istoria

 

 

Месалина

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков


Валерия Месалина, правнучка на Октавия Младата, била третата съпруга на Клавдий и имала от него две деца: Октавия и Британик.

Месалина се отличавала с такова развратно поведение, че името ѝ станало нарицателно. След като се преситила от императорския начин на живот, тя започнала да изпитва непреодолимо влечение към най-мръсните свърталища на Рим, към неговото „дъно“, за което споменава Ювенал в своите стихове:

Погледни богоравните; сега ще разкажа какво случи се
с Клавдий: тъкмо сън го налегне, жена му, избрала
простата черга пред мекото ложе в двореца, грабва
два плаща с качулки и със свойта вярна слугиня в нощта
напуска блудната Августа спящия мъж;
под руси къдрици скрила кичури черни, бърза
тя в душния лупанар, облицован с тъкани вехти,
и в празната стаичка влиза...
На всеки ласки дарява и за труда си иска награда.

(Ювенал. Сатири, според руския превод на Д. Недович и Ф. Петровски [Ювенал. Сатири, VI, 115-122, 125. Пер. Д. Недовича и Ф. Петровского])

Тази разюзданост и порочност довели Месалина до трагичен край, за който разказва Тацит:

„Тя пламнала от такава необуздана страст към Гай Силий, един от най-красивите младежи в Рим, че успяла да разтрогне брака му със знатната римлянка Юния Силана и да го обсеби изцяло. Силий си давал сметка, колко престъпна и изпълнена с опасности е подобна връзка, но да отблъснеш Месалина било равносилно на смърт, докато продължаването на връзката оставяло някакви надежди, че всичко ще може да се запази в  тайна. В същото време го привличали откриващите се пред  него широки възможности и той решил да не мисли за бъдещето, а да се наслаждава на настоящето. Вместо да се крие, Месалина посещавала дома му в обкръжението на многобройна свита, следвала го навсякъде по петите, обсипвайки го щедро с почести и пари; стигнало се дотам, че в дома на любовника ѝ можели да се видят роби на императора, негови либертини и дори вещи от двореца, сякаш върховната власт била преминала вече в ръцете на Силий.

В същото време Клавдий, който бил в пълно неведение относно семейните си работи, изпълнявал цензорските си задължения и със строги укази осъдил разпуснатостта на театралната тълпа и на някои знатни жени.

354px MessalinaНа Месалина в крайна сметка ѝ омръзнала лекотата, с която извършвала прелюбодеянията и започнала да търси нови, неизпитани наслади, но Силий, пришпорван от съдбоносно безразсъдство или защото бил решил, че единственото спасение от надвисналите опасности са самите опасности, започнал да я уговаря да сложат край на притворството — положението им не било такова, че да чакат Клавдий да умре; благоразумието нямало да навреди на невинните, но явните безчинства можели да намерят опора единствено в дръзките действия. Техните съучастници се страхували от същото. Силиий сега не бил женен, нямал деца и бил готов да встъпи в брак с нея и да осинови Британик. Ако изпреварят добрия и наглед безобиден, но страшен в гнева си Клавдий, Месалина ще запази предишното си могъщество, но ще добави към него и сигурност. Първоначално Месалина се отнесла към тези думи без особен ентусиазъм, не от любов към мъжа си, а опасявайки се да не би Силий, веднъж взел властта, да охладнее към нея и да не оцени истинската стойност на злодеянието, което одобрявал при предишните обстоятелства. Но мисълта за брак все пак я привличала със своята безкрайна наглост, в която намират последната си наслада хората, изгубили всичко останало. И така, едва дочакала заминаването на Клавдий за Остия, където той трябвало да извърши жертвоприношение, Месалина устроила сватбено тържество.

Знам, че изглежда невероятно, че в един град, където всичко се знае и нищо не може да бъде скрито, се е намерил сред смъртните човек, толкова дързък и лекомислен, при това — избран за консул за следващата година, който в предварително уговорен ден да се срещне с жената на императора и да доведе със себе си свидетели при подписването на брачния договор; че тя е слушала думите на хората, извършващи сватбения обряд, че си е слагала сватбено покривало, че е принасяла жертви пред олтарите на боговете, че двамата са възлагали пред пируващите, че е имало прегръдки, целувки, и че най-накрая са прекарали нощта в съпружески волности. Но аз не съм измислил нищо, само и само да поразя нечие въображение, а предавам единствено това, което са чували и записвали старите автори.

Императорският двор бил обзет от тревога и тези, които имали влияние и се страхували от държавен преврат, започнали съвсем открито, а не както преди — в разговори на четири очи, да изразяват своето недоволство; докато прочутият актьор Мнестер осквернявал императорското ложе — това, разбира се, било срамно, но не съдържало в себе си угрозата от съдбоносни последствия, а сега мястото му било заето от един знатен млад човек, комуто прекрасната външност, силата на духа и предстоящото консулство вдъхвали надежди за най-дръзки замисли, защото никой не се съмнявал, какво ще последва след подобно бракосъчетание. Когато си спомняли за безволието на Клавдий, за влиянието, което жена му имала над него и за смъртните наказания, извършвани по нейно настояване, в душите им несъмнено се прокрадвал страх; от друга страна обаче податливият характер на императора давал основания да се разчита, че ако се повдигнат подобни тежки обвинения срещу Месалина, те ще надделеят и тя ще бъде погубена без съд и присъда; ако пък въпреки всичко ѝ бъде дадена възможност да се оправдае — а това било най-опасното — трябвало да се направи така, че Клавдий да остане глух към признанията ѝ.

Отначало либертините Калист, Нарцис и Палант, ползващи се по онова време с изключителното благоволение на императора, замисляли чрез анонимни заплахи да откъснат Месалина от любовника ѝ Силий и да се ограничат единствено с това като премълчат за всичко останало. Но опасявайки се, в крайна сметка да не навлекат върху самите себе си гибел, те се отказали от замисъла си, Палант — от страх, Калист — защото опитът, който натрупал по времето на Калигула, показвал, че ако искаш да запазиш могъществото си, е по-добре да прибягваш до внимателни, нежели решителни действия; единствено Нарцис не се отказал от намерението да разобличи Месалина, но взел решение да не ѝ казва нито дума, както за предстоящото ѝ обвиняване, така и за наличието на обвинител“ (Тац. Ан. XI, 12, 13, 26-29).

С посредничеството на трети лица на Клавдий било съобщено за нечуваната дързост на Месалина и въпреки, че той поради колебливия си характер не казал нито „да“, нито „не“, самият Нарцис, благодарение на властта, с която разполагал, заповядал да убият Месалина; Гай Силий и лицата, съпричастни към това дело, също били убити.

„На пируващия Клавдий съобщили за смъртта на Месалина като премълчали дали тя е била насилствена или доброволна. А той, без да попита за това, поискал чаша вино и с нищо не нарушил обикновения ритуал по време на пира. И в следващите дни Клавдий не проявил ни най-малки признаци било на радост, било на гняв, било на скръб или на каквото и да било друго душевно вълнение, както при вида на ликуващите обвинители, така и при вида на сломените от мъка деца.

Сенатът помогнал на Клавдий да забрави Месалина, като постановил да се изземат статуите ѝ от всички обществени места и частни домове. Нарцис бил награден с квесторски отличия — твърде незначителна награда в сравнение с надеждите му — защото с това си дело надминал по заслуги Палант и Калист.

Да, подбудите му били честни, но довели до най-лоши последствия“ (Тац. Ан. XI, 38).