Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
В съветско време в Русия се смяташе, че Вермахтът претърпява първото си голямо поражение пред Москва в края на 1941 година. Подобни мнения продължават да битуват и сега в руската историография за Втората световна война. Колкото и странно да изглежда, в нацистка Германия поражението на Вермахта пред Москва през зимата на 1941 г. не се смята за поражение!
Адолф Хитлер разглежда събитията от края на 1941 г. като досадни, но временни неуспехи в една военна кампания. Той не признава краха на теорията за блицкрига и роптае срещу забавянето на далечните му планове. Вермахтът е наказан със създаване на наказателни подразделения, а голяма част от вината е стоварена върху студа, попречил на немската военна техника да демонстрира силата си и извеждаща войниците от строя по-добре и от огъня на противника.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Пролетта на 1940 година започва с това, че на 1 март Адолф Хитлер подписва секретна военна директива за предстоящото нападение над Норвегия и Дания.
След по-малко от месец господин министърът на външните работи на Дания е събуден много рано. Първият дипломат на страната си с мъка разлепва клепачи:
- Какво има? - попитал той личния си секретар, закопчавайки разгърдената в съня пижама.
- В хола ви чакат германският посланик и авиационното аташе на Германия. Помолиха да побързате...
Ще се спра върху първите две години от Втората световна война в морето. Периодът 1939 — 1940 г., специално 1940-та в Райха е наричана „щастливите времена”, в тези първи години са постигнати първите големи успехи за германския подводен флот. Тогава точно е приложена на практика разработената през 30-те тактика „вълча глутница“ и влизат в употреба многогодишните усилия за възстановяването на подводния флот започнали още непосредствено след Първата световна война. Трябва да се отбележи, че подводничарите, влезли във война през септември 1939 г., осъзнавали, че са продължители на делата на германските подводничари от годините на Първата световна война.
За битката при Сталинград е писано извънредно много, литературата по въпроса наброява хиляди страници, всеки един аспект на битката е разгледан във военноисторическата литература. На битката са посветени множество книги (препоръчвам на читателя романа „Горящ сняг“ на Юрий Бондараев) и филми, издигнати са паметници, много улици са кръстени на Сталинград, в прослава на РККА, но по обективни и по-право казано по субективни съображения малко се говори за войниците от 6-та армия. Мисля, че би било коректно да посветим няколко реда и на тях.
В статията вниманието е съсредоточено върху последните етапи от битката за Сталинград (януари-февруари 1943), но ще бъде разгледана в общи линии и голямата германска офанзива от лятото на 1942, довела до битката при Сталинград.
Германия започва военни действия срещу Полша. Германската армия, която има огромно числено и техническо превъзходство, преминава границата, атакувайки едновременно Полша откъм Източна Прусия, Поморието, Шльонск и Словакия. Съединенията на Вермахта се състоят от три групи армии с обща численост 1 125 000 войници, под командването на фелдмаршалите Валтер фон Браухич, Федор фон Бок, Герд фон Рундщедт. Пред пехотата настъпват мощни танкови формации, които пробиват отбранителните линии на полската армия. Наземната атака е комбинирана с мощни въздушни удари на Луфтвафе, като са използвани ок. 1600 самолета.