istoria

 

 

Александър Север

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

255px Head from a Bronze Statue of the Roman Emperor Alexander SeverusАлексиан Басиан, братовчедът на Хелиогабал, като император се наричал Цезар Марк Аврелий Север Александър или Александър Север. Бил изцяло подчинен на баба си Меза и майка си Мамея, дори и когато получил властта.

Както разказва неговият биограф, Александър Север се ползвал с изключителното разположение на сената и на народа след убийството „на този негодник (Хелиогабал — б. а.), който не само че опетнил името на Антонините, но и покрил с безчестие цялата Римска държава“ (АЖА, Ал. Сев. II).

Александър Север отстранил напълно от делата всички съучастници на Хелиогабал, провел генерална „чистка“ в сената, сред конниците, свитата и прислугата си, като съкратил броя им до минимум. Евнусите изключил напълно от прислугата си и им наредил да служат като роби при жена му. Новият император съчетавал в себе си нравствеността с голяма твърдост; затова преторианците го нарекли „Север“.

Бил отзивчив към хората и усърдно се занимавал с държавните дела. „Прокарал голям брой разумни закони, отнасящи се до народа и императорската хазна. Имал навика, ако ставало въпрос за закони или други важни работи, да се съветва само с учени и красноречиви хора; ако ставало въпрос за военни работи се допитвал до старите заслужили воини-ветерани, които познавали добре местностите, реда за водене на война, устройството на лагерите, а също така и до всички образовани хора, най-вече онези, които били запознати с историята: питал ги как постъпвали при подобни случаи предишните римски императори или вождовете на чуждите племена“ (АЖА, Ал. Сев. XVI).

Александър Север смятал, че „на държавни длъжности трябва да се назначават онези, които ги отбягват, а не тези, които се домогват до тях“ (АЖА, Ал. Сев. XIX).

„Много помогнал при снабдяването на римския народ с храни: докато Хелиогабал изчерпал целия хлебен запас, Александър го възстановил в предишния му размер изцяло на свои разноски“ (АЖА, Ал. Сев. XXI)

„Когато римският народ го помолил да намали цените, попитал чрез глашатая си коя стока смятат за скъпа. Всички в един глас викнали: „Говеждото и свинското.“ Тогава, без да намали цените, той забранил да се убиват свинете майки, прасенцата сукалчета, кравите и телетата; не минали и две, даже една година и изведнъж се появило такова изобилие от свинско и говеждо месо, че ако преди един фунт се продавал за осем дребни монети, то сега цената и на двата вида месо стигнала до две или дори до една монета за фунт“ (АЖА, Ал. Сев. XXII).

„Александър Север се занимавал с геометрия, удивително добре рисувал, имал прекрасен глас, но никога не вършел тези неща в нечие присъствие — единствените му свидетели били неговите роби. Съставил в стихове животописи на добрите императори. Свирел на лира, на флейта, на орган, на тръба, но когато станал император, престанал да се занимава с това. Бил първокласен борец. Отличил се и във военното дело; воювал много, при това — със слава“ (АЖА, Ал. Сев. XXVII).

Макар самият Александър Север да бил безупречен, то майка му Мамея си навлякла ненавистта на мнозина.

В средата на март 235 г. Александър Север и Мамея били убити в Германия от легионери, които провъзгласили за император своя главнокомандващ Максимин Тракиеца.

Династията на Северите, проправила път на варварите към римския престол, слязла от историческата сцена.

„След убийството на Александър Север властта била в ръцете на много императори, които буквално я изтръгвали един от друг; някои от тях управлявали по половин година, други — година, повечето — две години, а най-дълго — три години. Така продължавало, докато не дошли императори, които удържали властта за по-дълго — Аврелиан и неговите приемници“ (АЖА, Ал. Сев. LXIV).

Този безславен период, когато Римската империя навлязла в изключително тежка политическа криза и едва не се разпаднала, продължил от 235 до 248 г. Въпреки че след това политическото положение на империята се стабилизирало, за държавата като цяло настъпил дълъг и необратим период на упадък — закономерно следствие от общата криза на робовладелския начин на производство, започнал в края на II в.; робовладелският Рим бил обречен на бавно изчезване.