Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Дълго преди началото на Втората световна война, нацистките ръководители на Германия се запознават с доклад за перспективите на развитието на ракетостроенето. Може да се твърди, че върхушката на НСДАП е много добре запозната с перспективите за използване на ракети в качеството им на бойно оръжие, доста преди Адолф Хитлер да дойде на власт. Затова през 1933 г., когато фюрерът става канцлер и след като през следващата година отстранява чрез кървава разправа вътрешнопартийните си опоненти, взорът му се обръща към проектите за създаване на ракетно оръжие. Сега вече вождът на националсоциализма, застраховал се от „втора революция", може спокойно да отдели държавни средства за ракетната програма, разчетена да бъде реализирана през следващите няколко години.
В съветско време в Русия се смяташе, че Вермахтът претърпява първото си голямо поражение пред Москва в края на 1941 година. Подобни мнения продължават да битуват и сега в руската историография за Втората световна война. Колкото и странно да изглежда, в нацистка Германия поражението на Вермахта пред Москва през зимата на 1941 г. не се смята за поражение!
Пролетта на 1940 година започва с това, че на 1 март Адолф Хитлер подписва секретна военна директива за предстоящото нападение над Норвегия и Дания.
Ще се спра върху първите две години от Втората световна война в морето. Периодът 1939 — 1940 г., специално 1940-та в Райха е наричана „щастливите времена”, в тези първи години са постигнати първите големи успехи за германския подводен флот. Тогава точно е приложена на практика разработената през 30-те тактика „вълча глутница“ и влизат в употреба многогодишните усилия за възстановяването на подводния флот започнали още непосредствено след Първата световна война. Трябва да се отбележи, че подводничарите, влезли във война през септември 1939 г., осъзнавали, че са продължители на делата на германските подводничари от годините на Първата световна война.
За битката при Сталинград е писано извънредно много, литературата по въпроса наброява хиляди страници, всеки един аспект на битката е разгледан във военноисторическата литература. На битката са посветени множество книги (препоръчвам на читателя романа „Горящ сняг“ на Юрий Бондараев) и филми, издигнати са паметници, много улици са кръстени на Сталинград, в прослава на РККА, но по обективни и по-право казано по субективни съображения малко се говори за войниците от 6-та армия. Мисля, че би било коректно да посветим няколко реда и на тях.