istoria

 

 

Ото Скорцени

 

Василий Веденеев

"Тайните на Третия райх"


Bundesarchiv Bild 101III Alber 183 25 Otto SkorzenyОто Скорцени (1908-1975) е най-известният в света командир на диверсионно спецподразделение на Главното управление по имперска безопасност на нацистка Германия. Знае се, че почти всичко планирано от знаменития диверсант на Третия райх Ото Скорцени, наричан още „личния диверсант на фюрера", приключва успешно. Дръзките му операции, внезапните и неочаквани замисли винаги постигат целите си. Това само по себе си вече има привкус на загадъчност - как така е успявал да се справи и с най-трудните задачи. Освен това, не всички обстоятелства около биографията на известния терорист на РСХА са изяснени докрай.

Ото е роден през 1908 година в заможно семейство на виенски инженер. След гимназията младият Скорцени съвсем естествено поема по стъпките на баща си и става студент във Виенския университет. В онези години за особено мъжествено се смятало да участваш в дуели между студенти и да получиш белег от шпага. Колкото повече белези имал студентът, за толкова по-силен и храбър е смятан, а в зряла възраст такъв мъж е считан за човек, който може да отстоява своите позиции до край, независимо от обстоятелствата. След студентските си години и веселите гуляи Ото остава с четиринадесет белега по лицето си.

Още по време на следването си Скорцени сериозно се увлича от идеите на националсоциалистите и дори постъпва в редиците на профашистката организация „доброволчески корпус". По-късно той влиза и в така наречения „Съюз за защита на родината", организация, създадена от австрийската буржоазия в периода 1919-1938 година за ефективна борба с работническото движение и наричана за краткост „хаймвер". През 1930 година в Съюза съвсем откровено проличават настроенията за ориентация към режима на диктатора Мусолини в Италия. Дуче охотно помага на австрийските си идейни събратя с пари и оръжие. По-късно хаймверът заявява себе си като нацистка организация и приема съответната програма, подобна на тази на националсоциалистите в Германия.

За разлика от повечето си съратници Скорцени смята, че Австрия и Германия трябва да имат общо бъдеще, че в двете страни живее един и същ народ - немския. Затова още през 1930 година той става член на НСДАП в Германия. Може да се каже, че впоследствие вътре в СС се образува нещо като „австрийски клан", в който най-авторитетната фигура е Ернст Калтенбрунер.

След дипломирането си Ото започва работа като управител в строителна фирма, като в същото време изпълнява поверителни поръчения на Берлин. Аншлусът се оказва звездният миг на Скорцени - пред него се отварят големи перспективи за кариера в СД. Есесовците не можели да не забележат атлетичния и висок Ото, който освен свирепата си физиономия имал и достатъчно бистър и жив ум, бил хитър, смел, добре подкован идеологически и най-важното - с безупречно от расова гледна точка потекло. През 1939 година той е назначен в полка, който е лична охрана на Хитлер. Излишно е да споменаваме, че това са най-добре проверените и отбрани хора от СС.

Способностите на Скорцени като диверсант и разузнавач се проявяват с началото на Втората световна война. Трябва да отбележим, че множество документи за дейността на Ото са унищожени в края на войната, включително и от самия него. Но и от известните материали може да се хвърли достатъчно светлина върху тайнствената му личност, въпреки че на места остават твърде гъсти сенки.

В състава на войските на СС Скорцени активно участва в окупирането на Франция и по-късно - в нападението над СССР. В предишните глави стана дума, какви важни и секретни поръчения са му поверявали нацистките водачи Хитлер и Химлер. Ото не спира да провежда своите операции до самото поражение на Райха. Редица западни изследователи смятат, че Скорцени е продължил да изпълнява самостоятелно някои от задачите на шефовете си след войната, през петдесетте, шестдесетте и седемдесетте години - например, издирването на Светия Граал. Това може да се оцени и като вярност до последен дъх към дадените заповеди, и като мероприятия за своя изгода, които обаче винаги били в контекста на националсоциалистическата идея.

През април 1943 година щандартенфюрерът от СС Ото Скорцени е поканен лично от Валтер Шеленберг да служи в VI отдел на РСХА. Шеленберг е искал да използва благоволението на фюрера и на Химлер към Скорцени и му поверява ръководството на агентите в чужбина. Освен това Валтер, като прагматик и професионалист, виждал същите качества и у Ото, така че вероятно го е оценявал по достойнство. Във всеки случай, австриецът с обезобразеното от белези лице му допадал като сътрудник.

Върховната слава за Скорцени идва, когато той освобождава от планинската хижа арестувания по заповед на италианския крал фашистки диктатор Мусолини. На 23 юли 1943 г. Хитлер нарежда на Скорцени да освободи Мусолини, а на 13 септември специално подготвен отряд парашутисти вече се е приземил със самолет на непристъпен връх в Апенините. Цялата операция, както предполага Скорцени свършва за минути. Мусолини е качен на малък самолет до Рим, оттам до Виена, а диверсант № 1 става национален герой на Германия. Този негов имидж се поддържа и подхранва и от райхсминистъра на пропагандата д-р Гьобелс.

През цялото време Скорцени непрекъснато обучава и подготвя значителен брой диверсанти и професионални разузнавачи на специални курсове, които се водят в старинни тайнствени замъци, зад високи стени с бодлива тел под напрежение и бдителна охрана от СС. Не е известно какви операции е разработил и е взел участие в тях. Някои от операциите на Ото са ни известни само затова, защото предизвикват голям международен отзвук. При това положение просто няма как да се маскира участието му, колкото и да се искали неговите началници.

Неслучайно след несполучилия атентат срещу фюрера на 20 юли 1944 година, Хитлер и Химлер поставят Скорцени сред разследващите офицери. Тогава са арестувани десетки хиляди заподозрени, сред които и пет хиляди високопоставени офицери от Вермахта.

Сред качествата на Скорцени, които не могат да се пренебрегнат или омаловажат дори от враговете му, е неговата пословична храброст. През есента на 1944 година, когато Червената армия стига до предвоенната граница на своята държава и започва освобождаването на Източна Европа, съветските спецслужби активизират действията си срещу немската агентура. Тези действия са подпомогнати и от сериозните успехи на съветските войски по фронтовете. В един от случаите унгарския профашистки диктатор Хорти, след като отчита обстоятелствата, за да спаси живота си взима решение да се предаде на съветските войски и започва тайни преговори.

Но предишните години на тясно сътрудничество с националсоциалистите са добре използвани - в обкръжението на диктатора има много агенти на СД. Нацистите веднага са запознати с намеренията на Хорти. Фюрерът незабавно поискал „този подлец" да му бъде доставен лично. Грижата за това поема, разбира се, Ото Скорцени, който хитроумно и ехидно предложил да нарекат операцията „Мики Маус". Диверсант номер едно винаги е повтарял, че акциите трябва да се провеждат с минимум сили, минимум загуби и максимум резултат.

Трудно е да повярваме, че неговите операции се дължат само на късмет. Вярно е, че всички те са планирани много елегантно, използват внезапността, изключителна дързост, хладнокръвие и висш професионализъм. В Унгария Ото отново се проявява блестящо. Първо той похищава сина на диктатора Хорти, когото откарва на летището увит в килим. След това с батальон от обучени лично от него диверсанти напада двореца-крепост на диктатора и превзима сградата за половин час, като загубва само седем души. Така пленява и самия Хорти.

Аналог на тази операция може да бъде само превземането на правителствения дворец в Кабул, Афганистан през осемдесетте години, извършено от специалните съветски подразделения „Алфа". Разбира се, в годините след Втората световна война ситуацията е друга, вече има съвсем други оръжия, но не трябва да забравяме таланта на Скорцени, който пръв в света осъществява някои видове операции.

Не по-малко известна е и операцията, целта на която е убийството на главнокомандващия англо-американските сили генерал Айзенхауер, който по-късно става президент на САЩ. Вярно, че тя се проваля, но не по вина на Скорцени. Всъщност, през януари 1945 година аналогична акция е проведена от Скорцени и на Източния фронт. За нейните резултати, обаче, представителите на съветското командване и разузнаване упорито мълчат.

Предвид тази картина е трудно да си представим, как така американците успяват да арестуват този човек в Щайермарк на 15 май 1945 година. Вероятно той самият се е предал, като е решил да установи с тях контакт, подобно на генерал Гелен. Но не следва очаквания ефект - Ото прекарва в затвора две години и половина. Няма съмнение, че през това време с него са контактували представители на американските спецслужби. Възможно е да има направени договорки с главния диверсант на райха. В противен случай как бихме могли да си обясним факта, че през септември 1947 година застава пред американския военен трибунал в Дахау, който... го оправдава по всички обвинения!

Американците дори му предлагат работа в архива. Скоро след това Скорцени е арестуван от новите германски власти и е изпратен в лагер в Дармщат... откъдето Скорцени, при напълно загадъчни обстоятелства, бяга през 1948 година. Година по-късно, под името Роберт Щайнбахер, той създава нелегалната организация „Паяк", която съдейства на повече от петстотин есесовци да напуснат фатерланда и да намерят убежище зад граница. Не е известно къде точно се е намирал Скорцени през това време. Всичко това навярно е било извършено с благословията на американските спецслужби.

Накрая Скорцени се появява в Испания, където има връзки още от времето на гражданската война и получава покровителството на генерал Франко. Отседналият в Мадрид бивш диверсант уж се заема с предприемачество. Предприемачество ли? Дали наистина е така? От този момент до официалната дата на смъртта му през 1975 година не се знае, с какво точно се е занимавал и къде е пребивавал...