Рим

Домициан I

Посещения: 566

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

320px Bust Domitian Musei Capitolini MC1156След смъртта на Тит властта преминала към по-малкия му брат Тит Флавий Домициан, който не наследил нито ума, нито добродетелите на своя баща и на по-големия си брат.

Подражавайки на баща си и брат си, той устройвал парични раздавания и бляскави зрелища, разгърнал широко строителство и се опитвал да води завоевателна политика.

По времето на Домициан римските войски за пръв път в историята си достигнали бреговете на Каспийско море в района на Баку; паметник на тяхното пребиваване там е един латински надпис (най-източният от досега известните на науката надписи — б. а.), издълбан в скала в подножието на планината Беюк-Даш в Кобистан: „По време на управлението на император Домициан Цезар Август Германик Луций Юлий Максим, центурион от Дванадесети Мълниеносен легион“ (ЛЕ, 277—288).

Разностранната дейност на Домициан изисквала големи разходи, но за да можел да ги покрие той трябвало да притежава изобретателността на Веспасиан и здравомислието на Тит.

„След като изчерпал средствата си за строежи, игри и увеличение на войнишките заплати, опитал все пак да съкрати поне военните разходи, намалявайки броя на войниците; но си дал сметка, че така само се излага на варварски нападения и пак не излиза от финансови затруднения; и затова най-безскрупулно започнал да плячкосва по всякакъв начин. Заграбвал имуществата на живи и мъртви, независимо какви били обвинителят и обвинението: достатъчно било да се намекне, че еди-кой си е сторил или казал нещо срещу принцепса“ (Свет. Дом. 12).

Управлението на Домициан се изродило в необуздан терор. Както по времето на Тиберий и другите деспоти, така и сега, вълна от нови процеси за обида на величието заляла римляните и мнозина намерили смъртта си в бесния ѝ прилив.

Домициан захвърлил републиканската външност на принципата, започнал открито да се нарича господар и бог и се превърнал в преследвач и палач на всички порядъчни хора (Свет. Дом. 13; Плин. Пан. 90).

Плиний Млади казва за Домициан следното:

„Целият му вид вдъхвал страх: високомерие на челото, гняв във взора, женоподобна слабост в тялото, в лицето безсрамие, прикрито под гъста руменина. Никой не се осмелявал да се доближи до него, да го заговори, тъй като той вечно търсел уединение в закътани места и никога не излизал от самотата си, без да създаде около себе си празнота“ (Плин. Пан. 48).

„Домициан, изолиран от всякакви звуци и предпазен от всякакви сътресения, напълно неподвижен, се носел върху кораб, привързан здраво към друг плавателен съд, и изглеждало така, сякаш возели някаква изкупителна жертва. Позорно зрелище било това — императорът на римския народ да бъде теглен от друг кораб и да се подчинява на друг кормчия, сякаш бил пленен от неприятели“ (Плин. Пан. 82).

Повече от четиринадесет години продължило жестокото управление на Домициан. Най-накрая той бил убит на 18 септември 96 г. на четиридесет и пет годишна възраст.

„Народът приел смъртта му с безразличие, но войниците — с най-голямо негодувание: веднага поискали да бъде наречен божествен, били готови и да мъстят за него, но нямали водачи; не след дълго все пак постигнали това, понеже упорито настоявали убийците да бъдат наказани. Сенаторите, напротив, така се зарадвали, че веднага се стекли в курията и започнали невъздържано да викат и хулят мъртвия с най-злъчни подигравки; заповядали да донесат стълби и пред тях да свалят всичките му статуи и щитове и да ги разбият в земята; а накрая решили да бъдат изличени всички надписи с името му и да бъде премахнат всякакъв спомен за него“ (Свет. Дом. 23).

Династията на Флавиите прекратила своето съществуване.

Като епилог към този период от развитието на императорския Рим могат да послужат лаконичните стихове на Марциал:

Флавиев роде, що за позор ти донесе твоят трети наследник! Зарад него да не бяха се раждали и първите двама.

(Марциал. Епиграми. Книга на зрелищата, според руския превод на Ф. А. Петровски [Марциал. Зпиграммы. Книга зрелищ, 33, пер. Ф. А. Петровското]).