Друз, която навремето не била хубава, но с годините се превърнала в голяма хубавица.

Като се престорил, че е пламнал от страст към нея, Сеян я склонил да извърши прелюбодеяние и ѝ внушил мисълта да убият Друз, за да могат после да се оженят и да управляват заедно“ (Тац. Ан. IV, 1 — 3).

С помощта на Ливия Ливила и нейния домашен лекар, Сеян успял да умъртви Друз с бавнодействаща отрова. Друз умрял в 23 г.

В 31 г. престъплението се разкрило. Следствието водел самият Тиберий, проявявайки при това крайна жестокост. С живота си заплатили не само Сеян и Ливия Ливила, но и много други хора, в една или друга степен съпричастни към престъплението.

Статуите на Сеян, който се радвал на голяма популярност в Рим, били разбити на парчета и претопени; за това споменава и Ювенал:

Властта, у хората будеща завист, нерядко някои
сваля; погубва ги списъкът с почести, пространен и славен.
Статуи падат подир въжето, което ги тегли,
нечия колесница безмилостно брадвата цепи на части
и случва се конете невинни да си счупят краката.
Лумнаха огньовете и ето — мехове издуват бузи;
на кумира народен топи се главата — Сеян многомощен
гърми и трещи; от лицето, което бе второ в света,
днес канчета правят и тенджери, подноси, легени.

(Ювенал. Сатири. Според руския превод на Д. Недович и Ф. Петровски [Ювенал. Сатири, X, 56 — 64. Пер. Д. Недовича и Ф. Петровского]).

Тиберий Гемел, синът на Друз Млади и Ливия Ливила, бил убит в 37 г. по заповед на Калигула, който след смъртта на Тиберий станал император.