istoria

 

 

Тайната любов на Херман Гьоринг в Русия

 

Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"

 

През последните години бяха огласени много строго засекретени документи относно предвоенното сътрудничество на съветското правителство с немците. Германия, лишена след поражението си в Първата световна война от армия, търси изход от ситуацията. И затова, съществувалият в страната „сенчест райхсвер"*  търси помощ от Съветския съюз. На руска територия тайно се създават танкодруми, авиационни училища и дори военни заводи. Това сътрудничество започва през 1923 година и фактически продължава до 1941-ва.

След Втората световна война стана ясно, че в някои швейцарски банки, на името на съветското правителство, е имало открити сметки с огромни суми, плащани от Германия още преда войната, за военнопромишлените услуги.

Една от секретните немски авиошколи за подготовка на летци-изтребители е в град Липецк, където след гражданската война се намира базата на ескадрилата от някога най-мощните в света бомбардировачи „Иля Муромец"** . Немците дават на школата кодовото наименование „Виф-Упаст".

От своя страна, съветските власти старателно крият същото учебно заведение под многословното название „Четвърта ескадрила от авиационните части на Червения въздушен флот". През школата преминават обучение и стаж повече от двеста немски летци. Един от тях е, не кой знае колко известният по онова време, бъдещ райхсмаршал на авиацията, Херман Гьоринг.

Гьоринг не само се отбива, но и доста дълго време живее в СССР, което старателно се крие и от нацисти, и от комунисти. Може да се каже, че този факт е обявен едва ли не за държавна тайна, както в Германия, така и в СССР.

Между другото, осигуряването на секретността не е особен проблем, тъй като и двете страни са крайно заинтересовани от това. Всички, без изключение, немски асове пристигат в съветска Русия с фалшиви имена, измислени биографии и като цивилни лица - уж като специалисти, работещи за машиностроителни, текстилни и други безобидни фирми и подписали договор за продължителни командировки в СССР. Херман Гьоринг обаче е сред онези, които не крият името си.

Hermann GoeringСпоред спомените на хората, които го познават, като например Героят на Съветския съюз летецът Виктор Анисимов, Херман Гьоринг е едър снажен млад мъж, с добра армейска подготовка. Професионалната оценка на Анисимов е, че бъдещия райхсмаршал прекрасно се държи във въздуха. В това няма нищо чудно - Гьоринг е признат ас от Първата световна война, който успява да помирише доста барут по време на много въздушни боеве. Кайзер Вилхелм II му подарява златен часовник за храброст.

Тогава Херман още не се е превърнал в известния от кинохрониките дебелак и едва ли е предполагал, че само след десетина години всички зад гърба му ще го наричат „Дебелия Херман" или „Златния фазан" - последното заради неумерената му страст към разкоша***. Но през 20-те години, той все още има сериозно намерение да свърже остатъка от живота си с авиацията и напълно искрено се старае да усъвършенства майсторството си на летец. Едновременно с това той е и инструктор, който инспектира подготовката на другарите си и споделя с тях опита си, получен през Първата световна война.

Немските летци не живеят в казарми, а в удобно общежитие до летището. Мнозина от тях живеели и под наем. Те изучават руски език и имат пълна свобода за придвижване из града. Липецк тогава не е толкова голям, обиколките се ограничават с пазара, гарата, парка, в който има малък зоопарк, клуба, залата за танци... Немците охотно канят руските момичета да танцуват, завързват запознанства и им ходят на гости. В този период все още много се говори за пролетарския интернационализъм и срамежливо се премълчава за шпионите, макар че сред курсантите със сигурност са се криели и професионални разузнавачи.

По време на танцовите забави няма никакви сблъсъци между руските и немските кавалери - германците искрено са смятани за големи приятели и съюзници. По-старите жители на Липецк си спомнят и за Херман Гьоринг. Казват, че е бил добър танцьор и се е харесвал на жените с мъжествената си външност и впечатляващата си галантност. Освен това руснаците винаги са благоговеели пред чужденците.

Като неформален лидер на немските курсанти Гьоринг си избира, за постоянна партньорка на танцовите забави, най-привлекателната девойка - местната красавица Надежда Горячева. Момичето е високо, стройно, със светли коси, хубава фигура и изваяни крака. Живее на края на града, до железопътната гара, където работи баща й.

След като Гьоринг се запознава с Горячева, не пропуска нито една танцова забава. Надя също. Скоро те започват да се срещат и извън танцовите вечери. Според съхранените в архиви свидетелства на очевидци, между Гьоринг и Горячева наистина възникват дълбоки чувства и те прекарвали заедно цялото си свободно време. Надежда, която се харесвала на множество местни момчета, след запознанството си с Херман не излизала с никой и решително пресичала всякакви опити за ухажване от страна на други кавалери.

Нещо повече - Надежда си намира самоучител по немски, за да се разбира по-добре със своя Гера - така го наричала. Учела старателно и бързо постигнала успехи в усвояването на езика на Шилер и Гьоте. Буквално с всеки изминал ден и ставало все по-лесно да общува с юначния Херман.

За характера на техните взаимоотношения не може да се твърди нищо категорично - отдавна няма живи свидетели на тази история, освен това е почти невъзможно да се провери в архивите на НКВД-КГБ. Догадките пък са неблагодарна работа. Но от достъпните свидетелства, с голяма вероятност, може да се предположи, че отношенията между Гьоринг и Горячева са били много топли и близки.

Гьоринг често пише на възлюбената си, когато получавал отпуск и заминавал за Германия. Писмата му са по немски сантиментални и трогателни. Надя му отговаряла, като се опитвала да не допуска граматически грешки. Горките влюбени дори не предполагат, че местните чекисти копират кореспонденцията им и са напълно в течение на всичките им сърдечни тайни, горещи клетви и обещания.

Когато Гьоринг се връща, Надежда направо грее от щастие. И още на първата среща след кратката раздяла, Херман твърдо и обещава да я вземе със себе си във фатерланда. Вероятно бъдещият райхсмаршал наистина е хлътнал сериозно по дивната руска красавица и навярно чувствата му са сериозни. Трябва да отбележим, че някои германски летци, които се запознават в Липецк с красиви руски момичета не се двоумят да се завърнат с тях в Германия. Хитлер още е далеч от властта, а до най-страшната война в историята на човечеството има още цели шестнайсет години. Но съдбата на рускините, които заминават с летците, е неизвестна.

Има основание да се смята, че Гьоринг предлага на Надежда да се омъжи за него и тя, без да мисли много се съгласява, като му казва, че е готова да го последва не само в Германия, но и на края на света. Но през зимата на 1926 година Гьоринг спешно и неочаквано е отзован от Съветския Съюз. Трудно е да се установи каква е истинската причина, защото е необходимо продължително изучаване на немските архиви. Но сигурно е било свързано с възстановяването на националсоциалистическата работническа партия - Хитлер се нуждае от верните си хора. Херман заминава, но преди това обещава на Горячева да се върне. Непременно да се върне.

Минават няколко години. Гьоринг не се завръщал. В Германия нацистите идват на власт и органите на НКВД провеждат няколко операции по разкриването на вербувани от немското разузнаване агенти в град Липецк и околностите. Не е ясно доколко е реална или измислена тази немска агентура, но операцията завършва с масови арести. Органите прибират няколко десетки души, които поддържат връзка с германските асове. Самотната Надежда Горячева в същото време редовно получава писма от любимия си, но кой знае защо, нея не я докосват и с пръст, както и още няколко момичета, които са се срещали с немските асове. Напълно сигурно е, че част от тези млади жени са сътрудничели на съветското разузнаване, но по отношение на Горячева няма такива данни.

Трудно е да се повярва, че първата липецка красавица - Надя Горячева - не е имала представа какъв е станал любимият й Гера - на екраните в кинотеатрите непрекъснато прожектирали кинохроника, във вестниците печатали снимки и в края на 30-те години в Съветския Съюз всички знаели какъв пост заема в райха Херман Гьоринг. Знаели го и в Липецк, но... си мълчали.

Можем да го считаме за невероятно, че Надя наивно е продължавала да се надява да се срещне и събере с Херман. Или е имала нещо предвид? Междувременно Гьоринг вече е женен, но Хитлер напълно сериозно разглежда въпроса за разрешаване на двуженството, особено за ръководството на партията и кадрите от СС, с цел възпроизводството на „господарската раса".

Много интересно е, че Херман Гьоринг, вече райхсмаршал на авиацията в хитлеристка Германия, упорито и постоянно продължава да изпраща на Горячева любовни писма. И те редовно пристигат до получателя - Надежда Горячева, град Липецк, СССР. Фантастична и невероятна любовна история за онова страшно и кърваво време!

Гьоринг пише писма до началото на военните действия на 22 юни 1941 година - тази дата става преломна в отношенията между Надежда Горячева и нацисткия водач. В неделната утрин на трагичния 22 юни Горячева изчезва, със сигурност не без личното нареждане на Лаврентий Павлович Берия, който внимателно следи развитието на невероятния романс.

Въпреки множеството си прегрешения, Берия е добър професионалист и е наясно каква ценност, при определени условия, може да представлява за разузнаването Надежда Горячева. За съжаление съдбата на Горячева по време на войната не е известна, версиите по въпроса са спекулативни, неизвестно е къде се е намирала и какво е правила - просто няма данни. И едва ли ще се намерят. Разбира се, със сигурност някъде се пазят документи, но достъпът до тях едва ли е възможен.

След края на войната Горячева внезапно отново се появява в Липецк - още един загадъчен обрат. Вече е навършила четиридесет години и е напълно разбита физически и психически. Никой не е можел да разпознае в нея предишната хубавица. А тя, с помрачен разсъдък, така и не казва на роднини и познати нещо смислено за себе си - речта и несвързана, като на луда. Не след дълго умира...

Вече в затвора в Нюрнберг, беседвайки с лекаря, Херман Гьоринг дава своята оценка и характеристика на нациите, участвали във Втората световна война.

- Един немец - казал Гьоринг, - е прекрасен човек. Двама немци правят съюз или партия. А трима - война! Един англичанин е чудак. Двама англичани - клуб. А трима правят империя! Един италианец е тенор, двама - дует. А трима италианци - отстъпление! Що се касае до японците - сам японец е тайна, двама японци пак тайна, а трима - неразрешима тайна.

- А какво ще кажете за руснаците? - попитал лекарят.

Гьоринг помислил и отвърнал:

- О, руснаците са адски коктейл от двама немци, трима англичани и трима японци!

Няколко месеца по-късно райхсмаршал Гьоринг отнася със себе си в гроба, заедно с последната целувка на неговата Еми, която му предава от уста в уста ампула с отрова, множество тайни, едната от които - неговата голяма руска любов Надежда Горячева,  която съвсем кратко го надживява.

И още един факт, отразен във всички документи за Великата отечествена война - немците превръщат в руини и изтриват от лицето на земята цели градове с бомбени удари, но нито веднъж не бомбардират Липецк, който е по пътя на един от главните им удари...

 

*Райхсвер - въоръжените сили на Германия в периода 1919-1935, създадени въз основа на Версайския договор, който забранява на немците да имат ВВС, танкове, зенитна, тежка и противотанкова артилерия, подводници, бойни линейни кораби с водоизместимост над 10 000 тона и крайцери над 6 000 тона, както и Генерален щаб. По клаузите на същия договор, сухопътните сили са ограничени до 100 хиляди души, в това число 4500 офицери. Немците обаче се опитват да заобикалят забраните чрез отрядите за самоотбрана (хаймвер), войнишките организации, съюзите на ветераните - така наречения „черен райхсвер", който обединява около 4 милиона души. През март 1935 година Германия анулира Версайския договор и на базата на райхсвера започва да разгръща въоръжените сили на Третия райх - Вермахта. - Б. пр.
**Бомбардировачът „Иля Муромец" е разработен от родения в Киев конструктор Игор Сикорски, който по-късно емигрира в САЩ и е създател на вертолетите. Самолетът е грамаден за времето си четиримоторен биплан (разпереност на крилете 32 м, полетна маса пет тона), заради което моделите му официално са наричани „въздушни кораби". Първият полет е осъществен от самия конструктор през 1913 година, за първи път в света кабината на пилота е закрита, има и закрит салон за пътници. Серията „Иля Муромец" участва в Първата световна и в Гражданската война. На тази великолепна машина, която продължава да се държи във въздуха дори когато отказват два двигателя на едно и също крило, принадлежат множество световни рекорди: 1913-а вдига товар от 1100 кг (предходният рекорд е 653 кг); февруари 1914-а - полет с шестнайсет пътника при натовареност на самолета от 1190 кг; през есента на 1915-а въздушният кораб „ИМ" №167 хвърля чудовищна бомба от 410 кг; в началото на 1917 година капитан Башко с машина „ИМ" серия Г-2 достига височина 5200 м при скорост 137 км/ч и общ товар от 1340 кг. Машината „Иля Муромец Киевски" извършва и първия пътнически рейс през юни 1914 година между Петербург и Киев с междинно кацане в Орша. Серията Г-2 се използва в Съветска Русия за пътническата линия Москва-Харков.
Колкото до самото име Иля Муромец (Илья Муромец), това е герой от руските народни героични приказки, вълшебно силен юнак от град Муром (на изток от Москва), който върши подвизи и защитава обикновените хора от злини и врагове, приблизително както в сръбско- българския героичен епос същото прави Крали Марко. Фактически, при по-свободен превод, името на Иля Муромец може да се замени с това на Крали Марко, тъй като за руснака и българина тези два образа носят аналогична емоционално-културна натовареност. - Б. пр. 

**Гьоринг все пак е от аристократичен произход и е имал голямо наследство, макар че по-късно не се свени да го увеличи, злоупотребявайки с властта. - Б. пр.