istoria

 

 

Балканите

Крахът на Версайската система и промените в геополитическата значимост на Балканите до средата на ХХ век.

 

Кирил Алексиев

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XII, 2017 г.

 

Little EntenteПървата световна война оставя след себе си една разрушена и разорена икономически Европа. Резултатът от сблъсъка на двете военно-политически коалиции определя следвоенен модел за Европа с победители и победени както в “ядрото”, така и в “периферията”. Подписаните мирни договори създават не само ново териториално, политическо и икономическо статукво, но и поставят началото на следвоенната схема на споразумения и съюзи за неговото запазване.

Междувоенният период в политиката на Великобритания е подчинен на внимателно балансиране и преценяване на европейското равновесие на силите. Вниманието се насочва към Франция и към нейните амбиции за лидерска роля на континента. Стремежът на Париж към система от  военни съюзи се преценява от британските лидери като опит за установяване на хегемония над континента1. Недоверието спрямо Франция нараства по време окупацията на Рейнската област през 1924 г., която се разглежда като прелюдия към по-нататъшна френска експанзия в Централна Европа и заплаха за английските интереси. Британското поведение е продиктувано от традиционната мнителност на Форин офис и от желанието му да запази равновесието на силите. Не е рядкост за дипломатическите среди мнението, че Великобритания трябва да поддържа Германия като противовес на Франция2. Избраната от Великобритания европейска политика е съответстваща на геополитическия фактор, даващ й възможност за участие в европейските събития като страничен, но не толкова отдалечен (като САЩ) наблюдател, с възможности за по-голямо икономическо и политическо влияние в тях.

Прочети още...

Основни проблеми на югославската идея от гледна точка на хърватската идентичност

 

Тиберий Баръмов


Увод

 

362px Coat of arms of Croatia.svgТази работа е посветена на една страна, която дори 20 години след разпада си остава загадка за нас, макар доскоро да беше на западната ни граница. Струва ми се, че много малко хора днес я виждат отвъд Македония и Западните покрайнини – безспорно важни теми за българската душа, но дори тяхното познаване изисква изследване на средата, в която са били и в която, особено Македония, са се формирали в съвременния си вид.

В този смисъл патриотизмът изисква лишаване от емоция и поглеждане с трезв поглед. С риск да направя обобщение, но рядко на Балканите народите се учат от своите грешки (и почти никога – от чуждите), тъй щото опознаването на историята на Югославия почти сигурно може да ни даде знаци как ще протече бъдещето на тази територия. Това беше на първо място поводът да се поинтересувам от бившата ни западна съседка, защото за времето си, както и да го погледнем, е уникална за Европа – социалистическа страна, обединила шест народа извън орбитата на Москва, заиграваща се умело и със Запада, и с Изтока, и в същото време разпаднала се в един миг и то по ужасяващ начин, а заедно с нея в кръв е удавена цяла култура, начин на мислене и поведение. Nastala, da bi nestala. Появи се, за да изчезне. Може би това изречение събира най-пълно в себе си цялата трагедия.

Прочети още...