istoria

 

 

Делото "Бломберг"

 

Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"

 

Bundesarchiv Bild 183 W0402 504 Generaloberst Werner von BlombergВернер фон Бломберг (1878-1946) е роден на 2 септември в Померания, в градчето Щаргард. Той преминава обичайния път в кариерата на всеки немски офицер - обучение в кадетския корпус и строева служба. По време на Първата световна война фон Бломберг вече е в състава на Генералния щаб, а по-късно заема редица отговорни длъжности в министерството на райхсвера. От януари 1933 г. той е министър на райхсвера, а две години по-късно - министър на отбраната и активно участва в създаването на Вермахта.

Заради големите заслуги към фатерланда Хитлер дава на фон Бломберг званието фелдмаршал, но в офицерските среди не обичат Вернер, макар и да признават, че е умен и порядъчен човек. Дават му прякора Надутия лъв и смятат, че се подмазва на нацистите, което военните в този момент все още си позволяват да не одобряват. На свой ред и самият военен министър се опасява от засилването на ролята на хитлеристките спецслужби в държавния живот. Както после се изяснява - не напразно. Освен това, на фон Бломберг никак не му допада курса на новия канцлер към нова голяма европейска война. Министърът от една страна приветства и активно участва във възраждането на военната мощ на Германия, а от друга панически се страхува от още една катастрофа като тази, с която завършва за страната му Първата световна война. Тези негови задръжки го карат открито да се противопостави на фюрера по време на секретно съвещание в райхсканцеларията на военния министър, когато той възразява на грандоманските плановете за завоюване на жизнено пространство, с което на практика подписва собствената си присъда.

След като Химлер предава на заместника си Хайдрих и на началника на Гестапо Мюлер наредената му от Хитлер задача, те незабавно се захващат с планирането на операция по опорочаването и отстраняването на фон Бломберг. Работят бързо, професионално и много деликатно.

В началото на 1938 година шестдесетгодишният военен министър отдавна е вдовец, а децата от първия му брак са пораснали. Фон Бломберг задомява дъщеря си, като я омъжва за сина на известния генерал Вилхелм Кайтел, който с желание става роднина на министъра на военното ведомство. Ергенският живот на фелдмаршала не изключвал излизания в обществото и всевъзможни развлечения. На един прием вдовецът се запознава с млада и привлекателна жена на име Ева Грун, която много го въодушевила. Фон Бломберг се замислил напълно сериозно за втори брак, въпреки значителната разлика във възрастта - Ева едва е навършила двадесет и три.

Военният министър проявява присъщото за офицер от старата школа кавалерство и е достатъчно настойчив в ухажването. Не след дълго убеждава Ева да приеме предложението му. Вернер решава да не отлага сватбата - животът и без това е кратък, дълго ли ще се наслаждава на семейното щастие? Затова много скоро той повежда младата си избраница към венчилото.

На 12 януари 1938 година германските вестници в разделите си за светска хроника и дори в статиите за официални събития съобщават, че военният министър фелдмаршал фон Бломберг е сключил в Берлин законен брак с фройнлайн (госпожица) Ева Грун. Поради новата практика да се избягва посредничеството на църквата при бракосъчетание, церемонията е в скромна семейна обстановка. Нацистите вече са започнали настъплението си срещу свободата на вероизповеданието, като яростно критикуват и подлагат на нападки свещенослужителите*.

Вестниците подчертават скромното бракосъчетание и отбелязват, че свидетели на церемонията са Адолф Хитлер и Херман Гьоринг.

Странното е не това, че свидетели на подписването са канцлерът и командващият авиацията - все пак се жени военният министър на Райха. Учудващото обстоятелство е отсъствието на снимки от тържеството - фюрерът, а и Гьоринг обичат да позират пред фотообективите на кореспондентите. Лицето на младата булка, естествено, също не се появява на страниците на всекидневниците - само името и възрастта й.

Въпреки това не можем да се съмняваме, че фон Бломберг е бил наистина щастлив през този ден.

Минали буквално няколко дни от сватбата на военния министър, когато „бдителни граждани", предизвикващи подозрението, че са свързани с РСХА, се обадили на префекта на берлинския полицай-президиум граф Волф Хайнрих фон Хелдорф** и му препоръчали да се поинтересува от миналото на младата съпруга на фон Бломберг.

Известния с чепатия си характер граф доста студено отвърнал:

-    Доколкото ми е известно, Ева е от много скромно семейство.
-    Скромният произход далеч не всякога гарантира порядъчност и целомъдрие - съвсем прозрачно намекнали събеседниците му.

Естествено, бивш армейски офицер и аристократ, фон Хелдорф робува на много съсловни предразсъдъци за морал и чест, въпреки че заема високи постове в СА, а в „Черния орден" е със званието групенфюрер от СС. Засегнат от мръснишките намеци, вероятно повече с желание да натрие носовете на клеветниците, но и заинтригуван като полицай-криминалист, графът нарежда старателна проверка на Ева Грун, като заповядал за резултатите да му бъде докладвано веднага, независимо от часа на денонощието.

По-късно фон Хелдорф неведнъж си спомня, как в онзи злополучен ден му се сторило, че подчинените му сякаш само това и чакали - да ги прати да душат около младата жена на военния министър. Твърде възможно е да е било точно така. След часове, на бюрото на шефа на образцовата криминална полиция лежала справката за фройнлайн Ева Грун, родена през 1914 г.

Прочутата по цяла Европа берлинска полиция докладва, че лицето от справката произхожда от работническо семейство и се появява на бял свят в предградието на пруската столица Нойкьолн... и там се ползвало с твърде лоша слава. От тринайсет или четиринайсетгодишна възраст момичето започва да печели лесни пари, занимавайки се с проституция, заради което неведнъж е задържана от органите на реда в Берлин и други големи немски градове, където очевидно е ходела „на турне". Лицето е добре познато на отдела за борба с нравствените престъпления тъй като не проявява никаква избирателност във връзките си. На всичко отгоре има преписка, в която проститутката Грун е обвинена за кражба въз основа на изобличаващи я пръстови отпечатъци. И накрая - след 1933 година, тоест след идването на нацистите на власт, Ева е замесена в порнографския бизнес като позирала за неприлични картички.

След като прочита справката, граф фон Хелдорф остава като вцепенен в креслото си, безсилен да помръдне или да каже нещо. Веднага му става ясно, защо вестниците не са публикували снимки от сватбата. Като професионалист той проумява, че цялата история е умело режисирана, а като порядъчен човек, който много рязко протестира срещу еврейските погроми след няколко месеца, а по-късно плаща с живота си заради опита за покушение срещу фюрера, графът решава да направи всичко възможно, за да възпре готвещия се да избухне грандиозен скандал.

Най-неприятното в случая е, че има опасност в инцидента да бъдат замесени имената на Хитлер и Гьоринг, които са свидетели на бракосъчетанието. Самият Хелдорф може да бъде засегнат от удара - къде е бил префектът на прехвалената берлинска полиция и защо не е проучил невестата на военния министър и навреме не е предупредил младоженеца, канцлера и близкия му съратник в каква помиярска история рискуват да се забъркат!? Заради това, че не е предотвратил злепоставянето на високопоставените лица, графът само може да опере пешкира!

Префектът хубаво обмисля ситуацията, след което взима копие от справката и бърза да се срещне с генерал Кайтел. Вилхелм Бодуин Йохан Кайтел в онзи момент е началник на военнополитическото управление към Министерството на отбраната. Бъдещият генерал-фелдмаршал на практика е заместник на своя близък приятел Вернер фон Бломберг, който има лошия късмет на стари години да свърже съдбата си с берлинска проститутка, пък била тя и привлекателна.

Граф Хелдорф сериозно разчита и на това, че след като синът на Кайтел е съпруг на дъщерята на фон Бломберг от първия брак, то генералът далеч по-присърце ще приеме цялата история и ще съдейства за потушаването на скандала в зародиш. Но префектът на берлинския полицай-президиум сериозно бъркал - Кайтел отказва да предупреди своя пряк началник, приятел и сват какви буреносни облаци се трупат над главата му. Той оправдава отказа си с това, че в този неприятен инцидент са замесени твърде високопоставени хора и съветва графа незабавно да уведоми за криминалното досие на Грун, на първо място, самия фюрер. Вярно, сега райхсканцлерът е на посещение в Бавария, но пък в Берлин е Херман Гьоринг. Кайтел препоръчва на префекта да не говори с фон Бломберг, тъй като клетия министър от тази неочаквана новина може да извърши непоправими глупости.

Виждайки, че на практика не му остават никакви ходове за разчистване на тази история, графът се появява в приемната на командващия авиацията Гьоринг, който го приема практически незабавно.

-    Идвам с лоши новини! - още от прага заявил фон Хелдорф и без да спестява нищо, разказва всичко, което му е докладвано за фрау (госпожа) фон Бломберг.

Лицето на Гьоринг, който слушал изключително внимателно, с всяка минута ставало все по-червено и скоро придобило нездрав морав оттенък. Префектът на полицията дори се запитал дали тлъстия шопар няма да се гътне от апоплектичен удар, но за добро или лошо тези излишни усложнения като че ли се разминали. Вероятно, помислил си фон Хелдорф, трябваше да се опитам да поднеса информацията някак по-меко и деликатно, само че, по дяволите, каква деликатност може да има в известието, че военният министър си е взел за жена крадла и проститутка, чиито голотии са тиражирани в десетки хиляди порнографски картички!

-    Какъв ужас! - Гьоринг избърсал потното си чело. - Дори не мога да си представя, как ще кажа всичко това на фюрера! Хелдорф, разбирате ли, ние с него бяхме свидетели на сватбата, горкият фон Бломберг!

Префектът само вдигнал рамене. Гьоринг сърдечно благодарил на графа и обещал да направи всичко възможно да не допусне скандалът да се разрази. На 24 януари той посреща завърналия се от Мюнхен Хитлер и му разказва каква беда е сполетяла военния министър.

Фюрерът моментално разбрал откъде е задухал този бръснещ леден вятър, но се престорил на изненадан и силно възмутен от случилото се. Той дори изпаднал в истерия, затропал с крака и настоял бракът незабавно да бъде анулиран:

-    Тази позорна за министъра връзка трябва да бъде прекъсната!

Хитрият Херман Гьоринг се постарал да успокои фюрера и му предложил като най-добър, според него, изход от създалото се положение, засега да се забрани на фон Бломберг да се появява в райхсканцеларията, както и да носи военна униформа, за да не петни честта на пагона. Всичко останало вече зависи от самия фелдмаршал.

-    Да, разбира се - тутакси се съгласил Хитлер, - бъдете така добър - поемете бремето да поговорите с фон Бломберг.

Когато „дебелият Херман" се срещнал с военния министър и му обяснил ситуацията, фелдмаршалът изпаднал в непресторен ужас от перспективата да се окаже в центъра на грандиозен скандал. Отчаяният военен министър, съвсем в стила на германското офицерство от старата школа, дори посегнал към пистолета, за да запази достойнството си както повелява старата традиция. Но фюрерът не желаел смъртта на фон Бломберг.

След като първата вълна от емоции утихнала, Гьоринг предал на фон Бломберг уверението на Хитлер, че фелдмаршала не е загубил благоволението на канцлера, но е необходимо да направи всичко, за да не падне петното на позора и върху държавната върхушка. След това Гьоринг неочаквано предложил на стъписания и объркан военен министър голяма сума пари в чуждестранна валута, която да използва, за да замине зад граница, докато в Германия не спрат да циркулират слуховете за недостойната съпруга на възрастния фелдмаршал. Най-вероятно вече бивш фелдмаршал и бивш министър.

Странно, но факт - дори след като разбрал истината за своята любима Ева Грун, той не пожелал да се разделят. Двамата заминават за Италия и в края на януари 1938 година съпрузите се намират вече на слънчевите курорти на остров Капри. През това време, във висшите ешелони на военното министерство на Германия сред генералитета мнозина искрено недоумяват - как фелдмаршалът се е хванал на въдицата на безпринципната проститутка? И навярно само префектът на берлинската полиция граф фон Хелдорф си е блъскал главата над видоизменената форма на този въпрос - кой и как успява да пробута тази проститутка на военния министър?

По този начин, както е обещано, райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер и неговите помощници Хайдрих и Мюлер се справят блестящо с проблема Бломберг за по-малко от три месеца. А когато Хитлер е запитан кой ще поеме вакантния пост в министерството на отбраната, фюрерът без да се замисля отговаря:

- Генерал-полковник Вернер фон Фрич. И тутакси възниква „делото на Фрич"...

 

*Хитлер презрително се изказал, още преди да дойде на власт: "Християнството защитава слабите и нежизнеспособните. По произход тази религия е еврейска, принуждаваща хората да превиват гръб щом чуят камбанен звън и да пълзят към кръста на един чужд бог. Християнството се е родило преди две хиляди години сред хора болни, недъгави, отчаяни, загубили волята си за живот. Християнските догми за прошката и греха, за възкресението и спасението са пълна глупост! Християнското състрадание е опасна антигерманска идея. Проповядваната любов към ближния е още по-голяма глупост, защото любовта парализира дейния човек! И така, християнството защитава непълноценните и расово низшите индивиди."

Въпреки това Хитлер действа предпазливо спрямо католическата църква и през юли 1933 г. сключва конкордат (договор) с Ватикана, който гарантира някои църковни и образователни привилегии на католиците в Германия. Настъплението срещу протестантската църква обаче е яростно, правели се опити да се ревизира самата вяра, като Христос се представял за арийски мъченик, който се е опитвал да воюва с евреите, но е унищожен от тях. Професорът по богословие Ернст Бергман, нацистки измекяр, казвал: "Или ще имаме германски бог и германско християнство, или няма да имаме никакъв бог!" Съпротивата на протестантите развързва ръцете на Хитлер за репресии, протестантската църква е обявена за държавна собственост, потъпкани са много права и свободи, свещеници са хвърляни в затвора и пращани в концлагери. Въпреки Конкордата католическата църква също изпитва натиск от нацисткия режим и се стига дотам, че през 1937 г. папа Пий XII публично обвинява Хитлер в нарушаване на договора, енцикликата на светия отец "С дълбоко безпокойство" е прочетена във всички римокатолически храмове в страната. В отговор режимът организира серия показни съдебни процеси.

Борбата на Хитлер с църквата изведнъж спира с началото на Втората световна война, фюрерът не желаел конфликтът му с вероизповеданията да смущава и обърква войниците. Макар и да не се отказва от целта си да унищожи всички християнски църкви, Хитлер смята за благоразумно временно да прекрати откритата вражда. - Б. пр.

**Фон Хелдорф е роден на 14 октомври 1896 г. През Първата световна война е командир на картечна рота, награждаван е с Железен кръст I и II степени. След капитулацията - член на „Доброволческия корпус", участник в потушаване на комунистическите метежи в Райнланд и „Каповския пуч". Бурната му биография го отвежда в средите на нацистите, където има куража да критикува и осъжда някои партийни методи. Депутат от НСДАП в пруския ландтаг, а през 1933 г. - в Райхстага. Заемал е постове в СА и СС. През 1935 година оглавява берлинската полиция. Сурово порицал подчинените си за бездействието им по време на убийствата и погромите против евреите през печално известната „Кристалнахт" - „Кристална нощ" - през ноември 1938 година, когато се намирал в провинцията заради разследване. За ужас на полицейските чинове той заявил, че е трябвало да разстрелват мародерите и грабителите на място. Участник в Юлския заговор против Хитлер, екзекутиран на 15 август 1944 година. - Б. пр.