istoria

 

 

Ударът на 4-ти въздушен флот

 

Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"

 

Childrens Dance fountain in Stalingrad 23 August 1942В съветско време в Русия се смяташе, че Вермахтът претърпява първото си голямо поражение пред Москва в края на 1941 година. Подобни мнения продължават да битуват и сега в руската историография за Втората световна война. Колкото и странно да изглежда, в нацистка Германия поражението на Вермахта пред Москва през зимата на 1941 г. не се смята за поражение!

Адолф Хитлер разглежда събитията от края на 1941 г. като досадни, но временни неуспехи в една военна кампания. Той не признава краха на теорията за блицкрига и роптае срещу забавянето на далечните му планове. Вермахтът е наказан със създаване на наказателни подразделения, а голяма част от вината е стоварена върху студа, попречил на немската военна техника да демонстрира силата си и извеждаща войниците от строя по-добре и от огъня на противника.

Фюрерът и генералите му смятат, че са свършили добра работа, защото са пленили огромен брой войници, гигантски територии попадат под властта на „новия ред", Вермахтът е превзел множество градове и населени пунктове, между които големи индустриални и важни в политическо отношение центрове, като Киев, Минск, Вилнюс, Рига, Талин, Барановичи и Одеса.

Препятствия има пред Ленинград и Москва. Червената армия се съпротивява упорито, но Хитлер и Генералният щаб приемат, че това е временно явление. В плановете им за лятна кампания през 1942 г. се предвижда сериозно настъпление на юг. Както и пробив към нефта на Баку, разделяне на територията на Съветския съюз на части в района на Сталинград и развиване на по-нататъшното настъпление към Черноморското крайбрежие с излаз към Иран и Близкия Изток, а след това и към Северна Африка - за съединяване с експедиционния корпус на Ромел.

Значителна роля в реализацията на тези планове се отделя на 4-ти германски въздушен флот на Луфтвафе, командван от генерал-полковник фон Рихтхофен.

21-22 август 1942 година

След успеха при контранастъплението край Москва лятната кампания през 1942 г. започва, меко казано, не съвсем успешно за Червената армия. Германците започват неудържимо да натискат на юг, като настъпват решително и смело и нанасят един след друг тежки удари на съветските части. Сводките на Совинформбюро отново се изпъстрят с имената на изоставените от руските войски населени пунктове.

Опитват се да спрат врага пред Харков, но съветските войски претърпяват съкрушително поражение и понасят огромни загуби. Това още веднъж потвърждава пълната бездарност на някои „прославени" военачалници и герои от Гражданската война.

Харковската катастрофа не спира войната, която не може да не продължи, и отстъпващите части на Червената армия предприемат нов отчаян опит да спрат настъплението на германците край Воронеж. Там се повтаря вече случилото се при Харков. Съветските войски отстъпват в Донбас , след което оставят на противника и този богат на въглища промишлен район и като се зъбят с редки контраатаки, продължават отстъплението си към тихия Дон.

Немците не позволяват на Червената армия да се задържи на тази водна граница и ги принуждават да продължат отстъплението към Сталинград и Волга. Според стратегическия план на нацисткото командване, настъпващите части на Вермахта трябва да достигнат този район.

Райхсминистърът на пропагандата доктор Йозеф Гьобелс лично следи предаванията на германското радио, които смята за важно средство за въздействие върху духа и настроенията на населението.

- По-силно и по-рязко, с повече тържественост и патетичност! - крещи той в телефонната слушалка в разговор с ръководството на радиостудиото.

- В гласовете на дикторите трябва да се усеща нашата стоманена мощ и неудържимото ни движение напред!

В радиото се стараят да изпълнят всичките желания на райхсминистъра.

- Превземането на крепостта на Волга, градът, който носи името на руския лидер е въпрос на няколко часа - предсказват дикторите от Берлин. - Слушайте постоянно нашите извънредни съобщения! Не се отдалечавайте от радиоприемниците! Не пропускайте историческия момент - съобщението за превземането на Сталинград!

Дикторите ненапразно припират събитията, защото германските танкове смазват с лекота набързо събраните от остатъците на разбитите руски части дивизии и упорито напредват към Волга. След тях се придвижва моторизираната пехота. 6-та армия върви с победен марш от Париж към Сталинград, без да е изгубила нито една битка.

- Нека изчакаме двайсет и трети август - със загадъчна усмивка казва на приближените си Адолф Хитлер. - Сигурен съм, че на този ден руснаците ще се паникьосат и ще побягнат от града без да се оглеждат, направо в Сибир!

Фюрерът ненапразно посочва тази дата, защото знае какво ОЗНАЧАВА тя. Хитлер дава на Вермахта краен срок за завладяване на Сталинград - 25 август 1942 година.

На 22 август в частите на Червената армия се чете пред строя заповедта на Върховния главнокомандващ № 227 и наречена „Нито крачка назад". На много места след четенето на заповедта се обявяват присъдите на военните трибунали. В Москва се надяват, че ще успеят да спрат германците с почти драконовски мерки, предприети спрямо собствената армия.

Не се получава. През следващото денонощие частите на Вермахта помитат всички прегради и стигат до Волга...

23 август 1942 година

Рано сутринта на 23 август 1942 г. 14-ти танков корпус на Вермахта, командван от генерал фон Витерсхайм, се приближава до северните покрайнини на Сталинград. Фронтът на настъплението на танковия корпус на немците е около шест километра. Пред танковете на фон Витерсхайм е известният Сталинградски тракторен завод.

- Насочете оръдията към цеховете! - разпорежда генералът, докато разглежда града през мощен бинокъл, но не дава заповед за откриване на огън.

Известно време не се знае защо танковете не продължават. Причината става известна след няколко часа и изглежда е в сферата на мистиката — танковете изчакват с насочени към завода оръдия, но не стрелят и не се придвижват напред, въпреки че пред тях няма преграда или отбраняващи се съветски части.

Може да изглежда много странно, но никой не се евакуира от Сталинград. В града остават децата, жените, работниците, старците. По онова време членът на военния съвет на Сталинградския фронт Никита Сергеевич Хрушчов, впоследствие Генерален секретар на ЦК на КПСС разобличаващ култа към Сталин, се бои панически да каже на вожда на народите за необходимостта от евакуиране на населението. Когато Сталин се обадил по телефона и попитал дали хората се евакуират, Хрушчов бодро рапортувал:

- Нищо подобно другарю Сталин! Градът се държи!

Хрушчов по-късно предполага, че някой от недоброжелателите му е искал сериозно да го дискредитира пред Сталин и е имал голям късмет, че се е измъкнал. Обреченият град вярва на бъдещия генерален секретар и живее обичайния си мирен живот.

- Наближава петнайсет часа - поглежда циферблата на часовника си и отбелязва командващият 4-ти въздушен флот на Луфтвафе генерал-полковник фон Рихтхофен.

- Моторите вече са загрети - докладва началник-щабът му. - Полетните задачи са получени.
- Отлично - доволно кимнал командващият. - Предайте заповедта ми - към Сталинград!

В 15 часа и 18 минути в града се разнася страшният вой на сирените за въздушна тревога. Някъде удрят по релси, тревожно и на високи тонове вият свирките на парните локомотиви, заседнали по железопътните разклонения, а от пристанището долита свиренето на катерите и параходите. Изглежда целият град крещи от болка, защото предчувства КАКВО ще се случи.

Германците изпращат срещу Сталинград лавина от самолети от бомбардировъчната авиация, прикривани от изтребители. Самолетите с бомбения товар излитат от полевите летища край Морозовск и Тацинск и умело използват всички възможности за ефективно водене на бойни действия. Редом с техните полеви летища минава железопътно отклонение. Сапьорите веднага го привеждат в пълна изправност и осигуряват постоянно снабдяване на ескадрилите на 4-ти въздушен флот с боеприпаси, гориво, резервни части и всичко необходимо.

- Ще изпълним заповедта на фюрера! - тържествено казва генерал-полковник фон Рихтхофеи, докато наблюдава как в изряден строй прелитат бойните му ескадрили.

Въздушният флот на генерала разполага с повече от хиляда самолета. Както се изяснява впоследствие от трофейните документи, немските асове извършват две хиляди и петстотин самолетни излитания срещу Сталинград.

Според спомените на тогавашния началник на УНКВД за Сталинград и областта Александър Воронин, върху града ляга сянка от огромен мрачен облак - сянката на огромния брой закрили слънцето двумоторни „Хенкели-111".

Трябва да поясним, че всеки от тези самолети, на въоръжение в хитлеристките Луфтвафе, може да носи до четири* тона бомбен товар! Всеки самолет-бомбардировач от 4-ти въздушен флот на Луфтвафе носи в бойния си комплект фугасни бомби, предназначени за разрушаване на жилищните сгради, цеховете на сталинградските предприятия и военните укрепления. Освен това самолетите задължително носят и запалителни бомби, с които да предизвикат пожари в града и унищожат с огън всичко, което не е засегнато от фугасите.

Командващият въздушния флот генерал-полковник фон Рихтхофен и щабът му специално са разработили „совалков метод" за бомбардиране на града на Волга - една вълна бомбардировачи стига до целта, стоварва бомбения си товар и веднага се оттегля, за да отстъпи място на следващата. Вече бомбардиралите се отправят към летищата си, за да попълнят бойния си запас и да заредят резервоарите с гориво. След това излитат и заемат полагащото им се място в смъртоносната въртележка.

Германските летци действат прецизно и съгласувано, сякаш извършват някаква механична работа, а не се опитват да унищожат всичко на земята. Вече става ясно защо не стрелят и не атакуват стигналите до тракторния завод танкове на генерал фон Витерсхайм. Страхуват се да не попаднат под бомбите на собствените си самолети и изчакват те да облекчат задачата им да превземат града и унищожат всичко, което е останало.

Войските на противовъздушната отбрана на Червената армия спешно вдигат във въздуха сто и петте изтребителя, с които разполагат. Те влизат в ожесточени въздушни боеве с противника и свалят деветдесет самолета от 4-ти въздушен флот на немците, около тридесетина самолета са свалени от зенитчиците.

- Загубите ни са незначителни - отвръща фон Рихтхофен, когато му докладват. - Отбележете го в сводката, която ще предадем в Берлин.

Според спомени на очевидци, бомбардировката е жестока, асфалтът кипи от пожарите, хората се задушават от дима, а в града става тъмно, почти като през нощта. Гори всичко, включително хора и животни. Десетки хиляди жители са ранени, повече от петдесет хиляди са погребани под отломките на сградите още при първите атаки на вражеската авиация. Командният пункт на Държавния комитет по отбраната се разлетява на трески още в първите часове на бомбардировката. „Бащите на града" и партийните му ръководители не са засегнати.

Хората се втурват към пристанищата с надеждата да пресекат Волга и се надяват, че катерите ще ги превозят на другия бряг. Натам са отнесени и ранените бойци, но партийните власти забраняват евакуацията. Десетки хиляди се струпват на брега на реката - под огъня и бомбите на германските самолети. Евакуацията започва на следващия ден, според данни на руски експерти, на другия бряг на реката са прехвърлени около триста хиляди жители.

- Изпълнихме заповедта на фюрера - казва вечерта на 23 август 1942 г. командващият 4-ти въздушен флот на Луфтвафе генерал-полковник фон Рихтхофен. - Сталинград вече не съществува! Предайте съобщението в Берлин!

Преценката му е погрешна, Сталинград издържа на атаките. Предстоят още пет месеца на безпримерна в историята на човечеството битка по бреговете на Дон и Волга, общо около половин година непрекъснати боеве!

Дълго време руснаците и германците не съобщават нищо за жестокия удар на 4-ти въздушен флот и събитията от втората половина на деня на 23 август 1942 г.

Всяка от двете страни има причини и се ръководи от собствени съображения ...

 

*Максималният бомбен товар на бомбардировачите среден клас Хенкел 111 е 2500 кг. (бел. адм.)