istoria

 

 

Хелиогабал

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

Elagabalo 203 o 204 222 d.C Musei capitolini Foto Giovanni DallOrto 15 08 2000След убийството на Каракала в борбата за власт се намесила Меза, родната сестра на Юлия Домна. Меза, която по заповед на възцарилия се след Каракала Макрин била пратена в изгнание в град Емес във Финикия, започнала с щедри подаръци да привлича легионерите на своя страна; в същото време разпространявала слухове, уж че Варий Авит Басиан, четиринадесетгодишният ѝ внук, в действителност е син на Каракала.

Варий Авит бил жрец на финикийския бог на слънцето Елагабал или Хелиогабал.

„Намирал се в цветуща възраст и бил един от най-красивите младежи на своето време. Когато свещенодействал и по варварски обичай танцувал пред олтарите под звуците на флейти и свирки, хората го наблюдавали с повече от обикновено любопитство, особено войниците, които знаели, че е от царски род, пък и красотата му привличала погледите на всички“ (Хер. V, 3).

Благодарение старанията на Меза на 16 май 218 г. Варий Авит бил провъзгласен за император под името Цезар Марк Аврелий Антонин Август (в историята влязъл под името Хелиогабал или Елагабал — б. а.). Неговите привърженици и войските на Макрин се срещнали на границата между Сирия и Финикия; Макрин избягал от бойното поле и бил убит.

Хелиогабал „бил млад, несведущ в делата и необразован“ (Хер. V, 5), затова баба му Меза, която нямала търпение да се завърне в императорския дворец в Рим, поела юздите на управлението в свои ръце.

„Хелиогабал тръгнал от Сирия и пристигнал в Никомедия (град в Мала Азия — б. а.), където останал да зимува. Там веднага се отдал на необуздани действия; танцувал в екстаз, изпълнявайки ритуалите на родния култ към бога на слънцето, обличал се в най-пищни одежди, позлатени пурпурни тъкани, целият бил в огърлици и гривни, дори си сложил корона във формата на тиара, изработена от злато и обсипана със скъпоценни камъни. Към всяка римска и гръцка дреха изпитвал презрение; казвал, че била направена от евтина тъкан, от вълна. Това силно огорчавало Меза; тя настойчиво се опитвала да го придума да се преоблече в римски дрехи, щом се готви да встъпи в Рим и да влезе в сената“ (Хер. V, 5). Но упоритият хлапак твърдо решил да принуди гордите римляни да се примирят с варварските дрехи на новия си император. Затова изпратил в Рим свой огромен портрет, като наредил да го поставят на видно място, така че когато най-накрая младият варварин-император пристигнал в града никой не се учудил на външността му (Хер. V, 5).

В Рим варваринът-император издигнал храм на любимия си бог на слънцето и всяка сутрин извършвал помпозни свещенодействия като принасял в жертва огромен брой животни и правел щедри възлияния от амфори, пълни с превъзходно старо вино. Както във Финикия, така и тук той продължавал да танцува пред олтарите под звуците на музика, заедно с него танцували финикийските му съплеменнички, а почтените римски сенатори и конници се разполагали в кръг като зрители в театър; някои от тях били привличани към церемонията в качеството на слуги и ги обличали във финикийски дрехи.

„Макар и да изглеждало, че императорът посвещава цялото си време на свещенодействия и танци, той все пак успявал да наказва със смърт голям брой знатни и богати хора, за които му донасяли, че не го одобряват и му се подиграват“ (Хер. V, 6).

„Искал римляните да почитат само един бог — Хелиогабал. Освен това казвал, че в Рим трябва да се пренесат религиозните обреди на юдеите и самаряните, както и християнските богослужения, за да могат жреците на Хелиогабал да държат в ръцете си тайните на всички култове“ (АЖА, Хел. III).

„Хелиогабал принасял и човешки жертви като избирал за тази цел знатни и красиви момчета от цяла Италия“ (АЖА, Хел. VIII).

„Смисълът на живота му бил да измисля все нови и нови наслаждения. Постилал с рози трапезариите, ложетата, портиците и се разхождал по тях. Не се съгласявал да възлегне на ложето, ако не било покрито със заешки кожи или с пух от яребици. Често се хранел с камилски пети, петльови гребени, езици от пауни и славеи. В своите трапезарии, снабдени с подвижни тавани, обсипвал с такова количество теменужки и други цветя приятелите си безделници, че тези, които не успявали да се измъкнат навреме, се задушавали и издъхвали. Казват, че представил в цирка зрелище на морско сражение в канали, напълнени с вино. Носел туника, цялата извезана със злато, носел пурпурна туника, носел и персийска туника, обсипана със скъпоценни камъни, като казвал, че се превива под бремето на наслажденията“ (АЖА, Хел. XIX—XXIII). „Обикновено с дневните работи се занимавал нощем, а с нощните —денем, считайки това за израз на луксозен живот; събуждал се и започвал да приема поздравления късно вечерта, а лягал да спи на сутринта. Почти всеки ден подарявал по нещо на приятелите си и рядко оставял някого без подарък; изключение правели честните хора, които смятал за безвъзвратно загубени“ (АЖА, Хел. XXVIII).

1024px The Roses of Heliogabalus

Меза, която виждала фантастичните безумства и откровената глупост на своя внук император (отгоре на това бил и безобразно развратен — б, а.), го склонила да вземе за съуправител братовчед си Алексиан. По нейно настояване Хелиогабал го осиновил и променил името му на Александър; римският сенат постановил шестнадесетгодишният Хелиогабал да се смята за баща на единадесетгодишния Александър (Хер, V, 7).

„Когато Александър бил провъзгласен за цезар, Хелиогабал пожелал да го приобщи към своите занимания — да танцува, да води хороводите и да участва в изпълнението на жреческите задължения със съответните дрехи и действия. Но Мамея, майката на Александър, отклонявала своя син от срамните и неприлични за един император занимания; тайно канела учители по различни науки, карала сина си да изучава разумни предмети, да се занимава с физически упражнения, подобаващи на един мъж — накратко, възпитавала го по гръко-римски образец. Хелиогабал много се сърдел заради това и се разкайвал, че осиновил Александър и поделил властта с него. Прогонил всички негови учители от императорския дворец, а някои от тях, най-прочутите, наказал със смърт или пратил в изгнание, предявявайки им най-смехотворни обвинения, уж че развращавали осиновения му син, като не му позволявали да участва в хороводите и в религиозните изстъпления, а го вразумявали и го учели на неща, подобаващи на един мъж.

Хелиогабал изпаднал в такова безумие, че назначил всички актьори на висши държавни постове; за преториански префект назначил някакъв човек, който на младини бил танцьор и излизал пред римската публика; по същия начин издигнал и друг човек от сцената, като му поверил възпитанието на младежта — да следи за спазването на добрите нрави и да проверява всички, встъпващи в лоното на сената или в съсловието на конниците. Най-важните дела на империята поверил на ездачи, комици и мимове. А на своите роби и либертини, в зависимост от срамните им дела, предоставил управлението на провинциите и им връчил проконсулска власт“ (Хер. V, 7).

„Поради това, че във вакхическото си изстъпление нагло и безумно потъпкал всичко, което в Рим смятали достойно за уважение, хората и особено преторианците, започнали да изпитват към него гняв и да го ненавиждат; лицето му, начервено повече, отколкото подобава дори на една жена, будело отвращение у римляните, същото чувство ги обземало, когато го виждали накичен от главата до петите със златни огърлици, облечен в пъстри дрехи и танцуващ пред очите на целия Рим“ (Хер. V, 8).

Хелиогабал се опитал да убие Александър, но тъй като по природа бил глупав и наивен, не успял в коварството си и през март 222 г. бил убит от войниците заедно с майка си Соемиада. Амбициозната и опитна Меза съумяла да предаде властта на другия си внук — Александър (Хер. V, 8).

Трупът на Хелиогабал бил хвърлен в Тибър, а сенатът наредил паметта за него да бъде унищожена и забранил за вечни времена някой да носи името Антонин, което той опозорил навеки. Хелиогабал си спечелил славата на най-презиран римски император.